Нов конкурс за младши магистрати !!!

[Гост.]

По казуса на Rem 94, накратко:
След като е учредено право на ползване от Панев на Киров, последния има право да ползва вещта спрямо предназначението и като добива плодовете й без да я изменя съществено(чл.56 ЗС).Няма някакви договорни ограничения за упржняването на това право, освен законовото - да не се променя съществено вещта.За Панев остава голата собственост nudas proprietas.Панев се лишава от възможността да използва вещта, докато Киров има учредено право на ползване.В правото на ползване на Киров се включва възможността да добива плодовете й, както естествените, така и гражданските.Това означава, че той може да отдава вещта под наем, което е и сторил с наемателката Христова, като се е съгласил с пренаемането,т.е. той не е ограничил наемателката , не се е противопоставил на(уговорил) евентуално пренаемане на вещта(чл.234,ал.1 ЗЗД).Последната от своя страна също е сключила д-р за наем с Цветкова, който както първия също е с писмена форма с нотариална заверка.Договорът на Киров и Христова е валиден, не е акт на разпореждане (до 3 години -акт на управление), т.е. има право да сключва такъв договор Киров, упражнявайки правото си на ползване.Договорът на Христова и Цветкова също е валиден, тъй като не превишава правата на Христова ,които има от наемните си отношения с Киров(за оставащите две години е).
Изводът: Правата на Цветкова следва да се защитят, тя има действителни права по наемно правоотношение с Христова.Стоянов може да търси обезщетение от Панев за неизпълнение по д-р за наем.

Съвсем точно.
( някой беше пуснал и такава тема нейде из форума)

[contralegem]

RinTimTim, въобще не си говорим какво е социално оправдано, разумно, израз на добро възпитание и т.н. – тези неща зависят от конкретната ситуация(или поне аз не говоря за това , иначе вероятно бих се съгласила, макар че си мисля - ако имаш кофти пиянство, пий си вкъщи и псувай канарчетата, че навън не знаеш кой ще реагира социално оправдано и кой ще те гръмне) . Аз имам предвид какво е законосъобразно – много добре знаеш, че при нападение защитаващият се не е длъжен да бяга, да се крие, да търси помощ или да се усмихва, че може да причини по-големи вреди на нападателя, отколкото са му били причинени или биха му били причинени, че може да реагира дори срещу непосредствено предстоящо нападение, което обаче не е започнало. Законът дава възможност за реакция срещу всяко действие/бездействие, което нарушава права – някои права просто не могат да се нарушат с физическо въздействие, но това не значи, че не следва да бъдат защитавани.
Ако на този, дето кротко си псува пет минути, му бъде причинена лека телесна, тогава кой е нападателят? А като не му обръщаш внимание откъде знаеш докъде ще ескалира и в кой момент ще скочи на бой, за да му обърнеш внимание? Ако неизбежната отбрана е допустима само при физическа агресия, как обясняваш нападението чрез бездействие?

[rem_94]

Иванов продал на Маринов незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ). Сделката била сключена пред нотариус в града на Маринов, а не пред нотариус по местонахождението на имота. Една година след продажбата Иванов, информиран от адвокат за порока в сделката, предявил срещу Маринов иск по чл.108 ЗС.

Маринов направил следните възражения срещу иска:
1. Сделката не страда от порок, защото предвидената от чл.18 ЗЗД форма е спазена и той е станал собственик на имота.
2. Искът е предявен пред районния съд по местонахождение на имота, а надлежен съд в случая е окръжният, тъй като цената на иска е над 5 000 лв.
3. Искът е бил предявен само от Иванов, но тъй като имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищец следва да се конституира и съпругата му.
4. Ако не бъде уважено възражението по т.1, Маринов направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения.

За процеса узнали от фирма „Строител”АД. Тъй като последната изградила постройка в имота съгласно договор с Маринов, която била одобрена от него, тя предявила претенции за неполучени суми. „Строител”АД поискало да встъпи в процеса по реда на чл. 225 ГПК, като предявило иск срещу двете страни за заплащане на извършените работи в имота- предмет на спора.

Въпроси:

1.Основателно ли е възражението на Маринов за спазена форма?

2. Спазени ли са правилата за местна и родова подсъдност при предявяване на иска?

3. Необходимо ли е при вещ в режим на СИО искът по чл.108 ЗС да се предяви от двамата съпрузи?

4. Има ли Маринов право на задържане? Ако - да, за каква сума може да претендира?

5. Може ли „Строител” АД да встъпи в процеса?

5.1 Посочете основанието и реда за нейната претенция.

1.Възражението на Маринов за спазена форма е неоснователно-изповядване на сделката от нотариус при неспазване на местната подсъдност е нищожно действие по смисъла на чл.576 ГПК във вр, с чл.570,ал.1 ГПК.
2.Местната подсъдност е спазена-чл.109 ГПК.Родовата подсъдност е спазена,ако искът е с цена до 50 000 лв,при цена на иска по-голяма от 50 000 лв искът е подсъден на ОС като първа инстанция-чл.104,т.3 ГПК.От фактическата обстановка не става ясно каква е цената на иска(не се споменава на каква стойност е въпросният недвижими имот).
3.Практиката дава отговор на този въпрос-съпрузите са задължителни другари при иск с предмет вещ под режима на СИО(118369-I,Сб. 52,3193-72-I,Сб. 103,782-74-II,Сб. 130 и 63-74-ОСГК,Сб.15).Искът следва да се подаде от името и на двамата съпрузи като условие за допустимост.
4.Маринов е добросъвестен владелец на недвижимия имот по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС-владее на правно основание годно да го направи собственик,без да знае,че предписаната от закона форма е опорочена(както личи от първото му възражение той смята,че формата на сделката е спазена).На основание чл.72,ал.1 ЗС може да иска от Иванов сумата,с която се е увеличила стойността на имота в следствие на извършените от него подобрения върху въпросния имот.Размерът на тази сума ще се определи към момента на постановяване на съдебното решение.На основание следващата ал.2 на същата разпоредба може да иска и направените от него необходими разноски за запазване на имота.Това са разноските,които ако не биха били направени имотът би погинал.Маринов има право на задържане върху имота до изплащане на въпросните суми-чл.72,ал.3 ЗС.
5.„Строител” АД не може да встъпи в процеса.Не е изпълнена една от предпоставките на чл.225 ГПК-да има самостоятелни права върху предмета на спора.АД-то няма права върху имота,който е предмет на спора,има право на вземане,което произлиза от договор за изработка между него и Маринов.Дори когато съдът уважи един допустим иск на Иванов по чл.108 ЗС срещу Маринов,АД-то може да иска въпросната сума само с осъдителен иск срещу Маринов по чл.266,ал.1 ЗЗД.

[sleepy_devil]

"Действия на управление на вещи, в случая предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК (отм.)***. За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия " - Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК.


Интересно щеше да е в случая, ако вместо покупко- продажба, сделката беше замяна на два имота между Иванов и Маринов, кой щеше да бъде компетентния нотариус да я извърши?

[miglena_84]

Колеги, моля, споделете кои нормативни актове ще носите на изпита за мл. съдии!

[rem_94]

Интересно щеше да е в случая, ако вместо покупко- продажба, сделката беше замяна на два имота между Иванов и Маринов, кой щеше да бъде компетентния нотариус да я извърши?

Може би има практика и по този въпрос.

[sleepy_devil]

Интересно щеше да е в случая, ако вместо покупко- продажба, сделката беше замяна на два имота между Иванов и Маринов, кой щеше да бъде компетентния нотариус да я извърши?

Може би има практика и по този въпрос.

Само това ми попадна:

Нотариалното производство започва с подаването на обща писмена молба от заменителите за извършване на нотариален акт, която те адресират до нотариус, в чийто район се намират недвижимите имоти (чл. 570, ал. 1, изр. 1, чл. 571, изр. 2 ГПК). Ако заменяните имоти се намират в различни райони, молбата следва да бъде отправена до нотариус, в чийто район на действие се намира единият от имотите. Подлежащи на вписване нотариални актове, какъвто е и договорът за замяна на недвижими имоти, се издават само в канцеларията на нотариуса, в работно време (чл. 573, ал. 2 ГПК). Когато в района няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията в този район (чл. 82, ал. 1 ЗННД).

[rem_94]

Да,мисля че това съдържа отговора на въпроса

[natalybg]

Честит празник!
Ето тук се затрудних:
На 12.11.2006 г. Асен Иванов, 21-годишен, от град Пазарджик, споделил на своя приятелка – Мартина Димитрова, 16-годишна, от същия град, че харесва нейната съученичка Красимира Тодорова и е решил тази вечер да я “изчука”. Димитрова отговорила, че това едва ли ще стане, защото приятелката й не го харесва. Тогава Иванов разкрил, че е подмамил Красимира да дойде в жилището му под предлог, че ще празнува рождения си ден с приятели и тогава ще преспи с нея, дори ако трябва да я принуди за това. Димитрова започнала да се смее и казала, че не вярва, че човек като него може да направи това. После настояла да остане в апартамента му “за да гледа театъра” и Иванов се съгласил. Решили тя да се скрие зад голямата плътна завеса в ъгъла до прозореца на хола, от където може да наблюдава, без да бъде забелязана.
Същата вечер, около 19,30 часа, Красимира Тодорова позвънила на вратата. Иванов излязъл да я посрещне, а Димитрова бързо се скрила на уговореното място. Иванов поканил Тодорова в хола и докато тя се настанявала, заключил входната врата и прибрал ключа. Виждайки, че са сами, момичето се разтревожило и попитало какво става. Иванов отговорил, че е излъгал за партито, за да остане насаме с нея и се опитал да я целуне. Тодорова се дръпнала и ядосано заявила, че си тръгва. Като не успяла да отвори вратата, тя започнала да удря с по нея с юмруци и да вика за помощ. Тогава Иванов я хванал през кръста и насила я завлякъл в хола. Хвърлил я върху дивана, седнал върху нея и разкъсал блузата й. Тодорова продължила да вика и Иванов й ударил плесница и я заплашил, че ако не млъкне, ще й се случи нещо по-лошо.
В този момент Мартина Димитрова решила да му помогне. Тя хванала ръцете на Тодорова и с едната си ръка ги задържала над главата й, за да лежи неподвижно, а с другата си ръка запушила устата й. В това време Иванов разкопчал джинсите си и осъществил еднократно полово проникване във влагалището на Тодорова. Като видяла това Мартина Димитрова извикала: “Стига вече, остави я! Видях какво можеш.” и пуснала ръцете на Тодорова. Тогава Иванов се отказал да продължи половия акт. Той заплашил Тодорова да си мълчи и двамата с Димитрова напуснали жилището, като оставили вратата отворена.
По сигнал на Красимира Тодорова на следващия ден било образувано досъдебно производство. На 20.12.2006 г. Асен Иванов бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 2, от НК, а Мартина Димитрова – за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК. На 02.02.2007 прокурорът внесъл обвинителен акт срещу двамата за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
По време на предявяване на разследването на досъдебното производство Красимира Тодорова била представлявана от адвокат Стоянов, но впоследствие се отказала от услугите му и същият бил ангажиран от Асен Иванов като негов защитник в съдебната фаза на процеса. В първоинстанционното разглеждане на делото прокурорът поискал отвод на адвокат Стоянов, но съдът не уважил неговото искане.
На досъдебното производство Мартина Димитрова, нямала възможност да плати на адвокат и участвала без защитник. В първото съдебно заседание като неин защитник бил конституиран брат й Калоян, който имал висше юридическо образование и юридическа правоспособност, но не бил вписан като адвокат.
В съдебното заседание, проведено на 15.10.2007 г., защитникът на Иванов заявил, че в случая трябва да се приложи чл. 18 от НК, тъй като изпълнителното деяние не е довършено и поискал подсъдимият Иванов да не бъде наказан на основание чл. 18, ал. 3 от НК, защото сам се е отказал да довърши половия акт.
В същото заседание Калоян Димитров, в качеството си на защитник на сестра си Мартина, сключил с прокурора по делото споразумение, с което Димитрова се признавала за виновна и приемала да изтърпи наказание обществено порицание. Съдът отказал да утвърди постигнатото споразумение.
Въпроси:
1. Определете правната квалификация на деянията, осъществени от Димитрова и Иванов.
2. Налице ли е съвместна престъпна дейност на двамата и ако има такава – в каква форма се е проявила тя?
3. Основателно ли е възражението на защитника на Иванов, направено в съдебно заседание?
4. Нарушено ли е правото на защита на Иванов и Димитрова?
5. Законосъобразно ли е отказал първоинстанционният съд да утвърди постигнатото споразумение за Димитрова?

[sdas]

1. Иванов - чл.152, ал.3, т.1,вр.ал.2,т.1, вр. чл. 152, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК
Димитрова -чл.152, ал.3, т.1,вр.ал.2,т.1, вр.чл.152,ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.20,ал.2, вр. чл.63 от НК
2. Налице е съвместна престъпна дейност. Димитрова извършва едно от двуактното изпълнително деяние - принудата / с едната си ръка ги задържала над главата й, за да лежи неподвижно, а с другата си ръка запушила устата й. /Двамата имат общ умисъл, насочен към осъществяване на съвкупление на Иванов с пострадалата. Въпреки че Димитрова не участва в съвкуплението тя е съизвършител в престъплението, заради участието си в едно от двуактното изпълнително дяние - осъществената принуда. В тази насока е и съдебната практика относима към казуса решение №360/1998г. и реш.549/86г. според което за съизвършителство в изнасилване е достатъчно един от участниците да се е съвкупил, а другите да са участвали в осъществяване на принудата.
Това е моето мнение.
Останалото мисля, че е ясно.

[sdas]

3. За да бъде престъплението довършено достатъчно е извършителя да е осъществил проникване дори и единствено. Факта, че Иванов не е продължил съвкуплението не обуславя самоволен отказ по чл.18, ал.3 от НК.

4.Правото на защита на Димитрова е нарушено - на досъдебната фаза не е имала защитник в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал.1т.1 от НПК защитата е задължителна. В съдебната фаза това право също е нарушено - представлявана от брат си които не попада в посочените в чл.91,ал.2 лица които могат да бъдат защитници.
В нарушение на чл. 91, ал.3, т.3 от НПК защитник на Иванов е бил Стоянов който е представлявал противната страна.
5. Отказът на съда е законосъобразен. Споразумение за тежко умишлено престъпление по глава втора , раздел осми е недопустимо - чл.381, ал.2 от НПК.

[rem_94]

казус:
Ангелина Крумова и Борис Петров сключили граждански брак през месец май на 1985г. От брака си съпрузите имали две деца- Силвия и Григор.
През 1993г. Борис Петров закупил тристайно жилище в гр.София. Междувременно, Ангелина получила по наследство двуетажна къща в гр.София и семейството се установило да живее в нея.
През 2005г. Борис Петров, Георги Николов,Стоян Янков учредили акционерно дружество "Искър" АД. На 02.11.2006г. общото събрание на акционерите на "Искър" АД взело следните решения:
-увеличило капитала на дружеството от 50 000 лв на 250 000 лв с непарична вноска, внесена от Борис Петров и представляваща тристайно жилище в гр.София, срещу което на Борис Петров били предоставени 200 000 акции с номинална стойност 1лв всяка една;
-изменило устава на дружеството, като включило в съдържанието му вида и стойността на непаричната вноска, лицето, което я извършва, броя и номиналната стойност на акциите, които ще му бъдат предадени, паричната оценка на вноската и основанието на правата на вносителя.
Борис Петров предоставил на дружеството писмено съгласие за внасяне на тристайното жилище в гр.София, в "Искър" АД с нотариално заверен подпис. На 15.11.2006г. СГС постановил вписване на увеличаването на капитала на "Искър" АД от 50000 на 250000лв с непарична вноска в "Искър" АД била вписана в Агенция по вписванията-Сл.вписванията, гр.Сф. На 23.11.2006г. Борис Петров джиросал една акция от капитала на "Искър" АД на съпругата си Ангелина, а всички други притежавани от него акции на "Искър" АД джиросал на трето лице.
На 06.12.2006г. Ангелина починала. Силвия научила, че баща и е внесъл като непарична вноска в "Искър" АД тристайното жилище в гр.София и на 20.12.2006г.предявила иск пред СРС за отмяна на решението на общото събрание на "Искър" АД за увеличаване на капитала, вписано на 15.11.2006г. в търговския регистър на СГС, като незаконосъобразно. В първото по делото заседание процесуалният представител на "Искър" АД направил възражение за неподсъдност на спора на СРС и за недопустимост на иска.
Въпроси:
1.Придобило ли е акционерното дружество правото на собственост върху тристайното жилище в София и ако, на какво основание?
2.Какво е действието на вписването в търговският регистър на увеличаването на капитала на "Искър" АД с непарична вноска-тристайно жилищев гр.София, спрямо Ангелина?
3. Силвия има ли качеството на акционер в "Искър" АД, и ако го има от кой момент и на какво основание?
4. Силвия активно легитимирана ли е да предяви иск за отмяна на решението на ОС на "Искър" АД за увеличаване на капитала?
5. Основателно ли е възражението за неподсъдност на спора на СРС и защо?

1.АД-то е придобило право на собственост върху въпросния недвижим имот на основание внасянето на имота като непарична внска.Вноската е редовна.В изпълнение на изискванията на чл.73,ал.1 ТЗ внасянето е станало чрез изменение на устава на дружеството.Спазено е изискването за представяне на писмено съгласие с нотариално заверен подпис на титуляра на вещното право върху въпросния недвижим имот.Тъй като,както личи от данните във фактическата обстановка, цената на недвижимия имот (200 000 лв) надвишава с повече от 10% капитала на дружеството(50 000 лв.),собствеността върху дружеството преминава след вписването на решението за увеличаване на капитала - чл.73б,ал.1 и ал.2 ТЗ.
2.Въпреки,че този имот е под режима на СИО,внасянето само от името на съпруга е редовно от гледна точка на АД-то-съгласно разпоредбата на чл.24,ал.4 СК съпругата може да оспори това разпоредително действие в съответния срок.Т.е.,въпреки че е оспоримо,придобиването на имота(което става след вписването на устава) не е нищожно,а относително недействително по отношение на съпругата на вносителя.
3.След смъртта на Ангелина,кято е собственик на една акция от въпросното АД,тази акция се наследява от съпруга Борис и двете деца-Силвия и Григор,които наследяват по 1/3 от акцията(чл.9,ал.1 ЗН във вр. с чл.5,ал.1 ЗН)) и стават съсобственици по правата,които произтичат от акцията.На основание правата си по акцията Силвия има качеството акционер във въпросното дружество-чл.175,ал.1 ТЗ.
4.Съгласно чл.177 ТЗ когато акцията принадлежи на няколко лица,те упражняват правата по нея заедно(чрез пълномощник).Както беше отбелязано,Силвия е съсобственик на акцията,следователно не е активно легитимирана сама да упражни правото да заведе искът по чл.74,ал.1 ТЗ(което право произтича от качеството акционер,т.е. от собствеността върху акцията).Искът може да се заведе само от името и на тримата съсобственици на акцията.
5.Възражението е основателно-в чл.74,ал.1 изрично е посочено,че искът за отмяна на решение на общото събрание на дружеството подлежи на обжалване пред ОС.

[chelebieva_jura]

1.Иванов-чл.152,ал.2,т.1 във връзка с чл.152,ал.1,т.1 и 2-НК
Димитрова-чл.20,ал.4/НК-тъй като тя умишлено е помогнала за извършване на изнасилването,кото е спомогнала за премахването на пречки(хванала е ръцете на Тодорова и и запушила устата с ръка)Не смятам,че е правилна квалификацията напрестъпното деяние по внесеният в съда обвинителен акт т.е чл.152,ал.2,т.1връзка ал.3,т.1,връзка с чл.20,ал.2 нк,защото самото престъпление е изнасилването- по ал.3,т.1 говорим за извършване от две лица тук не е така,деянието е извършено само от Иванов и в този смисъл Димитрова няма как да е съучастник- извършител.
2.Има -съучастие-съвместно са осъществили умишлено престъпление
3.Възражението на защиника е неоснователно,защото чл.18 НК гласи-опитът е започнало изпълнение на ум.престъпние,при което изпълнителното деяние не е довършено или е довършено ,но макар това не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено опасни последицина престъплението.В кйонкретният казум има настъпване на ООП предвидени от закона и желани от извършителят,тъй като има проникване във влагалището макар и еднократно изнасилването е налице.Закона гласи -"който се съвъкупи".
4.Иванов-да нарушено е правото на защита на Иванов,тък като адвоката няма право да му бъде такъв,защото по смисъла на чл.43,ал.3 ЗА адвоката няма право да приеме едно и също дело последователно ,защото има конфликт на интереси.Както и поради причината,че не може да защитава в случая обвиняемия при положение ,че преди това е давал правни съвети по същото дело на другата страна.В нашият случай адв.Стоянов е бил представител на пострадалата.
Димитрова също е с нарушено правото на защита,защото по смисъла на чл,94 ал.1НК непълнолетните задължително трябва да имат защита.А брат и не може да е защитник защото такъв може да е лице упражняващои адв.професия,
5.Отказът на първоинстанционният съд е основателен,защото тя е привлечена като съучастник за тежко престъпление ,каквото е изнасилването,А по смисъла на чл.381 ал.2 НК.

[sleepy_devil]

На държавния си слушах, че може да има изнасилване на мъж, сега ако ме убедите, че може и жена да е деец при изнасилването
Аз си мисля, че тези решения са при двама или повече извършители мъже, а не мъж и жена.

[natalybg]

Точно това ме затруднява.

[sleepy_devil]

Аз виждам и едно престъпление по чл. 142а, ал. 3, във вр. с чл. 1 НК извършено от Иванов.

А за съизвършителството - може ли лице, което няма качеството лично да извърши престъплението, да може да го извърши в съучастие(съизвършителство)? Това ми се струва абсурдно. Димитрова може да бъде само подбудител и помагач, но не и извършител.

[viki06]

Боян Петров бил криминално проявен, но не и осъждан.Постоянният му адрес бил в Кнежа.На ..... си дата отишъл в София и заживял под наем при Иванова./тук мисля че се споменаваше и че работи в София, както и че предплатил един наем, както и възрастта на Иванова и точния адрес на жилището/.На ... дата, Петров се прибрал след като преди това бил изпил 100 гр водка.Малко след това на вратата му почукала Иванова, която му казала, че закъснява с наема и настояла да получи парите си.Петров я избутал към коридора, оттам към кухнята, където на масата имало нож.Взел ножа и го допрял до гърлото и, като скъсал намиращият се на врата и златен синджир.От кухнята взел 6 сребърни вилици, 6 сребърни лъжици, 6 сребърни ножа и сребърна захарница.През това време Иванова се опитала да вика, но той и казал да престане, защото в противен случай ще я убие.Казал й и че ще я пребие /малко преди или малко след това - нямам спомен/.Оттам я избутал в хола, който бил обитаван само от нея.Поискал парите и, но Иванова му казала че няма.Тогава от шкаф в хола той извадил портмонето и, в което имало 23 лв.Всички вещи Петров пуснал в пазарска чанта.Напускайки жилището, с ножа, нанесъл на Иванова лека прорезна рана в областта на лявата подмишница.След това си тръгнал, като пуснал и ножа в чантата.На излизане от жилището, срещнал съседа, /чието име не помня/, с който не се познавали, но се знаели по физиономия.На съседа му направило впечатление, че Петров носи чанта, но нищо повече.След около 40 мин, когато се съвзела от уплахата, Иванова разказала на съседите се за случилото се и потърсила помощ от тях.Те се обадили на полицията.На място пристигнали полицейски служители.На следващият ден от полицията открили Боян Петров на работното му място.Същият заявил, че нищо не знае за случая.През това време негов колега - Александър Зашев, заявил, че Петров е спал предната нощ в дома му.Казал, че е помолил да остави някои неща в мазето, за което Зашев дал разрешение, но не знаел какво е оставил.Полицейските служители открили вещите на Иванова в мазето на Зашев.

1.С какво действие следва да започне наказателното производство и от кой компетентен орган?
2.С какъв диспозитив следва да бъде образувано производтвото, по кой член?
3.Какви доказателствени средства бихте използвали за доказване на вината на Иванов?
4.Следва ли да се отразят на правната квалификация това, че Иванова е поискала наема да бъде платен веднага, както и това, че Петров е употребил алкохол?
5.Каква е подсъдността?
6.Извършил ли е две или повече деяние Петров с дейдтвията си?
колеги,това е казуса от миналия конкурс за мл.прокурори.Какво ще кажете?

[speed_reflex]

колегата sdas е прав за това,че Димитрова е съизвършител,тъй като съизвършителството означаваи съучастие като в изпълнителното деяние участват поне две лица. Осъществяването на цялото изпълнително деяние може да се извърши от единия съизвършител ,но може и да се извършат само елементи от него-в случая е с разпределение на ролите Освен това Димитрова е и подбудител,освен съизвършител.

[sleepy_devil]

колегата sdas е прав за това,че Димитрова е съизвършител,тъй като съизвършителството означаваи съучастие като в изпълнителното деяние участват поне две лица. Осъществяването на цялото изпълнително деяние може да се извърши от единия съизвършител ,но може и да се извършат само елементи от него-в случая е с разпределение на ролите Освен това Димитрова е и подбудител,освен съизвършител.

Подбудител?
Колегата цитирал решенията да каже какво съдържат в пълния им текст.

[darryy]

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sdas на 24 Май 2010, 16:28
1. Иванов - чл.152, ал.3, т.1,вр.ал.2,т.1, вр. чл. 152, ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.20,ал.2 от НК
Димитрова -чл.152, ал.3, т.1,вр.ал.2,т.1, вр.чл.152,ал.1, т.2, пр.1, във вр. с чл.20,ал.2, вр. чл.63 от НК
2. Налице е съвместна престъпна дейност. Димитрова извършва едно от двуактното изпълнително деяние - принудата / с едната си ръка ги задържала над главата й, за да лежи неподвижно, а с другата си ръка запушила устата й. /Двамата имат общ умисъл, насочен към осъществяване на съвкупление на Иванов с пострадалата. Въпреки че Димитрова не участва в съвкуплението тя е съизвършител в престъплението, заради участието си в едно от двуактното изпълнително дяние - осъществената принуда. В тази насока е и съдебната практика относима към казуса решение №360/1998г. и реш.549/86г. според което за съизвършителство в изнасилване е достатъчно един от участниците да се е съвкупил, а другите да са участвали в осъществяване на принудата.
Това е моето мнение.
Останалото мисля, че е ясно.
Последна промяна sdas на 24 Май 2010, 17:40, променена общо 1 път

sdas

Мнения: 8
Регистриран на: 11 Фев 2005, 19:46

Върнете се в началото
Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sdas на 24 Май 2010, 17:07
3. За да бъде престъплението довършено достатъчно е извършителя да е осъществил проникване дори и единствено. Факта, че Иванов не е продължил съвкуплението не обуславя самоволен отказ по чл.18, ал.3 от НК.

4.Правото на защита на Димитрова е нарушено - на досъдебната фаза не е имала защитник в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал.1т.1 от НПК защитата е задължителна. В съдебната фаза това право също е нарушено - представлявана от брат си които не попада в посочените в чл.91,ал.2 лица които могат да бъдат защитници.
В нарушение на чл. 91, ал.3, т.3 от НПК защитник на Иванов е бил Стоянов който е представлявал противната страна.
5. Отказът на съда е законосъобразен. Споразумение за тежко умишлено престъпление по глава втора , раздел осми е недопустимо - чл.381, ал.2 от НПК.


Без забележки!