Нов конкурс за младши магистрати !!!

[rem_94]

КАЗУС:
На 15.04.2006 г. ЕТ "Роза - Иван Иванов" и "Крам" ООД сключили писмен договор за наем на производствено хале, собственост на "Крам" ООД с площ 500 кв. м. Уговорено било, че халето ще се използва от наемателя за производство на дървени плоскости. по силата на договора наемателят се задължавал до 5-точ число на текущия месец да плаща наем в размер на 5000 лв. Договорът бил сключен за срок от 5 години, като можел да бъде прекратен предсрочно по взаимно съгласие или с едномесечно предизвестие от наемодателя при неплащане на два месечни наема от страна на наемателя.

Наемателят ЕТ "Роза - Иван Иванов" инсталирал в помещението оборудване и машини и започнал дейност с няколко работници.

След една година наемателят престанал да плаща наем. Въпреки поканите, той не се издължил за 4 месеца - от май до август 2007 г. На 1.09.2007 г. управителят на Крам ООД отправил писмено изявление за прекратяване на договора, считано от 1.10.2007. Наемателят в дадения му срок напуснал наетото помещение и преустановил производството, без обаче да изнесе машините си. До края на февруари 2008 г. оставените от наемателя веши били държани в халето, а на 1.03.2008 управителят на Крам ООД наредил да бъдат пренесени в складово помещение с площ 100 кв. м. тъй като сключил договор за наем на производственото хале с друго лице.

На 5.05.2008 г. Крам ООД предявило иск срещу ЕТ "Роза - Иван Иванов", с който претендирало заплащане на наем за времето от 1.05.2007 до 1.03.2008 по 5000 лв месечно. След тази дата до деня на предявяване на иска претендирал наем в намален размер от 1000 лв месечно за ползването на складовото помещение ( в което били пренесени машините) Претендирал също и законна лихва върху тези суми за времето на забавата.

Ответникът в отговора на исковата молба заявил, че е готов да плати наема за времето до 1.10.2007 г, но заявил, че не дължи наем за времето след напускане на наетото помещение.


Въпроси:
1. Има ли действие изявлението за "прекратяване" на договора за наем и какво?
2. Има ли право "Крам" ООД да търси наем или друго възнаграждение или обезщетение за заеманите от вещите на ЕТ "Роза" помещения?
3. Имал ли е право наемодателят да премести вещите в по-малко помещение?
4. Какви са правните последици от частичното признание на иска от страна на ответника?
5. Редовна ли е исковата молба, ако петитумът е формулиран по начина, посочен в текста? Ако не - как би трябвало да бъде формулиран?
6. Кой съд и по какъв съдипроизводствен ред е компетентен да разгледа спора като първа инстанция?
7. Как бихте се произнесли по всеки от предявените искове въз основа на отговорите на горните въпроси?

[rem_94]

1.Изявлението за "прекратяване" на договора за наем има действието на изявление за разваляне на двустранен договор по чл.87,ал.1 ЗЗД.След изтичане на посочения срок договорът се смята развален.
2.След развалянето на договора, който представлява търговска сделка на основание чл.286,ал.1 ТЗ, "Крам" ООД има задължението да пази вещите с грижата на добрия търговец-чл.302 ТЗ докато бъдат вдигнати от бившия наемодател.Дружеството има правното положение на влогоприемателя.Сделката,във връзка с която произтича въпросното задължение е търговска,следователно се дължи обичайното възнаграждение,въпреки че не е уговорено.
3.Няма данни в договора за наем да е установен срок за вдигането на вещите след прекратяването,нито такъв е уговорен след това, следователно може да се иска по всяко едно време в работния ден(няма данни в конкретния случай и за търговки обичаи)-чл.303 ТЗ.Бившият наемодател може да иска вдигането на вещите, като отправи покана до бившия наемател,с която да го постави в забава-чл.84,ал.2 ЗЗД.След поканата на основание чл.97,ал.1 ЗЗД може да иска разрешение от районния съд да предаде вещите за пазене на подходящо място.Преди поканата "Крам" ООД не може да премести вещите, доколкото това би представлявало отклонение от съответната дължима грижа за пазенето им.
4.Съдът следва да уважи иска в онази негова част, в която е признат,като укаже в мотивите, че уважаването се основава на признаването на иска-чл.237 ГПК.
6.Цената на така предявения първи иск надхвърля 25 000 лв,следователно искът е подсъден на ОС като първа инстанция-чл.104,т.4 ГПК.Искът следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора ГПК-чл.365,т.1 ГПК.
7.Първият иск се уважава в признатата част,в останалата се отхвърля като неоснователен, поради липса на наемно правоотношение в посочения период.Вторият иск се отхвърля като неоснователен поради липса на наемно правоотношение в посочения период.Третият иск-за законна лихва се уважава като основателен по отношение на периода след поканата за изпълнение на паричното задължение-чл.86,ал.1 ЗЗД.

[kiara.]

ами въпрос 5?

[rem_94]

Не мога да дам отговор на този въпрос, струва ми се неясен.Ако някой го разбира нека напише!

[royalty]

Не мога да дам отговор на този въпрос, струва ми се неясен.Ако някой го разбира нека напише!

По въпрос #2 мисля да допълня:След прекратяване на наемния договор, оставянето на вещите на наемателя може да се приеме като предложение за сключване на договор за влог.По силата на чл. 292 , ал.1 ТЗ договорът се счита за сключен, ако предложението не бъде отхвърлено веднага("До края на февруари 2008 г. оставените от наемателя вещи били държани в халето..."), т.е. имаме валидно правоотношение по договор за влог и съответните посочени последици от това-възнаграждение за пазене на вещите и др.
А, ако не може да се приеме, че има сключен д-р, то приложение ще намери чл.292,ал.2 ТЗ.

[kiara.]

Относно въпрос 5, мисля си че петитума на исковата молба няма нищо общо с нейната редовност, а с нейната допустимост...в казуса не е дадена достатъчно информация, за да се направи извод редовна ли е или не ИМ...

[rem_94]

5.Първият и вторият иск не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, като вторият е подсъден на районен съд като първа инстанция и съдът следва да постанови разделяне на исковете-чл.210,ал.1 и ал.2 ГПК.

[nuni_ganeva]

До:sleepy_devil на 04 Юни 2010, 20:57
Бих искала да разбера кои са двете деяния, които е извършил Петров, понеже смятам, че има само грабеж

[sleepy_devil]

До:sleepy_devil на 04 Юни 2010, 20:57
Бих искала да разбера кои са двете деяния, които е извършил Петров, понеже смятам, че има само грабеж

И аз се замислих дали са едно или две, но порезната рана е лека телесна повреда и не ми се струва част от грабежа.

За да е едно деяние трябва да има система от телодвижения или въздържане от тях:
1. в изпълнение на едно общо решение
2.за постигане на една единна цел
3.при относителна неизменност на условията

Не ми се струва, че в случая са изпълнени.

[blind_guardian]

Относно въпрос 5, мисля си че петитума на исковата молба няма нищо общо с нейната редовност, а с нейната допустимост...в казуса не е дадена достатъчно информация, за да се направи извод редовна ли е или не ИМ...

Между нередовност на исковата молба и допустимост на иска и на производството по делото има разлика, така че горното твърдение е леко безсмислено. След отстраняване нередовностите на исковата молба, същата може да бъде приета за разглеждане и съдът да се произнесе по съществото на правния спор. От друга страна, може да имаме редовна искова молба, но предявеният иск да е недопустим - пропуснат преклузивен срок, влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание и т. н. Тогава производството по делото ще се прекрати. Трябва да има надлежно формулиран петитум, за да е редовна исковата молба. В случая има разминаване между твърденията в исковата молба и формулирания петитум - от една страна се твърди, че наемното правоотношение е прекратено, а от друга - иска се заплащане на наемна цена за целия процесен период. Това противоречие следва да бъде отстранено чрез оставяне на ИМ без движение. Не е надлежно формулиран и петитума във връзка с искането за заплащане на мораторна лихва. Всяка претенция следва да бъде конкретизирана по период и размер, т. е. - върху коя главница, за какъв период /от.... до датата на предявяване на иска/, какъв размер.
По казуса е от значение обстоятелството дали наемателят е изпълнил задължението си по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. На мен ми се струва, че не е, поради което ще дължи обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, такъв петитум би било редно да се формулира за времето след прекратяване на договора и докато вещите са в наетото помещение - на практика той го ползва да си държи вещите в него, а наемодателят не може да го ползва. Ако исковата молба не е била оставена без движение и съдът е разгледал и се произнася по искането за заплащане на наемна цена, ще констатира, че договорът за наем е прекратен и ще отхвърли исковете за след датата на прекратяването му - някой го е обяснил по-нагоре. За времето, след като вещите са били преместени в друго помещение, на прима виста ми се струва, че може да се помисли дали не се касае за водене на чужда работа без пълномощие, но за по-лесно да приемем, че се иска заплащане на наем и да отхвърлим иска.
Решение при признание на иска се постановява само когато има искане от ищеца за това. В случая няма такова. Разбира се частичното признание на иска ще се зачете от съда.
Едва ли някой ще се занимава да разделя исковете и ако има един подсъден на ОС цялото дело заминава там. Това е по-добрия вариант, за да няма противоречиви решения.
В случая, обаче, подсъдността също е проблемна. Ако ИМ не е била оставена без движение и се приеме, че се претендира наемна цена - като сбор тя е повече от 25 000 лв. и отива на окръжен съд. Там, обаче, са по-хитри и я оставят без движение, както посочих по-горе. Ищецът си оправя исковата молба и се оказва, че претендира наем за 5 месеца от май до септември включително - общо 25 000 лв., а другите претенции си ги определя по друг начин - обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД и нещо друго си - за времето в другото помещение. Тогава делото ще се засили обратно към РС.
Измислените казуси са криви, защото липсват достатъчно обстоятелства и се налага да се правят различни предположения, които обаче могат да доведат и до различни изводи. Могат да се застъпят различни становища и ако са достатъчно добре аргументирани - всички могат да получат висока оценка.

[chelebieva_jura]

ДА така е колега ,много сте прав!!!

[blind_guardian]

Опа, и не е много редно наемодателят да мести вещите /погледнах, че има и такъв въпрос/. Следва да заведе иск по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.310, т.2 от ГПК. И вещите не трябва да бъдат връщани от наемодателя, а трябва да бъдат изнесени от наемателя.

[rem_94]

Относно искът за обезщетение по 236,ал.2 ЗЗД-нама данни наемодателят да се е противопоставил на ползването на помещението.Като противопоставяне може да се счита покана за вдигане на вещите или посоченият иск по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.310, т.2 от ГПК,за каквито няма данни във фактическата обстановка.Не мисля, че фактите попадат и в хипотезата на чл.236,ал.1 ЗЗД -помещението не се ползва по договореното предназначение след развалянето на договора,а с друго предназначение-като склад,така че не мога да счета договора за наем за продължен.Именно затова смятам, че отношенията между двете страни се уреждат като отношения между влогодател и влогоприемател.

[sleepy_devil]

Христо Христов бил женен от няколко години за Ваня Михайлова. През последните месеци обаче нещата между тях не вървяли и Христов заподозрял, че съпругата му има извънбрачна връзка. Една вечер прибирайки се от работа той забелязал , че от семейната им къща на ул. „Царевец” № 33 в гр. Сливен излезнал съседа му Никола Маринов, които съмнително се оглеждал да не го види някой. Христов се ядосал, но се прибрал вкъщи без да каже нищо на съпругата си. На следващия ден се срещнал със своя познат Павел Кафалиев, разказал му за случилото се и двамата решили да дадат на Маринов един заслужен урок, за дето закачал чуждите жени.
Към 21 часа на 17.04.2009 г. Христов и Кафалиев се скрили зад живия плет на ул. „Царевец” и причакали Маринов да напусне дома на Христов, за да му нанесат побоя. Двамата носели със себе си метални водопроводни тръби. Към 21: 45 часа Маринов напуснал въпросното жилище и се насочил към дома си. В същия момент Христов и Кафалиев се спуснали към него. Кафалиев нанесъл силен удар в лявата част на главата на Маринов с юмрук, от което той се строполил на земята. Отгоре му скочил Христов и му нанесал няколко удара със злоба по лицето, след което с металната тръба нанесал удар на Маринов в долната челюст.
В резултат на нанесените удари и въпреки медицинската помощ, която му била оказана МАринов починал на път за болницата.
1. Квалифицирайте престъпната дейност на Христов и Кафалиев.
2. Кой е компетентния съд да разгледа делото?
3. Може ли да се постигне споразумение след края на досъдебното производство с двамата обвиняеми или само с един от тях?
4. Ако Кафалиев само беше гледал, без да се включва в побоя, щеше ли да е налице извършено престъпление от негова страна?

[blind_guardian]

Относно искът за обезщетение по 236,ал.2 ЗЗД-нама данни наемодателят да се е противопоставил на ползването на помещението.Като противопоставяне може да се счита покана за вдигане на вещите или посоченият иск по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр. с чл.310, т.2 от ГПК,за каквито няма данни във фактическата обстановка.Не мисля, че фактите попадат и в хипотезата на чл.236,ал.1 ЗЗД -помещението не се ползва по договореното предназначение след развалянето на договора,а с друго предназначение-като склад,така че не мога да счета договора за наем за продължен.Именно затова смятам, че отношенията между двете страни се уреждат като отношения между влогодател и влогоприемател.

Ами то това му е кривото на измисления казус, че няма достатъчно данни. При реалните казуси релевантните обстоятелства се уточняват изрично. След като има писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем ПРЕДИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА МУ /нямаме го, за да видим какво пише, но в такива се включва и искане за освобождаване на помещението - това е без значение/, то същото обективира противопоставяне за ползване на имота след прекратяване на договора. Изрично противопоставяне е необходимо при срочен договор и при изтичане на срока му, ако няма такова - се счита продължен.
Няма как да се приеме, че има влог, тъй като такъв договор не е бил сключен. Отношенията между страните се уреждат във връзка и само със съществуващото между тях и прекратено наемно правоотношение. Наемателят е неизправна страна и дължи съответно обезщетение за това, че не е изпълнил задължението си да върне наетата вещ при прекратяване на договора за наем - без значение е дали развива дейност в нея или не.
Какво ще кажеш наемателят да предяви един иск за неоснователно обогатяване срещу наемодателя, че за времето, когато са били в помещението машините /след прекратяване на договора за наем/ е могъл да ги ползва и да реализира доходи, а първият е бил лишен от възможността за това?!?! Та твоята идея за влога е горе долу нещо подобно. Ако ищецът претендира възнаграждение като влогоприемател, съдът ще му отхвърли иска, защото няма да се установи възникването на такова правоотношение между страните. Това разбира се е въпрос по същество. Иначе няма пречки да си претендира каквото и да било.

[rem_94]

...Наемателят е неизправна страна и дължи съответно обезщетение за това, че не е изпълнил задължението си да върне наетата вещ при прекратяване на договора за наем - без значение е дали развива дейност в нея или не...

Ами в казуса е посочено, че е напуснал помещението, та затова считам, че вещта е върната(бившият наемодател, както личи от писаното във фактическата обстановка, упражнява лично фактическата власт върху халето след развалянето на договора) и както казах оставянето на вещите в помещението е ползване на това помещение с друго предназначение, различно от уговореното.В този смисъл смятам,че наемателят е изпълнил задължението си по чл.233 ЗЗД да върне вещта.Относно договор за влог-съществуването може да се обоснове-както е писал royalty по-горе - оставянето на вещите в халето от бившия наемател може да се приеме за предложение за договор за влог,на което бившият наемодател не се е противопоставил-чл.292,ал.2 ТЗ.Тук разбира се е необходимо да се приеме,че едногодишните взаимоотношения между двамата търговци могат да се характеризират като трайни.
Не смятам, че изявлението за разваляне на договора за наем може да се счита и за покана да бъдат вдигнати вещите(т.е. за противопоставяне на оставянето им в халето), без да има изрична такава.Може би наистина практически изявлението за разваляне на договора ще бъде придружено и с покана да се опразни помещението,но за такава няма данни в казуса и разглеждам въпросите строго теоретично.Вярвам, че на практика ще бъде нещо близко до това, което ти обосноваваш

[blind_guardian]

Вещта следва да се върне в състоянието, в което е била предадена, т. е. помещенията трябва да са празни. Машините са вътре, т.е. не е изпълнено задължението за това. Нещо повече, помещението е на разположение на наемателя и във всеки един момент той може да продължи да развива дейността си. /по време на действие на договора за наем сигурно през нощта не е работил цехът, това означава ли, че не е ползвана за това време наетата вещ?/ Да, няма конкретни данни за противопоставяне в казуса и може само да преползгаме, но при това положение ще трябва да се приеме, че договорът е продължил да действа, съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД - вещта е била на разположение на наемателя и това как точно ще я ползва - дали ще работят машините или само ще стоят вътре, е без значение. За да се изнесат машините пък трябва да се предяви иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД - за опразване на помещението и предаването му - това предполага прекратен договор за наем. Преместването им от наемодателя може да обуслови реализиране на наказателна отговорност на съответните длъжностни лица - по чл.323 от НК, за самоуправство. Но всичко е предположения и догадки. Едно е сигурно, всички възможни претенции по казуса ще произтичат от наемното правоотношение между страните. Това за влога няма как да стане, освен ако не е имало някакви договорки за временно оставане на вещите при така нареченото напускане на наемателя, за което данни също няма... Как е станало самото напускане също няма данни, за фактическата власт - също няма данни /какъв е проблемът наемодателят да има ключ и с него да отключи, за да се изнесат машините, а дотогава те да са били заключени в това хале и наемателят да е имал също ключ/. Но каквото и да се каже, както и да се върти и да се сучи, при такъв измислен казус и отговорите ще са измислени...

[nuni_ganeva]

До sleepy_devil
Физическата принуда не трябва да причинява увреждания, по-тежки от леката телесна повреда, тъй като причиняването на средната и тежката телесна повреда е квалифициращ признак по чл. 199 НК. По основния състав на чл. 198, ал. 1 от НК телесната повреда може да бъде само лека.

[sleepy_devil]

".....Напускайки жилището, с ножа, нанесъл на Иванова лека прорезна рана в областта на лявата подмишница...."

На мен това ми говори за следващо решение, взето след грабежа, защото извършителя вече е употребил веднъж принуда, за да отнеме вещите и да сломи съпротивата на Иванова. Тъгвайки си е нанесъл удар, можел е и да си тръгне без да го нанесе, но импулсивно го е направил. Тук е моето колебание дали въпросната порезна рана е част от грабежа, защото вече решението не е да отнеме вещи като употреби принуда, а само да нанесе удар, макар и последващ.
Както посочих и по - горе не ми се струва, че са изпълнени и трите предпоставки, за да е едно деяние.

Има ли пречка веднъж да има лека телесна повреда, която да е част от принудата при грабежа и последваща такава след извършването му?

[poli_moli]

Този въпрос за броя на деянията е по-сложен отколкото изглежда. По мое мнение в случая са извършени поне две престъпления - грабеж почл.198, ал.1 и лека телесна повреда. Принудата при грабежа може да бъде упражнена преди или едновременно с отнемането на вещите. След като вещите са вече отнети грабежът е довършен. Грабежът е съставно престъпление, чието изпълнително деяние е само едно, макар то да включва два акта функционално сварзани по между си - принуда и отнемане на движима вещ. Телесната повреда е другото престъпление, тъй като в случая вещите са вече отнети. Според практиката на ВС една и съща принуда може да бъде част от две последователно извършени престъпления. Доколкото си спомням в казуса бе посочено, че преди да излезе от апартамента извършителят заплашил пострадалата, че ще я убие, което трябва да значи, че всъщност са извършени три престъпления - грабеж, лека телесна повреда и закана за убийство.