frina_ написа:
Тюх, много дълго стана. Ще помисля още малко, може и да стигна до друг извод
Сакън,нидьей,чи мож да съ объркаш
|
|
frina_ написа:
Тюх, много дълго стана. Ще помисля още малко, може и да стигна до друг извод
frina_ написа:
Очевидно, за да се посочи разликата между обсебване и измама, трябва да се изследват възникналите гражданскоправни отношения между лицата – какъв договор е сключен, какви са задълженията на страните и т.н. Според мен разликата м/у двете престъпления ще открием в това дали към момента на сключване на договора (за заем или услуга или друг вид договор) деецът е имал намерение да изпълни задълженията си по него. Така, в посочения от мен пример още към момента, в който деецът е поискал телефона от пострадалия, той не е имал намерение да изпълни основното си задължение – да му върне обратно вещта, след като си послужи с нея...
krishna написа:frina_ написа:Ново двеста...основателност или недопустимост.
Я да видим какво мислите в тази хипотеза - ако сделката м/у А и B за продажба на 1/2 ид.ч. от недв. имот е нищожна, а съсобственикът Х предяви иск по чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване на тази идеална част. Ответникът/ците направи/ят възражение, че сделката е нищожна, какво трябва да направи съдът? Да продължи да разглежда производството и да реши спора по същество (т.к. по вашата логика "дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество", т.е. въпросът за съществуването или не на правото по чл.33, ал.2 ЗС е въпрос по същество) или да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес - липсва валидно правоотношение, в което да встъпи ищецът.
Разбира се, че ще се произнесе с решение, с което ще отхвърли иска по чл. 33.
valerieva_d написа:договорът беше пример, но при обсебване винаги си имаме конкретно основание, в случая човека ми го дава, а не докато блее да му бръкна в джоба и да отпраша
frina_ написа:krishna написа:frina_ написа:Ново двеста...основателност или недопустимост.
Я да видим какво мислите в тази хипотеза - ако сделката м/у А и B за продажба на 1/2 ид.ч. от недв. имот е нищожна, а съсобственикът Х предяви иск по чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване на тази идеална част. Ответникът/ците направи/ят възражение, че сделката е нищожна, какво трябва да направи съдът? Да продължи да разглежда производството и да реши спора по същество (т.к. по вашата логика "дали има основание за това, ще се доказва в производството по същество", т.е. въпросът за съществуването или не на правото по чл.33, ал.2 ЗС е въпрос по същество) или да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес - липсва валидно правоотношение, в което да встъпи ищецът.
Разбира се, че ще се произнесе с решение, с което ще отхвърли иска по чл. 33.
Дам, действително ще се произнесе с решение. Май излиза, че съдът може да спре производството по чл.33 ЗС до прикл. на това по чл.19, ал.3 ЗЗД поради връзка на преюдициалност.
А относно казусите с обсебването/измамата - нещо зациклихме Някой друг да изрази мнение?
frina_ написа:А относно казусите с обсебването/измамата - нещо зациклихме Някой друг да изрази мнение?
svettoslav написа:frina_ написа:Ха, интересна хипотеза - предполагам и в случай на "даване на телефона само да го разгледа" ще е налице обсебване... струва ми се, че правното основание не трябва да се тълкува така, както в гр.право. В случая това може да е наистина някакъв ненаименуван договор, договор за услуга??
Обсебване е,та пушек се вдига.
Има причина за даването.Имат си уговорка. На някого може би ще му изглежда повече свързано с обсебване ако онзи си го е взел да го гледа вкъщи(което предполага да се занимаваш с него,да му пробваш функциите,да манипулираш с обекта...) и да го върне утре.
Аз не виждам законен критерии,според който поведението "разглеждане на място на кратко време" да е нещо друго в НП-аспект.Дари ще го гледа вкъщи или в барчето, или пък пред него и после ще хукне да бяга...?frina_ написа:Помагачество може би? Как му помага? Може би със самото си присъствие благоприятства извършителя, създава му известно спокойствие? Или може би помагачеството ще се прояви в това, че съдейства при реализирането на откраднатото.Струва ми се, че последното е вярно.
Мнения
Ако от поведението му може да се заключи,че го окуражава-така е,макар и в малка степен е помагачество.
Значи,поначало в казусите нещата ги дават с няколко изречения и това създава затруднение.При решаването им за изпити трябва да се гледат стриктно фактите и няма как да се предполага че двамата имат умисъл за обсебването.В случая обаче,щом са се уговорили да посягат на чуждата собственост и в конкретната ситуация у никого от тях не е имало съмнение какво ще се случи с телефона на пострадалия(т.к тъкмо за това онзи му го иска)-значи е налице общ умисъл.
Самото реализиране после е друго престъпление,т.к следва отнемането и се върши след довършването му.Смятам,ако не е съучастник, си отговаря за в.укривателство,щом е участвал в реализацията.
contralegem написа:Моля за извинение, мислех, че още обсъждате онзи казус, при който деецът спира жертвата и я моли да му услужи с телефона си, след което побягва с телефона.
frina_ написа:Почти ме убеди. Струва ми се, че изместваш неправилно акцента в/у това какво пострадалият очаквал при предаването на вещта. Акцентът трябва да е по-скоро в/у това както деецът върши, с какъв умисъл, намерение и какво той очаква.
Нека изложи и своето виждане.
Очевидно, за да се посочи разликата между обсебване и измама, трябва да се изследват възникналите гражданскоправни отношения между лицата – какъв договор е сключен, какви са задълженията на страните и т.н. Според мен разликата м/у двете престъпления ще открием в това дали към момента на сключване на договора (за заем или услуга или друг вид договор) деецът е имал намерение да изпълни задълженията си по него. Така, в посочения от мен пример още към момента, в който деецът е поискал телефона от пострадалия, той не е имал намерение да изпълни основното си задължение – да му върне обратно вещта, след като си послужи с нея. Налице са и другите елементи от състава на престъплението - деецът е възбудил в лицето заблуждение, с цел да набави за себе си имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат на който за него да настъпи имуществена вреда. Единствено чрез въвеждането в заблуждение деецът е получил владението върху телефона, поради което деянието не може да се квалифицира като обсебване по чл.206 НК.
Обратно, в казуса на miniscule приемам, че към момента на поискване на телефона, деецът действително е искал и е имал намерение след като си послужи с него, да му го върне. Но Петров започва да оглежда телефона и у него тогава възниква умисълът за присвояване на вещта, което присвояване е противозаконно.
Тюх, много дълго стана. Ще помисля още малко, може и да стигна до друг извод
contralegem написа:Няма кражба, защото деецът получава телефона със съгласието на пострадалия, а при кражба такова съгласие липсва.
|
|
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 31 госта