Нов конкурс за младши магистрати !!!

[rem_94]

1.Нотариусът законосъобразно е изповядал сделката..Съгласно чл.586,ал.1 ГПК нотариусът проверява дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.Цаков представя писмени доказателства,че е предложил на другия съсобственик да изкупи неговия дял при същите условия и декларира,че той(другият съсобственик) не е приел това предложение.Така изпълнени условията на чл.33,ал.1 ЗС дават основание на нотариуса да изповяда сделката между Цаков и Белев.
2.Не мога да окачествя претенциите на Хинов като гражданскоправен спор,който да бъде основание за спиране на производството пред нотариуса на основание чл.536,ал.1,т.2-няма законово основание Хинов да иска сключване на договор за продажба на въпросния имот между него и Цаков.
Панова обещава на Хинов,че Цаков ще сключи с него договор за продажба на въпросния имот.Т.е. тя е обещала действието на едно трето лице и дължи обезщетение на Хинов след като това трето лице(Цаков) не е изпълнил това действие-чл.23 ЗЗД.
3.Искът на Панова спрямо Цаков и Белев е неоснователен,тъй като тя е била поканена по надлежния ред да упражни правото си на изкупуване,но е заявила,че няма възможност,т.е. отказала е.Декларацията не е неистинска по смисъла на чл.33,ал.2 ЗС.Както се разбира няма данни условията на сделката да са уговорени привидно в нейна вреда.

[vaniaoz]

Ами , ако му е делигирала права- правото да купи имота от нейно име и за нейна сметка?Ето тук възниква гражданско правен спор, какви са взаймоотношенията между тях и ма ли основание , да се счита , че са на лице условията на чл.33 от ЗС.

[sleepy_devil]

Бих квалифицирала деянията във вр. със 119 - превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Трудно ще мине за неизбежна отбрана, тъй като нападението вече е приключило. то не е вече непосредствено.
Ядосва те някой, след 5 минути кога е с гръб към теб вадиш ножа и го наръгваш.

[rem_94]

Ами , ако му е делигирала права- правото да купи имота от нейно име и за нейна сметка?Ето тук възниква гражданско правен спор, какви са взаймоотношенията между тях и ма ли основание , да се счита , че са на лице условията на чл.33 от ЗС.

В този случай да-производството няма да се спре по чл.536,ал.1,т.2,а нотариусът няма да изповяда сделката между Цаков и Белев,тъй като ще има явно несъгласие на другия съсобственик(придружено с готовността му той да купи дела).Но от фактическата обстановка не личи Хинов да е пълномощник на Панова за сключване на сделката от нейно име в качеството и на друг съсобственик-такова пълномощно следва да бъде в писмена форма с нотариално заверен подпис по изричното изискване на чл.37 ЗЗД.Не е споменато такова да е представено.Също така във въпроса се пита "може ли Хинов да СЕ защити",т.е. да защити своя интерес,а не чужд.

[contralegem]

Sleepy_devil, имам предвид деянията на Петров - тоест пияният Йорданов нали обижда Петров и сина му (обидата имам предвид като нападение) и Петров вади пистолет и стреля в посока на Йорданов - ето тук ми се струва, че защитата явно не съответства на нападението и има превишаване пределите...

[sleepy_devil]

Sleepy_devil, имам предвид деянията на Петров - тоест пияният Йорданов нали обижда Петров и сина му (обидата имам предвид като нападение) и Петров вади пистолет и стреля в посока на Йорданов - ето тук ми се струва, че защитата явно не съответства на нападението и има превишаване пределите...

Сега тук въпроса е - нападението може ли да се осъществи с думи?
Според мен - не. Ако се приеме за нападение, тогава увредения ще е различен от нападателя. Според мен не може да се квалифицира по чл. 119 от НК.
Не може да мине и за убийство при афектен умисъл, защото пострадалия е различен.

[sleepy_devil]

Един пример за квалификация:

Христов бил нападнат с нож на улицата от непознато лице. При схватката последният успява да наръга Христов в лявото рамо, но той успява да вземе ножа от нападателя си, след което го поступва здраво и когато нападателят е пада на земята Христов го наръгва няколко пъти в областта на сърцето, в резултат на това лицето умира.

По кой член следва да се квалифицира деянието на Христов?

[contralegem]

Защо да не може да нападението да се осъществи с думи?

[sleepy_devil]

Защо да не може да нападението да се осъществи с думи?

Да приемем, че може. Увреден и нападател са две различни лица в случая и не може да се приложи хипотезата на превишаване пределите на неизбежна отбрана. За да е неизбежна отбрана увреден трябва да бъде нападателя.

[contralegem]

Предполагам не е необходимо да разясняваме кога има неизбежна отбрана и кога - афект, но още веднъж - идеята ми беше превишаване пределите на неизбежната отбрана при Петров, щото не може да се опиташ да застреляш някого заради обида и това да не е общественоопасно и афект при Йорданов, който наръгва Петров, щото последният застрелва другаря му.

Как да не е увреден нападателя - спрямо него има опит за убийство.

[sleepy_devil]

Самия факт, че е увредено лице стоящо до нападателя не изключва ли неизбежната отбрана?

На мен от казуса не ми прави впечатление Йорданов да е афектиран от убийството на приятеля му.

[contralegem]

За афекта - експертиза.
Кой е увреден при aberatio ictus - справка - Стойнов, практика.

Защо ме караш да повтарям това, което вече съм написала? Отказвам да го правя повече

[sleepy_devil]

Аз не Ви карам да повтаряте, а си търся решението на казуса. И това, че имам собствено мнение не е престъпление, дори и да е различно от това на проф. Стойнов.

А и ние тук само дискутираме, нали?

[maiki2008]

Дайте да обобщим някакво цялостно мнение по всеки казус,от последните 3-4 стр. и ако някой има други интересни казуси да действа.

[rem_94]

С постановление на СРП от 8.04.2007г. срещу Дамян Игнатов било образувано наказателно производство за това,че на 4.04.2007г.в гр.София,на митница Аерогара София,направил опит да превози през границата на страната сумата от 6500 евро,без знанието и разрешаването на митницата,като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини-намесата на митническите служители-престъпление по чл.242,ал.1."д"вр. с чл.18,ал.1,пр.1 НК.
След продължило близо два месеца разследване,с постановление на Васил Александров-прокурор при СРП,от 2.06.2007г.наказателно производство срещу Игнатов било прекратено с мотива,че деянието му,макар формално да осъществява признаци на състав на престъпление,е явно малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК,тъй като предметът на посегателство надвишава незначително минималния за съставомерността на деянието,същото не е довършено,а и с оглед членството на Р България в Европейския съюз не е обществено оправдано да се осъществява нак.преследване срещу български гражданин за подобно деяние.
В постановлението се указвало материалите по прокурорската преписка да бъдат изпратени на директора на Агенция "Митници",за образуване на административнонаказателно производство срещу Дамянов за осъществен състав на митническа контрабанда по чл.233 ЗМ.
Със същото постановление иззетите в качеството им на веществени доказателства парична сума и лек автомобил били върнати на Игнатов.
На 18.08.2007г.влязло в сила наказателно постановление,с което на основание чл.233,ал.1 ЗМ на Дамян Игнатов било наложено адм.наказание глоба в размер на 13 000 евро,представляваща 200 на сто върху митническата стойност на контрабандата,а на основание чл.233,ал.6 ЗМ превозното средство,послужило за превозване предмета на контрабандата,било отнето в полза на държавата.
На 20.09.2007г.Александров бил обвинен в осуетяване на наказателното преследване срещу Игнатов,изразяващо се в прекратяване на наказателното производство срещу него,в нарушение на чл.243,ал.1 НПК и във връщане предмета на контрабандата и превозното средство,послужило за превозването му,на техния собственик,в нарушение на рзпоредбите на чл.111,ал.1 и 2 НПК.
Въпроси:
1.Осъществен ли е състав на престъпление сред уредените в глава 8 от Особената част на НК от страна на Александров?
2.Изяснете признаците относно обекта,обективната страна,субекта и субективната страна на престъплението по чл.288 НК и го съпоставете с престъпленията по:
а)чл.282,ал.2 НК;
б)чл.294,ал.1 НК:
в)чл.295 НK;
г)чл.301 НК;
3.Изяснете съдържанието на понятието "правосъдие" и родовия обект на посегателство от деянията,инкриминирани в глава 8,раздел 3 от Особена част на НК.
4.Изяснете съотношението между понятията "длъжностно лице","орган на власт" и "лице от състава на МВР" по смисъла на НК.
5.По какъв начин длъжностното качество на престъпния деец намира отражение върху наказателната му отговорност?А длъжностното качество на пострадалия от престъпното деяние?

1.Александров е пропуснал да повдигне обвинение срещу въпросното лице,което го задължава да направи чл. 242,ал.1 НПК,тъй като има достатъчно основания за това-дянието не е малозначително,когато предметът на посегателство е равен по количество на минималния за съставомерността на деянието,на още по-голямо основание-когато го надвишава(дори и минимално).Степента на довършеност на деянието се взема предвид при индивидуализацията на наказанието,а не при решаване въпроса относно съставомерността.Прекратяването на наказателното производство по чл.243,ал.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 НПК е незаконосъобразно (деянието съставлява престъпление).Незаконосъобразно е и връщането на предмета на контрабандата и превозното средство,послужило за превозването му-нарушени са изискванията на чл.111,ал.1 и 2 НПК.Всичко това е следствие от грешната правна квалификация,дадена от прокурора.
Деянието на прокурора ще бъде съставомерно по чл.288 НПК ако:
-правната квалификация е сгрешена умишлено;
-вследствие се осуети възможността за осъществяване на наказателно преследване(в смисъл тази възможност се елиминира безвъзвратно);
-прокурорът е имал целта предвидена в чл.288 НК-да избави от наказание въпросния Игнатов.
Няма изнесени във фактическата обстановка факти,от които да се съди,че правната квалификация е сгрешена умишлено.Прекратяването на наказателното производство по чл.243,ал.1 НПК може да бъде възобновено при условията на ал.9 и ал.10 на същия чл.243 НК,поради което не е осуетена възможността за осъществяване на наказателното преследване по отношение на Игнатов.Няма данни в представената фактическа обстановка прокурорът да е имал целта,посочена по-горе.
Изводът е,че деянието на прокурора не е съставомерно по чл.288 НК.Внимание заслужава и чл.294,ал.4 НК,който също повдига въпроси.Деянието е несъставомерно и по тази разпоредба-хипотезата визира случаи,когато прокурорът,извършвайки деянието не изпълнява служебните си задължения.Освен това,както беше обосновано у прокурора няма умисъл(каквато е формата на вина като елемент от субективната страна на този състав) и наказателното преследване не е осуетено.Деянието не изпълва признаците на никой състав от глава 8 НК.
2.Непосредствен обект на престъплението по чл.288 НК са отношенията по осъществвяване на наказателно преследване срещу лица извършили престъпление.Субект на престъплението може да бъде само орган на власт.Изпълнителното деяние се изразява в пропускане от страна на съответният орган на влсат да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване.Пропускането или неосъществвяването по друг начин на длъжностите които му налага службата (в смисъл служебните му задължения) следва да доведе до осуетяване на наказателното преследване,т.е. до окончателнота липса на възможност да се осъществи наказателно преследване(например като изтече срокът за преследвателската давност).В това осуетяване на наказателното преследване се изразява и престъпният резултат.От субективна страна се изисква деянието да е извършено при пряк умисъл,има и специална цел,която следва да си постави деецът-да избави другиго от наказание, което му се следва по закон.
Престъплението по чл.282,ал.2 НК намира субсидиарно приложение спрямо това по чл.288 НК-доколкото длъжностното лице не представлява орган на власт.Различен е и престъпният резултат.
Престъплението по чл.294,ал.1 НК намира сусбидиарно приложение спрямо това по чл.288 НК-намира приложение доколкото деецът не е орган на власт,който извършва деянието в нарушение на установените служебните задължения.По чл.294,ал.1 помагането на лицето да остане ненаказано е форма на изпълнителното деяние,а не цел на дееца.
Субект на чл.295 НК не е всеки орган на власт,а такъв който осъществява функции,свързани с привеждане в изпълнение на вече наложени наказания.Изпълнителното деяние се изразява в пропускане да изпълни задължение по изпълнение на влязла в сила присъда.
Относно съптношението между чл.288 НК и чл.301 НК,както и по отговорите на въпроси 3,4 и 5 оставям някой друг да изрази мнение(нямам време )

[royalty]

1.ДА, бих я изповядал.Чл.33 ЗС посочва изискванията за да може съсобственикът да прехвърли своя дял(част) от недвижим имот:да представи писмени доказателства пред нотариуса, че е предложил на другите съсобственици(в случая Панова) да купят тази част(дял) при същите условия и като декларира пред него, че никой от тях не е приел това предложение.Законът обаче дава право на съсобственика да изкупи дела на др. съсобственик от третото лице , ако декларацията е неистинска или ако третото лице(купувачът) е купил при условия, уговорени привидно във вреда на изкупуващия съсобственик, по действително уговорените условия.
В конкретния казус са налице предпоставките да се извърши прехвърлителната сделка и нотариусът може да оформи договора за продажба във формата на нотариален акт, след като изиска от Цанов писмените доказателства- писмената покана с отказа на Панова.Съгласието, което е дала, не е безусловно(всъщност е едно предложение за договор в полза на трето лице), следва да се приеме като липса на съгласие по смисъла на чл.33 ЗС. Наистина писмената покана не е официален документ, но ГПК позволява и частни документи като доказателство-примерно декларация от Цанов, че е предложил на Панова.Няма изискване писменото доказателство по чл.33 да е официален документ.Това е достатъчно за натариуса да изповяда сделката, разбира се, ако при проверката по чл.586 ГПК не се окаже др съсобственик, а не Цанов( в казуса е казано, че са съсобтвеници-приема се, че Цанов е съсобственикът)-тогава няма да я изповяда.
3.Няма данни, от казуса, че са уговорени привидни условия във вреда на Панова, последната не може да изкупи дела на Цанов-не са налице предпоставките за уважаване на конститутивен иск по чл.33 ЗС,т.е. не е основателен и следва да се отхвърли.
2.Има иск по чл . 23 ЗЗД за обезщетение третото лице, тъй като са налице белезите на обещаване действието или задължението на трето лице.

[contralegem]

Малко смях - забележете как ВСС смята да направи тези конкурси прозрачни и законосъобразни:

ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Р Е Ш И :

2.1. Членовете на конкурсните комисии по обявените от Висшия съдебен съвет конкурси за младши съдии и младши прокурори /ДВ бл. 28 от 13.04.2010 г./ при изпълнение на дейността си да се съобразяват с разпоредбите на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси по отношение на допуснатите участници в конкурсите.
2.2. Задължава членовете на конкурсните комисии да вземат всички мерки да не се допусне разгласяването на съдържанието на казусите за писмения изпит преди датата на неговото провеждане.

[RinTimTim]

Защо да не може да нападението да се осъществи с думи?

Под "нападение" се разбира само неблагоприятно човешко въздействие, което се осъществява в материалната сфера, тоест такава човешка проява, която е от естество да предизвика само и единствено материално увреждане. Изричането на думи, макар и непосредствено и противоправно, никога не е нападение. Не може да е нападение също така например и осъществяване на потестативно право или издаване на административен акт.

[contralegem]

Как се предизвиква материално увреждане на неимуществени права като честта и достойнството? А заплахата (не в конкретния случай, по принцип) не е ли противоправно нападение, което най-често се осъществява с думи?
Р №361/23.06.1977 г., І н.о. - неизбежна отбрана има не само когато прякото и непосредствено нападение е било насочено против личността на нападнатия, но и когато са застрашени или се засягат неговите имуществени или неимуществени права.

[sleepy_devil]

contralegem, ще може ли да копираш пълния текст на решението?

И сега без да ми цитираш пак учебника на някой професор по наказателно право, да помислим - кога ще квалифицираме едно убийство по чл. 119 от НК, нормата ни визира неизбежната отбрана по чл. 12 , която гласи - " ..... чрез причиняване на вреди на нападателя.....", в нашия случай убийството на нападателя ли е или на трето лице?
На мен ми се струва, че за да се квалифицира по чл. 119 НК убития е трябвало да е нападателя, т.е. Йорданов, а не приятеля му.