Изпит за адвокат юни 2012

[devva]

Здравейте, колега

И аз щях да мисля така, ако не беше Чл. 84 от ЗС: "Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите."

Освен това, съгласно чл. 70 от ЗС "Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание." Т.е. не мисля, че е възможно добросъвестното владение да стане недобросъвестно в някой момент. В случая то добросъвестно, тъй като се основава на действителна сделка и владелецът не е знаел, че праводателят му не е собственик към момента на сключването на сделката, поради това са достатъчни и 5 години.

Така мисля аз и също ми се иска повече хора да се включат в дискусията. А по НП казус защо никой нищо не казва?

[carmen_q]

Отговорите ми на гражданския са идентични с тези на devva, включително за давността. Първоначално и аз бях тръгнала да пиша, че е прекъсната и не е придобил по давност и впоследствие се усетих, че единият й иск е отхвърлен, решението по другия - обезсилено, и на основание чл.84 от ЗС във вр. с чл.116, б "б",изречение второ от ЗС ("при неуважаване на иска давността се счита за непрекъсвана") всъщност давността ще се счита за непрекъсвана и той ще е придобил по давност (защото за добросъвестността на владението е достатъчно да е било налично към момента на придобиване).
Относно наказателния съм отчасти съгласна. Съгласно...кое ТР беше, в което се обясняваше кои вещи са годен предет на кражба...та годен предмет на кражба е само вещ, която е оценима в пари, като изрично се посочва, че сантименталната стойност на вещта не може да я превърне в годен предмет на кражба. Та затова съм съгласна, че няма кражба на вещ и т.н., ами 171, ал.1, т1 вр. 26, ал. 1 (заради наличие на две от формите на изпълнителното деяние - "отвори" и "скрие"), още 214, ал.1 вр 18, ал.1 (опит към принуда, но знам, че тук доста хора са писали 213а), а за любовника: 170, ал.1 във вр. с 20, ал 2, във вр. с 20, ал1 (нея я приемам за помагач, а не съизвршител, затова не го квалифицирам като извършен от 2 или повече лица), това че са искали да унищожат писмото не е съставомерно според мен, защото за тях не е "чуждо", а унищожаването на собствената кореспонденция не е съставомерно деяние по НК; после той при ексцес 216, ал.4 (разбил вратата, маловажен случай, липсва общ умисъл за разбиването й) и пак за него ексцес 194, ал1 (ето за това най-много се чудих - дали да не сложа 195 заради взлома, но накрая реших, че липсва субективна връзка между взлома и отнемането, защото първото е направено с друга цел, а решението да вземе парите е при внезапен умисъл бе субективна връзка с разбиването и нахлуването, но както казах - за това до последно се колебаех).
И преди някой да скочи да ми обяснява, че съм писала глупости, нека ви напомня, че това е форум, хората ПРОСТО коментират Не убеждавам никого в нищо, пък ако ще атентат да е писал, че са извършили двамата

[carmen_q]

За нея съответно е 170, ал.1 вр с чл.20, ал 4 вр. чл.20, ал 1. И на втория въпрос - смекчаващо обстоятелство, макар че тук практиците отсякоха: неизбежна отбрана за нея, за него - не (уф, то затова беше псочено в казуса колко се страхува, че рогоносецът ще се разведе и ще й вземе пилетата, ама...изобщо не ми хрумна, честно казано, пък и при това кратко време какво н аистина очакват от нас). Та аз съм писала само смекчаващо отговорността. И районен съд

[devva]

Явно и Вие сте писала глупости, колега .

За наказателноправния казус се съгласявам с Вас, макар аз да съм писала 213а. Писах го, защото ми се струва 100 пъти по-лесно да докажеш това изнудване, отколкото да доказваш опит към това по 214 и честно казано направо се чудя какъв е смисълът на 214 откакто са приели 213а.

Относно кражбата на 300 лв, според мен предметът на престъплението трябва да се обхваща от умисъла още при преодоляването на преградата, за да е налице взломната кражба. А това в случая не е така. Заради това и аз съм писала кражба по основния състав.

Неизбежната отбрана я мислех честно казано, но ми се стори, че квалификацията ще стане ужасна така и реших да игнорирам тези свои мисли

[devva]

уф, то затова беше псочено в казуса колко се страхува, че рогоносецът ще се разведе и ще й вземе пилетата, ама...

Според моите разсъждения това беше посочено, за да можем да обосновем наличието на тази част от състава на 213а "Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва..." И въобще не искам да мисля колко време ми трябваше още, за да вляза в размишления и за неизбежната отбрана

[carmen_q]

Хаха, да В тази връзка аз съм донякъде доволна, че не се сетих за НО, защото щеше да стане мармалад... Нали се сещаш, че ако за нея е неибежна отбрана, вече няма да има и съучастие, поради липса на обществена опасност на нейното деяние и т.н. Щях да изгубя 10-15 мин, докато го осмисля, после още толкова, за да го опиша, щях да се впусна в разсъждения има ли или няма превишаване и накрая при оставащи 20 мин за гражданския щях да отговарям на въпросите едносрично с "да" и "не" и изобщо нямаше да имам време да се обосновавам.

[devva]

Именно

[lazarova1]

Неизбежна отбрана колеги имаме докато трае нападението,. В казуса ясно се казва , че са имали една седмица да съберат парите 10000лева, но не са успели. Една седмица е предостатъчно време добре да обмислят действията си Моля, каква е аргументацията ви за смекчаващо вината обстоятелство, че я е било страх от развод и да й вземат детето, но това е само за Петрана, интимният й приятел не се е притеснявал от нищо ( Поне няма данни) Също така се казваше в казуса ,че любовникът е "разбил вратата" с намерение да вземе писмото, но я виж тука едни 300 лева, и си ги прибрал. Направо си е кражба с взлом, нищо че като е влизал е мислел да открадне писмо, а не пари. Но не знам. Относно гражданския казус е малко спорно, доколкото се сещам , Първият иск на съпругата( от 2005) е уважен. решението влиза в сила и тя е съсобсвеник на 1/2 ид. части заедно с купувача Петър ли беше. Тогава ще имаме прекъсване на давността. Много се ядосвам за спорното право, май съм пообъркала. : Не съобразих, че няма данни да е платила цената Колеги нека да не се нападаме, а да си помагаме.

[devva]

Уважен е искът й за частта на съпруга й (именно в тази част тя замества купувача) Не е уважен искът и за нищожност на сделката по отношение на нейната част , а именно за тази част се пита дали е прекъсната давността. То за другата няма и как, при положение, че НЕ за нея Евгени твърди, че я е придобил по давност

И нещо друго - дори и да беше уважен искът й за нищожност, той не би прекъснал давността, защото не цели да защити владението, а цели да се обяви нищожност на някаква си сделка. Единственият иск, който би могъл да прекъсне придобивната давност е ревандикационният, с който ищецът защитава владението си!!!

Така че не, не се прекъсва никаква давност и съм 100% сигурна.

По въпроса с взломната кражба смятам, че достатъчно добре съм се аргументирала - за да е налице, трябва като влизаш с взлом да знаеш за какво влизаш и да имаш умисъл за това, за което влизаш. В случая го нямаш. Колегата правилно каза - има внезапен умисъл за 300 лв, т.е. налице е просто кражба, а не каквато и да било друга. Ако писмото беше годен предмет на кражба (примерно беше телефон), щеше да има опит към взломна кражба, да. В случая обаче, то НЕ е годен предмет на кражба (щото няма стойност, оценима в пари) и понеже няма как все пак взломът да си остане ненаказан, има състав за нарушаване неприкосновеността на жилище, който е и квалификацията в случая според мен.

За мен и по отношение на любовника й е налице смекчаващо вината обстоятелство, защото в крайна сметка престъпната дейност на Илиев представлява ПОДБУДА по отношение на влизането в жилището му. И тази подбуда няма как да е отегчаващо вината обстоятелство, а именно смекчаващо.

[devva]

А вие, колега Лазарова, какво писахте все пак по въпросите?

[datajumanji]

кой, кого и към какво подбужда?
сговор -> ДА
подбуждане -> НЕ

Няма смекчаващо вината обстоятелство, няма подбуда, няма крайна нужда, няма нищо.

Стига сте търсили под вола теле!!!

А договорът за покупко продажба е НИЩОЖЕН, защото противоречи на закона или го заобикаля!!!

Може да се определи и като унищожаем, сключен е чрез измама -> частен документ с невярно съдържание+измама в идеална всъвкупност!!!

[lazarova1]

Ами ок, щом сте сигурна 100%

[devva]

Подбудата като мотив имах предвид, а не като подбуждане?!?!?! Прочетете например чл. 54 от НК.

Договорът за продажба на чужда вещ няма как да е нищожен. Ако беше, нямаше да ги има чл. 188 и следващите от ЗЗД. Продажбата на чужда вещ е действителна, но няма вещно-прехвърлителен ефект. И обърнете особено внимание на чл. 189 - "Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87..." Ако договорът беше нищожен, как ще го разваля тогава???

И как така хем е нищожен, хем може да се определи като унищожаем? Изглежда аз години наред съм учила някакво странно право...

[datajumanji]

и само да допълня...

6-ти въпрос: Допустим ли е искът?
Да допустим е, защото бившата съпруга като съсобственик има правен интерес, такова е изискането на закона.

Не бъркайте допустим и основателен.

Някой беше писал, че договорът за покупко-продажба бил валиден, защото продажба на чужда вещ и т.н.
Коя е чуждата вещ? 1/2 идеална част от недвижим имот?
Самият въпрос насоччва -> Нищожен ли е?

Явно си учила някакво станно право, защото законът изисква при продажба на част от съсобствен недвижим имот, точно определени неща. Неслучайно пишеше за нотариус и декларация.
Част от съсобствен имот не е чужда вещ!!!

ЗЗД
Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

ЗС
Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

[devva]

1/2 идеална част е чужда. Има си и член в ЗЗД - 190! "Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите."

Интересно - всичките тези неща по нищожен договор ли може да ги прави купувачът?

Искът пък е напълно и изцяло и всякак недопустим, защото в случая съпругата има интерес да предяви ревандикационният иск, който съдържа в себе си защитата, която би получила от установителния. т.е с един осъдителен иск съдът хем ще признае собствеността, хем ще осъди владелецът да върне владението на собственика му. Поради това само установителен иск е недопустим. Щото сам по себе си установителния няма да върне владението и ще се наложи един ден да води наново осъдителен, с който пак да се установява нещо, което вече е било установено с установителен иск. По-просто не мога да го обясня. Липсва правен интерес от подобен иск.

[datajumanji]

Този чл.190, с който си се захванало касае правата на купувача, а не на съсобственика ама карай...

Установителният иск е всякога допустим ако е налице правен интерес, а от установителен може да се премине към осъдителен до....................................
намери си го сама...

ПП
Пусни ми на лични скайп, ако имаш, за да не превръщаме форума в чат

[devva]

Няма значение чии права засяга, нали твърдите, че е нищожен. Ако е нищожен, той ще е нищожен за всички.

Не мисля, че превръщаме форума в чат - все пак си обсъждаме неща, които значение.

И последно - декларацията, за която говорите засяга другата част от имота - тази на съпруга, който продава. Във въпроса се пита нищожна ли е тази част ото договора, която се отнася до частта на съпругата

Колкото до установителния иск, има редица решения в тази насока, ще се помъча да ви намеря някое.

[devva]

РЕШЕНИЕ № 409 ОТ 15.04.1971 Г. ПО ГР. Д. № 173/71 Г, НА IIIIII Г. О.

УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА ТРАНСПОРТНА ЗЛОПОЛУКА Е НЕДОПУСТИМ.
Чл. 97, ал. 3 ГПК

Предявен е бил срещу ДЗИ от ищцата установителен иск за станала с нея автотранспортна злополука. Народният съд е приел за разглеждане и уважил иска. Това е неправилно.
Срещу предприятието ответник ищцата е могла да води осъдителен иск въз основа на сключения между тях договор за задължителна застраховка на пътниците. При тази възможност за нея липсва правен интерес да води установителен иск. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всички видове искове и липсата на последната води до отхвърляне на иска като недопустим. Фактите се установяват в самия процес, за който са от значение, затова излишно е тяхното предварително установяване в специален процес. По изключение могат да бъдат предмет на установителен иск и факти, но само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

РЕШЕНИЕ № 552 ОТ 02.06.1985 Г., III Г. О.

НЕ Е ДОПУСТИМ ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИ ПОДОБРЕНИЯ В НЕДВИЖИМ ИМОТ.
Чл. 97, ал. 1 ГПК

По гр. д. № 19432/84 г. на С. районен съд е бил предявен иск по чл. 97 ГПК за установяване по отношение на ГДИС, че наследодателят на ищеца, който е бил съсобственик с други лица на отчуждения имот, е правил подобрения в него. Искът е бил уважен.
Председателят на Върховния съд предлага решението на районния съд да бъде отменено по реда на надзора като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предложението е основателно.
Такъв иск като горния в случая е недопустим, но въпреки това е приет и разгледан от районния съд. Съдът не си е поста вил въпроса, позволено ли е да се води установителен иск, че едно лице, в случая наследодателят на ищеца, е собственик на даден имот и че върху него е направил подобрения, без да е поддържано, че има нарушено право, че съществува правоотношение или не съществува такова или че се касае до установяване на факти с правно значение, установяването на които е предвидено от закона да стане по съдебен ред. Фактът на направени известни подобрения не може да бъде предмет на установителен иск. Направените подобрения сами по себе си не създават никакви вещни права върху самото подобрение, поради което с доказването им не се установява никакво правооношение между ищеца и ответниците като приобретатели на имота. Създават се само облигаторни задължения с оглед разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Но в случая не е предмет на иска това задължение, а само фактът, от кой и с чии средства са направени подобренията. Искът по делото има за предмет факти, неуказани в чл. 97, ал. 1 ГПК и затова искът се явява недопустим. Ако при изплащане стойността на подобренията в отчуждения имот някой от съсобствениците се е обогатил със стойността на подобренията, то ищецът разполага с осъдителен иск за заплащане стойността им.

РЕШЕНИЕ № 1019 ОТ 10.05.1996 Г. ПО ГР.Д. № 519/95 Г., IV Г.О. НА ВС

ПРАВНИЯТ ИНТЕРЕС Е АБСОЛЮТНА ПРОЦЕСУАЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК. КОГАТО ИЩЕЦЪТ МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ОСЪДИТЕЛЕН ИСК, НЕДОПУСТИМО Е ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА УСТАНОВИТЕЛЕН. СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА СЛЕДИ СЛУЖЕБНО ЗА НАЛИЧИЕТО НА ИНТЕРЕСА. ТОЙ СЛЕДВА ДА БЪДЕ НАЛИЦЕ КЪМ МОМЕНТА НА ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ. ДО ТОЗИ МОМЕНТ ИЩЕЦЪТ МОЖЕ ДА ИЗМЕНИ ПЕТИТУМА ОТ УСТАНОВИТЕЛЕН НА ОСЪДИТЕЛЕН.
ОТМЕНЯНЕТО НА НОТАРИАЛЕН АКТ ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА, ИЗДАДЕН ОТ ОТВЕТНИКА, СЛЕДВА ОТ УВАЖАВАНЕТО НА ИСКОВЕТЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ И БЕЗ ДА ИМА СПЕЦИАЛНО ИСКАНЕ.
Чл. 97 ГПК
Чл. 116, ал. 1 ГПК
Чл. 431, ал. 2 ГПК


Решаващият извод на районния съд е, че липсва правен интерес в молителите да предявят иска по чл. 97, ал. 1 от ГПК, т.е установителен иск за собственост на имота, предмет на делото. Ответниците се намират във владение на имот пл. сн. № 5 от кв. 12 по плана на с. С. Това обстоятелство не е оспорено от молителите, разполагали с осъдителен иск да защитят правата си. Тогава консеквентно ще се обезсили или отмени и издадения нотариален акт по реда на чл. 483 от ГПК.
Тези изводи са в съгласие с процесуалния закон. Основната предпоставка, за да се предяви установителен иск, а петитумът е да бъдат признати за собственици, няма искане ответниците да им предадат владението, е наличието на правен интерес. Такъв интерес не е налице, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основният принцип, че щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи чрез предявяване на последния иск, недопустимо е да се предявява иск, с който няма да се получи пълна адекватна защита на твърдяното право. От друга страна наличието на правен интерес е свързано и с процесуална икономия. Законът не допуска да се създават две или повече процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само в един процес, а не те да се удвояват или утрояват. Наличието на правен интерес, за да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на предявяването му. Ако в течение на процеса се открие възможността за осъдителен иск, това не означава, че производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес.
Отменяването на нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка е функция на уважаването на исковете по чл. 108, чл. 109 от ЗС и чл. 97, ал. 1 ГПК. След като се установи, че лицето което се легитимира като собственик на спорния имот, не е такъв, а носителя на вещното право на собственост е ищеца, тогава отпада удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт, която произхожда от чл. 143 от ГПК. Не е необходимо, както това е разяснено в тълкувателното решение № 178/86 г. на ОСГК да има и специално искане за отменяването му, защото това е както е казано изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото от издаването му материално право.

[datajumanji]

Не се мъчи да ги намираш решения, защото ще си загубиш времето напразно!

ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.



И понеже се пита за частта на съпругата съсобственик, не виждам как е приложим чл.190 по отношение на съсобственикът?!?!?!

Не е ли време да признаеш, че съм прав?

ПП
не ми се четат глупости, но на първо място тези решения не са общозадължителни и с тях не доказваш нищо, и второ там се говори за молители владеещи имота, безспорното няма защо да се установява
Ето затова е недупустим.
В нашият случай е безспорно, че владелец е купувачът няма да ти обяснявам защо... пак си го пише в закона!

[devva]

Не

ЗЗД дава общите правила. ЗС се явява специален по отношение на ЗЗД, ок. Но понеже продажбата на чужда вещ не е уредена в ЗС, то се прилага ЗЗД.

Както казах, щом ЗЗД признава продажбата на нещо чуждо (или част от нещото е чуждо) и на всичкото отгоре дава право тази продажба да бъде развалена, значи тя чисто и просто НЕ Е НИЩОЖНА. Нищожен договор не можеш да разваляш. А ако договорът е нищожен, както знаем (може би), той е правно нищо. И да, ако е правно нищо, и купувачът няма да може да го разваля. Брей... що ли тогава ЗЗД му казва че може?

От друга страна, ако по някое време започне да те гложди въпросът как се защитава съсобственикт все пак, ще ти кажа. Не се защитава, защото макар и действителна, продажбата на чужда вещ няма прехвърлителен ефект. Т.е. с една действителна продажба не се прехвърля правото на собственост и в случая няма нужда съсобственикът да си защитава своето право на собственост, тъй като то не му е накърнено. Той си стои собственик, именно поради този факт има право на иск, с който да си защити ВЛАДЕНИЕТО. Ако не беше собственик, нямаше да има правото по чл. 108 от ЗС, нали? Сложничко ще ти е, разбирам, но все пак не се изхвърляй толкова, че да ме караш да признавам, че си прав