Нов конкурс за младши магистрати !!!

[contralegem]

Не, не мога да публикувам цялото решение - нямам го.
Защо да не цитирам професори по наказателно право, когато съм и съгласна с тях? А в конкретния случай (за аберацио иктус) всъщност Стойнов е цитирал едно друго решение - №169 от 30.03.1979г., І н.о.

[RinTimTim]

Как се предизвиква материално увреждане на неимуществени права като честта и достойнството? А заплахата (не в конкретния случай, по принцип) не е ли противоправно нападение, което най-често се осъществява с думи?
Р №361/23.06.1977 г., І н.о. - неизбежна отбрана има не само когато прякото и непосредствено нападение е било насочено против личността на нападнатия, но и когато са застрашени или се засягат неговите имуществени или неимуществени права.

Не се предизвиква. Затова и обида, клевета и т.н. не са нападения, срещу които е допустима неизбежна отбрана. Заканата сама по себе си също не е нападение. Ако някой просто си седи на стола и ти каже: "Ще ти счупя главата" - не е нападение. Ако върви срещу тебе и ти каже същото, тогава вече е.

Това решение може би по-скоро иска да каже, че нападение е не само, когато се въздейства върху човека, но и върху имота му. Иначе не виждам какво иска да каже с това отграничение - правото на живот, на телесна неприкосновеност примерно, какви права са?

[contralegem]

Е, понякога честта е по-важна от имота...И не може да се нападне с ритници, но би следвало да може да се защити - иначе излиза, че ако някой те обижда в заведение, не можеш да му противодействаш в условията на неизбежна отбрана.
Ето още едно решение - №536 от 13.11.1980, І н.о. - обект на нападението при неизбежна отбрана е не само животът на гражданитие, но и всички държавни обществени и лични правно защитими интереси - външната и вътрешната сигурност, социалистическата собственост, здравето, свободата, честта, половата неприкосновеност, личните имуществени права, общественият ред и спокойствие и др.

[devilchos]

Решение № 361 от 23.VI.1977 г. nо н. д. № 361/77 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.
чл. 12 ,

чл. 118 ,


чл. 119 НК

Неизбежна отбрана има не само когато прякото и непосредствено нападение е било насочено против личността на нападнатия, но и когато са застрашени или се засягат неговите имуществени или неимуществени права. Привилегированият състав по чл. 118 НК може да се приложи само ако нападението, изразено в насилие, вече е прекратено.
----------------------------

Възприетата от съда фактическа обстановка е в съгласие със събраните доказателства. Установено е, че след скарването и сбиването между пострадалия, неговите близки и вуйчото на подсъдимия "другите братя на пострадалия заедно с него взели колове и други предмети и дошли пред къщата на подсъдимия да се саморазправят. Най-напред те ударили вуйчото на подсъдимия А. Ш. и неговия син. След това започнали да бият по стените, покрива и по прозорците на къщата на подсъдимия с коловете. Били начупени керемиди, стъкла, разкъртени стените и извадени вратите" (л. 29 д). Установено е още, че подсъдимият нанесъл удар с брадвата в момент, когато "пострадалият обикалял с кол около къщата и го търсил." При така възприетата фактическа обстановка в нарушение на материалния закон съдът е приел, че деянието е извършено при условията на чл. 118, във връзка с чл. 18 НК.


Съгласно чл. 12, ал. 1 НК неизбежна отбрана има не само когато прякото и непосредствено нападение е насочено към личността на нападнатия, но и когато са застрашени или се засягат негови имуществени или неимуществени права. Както вече се посочи, пострадалият и неговите близки са упражнявали пряко и непосредствено нападение, изразено в насилие, като са увредили и продължавали да увреждат имота му. В тази насока резултатите от нападението най-ярко личат на снимките от приложения към следственото дело фотоалбум и от протокола за оглед на местопроизшествието.


В момента на удара нападението не е било прекратено и опасността е продължавала, затова подсъдимият е имал право да се отбранява, включително и чрез увреждане на нападателите. Затова следва да се приеме, че той е нанесъл ударите при положение на неизбежна отбрана, а не в силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Чл. 118 НК може да се приложи само ако нападението, изразено чрез насилие, е вече прекратено. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в т. 5, раздел 1 на Постановление № 12/73 г. на Пленума на Върховния съд.


В случая обаче е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Върховният съд намира, че следва да се приложи чл. 119 НК. Животът на подсъдимия и на неговите близки не е бил в опасност, както правилно е посочено и от окръжния съд, а той е могъл да защити имота и по друг начин, без да се насочва пряко към умъртвяването на пострадалия. Интензивността на неговата отбрана не съответствува на интензивността на нападението, затова с действията си е превишил пределите на неизбежната отбрана.


Ето защо на основание чл. 328, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 1, т. 2 НПК при приетите от окръжния съд фактически положения Върховният съд измени присъдата, като преквалифицира деянието на подсъдимия в престъпление по чл. 119 НК.

[royalty]

maiki2008 написа:С постановление на СРП от 8.04.2007г. срещу Дамян Игнатов било образувано наказателно производство за това,че на 4.04.2007г.в гр.София,на митница Аерогара София,направил опит да превози през границата на страната сумата от 6500 евро,без знанието и разрешаването на митницата,като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини-намесата на митническите служители-престъпление по чл.242,ал.1."д"вр. с чл.18,ал.1,пр.1 НК.
След продължило близо два месеца разследване,с постановление на Васил Александров-прокурор при СРП,от 2.06.2007г.наказателно производство срещу Игнатов било прекратено с мотива,че деянието му,макар формално да осъществява признаци на състав на престъпление,е явно малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК,тъй като предметът на посегателство надвишава незначително минималния за съставомерността на деянието,същото не е довършено,а и с оглед членството на Р България в Европейския съюз не е обществено оправдано да се осъществява нак.преследване срещу български гражданин за подобно деяние.
В постановлението се указвало материалите по прокурорската преписка да бъдат изпратени на директора на Агенция "Митници",за образуване на административнонаказателно производство срещу Дамянов за осъществен състав на митническа контрабанда по чл.233 ЗМ.
Със същото постановление иззетите в качеството им на веществени доказателства парична сума и лек автомобил били върнати на Игнатов.
На 18.08.2007г.влязло в сила наказателно постановление,с което на основание чл.233,ал.1 ЗМ на Дамян Игнатов било наложено адм.наказание глоба в размер на 13 000 евро,представляваща 200 на сто върху митническата стойност на контрабандата,а на основание чл.233,ал.6 ЗМ превозното средство,послужило за превозване предмета на контрабандата,било отнето в полза на държавата.
На 20.09.2007г.Александров бил обвинен в осуетяване на наказателното преследване срещу Игнатов,изразяващо се в прекратяване на наказателното производство срещу него,в нарушение на чл.243,ал.1 НПК и във връщане предмета на контрабандата и превозното средство,послужило за превозването му,на техния собственик,в нарушение на рзпоредбите на чл.111,ал.1 и 2 НПК.
Въпроси:
1.Осъществен ли е състав на престъпление сред уредените в глава 8 от Особената част на НК от страна на Александров?
2.Изяснете признаците относно обекта,обективната страна,субекта и субективната страна на престъплението по чл.288 НК и го съпоставете с престъпленията по:
а)чл.282,ал.2 НК;
б)чл.294,ал.1 НК:
в)чл.295 НK;
г)чл.301 НК;
3.Изяснете съдържанието на понятието "правосъдие" и родовия обект на посегателство от деянията,инкриминирани в глава 8,раздел 3 от Особена част на НК.
4.Изяснете съотношението между понятията "длъжностно лице","орган на власт" и "лице от състава на МВР" по смисъла на НК.
5.По какъв начин длъжностното качество на престъпния деец намира отражение върху наказателната му отговорност?А длъжностното качество на пострадалия от престъпното деяние?
Ето и моята интерпретация на решението и тълкуването на чл.288 НК:
1.От обективна страна е осъществен съставът на чл.288 НК.
2.Престъплението по чл.288 има за непосредствен обект наказателното преследване спрямо лице извършило престъпление-възможността да се образува наказателно производсство, проведе и реализира наказателна отговорност спрямо него.
Субект на престъплението може да бъде орган на власт по смисъла на чл.93,ал.1,т.2 НК, и по специално орган на съдебна власт, тъй като те са компетентни по служба да реализират наказателно преследване за извършено престъпление.Това са: разследващите полицаи, следователите, прокурорите и съдиите.
Изпълнителното деяние се осъществява в две форми: а)пропускане да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване.Бездейтвието следва да води до пропуск- неосъществени своевременно служебни задължения , свързани с наказателно преследване.Деянието следва да води и до дисциплинарна отговорност;б)втората форма на изпълнителното деяние-осуетяване по друг начин наказателното преследване. Тук деецът нарушава пряко забрана да не се върши нещо,т.е върши някакво нарушение по служба, което може да е и фактическо действие-укриване на важни доказателсвтени матариали, тяхното унищожаване, манипулиране и т.н.
Престъпние резултат е различен при двете форми на изпълнителното деяние: несвоеврвеменност в дейсвтията по служба свързани с наказателно преследване за престъпление-забава в изпълнението на служебните задължения.Втората форма има за резултат възможността да се избегне за известен период от време или завинаги образуването, разследването и реализирането на наказателна отговорност спрямо лице, извършило престъпление.
От субективна страна:пряк умисъл. Предвидена е специална цел-да се избави другиго от наказанието следващо му се по закон.Затова , ако не може да се наложи наказание на лицето извършило престъплнение, защото е невинно, то и не може да се извърши и престъплнението по чл.288 НК
Престъплението по чл.288 е вторична престъпна дейност:може да се извърши само ако има извършено друго престъпление.От фактическата обстановка се вижда, че Игнатов е осъществил състава на квалифицирана контрабанда по чл.242,ал.1, б"д"(няма да се спирам на него).
Александров обективно е осъществил състава на чл.288 НК,като е прекратил наказателното производство. За субективна страна може да ни подскаже факта, че за престъплението по чл. 242(1) Нк е предвиден и състав при маловажни случай-чл.242, ал.7,т.е. деянието , още повече че става въпрос за квалифициращ състав на престъпление, не може да се приеме за малозначителност по чл.9, ал.2 НК.Но дали това е достатъчно за да се приеме че е осъществено при пряк умисъл,престъплението по чл.288 Нк, остава спорно.
По следващите въпроси на казуса ще пиша може би утре и след някоя ваша критика по тълкуването ми на чл.288 НК

[rem_94]

КАЗУС:
Пенев имал оставената му в наследство от родителите къща в с.Марково, която не използвал, защото живеел и работел в гр.Пловдив. За да не стои къщата празна и за да има кой да стопанисва имота, Пенев учредил право на ползване върху целия имот в полза на Киров. Киров живял живял сам в имота известно време, след което през 2003 г. сключил договор за наем с Христова в писмена форма с нотариална заверка, според който тя наемала 1 стая срещу сумата от 70 лв. месечно за срок от 3 години, като имала право да пренаема стаята. На следващата година Христова заминала за гр.София, където си била намерила работа. Тя не прекратила обаче договора за наем, а сключила нов с Цветкова пак в писмена форма с нотариална заверка, като й преотстъпила стаята за 75 лв. за срок от две години. През есента Киров си счупил крака и постъпил за няколко месеца в болница.
През това време Пенев сключил договор за наем със Стоянов за цялата къща- за няколко месеца. Като пристигнал в селото обаче, Стоянов заварил в къщата Цветкова. Между тях възникнал спор кой трябва да напусне къщата.
Въпроси:
1.Какви правоотношения, от кои юрид. факти и между кои лица са възникнали? 2.Какви видове субективни права и задължения образуват тяхното съдържание? 3.Какво наричаме „колизия на права”? Как следва да се разреши спорът между Цветкова и Стоянов?

[rem_94]

1.;2.На първо място има учредено право на ползване върху недвижим имот по чл.56,ал.1 ЗС от Пенев в полза на Киров(ако се съди по данните от фактическата обстановка-дарение на право на ползване по чл.225 ЗЗД).За последния възникват задълженията,установени в чл.57,ал.1 и ал.4,чл.58 ЗС.Правата,които получава Киров съгласно чл.56,ал.1 ЗС са право да ползва вещта съгласно предназначението и да получава добиви от нея.Именно в изпълнение на последното той сключва договор за наем с Христова.Правото на Киров да сключва договор за наем се потвърждава и от чл.60 ЗС.Христова сключва договор за наем с Цветкова(не е споменато във фактическата обстановка в договора за наем между Киров и Христова да се съдържа клауза,която да предвижда наемателят да не може да пренаема).След като Киров влиза в болница Пенев сключва договор за наем на въпросната къща със Стоянов. На правата и задълженията по договора за наем няма да се спирам,тъй като няма нужда.
3.Колизия(конкуренция) на права е налице,когато съществуват две или повече субективни права по отношение на един общ обект.В случая е налице колизия между правата на Стоянов и Цветкова да ползват вещта на основание договор за наем.Стоянов може да иска единствено от Пенев да му предаде владението на въпросния имот,на основание чл.228 ЗЗД.Пенев няма основания да иска владението от Цветкова и след като не може да го получи,той не може и да го предаде на Стоянов.Цветкова ще продължи да владее вещта в изпълнение на своя договор за наем.
Стоянов може да иска разваляне на договора за наем,сключен с Пенев,по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД и да иска обезщетение за вредите от неизпълнението(чл.88 ЗЗД).

[sleepy_devil]

Ползвателят е нарушил една законова разпоредба в случая

[rem_94]

Коя?

[sleepy_devil]

Чл. 56, ал. 2 ЗС - отстъпване на правото на ползване е с оглед личността на ползвателя. Последният не е имал право да сключва договор за наем. Ал.1 на чл. 56 има предвид естествените плодове, които тя дава, а не гражданските.

[rem_94]

Отдаването под наем не е отчуждаване.Ползвателят не може да прехвърля своето право на ползване(такова,каквото му е учредено на него по чл.56,ал.1 ЗС),това е смисълът на чл.56,ал.2 ЗС.За правото му да сключва договори за наем виж чл.60 ЗС.Получената сума от договор за наем се числи към така наречените "граждански плодове",които също влизат в понятието добиви,употребено в чл.56,ал.1 ЗС

[Гост.]

Съществува спор, е ли отдаване под наем за срок по-голям от година разпореждане с вещта?
От там и забележката на сънения.

Но, че ползвателя в ВПП има право и на гражданските плодове( каквато се явява наемната цена)- спор няма. Никакъв.

[rem_94]

Мисля,че отдаването под наем за срок по-голям от 3 години се смята за разпореждане.

[iliqna]

Не съм съгласна с това за естествените и гражданските плодове -" Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС - носителят на право на ползване притежава правото да използува вещта, съгласно нейното предназначение и правото да се получава добиви от нея. Следователно освен задоволяването на жилищните нужди на ползвателя - притежаваното от него право на ползване включва и правото да получава гражданските плодове /наемите/ от вещта. В този смисъл практиката на ВКС /включително и цитираната в касационната жалба/ е единна и непротиворечива." - това е от Определение №334/20.03.2009 г. на ВКС

п.п. Съжалявам за повторението,докато съм писала,колегите са ме изпреварили.

[Гост.]

Мисля,че отдаването под наем за срок по-голям от 3 години се смята за разпореждане.

Прав/а сте.

[sleepy_devil]

Иванов продал на Маринов незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ). Сделката била сключена пред нотариус в града на Маринов, а не пред нотариус по местонахождението на имота. Една година след продажбата Иванов, информиран от адвокат за порока в сделката, предявил срещу Маринов иск по чл.108 ЗС.

Маринов направил следните възражения срещу иска:
1. Сделката не страда от порок, защото предвидената от чл.18 ЗЗД форма е спазена и той е станал собственик на имота.
2. Искът е предявен пред районния съд по местонахождение на имота, а надлежен съд в случая е окръжният, тъй като цената на иска е над 5 000 лв.
3. Искът е бил предявен само от Иванов, но тъй като имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищец следва да се конституира и съпругата му.
4. Ако не бъде уважено възражението по т.1, Маринов направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения.

За процеса узнали от фирма „Строител”АД. Тъй като последната изградила постройка в имота съгласно договор с Маринов, която била одобрена от него, тя предявила претенции за неполучени суми. „Строител”АД поискало да встъпи в процеса по реда на чл. 225 ГПК, като предявило иск срещу двете страни за заплащане на извършените работи в имота- предмет на спора.

Въпроси:

1.Основателно ли е възражението на Маринов за спазена форма?

2. Спазени ли са правилата за местна и родова подсъдност при предявяване на иска?

3. Необходимо ли е при вещ в режим на СИО искът по чл.108 ЗС да се предяви от двамата съпрузи?

4. Има ли Маринов право на задържане? Ако - да, за каква сума може да претендира?

5. Може ли „Строител” АД да встъпи в процеса?

5.1 Посочете основанието и реда за нейната претенция.

[RinTimTim]

иначе излиза, че ако някой те обижда в заведение, не можеш да му противодействаш в условията на неизбежна отбрана.

Да, точно така излиза И наистина не знам защо ти се вижда странно? Замисли се какво би могло да бъде защитното деяние срещу обидата? Да скочиш на бой, да извадиш нож, пистолет? Какво му е обществено полезното на това, каквото е деянието при неизбежна отбрана? Някой пиян кротко, но продължително си псува в заведение, другият го гръмва с пистолет - отблъсквал нападението, е, превишил малко пределите, голяма работа - до пет години... Това струва ли ти се нормално? Ако някой те обижда, социално оправданата реакция е да си замълчиш или най-много да отвърнеш с друга обида. Затова е предвидена и реторсия в последния случай. При физическата агресия е друго поради простата причина, че не се знае докъде може да ескалира, ако не се пресече. Затова там има неизбежна отбрана, дори нападателят да е с голи ръце, а защитаващият да е с оръжие. Тогава защитата винаги е или социално оправдана, или социално укорима, но в по-малка степен.

[royalty]

По казуса на Rem 94, накратко:
След като е учредено право на ползване от Панев на Киров, последния има право да ползва вещта спрямо предназначението и като добива плодовете й без да я изменя съществено(чл.56 ЗС).Няма някакви договорни ограничения за упржняването на това право, освен законовото - да не се променя съществено вещта.За Панев остава голата собственост nudas proprietas.Панев се лишава от възможността да използва вещта, докато Киров има учредено право на ползване.В правото на ползване на Киров се включва възможността да добива плодовете й, както естествените, така и гражданските.Това означава, че той може да отдава вещта под наем, което е и сторил с наемателката Христова, като се е съгласил с пренаемането,т.е. той не е ограничил наемателката , не се е противопоставил на(уговорил) евентуално пренаемане на вещта(чл.234,ал.1 ЗЗД).Последната от своя страна също е сключила д-р за наем с Цветкова, който както първия също е с писмена форма с нотариална заверка.Договорът на Киров и Христова е валиден, не е акт на разпореждане (до 3 години -акт на управление), т.е. има право да сключва такъв договор Киров, упражнявайки правото си на ползване.Договорът на Христова и Цветкова също е валиден, тъй като не превишава правата на Христова ,които има от наемните си отношения с Киров(за оставащите две години е).
Изводът: Правата на Цветкова следва да се защитят, тя има действителни права по наемно правоотношение с Христова.Стоянов може да търси обезщетение от Панев за неизпълнение по д-р за наем.

[mira_tuleshkova]

казус:
Ангелина Крумова и Борис Петров сключили граждански брак през месец май на 1985г. От брака си съпрузите имали две деца- Силвия и Григор.
През 1993г. Борис Петров закупил тристайно жилище в гр.София. Междувременно, Ангелина получила по наследство двуетажна къща в гр.София и семейството се установило да живее в нея.
През 2005г. Борис Петров, Георги Николов,Стоян Янков учредили акционерно дружество "Искър" АД. На 02.11.2006г. общото събрание на акционерите на "Искър" АД взело следните решения:
-увеличило капитала на дружеството от 50 000 лв на 250 000 лв с непарична вноска, внесена от Борис Петров и представляваща тристайно жилище в гр.София, срещу което на Борис Петров били предоставени 200 000 акции с номинална стойност 1лв всяка една;
-изменило устава на дружеството, като включило в съдържанието му вида и стойността на непаричната вноска, лицето, което я извършва, броя и номиналната стойност на акциите, които ще му бъдат предадени, паричната оценка на вноската и основанието на правата на вносителя.
Борис Петров предоставил на дружеството писмено съгласие за внасяне на тристайното жилище в гр.София, в "Искър" АД с нотариално заверен подпис. На 15.11.2006г. СГС постановил вписване на увеличаването на капитала на "Искър" АД от 50000 на 250000лв с непарична вноска в "Искър" АД била вписана в Агенция по вписванията-Сл.вписванията, гр.Сф. На 23.11.2006г. Борис Петров джиросал една акция от капитала на "Искър" АД на съпругата си Ангелина, а всички други притежавани от него акции на "Искър" АД джиросал на трето лице.
На 06.12.2006г. Ангелина починала. Силвия научила, че баща и е внесъл като непарична вноска в "Искър" АД тристайното жилище в гр.София и на 20.12.2006г.предявила иск пред СРС за отмяна на решението на общото събрание на "Искър" АД за увеличаване на капитала, вписано на 15.11.2006г. в търговския регистър на СГС, като незаконосъобразно. В първото по делото заседание процесуалният представител на "Искър" АД направил възражение за неподсъдност на спора на СРС и за недопустимост на иска.
Въпроси:
1.Придобило ли е акционерното дружество правото на собственост върху тристайното жилище в София и ако, на какво основание?
2.Какво е действието на вписването в търговският регистър на увеличаването на капитала на "Искър" АД с непарична вноска-тристайно жилищев гр.София, спрямо Ангелина?
3. Силвия има ли качеството на акционер в "Искър" АД, и ако го има от кой момент и на какво основание?
4. Силвия активно легитимирана ли е да предяви иск за отмяна на решението на ОС на "Искър" АД за увеличаване на капитала?
5. Основателно ли е възражението за неподсъдност на спора на СРС и защо?

[sleepy_devil]

Този казус го решавахме.