1. Собственик е "Търговска къща Парушев" ЕООД, тъй като преди да стане собственост на Войнтех, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
имотът е бил публична държавна собственост, която не се възстановява ( това го налучках, но после видях, че има разпоредба в чл.7 ЗДС). Независимо, че след това незнайно как е станал частна държавна собственост, то Костадинови не до придобиват- възстановяването е по силата на закона, към момента на влизането му в сила. Писах и че решението на ОСЗГ е констативно, не конститутивно, но това май не е така ( гледах разни решения на ВКС, които между другото се отнасят точно за дружество "Войнтех"...). Но има един куп липсващи "подробности"- има си срок за обжалване на това решение, ако е влязал в сила ПУПа не подлежи на възстановяване и т.н.2. Вписването на исковата молба не касае апорта, защото е срещу Войнтех, а сделката между Войнтех и ЕТ Парушев е вписана преди исковата молба.
3. Основанието на иска за обезщетение е чл.59 ЗЗД- няма облигационна връзка между Войнтех и Костадинови, нямат друг иск.
4. Възраженията на Войнтех: 1.наследодателят не е бил собственик на имота преди одържавяването- допустимо, но неоснователно ( има т.реш. 9/2012 мисля),2. за публичната собственост обясних по-горе, 3. За нищожността на решението на ОСГЗ- недопустимо, решението е индивидуален административен акт, оспорва се на основанията в АПК, в определен срок. Възможен е косвен съдебен контрол, но единствено ако обуславя гражданското правоотношение, в случая това не е така, защото собствеността се възстановява по силата на закона, не въз основа на административен акт. 4. за обезщетението -допустимо, неоснователно- бившите собственици могат да искат обезщетение от неоснователно обогатилия се, в този случай това е наемодателят Войнтех; могат да искат имота от всяко лице, включително от наемателите, вписаният договор за наем е задължителен за собствениците само за една година ( аргумент от чл.237 ЗЗД, приложен по аналогия).
5.Търговска къща Парушев ЕООД може да встъпи главно- чл.225 ГПК
6. Съдът следва да отхвърли иска на Костадинови и да признае Търговска къща Парушев ЕООД за собственик.
8. Съдът правилно е отхвърлил иска, но поради други основания- апортът е увреждащо действие- затруднява удовлетворяването на кредиторите ( им задължителна практика на ВКС, без да влизаме в спора сделка ли е или не...), но Петрушева не е процесуално легитимирана да води иск по чл.135 ЗЗД. Имуществото на ЕТ не е СИО, а и да беше, щеше да разполага с иска по чл.26 ал. 4 СК, който изключва този по чл.135 ЗЗД.
( май съм обръркала номерацията)
