Нов конкурс за младши магистрати !!!

[speed_reflex]

колегата sdas е прав за това,че Димитрова е съизвършител,тъй като съизвършителството означаваи съучастие като в изпълнителното деяние участват поне две лица. Осъществяването на цялото изпълнително деяние може да се извърши от единия съизвършител ,но може и да се извършат само елементи от него-в случая е с разпределение на ролите Освен това Димитрова е и подбудител,освен съизвършител.

Подбудител?
Колегата цитирал решенията да каже какво съдържат в пълния им текст.

грешката е моя...чета още един казус и малко ги смесих май двата.....извинявам се,но определено е съизвършител

[sleepy_devil]

Не знам защо, но нещо не мога да се съглася, че Димитрова е съизвършител.

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.
1. Всеки от съизвършителите е извършител т.е. участва в самото изпълнение на престъплението.
а) съизвършителя осъществява дейност изрично призната в съответния състав
б) понеже съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. В случая чл. 152 деец може да бъде само лице от мъжки пол.

в) за съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.

[speed_reflex]

престъплението по чл152 е двуактно-съвкуплението,което само по себе си не е престъпление и принудата .При съизвършителството не е нужно изпълнителното деяние да се извърши изцяло от единия съизвършител-единия мъжа -съвкуплението ,а жената -принудата като я държи и запушва устата,т.е. част,елемент от изпълнителното деяние ;в общата част на НП прочетете за съизвършителството,освен това в съдебната практика така се приема

[royalty]

Не знам защо, но нещо не мога да се съглася, че Димитрова е съизвършител.

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.
1. Всеки от съизвършителите е извършител т.е. участва в самото изпълнение на престъплението.
а) съизвършителя осъществява дейност изрично призната в съответния състав
б) понеже съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. В случая чл. 152 деец може да бъде само лице от мъжки пол.

в) за съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.

Абсолютно съм съгласен.

[speed_reflex]

колега за задружна престъпна дейност са нужни задължително 2или по-вече лица-както е при кръвосмешението

[sdas]

В цитираните от мен решения е посочено, че за да е налице изнасилване извършено при съизвърщителство е необходимо един от двамата или повече дейци да участва в поне от едното от двуактното изпълнително деяние, които са принуда и съвкупление. Не е необходимо всеки от съизвършителите да се е съвкупил с пострадалата. В този случай е изключено да се кфалифицира като помагач.
Това е съдебната практика, в нея не е конкретизирано дали това важи и за съизвършител - жена.
Според мен, тъй като Димитрова извършва едно от двуактното изпълнително деяние от тук следва че тя е съизвършител. За осъществяване на принуда закона не изисква специално качество за дееца. А именно това е нейната част с която тя допринася за общоцеления от двамата резултат.

[emmili]

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.

А изнасилването е двуактно престъпление, изпълнителното деяние се състои от принуда и съвкупление.И след като Димитрова е взела участие в осъществяването на принудата,значи е съизвършител.

[sleepy_devil]

Съдебната практика и на мен и е ясна, но тя се отнася до 2 или повече лица от мъжки пол.

[emmili]

Писали сме едновременно sdas, абсолютно съм съгласна с Вас.

[royalty]

Ако е налице съизвършителство, ще се получи един правен абсурд-жена да бъде обявена за субект на престъплението изнасилване.Това е едно разширително тълкуване, което смятам за неправилно.Има съизвършителство, но само по отношение на принудата-един от актовете на престъплението изнасилване, която се поглъща.Макар и да не е престъпление, съвъкуплението е основният акт, който и определя мястото на престъплението изнасилване, а именно раздел"Разврат".В тоя акт не участва "съизвършителката".По правилно е да се приеме, че има помагачество(физическо)към престъплението изнасилване.
Публикувайте практиката на съда по тоя въпрос, моля.

[sleepy_devil]

Ако е налице съизвършителство, ще се получи един правен абсурд-жена да бъде обявена за субект на престъплението изнасилване.Това е едно разширително тълкуване, което смятам за неправилно.Има съизвършителство, но само по отношение на принудата-един от актовете на престъплението изнасилване, която се поглъща.Макар и да не е престъпление, съвъкуплението е основният акт, който и определя мястото на престъплението изнасилване, а именно раздел"Разврат".В тоя акт не участва "съизвършителката".По правилно е да се приеме, че има помагачество(физическо)към престъплението изнасилване.
Публикувайте практиката на съда по тоя въпрос, моля.

Изцяло подкрепям. Решението обаче го нямам.

[natalybg]

РЕШЕНИЕ № 549 ОТ 19.11.1986 Г. ПО Н. Д. № 550/1986 Г., I Н. О. НА ВС


ЗА СЪСТАВА НА ЧЛ. 152, АЛ. 3, Т. 1 НК Е ДОСТАТЪЧНО САМО ЕДИН ОТ СЪУЧАСТНИЦИТЕ ДА СЕ Е СЪВКУПИЛ С ПОСТРАДАЛАТА, А ДРУГИТЕ ДА СА УЧАСТВУВАЛИ В УПРАЖНЯВАНЕ НА НАСИЛИЕТО ВЪРХУ НЕЯ.
НК Чл. 152, ал. 3, т. 1


Въз основа на доказателствата районният съд е Приел за установено, че на 11.01.1986 г. към 21,30 ч двамата подсъдими след употреба на алкохол пристигнали в дома на С. О. в с. Д., Р. окръг. Подсъдимият Д. Д. В. решил да се съвкупи със З. А. Я. от гр. Р., която по това време била в дома на С. О. Отишъл при нея, започнал да я скланя, обаче тя отказала. Тогава той й нанесъл няколко удара по лицето. Намесила се и подсъдимата К. Е. М. Започнала и тя да скланя пострадалата да има полов акт с Д. Д. В., но последната продължила да отказва. Тогава и тя започнала да й нанася удари по тялото и лицето с Д. Д. В. и да й късат дрехите. Подсъдимият Д. Д. В. ударил пострадалата и с една табуретка.
След нанесения побой съпротивата на пострадалата била сломена и подсъдимият, след като извършил с нея блудствени действия, се съвкупил с нея в присъствието на подсъдимата К. Е. М.
При тази фактическа обстановка квалификацията на деянията на подсъдимите по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК e неправилна. Налице е изнасилване, извършено от две лица по чл. 152, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 НК. За състава на чл. 152, ал. 3, т. 1 НК е достатъчно само едно лице да се е съвкупило с пострадалата, а другите да са участвували само в насилието върху нея, какъвто е настоящият случай.
Като е признал подсъдимите за виновни и ги осъдил по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, съдът е нарушил материалния закон и е осъдил подсъдимите за по-леко наказуемо престъпление. Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 1 НПК. Неправилната квалификация на деянията се е отразила и върху справедливостта на наказанията, които са занижени.
Окръжният съд е констатирал това нарушение, но поради липса на протест не е имал възможност да го отстрани.
Налице са основания за преглед по реда на надзора на двата съдебни акта в частта им по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, поради което следва да бъдат изменени и делото върнато за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване.

[royalty]

Убедих се , че съм сгрешил квалификацията(не съм прочел ал.3 на чл 152 НК), но това не означава, че това е съизвършителство , а отделен състав, предвиден от законодателя!

[natalybg]

Ирина Петрова имала интимна връзка със свой колега. Не искала да се разведе, тъй като съпругът й бил заможен – през последните години получил в наследство няколко имота на значителна стойност. Затова решила да го убие, за да го наследи, и след това да се омъжи за интимния си приятел.
Тези свои намерения Петрова споделила с две свои приятелки – Валерия Грозданова и Петя Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши убийство, ще съсипе живота си. Петрова им обещала, че няма да стори нищо незаконно. Въпреки това тя не променила плановете си – двукратно – на 05.06.2006 г. и на 12.07.2007 г., преди да замине в командировка Петрова слагала в храната на съпруга си по малко отрова. Количеството, обаче, не било достатъчно да го умъртви, и той получавал само тежки кризи, които продължавали по няколко дни. Затова тя решила, че убийството трябва да се организира по-добре и по-сигурно. Свързала се със Стефан Михайлов, който преди месец излязъл от затвора, където изтърпявал наказание от четири години лишаване от свобода за грабеж. Предложила му да убие съпруга й срещу заплащане. Михайлов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Петрова. Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се той да получи сумата на два пъти – половината като аванс, а остатъкът след извършване на убийството. На 17.08.2006 г. Михайлов получил аванса, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на Петрова.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита и било образувано досъдебно производство. Ирина Петрова и Стефан Михайлов били привлечени като обвиняеми. Тогава Ирина Петрова се сетила, че е споделила с двете си приятелки за намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги, ако ги призоват като свидетели, да не казват за този разговор. Валерия Грозданова се съгласила и заявила пред дознателя, че не знае нищо за намеренията на Ирина Петрова да извърши убийство. Петя Стоянова, обаче, предупредена за наказателната отговорност, решила да каже истината и съобщила на разследващия орган за проведения разговор.
С писмена молба до прокурора Ирина Петрова предявила граждански иск срещу Стефан Михайлов за връщане на сумата от 6 000 лева.
Когато прокурорът по делото съставял обвинителния акт преценил, че има непълнота на доказателства и върнал делото на дознателя за отстраняването им.
По време на съдебното следствие при първоинстанционното разглеждане на делото Валерия Грозданова променила показанията си и разказала и за двата разговора с Ирина Петрова.
При обжалването на осъдителната присъда, защитникът на Петрова е посочил допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването й, тъй като първоинстанционния съд е основал тезата си за предумисъл на клиентката му на базата на показанията на свидетелките Грозданова и Стоянова, които са дадени на досъдебното производство не пред съдия.
Въпроси:
1. Как следва да се квалифицират извършените престъпни деяния от Ирина Петрова¬?
2. Как следва да се квалифицират извършените престъпни деяния от Стефан Стефанов?
3. Как следва да се квалифицират извършените престъпни деяния от Валерия Гроздева?
4. Допустим ли е граждански иск на Ирина Петрова срещу Стефан Михайлов и как следва да се произнесе прокурорът по молбата?
5. Правилни ли са действията на прокурора за връщане на делото на разследващия орган за доразследване?
6. Основателен ли е доводът на адвоката във въззивната жалба?

[rem_94]

Казус:
Папазов закупил от ООД „Златна мистрия” апартамент в гр.Пловдив, като останал да му дължи 600 лв. Папазов не изплатил сумата в срок, и ООД-то завело иск за заплащането й.
Папазов възразил, че не дължи, тъй като се появили скрити дефекти (протекъл таванът на банята, пропаднала част от пода на кухнята), за които той своевременно уведомил ООД-то, но служителите му не ги отстранили. Затова той сега иска да се намали цената с 600 лв. съгласно чл.195 от ЗЗД. Адвокатът на ООД-то Ангелов възразил, че за да упражни правото си за намаляване на цената, Папазов трябва да предяви иск. С възражение той не може да упражни правото си на намаляване на цената.
1.Въпроси: Анализирайте правоотношенията според техните правосъздаващи, правопроменящи и подобни юрид. факти; съдържание (видовете суб. права) и страни!
2.Може ли Папазов да упражни правото си чрез направеното възражение?

[sdas]

Ако е налице съизвършителство, ще се получи един правен абсурд-жена да бъде обявена за субект на престъплението изнасилване.Това е едно разширително тълкуване, което смятам за неправилно.Има съизвършителство, но само по отношение на принудата-един от актовете на престъплението изнасилване, която се поглъща.Макар и да не е престъпление, съвъкуплението е основният акт, който и определя мястото на престъплението изнасилване, а именно раздел"Разврат".В тоя акт не участва "съизвършителката".По правилно е да се приеме, че има помагачество(физическо)към престъплението изнасилване.
Публикувайте практиката на съда по тоя въпрос, моля.

Не мога да се съглася с твърдението, че принудата - един от актовете на престъплението изнасилване, която се поглъща.
Принудата е признак на състава на престъплението "изнасилване" и не е в отношение на поглъщане.

[rem_94]

1.Налице е сключен договор за продажба на недвижим имот по чл.183,ал.1 ЗЗД.В договора е уговорено част от цената (600 лв) да бъде платена в определен срок след предаване на вещта.С настъпването на този срок задължението станава изискуемо съсгласно чл.84,ал.1 ЗЗД,но купувачът не плаща,като по този начин изпада в забава по отношение на това свое задължение.
Протичането на тавана в банята и пропадането на част от пода в кухнята представляват по-късно открити недостатъци по смисъла на чл.194,ал.1 ЗЗД като основание за купувача да запази правото си да иска намаляване на цената по чл.195,ал.1 ЗЗД,след като е изпълнил изискването на чл.194,ал.1 ЗЗД да уведоми продавача за открития недостатък.Това право може да се упражни по съдебен ред в срока,предвиден в чл.197 ЗЗД-1 година от приемането на вещта (недвижим имот),съответно 3 години,ако продавачът е знаел за недостатъка(или предвиден от страните друг срок).
2.Цената на въпросния апартамент ще се счита за намалена след като съдът уважи искането от Папазов за нейното намаляне.Това право се упражнява по съдебен ред с предявяване на иск по чл.195 ЗЗД.Съдът не може да присъди намаляване на цената по отправено възражение от купувача.Към момента на подаване на иска от продавача за въпросната сума,купувачът я дължи и възражението му ще бъде отхвърлено като неоснователно.

[sleepy_devil]

1.Налице е сключен договор за продажба на недвижим имот по чл.183,ал.1 ЗЗД.В договора е уговорено част от цената (600 лв) да бъде платена в определен срок след предаване на вещта.С настъпването на този срок задължението станава изискуемо съсгласно чл.84,ал.1 ЗЗД,но купувачът не плаща,като по този начин изпада в забава по отношение на това свое задължение.
Протичането на тавана в банята и пропадането на част от пода в кухнята представляват по-късно открити недостатъци по смисъла на чл.194,ал.1 ЗЗД като основание за купувача да запази правото си да иска намаляване на цената по чл.195,ал.1 ЗЗД,след като е изпълнил изискването на чл.194,ал.1 ЗЗД да уведоми продавача за открития недостатък.Това право може да се упражни по съдебен ред в срока,предвиден в чл.197 ЗЗД-1 година от приемането на вещта (недвижим имот),съответно 3 години,ако продавачът е знаел за недостатъка(или предвиден от страните друг срок).
2.Цената на въпросния апартамент ще се счита за намалена след като съдът уважи искането от Папазов за нейното намаляне.Това право се упражнява по съдебен ред с предявяване на иск по чл.195 ЗЗД.Съдът не може да присъди намаляване на цената по отправено възражение от купувача.Към момента на подаване на иска от продавача за въпросната сума,купувачът я дължи и възражението му ще бъде отхвърлено като неоснователно.

На мен във въпросния казус ми се струва, че става въпрос за абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1,т.14 ТЗ., ако приемем, че търговското дружество извържва строеж и продажба на недвижими имоти.

[rem_94]

Не е търговска,виж чл.318,ал.2 ТЗ.

[sleepy_devil]

Не е търговска,виж чл.318,ал.2 ТЗ.

Недоглеждането е мое.