Нов конкурс за младши магистрати !!!

[blind_guardian]

И разбира се, съседът няма правен интерес. Имало е такива експерименти- не се получават

Ами забелязал съм, че обикновено от ВКС, ако изобщо стигне дотам, а не се изкашля ОС преди това, си измислят правен интерес и без обосновка в ИМ.
А съм посочил и обосновка по-горе.

[bebitor]

Ама това не е вярно! Казусът е елементарен, чак не ми е ясно по какъв начин възникнаха спорове по въпроса относно правната квалификация. Магистрати ще ставате, Вие един ден ще ми пишете решенията, я по-сериозно, МОЛЯ!!!
По въпроса за правния интерес- АБСУРД да се докаже такъв от съседа

[blind_guardian]

Сега ако ми обясните и как може да се защити собственикът на имот от действия - принципно правомерни /уредени в закона възможности/, на лице, легитимиращо се като собственик на съседния имот, въз основа на правна сделка, която той счита, че не е породила транслативен ефект /не твърди да е нищожна, защото доста често и тези установителни искове са недопустими, но понякога минават - пак е въпрос на обосновка на правен интерес/ може и да ви повярвам, че е абсурд... В казуса не е обоснован правен интерес - действително, но аз лично считам, че има хипотези, в които може да се обоснове такъв /затова съм посочил и конкретни примери/, мога и още да посоча, ама няма смисъл явно... Иначе на голословни твърдения и декларации съм се наслушал...
Или наличието на правен интерес се преценя във всеки конкретен случай, а когато такъв не е обоснован в исковата молба - се дава възможност на ищеца да го направи чрез оставянето й без движение.

[rem_94]

Sorry за натрапването на 109 ЗС.Да се обосновава,че е този иск е търсене под вола теле.
124,ал.1 ГПК,благодаря, че ме поправихте.

[bebitor]

Решение № 11 от 19.I.1979 г. по гр. д. № 782/78 г., III г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1979 г., С., Наука и изкуство, 1980 г.
чл. 97, ал. 1 ГПК
Иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение може да се води само ако ищецът има правен интерес от това. Не е налице такъв интерес, ако ищецът не е страна в правоотношението, съществуването или несъществуването на което иска да установи, и може с осъдителен иск да осъществи правата си спрямо страните в правоотношението или чрез възражение в предявения от тях иск да оспори правата им, които му се противопоставят.
----------------------------

Производството по делото е образувано по жалба против решението на В. районен съд, с което е уважен искът на жалбоподателя за установяване, че сключеният между ответниците М. Д. М. и Н. Д. Н. договор за покупко-продажба на един недвижим имот по нотариален акт № 133 от 1975 г. е недействителен. Окръжният съд е обезсилил това решение и е прекратил производството по делото, като е приел, че с оглед на изискванията на чл. 98 ГПК искът е недопустим. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК може да се води установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение, но само ако ищецът има правен интерес от това. Не е налице такъв интерес, когато ищецът не е титуляр на правото, респ. не е страна в правоотношението, съществуването или несъществуването на което иска да установи. Не е налице интерес и в случаите, при които ищецът може с осъдителен иск да осъществи претендираното от него право или по пътя на възражението може да оспори съществуването на правата или правоотношенията в производството, в което същите му се противопоставят.
*************
И още мноооооооого практика в тази насока...

*****************
А сега си представете, че не става въпрос за парцел, ами за съседния апартамент Съседите си сключват прехвърлителни сделки, както намерят за добре- какъв е Вашият правен интерес да им атакувате сделките на комшиите? Че не харесвате новите съседи

*****************
Вярно е, че при наличието на определени предпоставки има възможност да се атакуват чужди сделки (135 от ЗЗД) или да се упражняват чужди права (134 от ЗЗД), но в конкретния казус нищо подобно не е загатнато.
Искът по 109 от ЗС също е възможен, както и този по 108 от ЗС, във всички случаи обаче това касае имота и не обуславя интерес от установяването на собственика (+ или -). При така дадения казус по нищо не личи да има подобна претенция- по 108 или 109 от ЗС.

[blind_guardian]

Отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК - да се признане за установено, че Стоян Стоянов не е собственик на УПИ – І.
Чл.109 от ЗС - осъдителен /така наречен негаторен иск/ няма нищо общо в случая.
Принципно, доколкото ищецът не твърди да е собственик на процесния имот, изглежда да няма правен интерес от предявяване на този иск и обосновката на такъв е дадена малко постно в казуса. Но това е само на теория. На практика би могъл да има интерес и да обоснове наличието му. Например, ако желае да построи ограда между двата имота, а ответникът не е съглаен и оспорва издадените строителни книжа по административен ред. Или ответникът е предявил в друго производство иск по чл.109 от ЗС - че с някакви дейтвия - построяване на незаконен строеж на границата на имотите ищецът по нашето му пречи да си упражнява спокойно правото на собственост. В този процес нашият ищец е пропуснал възможността да предяви инцидентен установителен иск, както и да оспори представения нотариален акт... Та по нашето дело ще има интерес да установява, че съседът му не е собственик на имота и оттам да му бутне активната материалноправна легитимация по другото дело. Възможности има много. Т. е. и по казуса можем да обосновем наличие на правен интерес.
Искът е подсъден на ОС като първа инстанция.

Това е което съм написал аз - посочил съм, че както е зададен казуса няма обоснован правен интерес, но може да се обоснове такъв и по какъв начин - на практика. Цитираните от вас решения нямат нищо общо с дадените от мен примери и за да не прилича поста ми на спам, ще ви дам още един - ако ищецът владее 6 години част от имота, за който ответникът твърди да е собственик, тази част може да се придобие по давност, защото от останалата част от съседния имот може да се образува отделен имот, как ще защити владението си срещу съседа - несобственик - не може да предяви установителен иск за собственост, защото още не е придобил частта по давност и дали няма право да му се разреши спора с това лице с един отрицателен установителен иск.
И нещо от практиката - построени вилни сгради в горска местност, въз основа на съответни разрешения от държавните органи през 80-те години. ОСЗ възстановява голям имот на трети лица в същата местност по реда на ЗСПЗЗ. Те предявяват искове по чл.109 от ЗС против собствениците на вили - за премахването им, въз основа на които се образуват няколко дела. Собствениците на вили от своя страна завеждат отрицателен установителен иск, че третите лица не са станали собственици на имота по реституция по ЗСПЗЗ, защото не се касае за земеделска земя, а за земя от горски фонд. Дали нямат правен интерес в случая, макар и да не твърдят те да са собственици на процесната земя, а си сочат, че е държавна собственост... Делата по чл.109 от ЗС са били спрени до приключване на това - по чл.124, ал.1 ГПК.
И по отношение на атакуване на сделки между трети лица има изключения - и при тях има възможност за обосноваване на правен интерес, особено при съсобственост, но това вече излиза доста извън темата.

[blind_guardian]

А сега си представете, че не става въпрос за парцел, ами за съседния апартамент Съседите си сключват прехвърлителни сделки, както намерят за добре- какъв е Вашият правен интерес да им атакувате сделките на комшиите? Че не харесвате новите съседи

Наличието на правен интерес се преценява за всеки конкретен случай. Защо решихте, че смятам, че "нехаресването" на комшиите съставлява такъв?!?!

[rem_94]

Според представените факти в казуса съседът няма правен интерес.Възможни примерни хипотези много-те не ни интересуват тук

[bebitor]

Това е което съм написал аз - посочил съм, че както е зададен казуса няма обоснован правен интерес, но може да се обоснове такъв и по какъв начин - на практика. Цитираните от вас решения нямат нищо общо с дадените от мен примери и за да не прилича поста ми на спам, ще ви дам още един - ако ищецът владее 6 години част от имота, за който ответникът твърди да е собственик, тази част може да се придобие по давност, защото от останалата част от съседния имот може да се образува отделен имот, как ще защити владението си срещу съседа - несобственик - не може да предяви установителен иск за собственост, защото още не е придобил частта по давност и дали няма право да му се разреши спора с това лице с един отрицателен установителен иск.
И нещо от практиката - построени вилни сгради в горска местност, въз основа на съответни разрешения от държавните органи през 80-те години. ОСЗ възстановява голям имот на трети лица в същата местност по реда на ЗСПЗЗ. Те предявяват искове по чл.109 от ЗС против собствениците на вили - за премахването им, въз основа на които се образуват няколко дела. Собствениците на вили от своя страна завеждат отрицателен установителен иск, че третите лица не са станали собственици на имота по реституция по ЗСПЗЗ, защото не се касае за земеделска земя, а за земя от горски фонд. Дали нямат правен интерес в случая, макар и да не твърдят те да са собственици на процесната земя, а си сочат, че е държавна собственост... Делата по чл.109 от ЗС са били спрени до приключване на това - по чл.124, ал.1 ГПК.
И по отношение на атакуване на сделки между трети лица има изключения - и при тях има възможност за обосноваване на правен интерес, особено при съсобственост, но това вече излиза доста извън темата.

Да, чудесни въпроси. И в двата примера, които давате, лицата претендират да имат някакви самостоятелни права. В съдийския казус съседът не заявява такива, за това съм пейстнала практика, която е във връзка със самия казус, а не с Вашето конкретно становище.
По пример едно имам доста забележки, но смятам да приключвам участието си в темата.

Според представените факти в казуса съседът няма правен интерес.Възможни примерни хипотези много-те не ни интересуват тук

Хипотезите може да са милиони, по тази причина практиката по 97 от ГПК отм. е огромна. За това съдът не гадае за вероятности, а се съобразява с изнесените твърдения в ИМ относно квалификацията на иска и легитимацията на страните.
На всички участници в конкурса пожелавам успех, на печелившите- честито! Беше ми приятно да погледна темата Ви. Много да четете, най-вече след като ви назначат

[error]

Или наличието на правен интерес се преценя във всеки конкретен случай, а когато такъв не е обоснован в исковата молба - се дава възможност на ищеца да го направи чрез оставянето й без движение.

Случайно отворих темата и аха да я затворя, но ме подразни твърдението за възможността съда да измисля правния интерес след "изкашлянето на ОС". А императивното твърдение, че практиката "Без движение за допълване на обстоятелствената част на ИМ" е повсеместна, направо ме съкруши.

P.S. Момчета и момичета, добре е човек да си отстоява мнението и това се взема предвид на устния изпит (до който ви пожелавам да стигнете). Но не с измислени аргументи, разбира се. Защото позоваването на "практиката" пред практици изисква пълна конкретика.

[blind_guardian]

Е аз какво съм казал?!?! Че няма правен интерес в казуса, НО МОЖЕ ДА СЕ ОБОСНОВЕ принципно, което на практика често става, като съм дал и съответни примери - мисля, че е по-полезно за четящите, отколкото само "няма правен интерес".

Някакво старо решение намерих набързо. Според мен става с иск по чл.124, ал.1 от ГПК - ОУИ, а не по чл.75 от ЗС, но ако имате нещо предвид като съдебна практика, ще се радвам да я видя...

Владелчески иск по чл. 75 или 76 ЗС може да се предявява от владелеца или държателя само при нарушено владение, но не и при спокойно владение. Когато владението не е нарушено, но се оспорва само правото на собственост, тогава оспорваното право на собственост може да се брани с иск по чл. 97, ал. 1 ГПК.

Случайно отворих темата и аха да я затворя, но ме подразни твърдението за възможността съда да измисля правния интерес след "изкашлянето на ОС". А императивното твърдение, че практиката "Без движение за допълване на обстоятелствената част на ИМ" е повсеместна, направо ме съкруши.

Вие какво очаквате, да ви отсвирят директно по 130 ГПК ли?!?!

[nescafe]

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.
1.Договорът за покупко-продажба на недвижим имот има за предмет прехвърлянето на вещното право на собственост и следва да бъде сключен под формата на нотариален акт,съгласно изричното изискване на чл.18 ЗЗД.В противен случай такъв договор е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД-липса на предписаната форма.На основание чл.26,ал.4 ЗЗД може да се приеме,че такъв договор представлява предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19,ал.1 ЗЗД.
2.Искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е иск за сключване на окончателен договор.Правото да се иска от съда да обяви окончателния договор за сключен е потестативно,което се упражнява по съдебен ред.Искът е конститутивен-петитумът съдържа искането съда да обяви окончателният договор за сключен.Решението на съда замества окончтелния договор.Искът може да се предяви от всяка една от страните по предварителния договор срещу другата страна,която не предприема необходимите действия по сключването на окончателния договор,след като задължението за сключване на окончателен договор е станало изискуемо.За предявяване на иска по чл.19,ал.3 се прилага общият давностен срок по чл.110 ЗЗД(въпреки,че това право по своята същност не е притезателно).
Искът по 108 ЗС е т.нар. ревандикационен иск.Чрез този иска всеки собственик може да защити своето право на собственост,което като вещно право има абсолютен характер-може да се защитава от всяко лице,което не се въздържа от действия,с които пречи на собственикът да упражнява своите правомощия,произтичащи от правото на собственост.Предпоставките на този иск са:
-право на собственост върху определена движима или недвижима вещ
-владението върху вещта да се намира у лице,различно от собственика
-това лице да владее вещта без основание
Искът е осъдителен-петитумът съдържа искане да се осъди ответника лице да върне владението върху вещта на собственика.Упражняването му не е обвързано със срок.
Двата иска са подсъдни на районния съд като първа инстанция-чл.103 ГПК.Могат да бъдат съединени за общо разглеждане на основание чл.213 ГПК
3.Възражението на ответниците срещу иска почл.19,ал.3 ЗЗД,че предварителният договор е прекратен поради смъртта на една от страните е неоснователно-този договор не е сключен с оглед на личността и изпълнението му може да се иска от налседниците на всяка една от страните.Възражението на ответниците,че може да се иска сключването на окончателния договор само по отношение на целия имот също е неоснователно-задължението за прехвърляне на собственост върху недвижим имот не е неделимо,може да се иска прехвърляне на идеални части от недвижима вещ.Основателно е възражението,че 1/2 идеална част от имота не може да бъде прехвърлена,поради желанието и готовността на другия съсобственик да изкупи дела - по този начин не могат да бъдат изпълнение изискванията на чл.33 ЗС за прехвърляне на част от съсобствен имот на трето лице.
4.Възражението на ответника срещу иска по чл.108 ЗС за липса на активна процесуална легитимация не е основателно.Предявяването на такъв иск представлява действие по управление на собствеността,каквито действия всеки съсобственик може сам да извършва(аргумент от чл.32 ЗС).Възражението за право на задържане до заплащане на подобренията, които е направил е основателно.Това негово право му дава чл.72 ЗС.Тази разпоредба се отнася за добросъвестния ваделец,какъвто ответникът Кушев не е по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС,но има правата по чл.72 ЗС,тъй като е придобил владението въз основа на предварителен договор-чл.70,ал.3 ЗС.Той има право на задържане докато не му бъдат заплатени разноските за направените от него подобрения и необходимите разноски.Искът по чл.108 следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5.Съгласно чл.114,ал.1,б."а" исковата молба за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот подлежи на вписване.Вписването има оповестително действие.Не могат да се противопоставят на ищеца придобитите права и наложените възбрани след вписването.
Съгласно чл.112,б."з" решението по иск по чл.19,ал3 ЗЗД,което решение замества окончателния договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот подлежи на вписване.Вписването има оповестително действие.До вписването му това решение не може да се противопостави на трети лица,които са придобили и вписали вещни права върху въпросния недвижим имот-чл.113 ЗС.
6.Идеалната 1/2 част от имота,собственост на Петров е придобита по време на брака(няма противно твърдение,което да се изведе от данните от представената фактическа обстановка).Поради липса на данни приемам,че имуществените отношения на съпрузите са били под режим на общност по смисъла на действащия СК.Съгласно правилото на чл.21 СК този имот е под режим на СИО.Съвместният принос се предполага.Така 2/4 от имота е собственост на съпругата на Петров(съгласно чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни),останалите 2/4 се наследяват поравно от нея и синът им-чл.9,ал.1 ЗН.Общо съпругата получава 3/4,а синът-1/4 идеална част от имота.Синът е активно легитимиран в качеството си на наследник да предяви установителен иск по чл.21,ал.4,т.2 СК.
По отговора нещо не ми стана ясно-къде отиде братът на починалия в делбата?

[rem_94]

...6.Идеалната 1/2 част от имота,собственост на Петров е придобита по време на брака(няма противно твърдение,което да се изведе от данните от представената фактическа обстановка).Поради липса на данни приемам,че имуществените отношения на съпрузите са били под режим на общност по смисъла на действащия СК.Съгласно правилото на чл.21 СК този имот е под режим на СИО.Съвместният принос се предполага.Така 2/4 от имота е собственост на съпругата на Петров(съгласно чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни),останалите 2/4 се наследяват поравно от нея и синът им-чл.9,ал.1 ЗН.Общо съпругата получава 3/4,а синът-1/4 идеална част от имота.Синът е активно легитимиран в качеството си на наследник да предяви установителен иск по чл.21,ал.4,т.2 СК.
По отговора нещо не ми стана ясно-къде отиде братът на починалия в делбата?

Братът си има своята 1/2.Делът на починалия(който дефакто е 1/2 от целия имот),разглеждан като самостоятелна единица,се разпределя между съпругата и детето му така:съпругата получава половината от 1/2 целия имот,защото тази половина е СИО (т.е. получава 1/2 от 1/2 целия имот).другата 1/2 от 1/2 целия имот се разделя по равно между съпругата и детето като наследници по закон.Така в крайна сметка братът е собственик на 1/2 целия имот,а другата 1/2 целия имот като самостоятелна единица се разпределя -за съпругата 3/4 и за детето 1/4(от 1/2 целия имот).

[rem_94]

На 30.09.1992 г. Иванка Цонева прехвърля на Жулиета Петрова собствения си тристаен апартамент в гр.София срещу задължението на Петрова да се грижи и да издържа Цонева докато последната е жива.Към момента на сделката Петрова има сключен брак.
Цонева запзва правото си на ползване върху апартамента и след сделката остава да живее в него.
Ведна след сключването на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, Петрова започва да превежда на Цонева с пощенски запис сума от 150 лв. месечно.
На 12.02.1993 г. Цонева получава увреждане на двигателния апарат и и престава да може да обслужва сама бита си.Тя изпраща на Петрова нотариална покана, с която я уведомява за промененото си здравословно състояние и я приканва да започне да и помага в бита и ежедневните нужди.
Петрова не предприема никакви действия след поканата, поради което Цонева заминава за провинцията при сестра си, която да се грижи за нея.
След като Цонева освобождава апартамента, Петрова го отдава под наем на Георги Стоянов.
Междувременно Иванка Цонева предявява иск за разваляне договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане и вписва исковата молба.
Научавайки за делото Петрова уведомява Цонева, че е готова незабавно да започне да полага фактически грижи за нея.Цонева обаче отказва и Петрова прехвърля апартамента, предмет на алеаторния договор, на брат си Никола Георгиев.
Въпроси:
1.Налице ли е неточно изпълнение от страна на Жулиета Петрова по договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.Ако такова е налице – от кой момент.
2.Има ли забава на кредитора при отказа на Иванка Цонева да получи грижи от страна на Жулиета Петрова след предявяване на иска за разваляне на договора.
3.Необходимо ли е договорът за прехвърляне на апартамента слещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален, за да може Цонева да заживее отново в същия апартамент.
4.Има ли и ако да - какви са възможностите за защита на Цонева срещу наемателя Георги Стоянов.
5.Кои са страните по предявения от Иванка Цонева иск.
6.Какви са възможносите на Иванка Цонева да придобие обратно имота си.
7.Има ли и ако има – срещу кого са възможностите на наемателя Георги Стоянов за защита на правата му.

[toshko81]

Здравейте колеги интересни коментари споделяте, остана още малко до изпитите трябва да се подготвим добре.. пожелавам успех на всички кандидати за младши магистрати.

[rem_94]

1.Задълженията на Петрова по договора са да издържа Цонева и да полага грижи за нея.По данните от фактическата обстановка не личи да е уговорен срок за изпълнение на тези задължения,следователно съгласно чл.69,ал.1 ЗЗД изпълнението им може да бъде поискано веднага(с покана).Плащането на издъжка е започнало веднага.След като за Цонева възниква нуждата от полагането на ежедневни грижи, тя кани Петрова да започне изпълнението и на задължението си да се грижи за нея.След като не предприема никакви действия по изпълнението,след поканата Петрова изпада в забава по отношение на задължението си да полага грижи за Цонева.
2.Отказът на Цонева да приеме изпълнение в конкретния случай не я поставя в забава.Петрова предлага изпълнение след като вече има образуван процес за разваляне на договора.В тази хипотеза,съгласно чл.88,ал.2 ЗЗД,съдът ще прецени според обстоятелствата дали Цонева има интерес от забавеното изпълнение и ако прецени,че такъв интерес е налице ще даде на Петрова подходящ срок и договорът няма да бъде развален.Т.е. Цонева ще е в забава,когато съдът е приел,че има интерес от предложеното изпълнение и определи срок за длъжника-тогава отказът за приемане на изпълнение,предложено в този срок, ще се счита за неоправдан по смисъла на чл.95 ЗЗД.
3.Цонева може да заживее в апартамента и без да бъде развален договора,на основание правото на ползване,което тя си е запазила при сключване на договора.За упражняване на това право във въпросния договор не е уговорен срок,следователно то се погасява със смъртта на неговия титуляр-чл.59,ал.1 ЗС.До смъртта си Цонева може да живее в апартамента.
4.В договора за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане е учредено право на ползване върху имота за Цонева.На Петрова е прехвърлена само голата собственост.Не е уговорено нищо относно упражняването на това право,следователно границите за упражняването му се определят от закона.Цонева може да си служи с апартамента съгласно предназначението му-за живеене и да получава добиви от него (например да го отдава под наем).Петрова, въпреки че е собственик, не може да извършва действия, с които ограничава възможностите на Цонева да упражнява въпросните права.Отдаването на апартамента под наем от Петрова на Георги Стоянов е именно такова действие.На него Цонева може да се противопостави.Ако апартаментът е във владението на Стоянов, Цонева може да заведе срещу него иска по чл.108 ЗС-активно легитимиран за завеждането на този иск е както собственикът,така и носителят на ограничено ВП,какъвто е Цонева.
5.Страните по заведения иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане са:ищец Цонева и ответник Петрова,които са страни в материалното правоотношение по въпросния договор.Имотът,предмет на договора, е СИО съгласно чл. 21 СК-придобит е по време на брака.Ако към иска за разваляне е присъединен и иск за връщане на имота като даден с оглед отпаднало основание - по чл.55,ал.1 ЗЗД, като ответник следва да бъде призован и съпругът на Петрова.Двамата са задължителни другари.
6.Цонева ще придобие обратно апартамента си, ако съдът приеме,че тя няма интерес от закъснялото изпълнение, което предлага Петрова и развали договора.В този случай Цонева има иск по чл.108 ЗС срещу Георгиев,на когото е бил прехвърлен апартамента.Развалянето може да му се противопостави,тъй като правата си последният придобива след вписване на исковата молба за разваляне на договора-чл. 88,ал.2 ЗЗД.
7.Наемателят Стоянов може да развали договора за наем по реда на чл.87,ал.2,поради невъзможност за изпълнение от страна на Петрова и да иска обезщетение за претърпените вреди-чл.88,ал.1 ЗЗД.

[vaniaoz]

Здравейте,
имам един конкретен въпрос:Ревандикационен иск, когато имота е на няколко собственика /съсобственост, било то в режим на СИО, или придобит по наследство/,задължително ли трябва да се предяви от всички съсобственици, или може само от единия собственик?
Според мен, не е задължително исковата молба да се подаде от всички съсобственици, но решението ще има СПН, и за неподалите и неучаствалите в исковия процес.
Моля, да ме насочите, на коя точно норма да обърна внимание!
Благодаря!

[nescafe]

...6.Идеалната 1/2 част от имота,собственост на Петров е придобита по време на брака(няма противно твърдение,което да се изведе от данните от представената фактическа обстановка).Поради липса на данни приемам,че имуществените отношения на съпрузите са били под режим на общност по смисъла на действащия СК.Съгласно правилото на чл.21 СК този имот е под режим на СИО.Съвместният принос се предполага.Така 2/4 от имота е собственост на съпругата на Петров(съгласно чл.28 СК дяловете на съпрузите са равни),останалите 2/4 се наследяват поравно от нея и синът им-чл.9,ал.1 ЗН.Общо съпругата получава 3/4,а синът-1/4 идеална част от имота.Синът е активно легитимиран в качеството си на наследник да предяви установителен иск по чл.21,ал.4,т.2 СК.
По отговора нещо не ми стана ясно-къде отиде братът на починалия в делбата?

Братът си има своята 1/2.Делът на починалия(който дефакто е 1/2 от целия имот),разглеждан като самостоятелна единица,се разпределя между съпругата и детето му така:съпругата получава половината от 1/2 целия имот,защото тази половина е СИО (т.е. получава 1/2 от 1/2 целия имот).другата 1/2 от 1/2 целия имот се разделя по равно между съпругата и детето като наследници по закон.Така в крайна сметка братът е собственик на 1/2 целия имот,а другата 1/2 целия имот като самостоятелна единица се разпределя -за съпругата 3/4 и за детето 1/4(от 1/2 целия имот).

Така обяснено -да,но аз така или иначе разбрах идеята ви за отговор на казуса,и според мен сте прав/а за цялостното си решение на този казус и затова исках да видя и по-точното обяснение на т.6,но всичко е ок.

[nescafe]

Ето един казус даван на конкурса за младши магистрати преди време:
Срещу Илиев било образувано досъдебно производство за извършена кражба.Чрез многобройни увещания,обещания за пари и услуги Илиев успял да убеди приятелите си Георгиев и Василев да твърдят,че по времето,когато е извършена кражбата,тримата са играли карти в жилището на Илиев в гр.София.В качеството на свидетел Георгиев потвърдил в разпита си пред дознателя от гр.Петрич измислената от Илиев версия за играта на карти,въпреки,че бил предупреден за отговорността,която носи по чл.290 от НК.След няколко дни размислил,уплашил се да не му се търси наказателна отговорност,явил се доброволно пред разследващия,отрекъл се от предишните си показания и разказал истината.
Василев също бил призован и разпитан като свидетел и след като бил предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване,реши да не поддържа измислената от Илиев версия.По време на разследването тримата били защитавани от Петров,адвокат от адвокатски колектив гр.Пловдив.
Въпроси:
1. Да се квалифицират деянията на тримата,като се изяснят съответните признаци за престъплението!
2. След приключването на разследването срещу кои лица и за какви обвинения следва да бъде внесен обвинителен акт?
4. Допуснати ли са процесуални нарушения в досъдебното производство?
5. На кой първоинстационен съд е подсъдно делото и в какъв състав?

Този казус ми хареса-дайте да се поровим.

[vaniaoz]

Здравей,
този казус сме го решавали , точно в тази тема, може да го погледнеш.