Решение от 12.01.2001 г. по ВАД № 66/2000 г.
Български законник, бр. 4/2002 г., стр. 65
чл. 2 Валутен закон (ДВ, бр. 83/1999 г.)
чл. 52,
чл. 59,
чл. 228,
чл. 232,
чл. 233,
чл. 236 ЗЗД
чл. 7 ЗМТА
1. Всички действия, сделки и плащания между местни лица и между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото във Валутния закон (ДВ, бр. 83/1999 г.) не е установено друго. 2. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещи за временно ползване, а наемателят - да му заплати определена цена и разходите, свързани с ползване на вещта. 3. Ако наемателят след прекратяване на наемния договор продължава да ползва вещта, той е длъжен да изпълнява всички задължения, произхождащи от прекратения договор, както и да плаща обезщетение за ползването на вещта. 4. Цената на дължимото обезщетение за ползване на вещта, която е била предмет на наемния договор, е равна на цената на плащането по договора за наем. 5. Арбитражната клауза по договора за наем включва и споровете относно последиците от неговото прекратяване.
------------------------
Ищецът "П" ООД, с. Т., общ. Л., е предявил обективно съединени искове против ответника "Н-13" ЕООД, гр. П., за плащане на:
а) неплатен наем по договор от 01.10.1999 г. заедно с данък върху добавената стойност;
б) обезщетение за ползване на наетите вещи след прекратяване на наемния договор в размер общо на левовата равностойност на 18 000 щ. долара;
в) неустойка върху неплатената наемна цена от падежа до предявяване на иска в размер на 1728 щ. д.;
г) неплатени консумативни разходи за електричество и телефон в размер на 2877,83 щ. д.
Ищецът претендира и законната лихва върху горните суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по арбитражното производство, включително и разноските за правна защита.
Иска се и връщане на недвижимия обект и движимите вещи и съоръжения, предадени на ответника по договора за наем.
По съществото на делото
1. С договор за наем от 01.10.1999 г. ищецът "П" ООД в качеството си на наемодател е отдал под наем на ответника "Н-13" ЕООД в качеството му на наемател недвижим имот, описан в т. 1 на договора, представляващ мелничен комплекс, включващ мелнична сграда намиращи се в нея и действащи мелнични машини и съоръжения, обслужващи мелницата, административно-битови, складови сгради, изградено и действащо съоръжение, представляващо 50-тонен кантар, и дворно място, в което са разположени сградите и съоръженията, цялото с площ от 21 760 кв. м, намиращо се в с. Т., общ Л., и движими вещи и съоръжения. Със същия договор наемодателят е отдал под наем на наемателя движими вещи и съоръжения, подробно описани в инвентаризационен опис.
2. В раздел III от договора "Наемна цена и начин на плащане" е определена месечна наемна цена, представляваща левовата равностойност на 2500 щ. д., определена по официалния курс на БНБ към деня на всяко съответно плащане. Страните са уговорили плащането да става по тримесечия. В т. 2, раздел III е предвидено за първите три месеца от срока на договора наемната цена да не се дължи. В т. 3 е уговорено, че след изтичането на тези три месеца наемната цена се заплаща от наемателя по договорни тримесечия до пето число на първия месец от тримесечието.
В т. 3, раздел V на процесния договор се предвижда възможността за автоматично прекратяване на договора при неплащане на наемната цена повече от десет работни дни по реда, предвиден в договора, с всички произтичащи от това последици. С нотариална покана, връчена на ответника на 16.05.2000 г., ищецът е поискал да му бъде заплатена наемната цена съгласно действащия договор.
Твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът не му е заплатил дължимия наем за второто и третото тримесечие, както и събраните по делото доказателства не са оспорени от ответника.
Анализирайки съдържанието на процесния договор и събраните по делото доказателства, решаващият орган приема, че след като волята на страните, материализирана в т. 3, раздел V на договора, предвижда автоматично прекратяване на договора при посочените условия, той е прекратен от 16.01.2000 г. Установи се, че за процесния период от 01.01.2000 г. до 01.07.2000 г. ответникът не е платил дължимия наем. Съгласно т. 3 от раздел III и т. 3 от раздел V наемателят е следвало да заплати дължимия наем за второто тримесечие до пето число на месец януари 2000 г., но той не е сторил това.
3. При така очертаната фактическа обстановка наемодателят, ищецът, е изправната страна в договорното правоотношение. С предаването на недвижимия имот, съоръженията и вещите с приемателно-предавателни протоколи той е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Ответникът, наемател, в процесния договор не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Той не е изплатил договорения наем в уговорения срок по т. 2 от раздел III на договора до пето число на първия месец на второто договорно тримесечие. За същото тримесечие ответникът е изпаднал в забава, считано от 06.01.2000 г. С оглед на това налице е виновно поведение на ответника поради неплащане на наема. Решаващият орган приема, че процесният договор е прекратен автоматично десет работни дни след изтичане на срока по т. 3, раздел III, считано от 16.01.2000 г.
При така установената фактическа обстановка арбитражният съд приема, че за периода от 01.01.2000 г. до 15.01.2000 г. са съществували договорни отношения и ответникът дължи на ищеца наем съгласно уговорената в договора цена, а от датата на прекратяване на договора - 16.01.2000 г., до края на второто договорно тримесечие дължи обезщетение за претърпени вреди в размер на неизплатения наем за този период на основание чл. 59 от ЗЗД.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за третото договорно тримесечие от 01.04.2000 г. до 01.07.2000 г. арбитражният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, от които се установи, че плащане от ответника не е направено както до момента на завеждането на делото, така и след това, приема, че претенцията е основателна и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на дължимия наем за този период на основание чл. 59 от ЗЗД. размерът на наема и обезщетението се определят съгласно т. 1, раздел III от договора, предвиждаща месечен наем в размер на 2500 щ. д.
4. По въпроса в каква валута трябва да бъде присъден наемът и обезщетението - в левове или в щатски долари, решаващият орган приема следното:
Към момента на подписването на договора е действал принципът, възприет в чл. 10 ЗЗД, разплащането между местни лица, каквито са страните по делото, да се извършва в български левове. Когато е уговорено в чужда валута, то се извършва в левовата равностойност на уговорената валута. От 01.01.2000 г. влезе в сила обнародваният в бр. 83 от 21.09.1999 г. на "Държавен вестник" Валутен закон. С него се отмени Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол и се внесе съществено изменение в ЗЗД, като отпадна принципното изискване паричните задължения да бъдат уговаряни в местна монета. Ето защо приложим е материалният закон, действащ към момента на възникване на вземането, поради което дължимите суми за периода от 01.01.2000 г. до 01.07.2000 г. следва да бъдат присъдени в щатски долари на основание чл. 10 от ЗЗД в редакцията му съобразно измененията в ДВ, бр. 83 от 21.09.1999 г.
Предвид изложеното решаващият орган приема, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1250 щ. д. представляваща дължим наем за периода от 01.01.2000 г. до 06.01.2000 г. и обезщетение за причинени вреди на основание чл. 59 ЗЗД в размер на дължимия наем за периода 16.01.2000 г. до 01.07.2000 г. в размера на 13 750 щ. д. Данък добавена стойност се начислява съгласно ЗДДС върху пазарната цена на сделката, поради което следва да се начисли върху присъдения наем за периода от 01.01.2000 г. до 16.01.2000 г. Същият е изчислен в размер на 20 % от наема и е в размер на 250 щ. д., които ответникът следва да заплати на ищеца. С прекратяването на договора от 16.01.2000 г. до края на претендирания период - 01.07.2000 г., ДДС не се дължи, тъй като произходът на дължимата сума е от обезщетения, а не от средства от оборота, поради което искането на ищеца за заплащане на ДДС за разликата до предявения размер е неоснователна и следва да се отхвърли.
5. По отношение искането на ищеца за заплащане на неустойка за забава в размер на 1728 щ. д. за периода от 01.01.2000 г. до датата на завеждане на иска - 26.05.2000 г., решаващият орган приема за установено следното: Установява се от събраните доказателства, че ответникът е в забава от 06.01.2000 г. по отношение на второто договорно тримесечие и той дължи неустойка за това договорно тримесечие на основание т. 1, раздел IV от договора по 0.1 % на ден върху дължимата сума. Видно от т. 5 от заключението на вещото лице дължимата неустойка за второто договорно тримесечие е в размер на 1269 щ. д., която сума ответникът следва да заплати на ищеца. Неустойка за третото договорно тримесечие не се дължи, тъй като тя е договорна, а се установи по делото, че процесният договор е прекратен от 16.01.2000 г. и не е действал през третото договорно тримесечие. По изложените съображения решаващият орган приема, че искът за неустойка за разликата до предявения размер 1728 щ. д. за периода от 01.04.2000 г. до датата на завеждане на иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
6. Установява се от допълнителното заключение на вещото лице, че за процесния период наемателят е направил разходи за консумативи в наетия имот за ел. енергия в размер на 2323,24 лв. и за телефонни услуги в размер на 418,16 лв. Съгласно т. 5, раздел IVБ от договора наемателят е длъжен да поеме за своя сметка консумативните разходи за наетия имот, поради което искането за сумите 2323,24 лв. и 418,16 лв. е основателно и доказано и ответникът следва да ги заплати на ищеца. Арбитражният състав не възприема констатациите от заключението на вещото лице в частта за дължими разходи за телефонни услуги в размер на 136,43 лв. по следните съображения. Установява се от заключението на вещото лице, че издадена фактура № 01183325 от 06.10.1999 г. се дължи такса за телефон от 136,43 лв., но тъй като тази фактура е издадена в началото на договорния период, то тази сума се дължи за предходен период от ищеца, а не от наемателя, тъй като обектът не е бил още отдаден под наем. Поради това искането за заплащане на сумата 136,43 лв., представляваща разлика до предявения размер, като неоснователна следва да се отхвърли.
7. Уважените претенции следва да се заплатят заедно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумите.
Със заключението на вещото лице са изчислени законни лихви върху неплатения наем и обезщетението общо в размер на 1719 щ. д. за двете договорни тримесечия и върху консумативните разходи в размер на 242,77 лв. по основното заключение и 189,30 лв. по допълнителното заключение за периода от 26.05.2000 г. до 17.11.2000 г. Въпросът за мораторната лихва не следва да се обсъжда от решаващия орган, тъй като иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви от датата на падежа до завеждане на исковата молба не е предявен от ищеца, поради което съдът не може да излезе извън предмета на спора, определен в исковата молба.
8. Установява се по делото, че със сключването на процесния договор от 01.10.1999 г. наетият имот и намиращите се в него съоръжения и вещи са предадени на ответника с протоколи № 1 и 2, приложени към договора, под опис, където са индивидуализирани, и същите имат сила на приемателно-предавателни протоколи. Предаването и приемането на недвижимия имот и вещите е уредено в т. 2, 3, 4 и 5 от раздел I от договора, като страните са се договорили протоколи № 1 и 2 да се считат като неразделна част от договора. С установяването по делото че договорът е прекратен, като последица от неговото прекратяване решаващият орган приема, че следва ответникът да предаде на ищеца наетите от него недвижими имоти и движими вещи съгласно протокола № 1 и 2, приложени към договора и преподписани от решаващия орган, които да се считат като неразделна част от решението. Ето защо искът на ищеца за опразване и предаване на недвижимия имот и движимите вещи и съоръжения е основателен и следва да се уважи.
Относно арбитражните разноски
Според § 6, ал. 1 от тарифата разноските по делото се присъждат в тежест на страната, срещу която е постановено решението, а ако искът е уважен частично, те се присъждат пропорционално на уважената и на отхвърлената част от иска. Предвид на това че обективно съединените искове са уважени за сумата 16 519 щ. д. и за сумата 2741,40 лв., а са отхвърлени за сумата 3250 щ. д. и за сумата 136,43 лв., решаващият орган приема, че разноските следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената и отхвърлената част в размер на 1002 лв., които ответникът следва да заплати на ищеца, а с оглед изхода на делото следва да му заплати и 1/2 от депозита за вещо лице в размер на 90 лв.
От страна на пълномощника на ищеца в съдебното заседание на 07.12.2000 г. бе направено искане за присъждане на разноски за защитата по делото. Параграф 6, ал. 2 от тарифата изрично определя три условия за това, а именно: да има направено искане, разходите за защита да бъдат нормални и да бъдат доказани пред арбитражния съд. Искане за присъждане на разноски за защита е направено, представено е пълномощно от 28.08.2000 г. и договор за правна помощ, от който е видно, че на процесуалния представител на ищеца е внесена сумата 1200 лв., с което са представени доказателства съгласно изискванията на ал. 2 от § 6 от тарифата и разходите са доказани. Същите са нормални по размер, преценени са с оглед сложността на делото, поради което решаващият орган приема, че следва да бъдат уважени.
Български законник, бр. 4/2002 г., стр. 65
чл. 2 Валутен закон (ДВ, бр. 83/1999 г.)
чл. 52,
чл. 59,
чл. 228,
чл. 232,
чл. 233,
чл. 236 ЗЗД
чл. 7 ЗМТА
1. Всички действия, сделки и плащания между местни лица и между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото във Валутния закон (ДВ, бр. 83/1999 г.) не е установено друго. 2. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещи за временно ползване, а наемателят - да му заплати определена цена и разходите, свързани с ползване на вещта. 3. Ако наемателят след прекратяване на наемния договор продължава да ползва вещта, той е длъжен да изпълнява всички задължения, произхождащи от прекратения договор, както и да плаща обезщетение за ползването на вещта. 4. Цената на дължимото обезщетение за ползване на вещта, която е била предмет на наемния договор, е равна на цената на плащането по договора за наем. 5. Арбитражната клауза по договора за наем включва и споровете относно последиците от неговото прекратяване.
------------------------
Ищецът "П" ООД, с. Т., общ. Л., е предявил обективно съединени искове против ответника "Н-13" ЕООД, гр. П., за плащане на:
а) неплатен наем по договор от 01.10.1999 г. заедно с данък върху добавената стойност;
б) обезщетение за ползване на наетите вещи след прекратяване на наемния договор в размер общо на левовата равностойност на 18 000 щ. долара;
в) неустойка върху неплатената наемна цена от падежа до предявяване на иска в размер на 1728 щ. д.;
г) неплатени консумативни разходи за електричество и телефон в размер на 2877,83 щ. д.
Ищецът претендира и законната лихва върху горните суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноските по арбитражното производство, включително и разноските за правна защита.
Иска се и връщане на недвижимия обект и движимите вещи и съоръжения, предадени на ответника по договора за наем.
По съществото на делото
1. С договор за наем от 01.10.1999 г. ищецът "П" ООД в качеството си на наемодател е отдал под наем на ответника "Н-13" ЕООД в качеството му на наемател недвижим имот, описан в т. 1 на договора, представляващ мелничен комплекс, включващ мелнична сграда намиращи се в нея и действащи мелнични машини и съоръжения, обслужващи мелницата, административно-битови, складови сгради, изградено и действащо съоръжение, представляващо 50-тонен кантар, и дворно място, в което са разположени сградите и съоръженията, цялото с площ от 21 760 кв. м, намиращо се в с. Т., общ Л., и движими вещи и съоръжения. Със същия договор наемодателят е отдал под наем на наемателя движими вещи и съоръжения, подробно описани в инвентаризационен опис.
2. В раздел III от договора "Наемна цена и начин на плащане" е определена месечна наемна цена, представляваща левовата равностойност на 2500 щ. д., определена по официалния курс на БНБ към деня на всяко съответно плащане. Страните са уговорили плащането да става по тримесечия. В т. 2, раздел III е предвидено за първите три месеца от срока на договора наемната цена да не се дължи. В т. 3 е уговорено, че след изтичането на тези три месеца наемната цена се заплаща от наемателя по договорни тримесечия до пето число на първия месец от тримесечието.
В т. 3, раздел V на процесния договор се предвижда възможността за автоматично прекратяване на договора при неплащане на наемната цена повече от десет работни дни по реда, предвиден в договора, с всички произтичащи от това последици. С нотариална покана, връчена на ответника на 16.05.2000 г., ищецът е поискал да му бъде заплатена наемната цена съгласно действащия договор.
Твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът не му е заплатил дължимия наем за второто и третото тримесечие, както и събраните по делото доказателства не са оспорени от ответника.
Анализирайки съдържанието на процесния договор и събраните по делото доказателства, решаващият орган приема, че след като волята на страните, материализирана в т. 3, раздел V на договора, предвижда автоматично прекратяване на договора при посочените условия, той е прекратен от 16.01.2000 г. Установи се, че за процесния период от 01.01.2000 г. до 01.07.2000 г. ответникът не е платил дължимия наем. Съгласно т. 3 от раздел III и т. 3 от раздел V наемателят е следвало да заплати дължимия наем за второто тримесечие до пето число на месец януари 2000 г., но той не е сторил това.
3. При така очертаната фактическа обстановка наемодателят, ищецът, е изправната страна в договорното правоотношение. С предаването на недвижимия имот, съоръженията и вещите с приемателно-предавателни протоколи той е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Ответникът, наемател, в процесния договор не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Той не е изплатил договорения наем в уговорения срок по т. 2 от раздел III на договора до пето число на първия месец на второто договорно тримесечие. За същото тримесечие ответникът е изпаднал в забава, считано от 06.01.2000 г. С оглед на това налице е виновно поведение на ответника поради неплащане на наема. Решаващият орган приема, че процесният договор е прекратен автоматично десет работни дни след изтичане на срока по т. 3, раздел III, считано от 16.01.2000 г.
При така установената фактическа обстановка арбитражният съд приема, че за периода от 01.01.2000 г. до 15.01.2000 г. са съществували договорни отношения и ответникът дължи на ищеца наем съгласно уговорената в договора цена, а от датата на прекратяване на договора - 16.01.2000 г., до края на второто договорно тримесечие дължи обезщетение за претърпени вреди в размер на неизплатения наем за този период на основание чл. 59 от ЗЗД.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за третото договорно тримесечие от 01.04.2000 г. до 01.07.2000 г. арбитражният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, от които се установи, че плащане от ответника не е направено както до момента на завеждането на делото, така и след това, приема, че претенцията е основателна и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на дължимия наем за този период на основание чл. 59 от ЗЗД. размерът на наема и обезщетението се определят съгласно т. 1, раздел III от договора, предвиждаща месечен наем в размер на 2500 щ. д.
4. По въпроса в каква валута трябва да бъде присъден наемът и обезщетението - в левове или в щатски долари, решаващият орган приема следното:
Към момента на подписването на договора е действал принципът, възприет в чл. 10 ЗЗД, разплащането между местни лица, каквито са страните по делото, да се извършва в български левове. Когато е уговорено в чужда валута, то се извършва в левовата равностойност на уговорената валута. От 01.01.2000 г. влезе в сила обнародваният в бр. 83 от 21.09.1999 г. на "Държавен вестник" Валутен закон. С него се отмени Законът за сделките с валутни ценности и валутния контрол и се внесе съществено изменение в ЗЗД, като отпадна принципното изискване паричните задължения да бъдат уговаряни в местна монета. Ето защо приложим е материалният закон, действащ към момента на възникване на вземането, поради което дължимите суми за периода от 01.01.2000 г. до 01.07.2000 г. следва да бъдат присъдени в щатски долари на основание чл. 10 от ЗЗД в редакцията му съобразно измененията в ДВ, бр. 83 от 21.09.1999 г.
Предвид изложеното решаващият орган приема, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1250 щ. д. представляваща дължим наем за периода от 01.01.2000 г. до 06.01.2000 г. и обезщетение за причинени вреди на основание чл. 59 ЗЗД в размер на дължимия наем за периода 16.01.2000 г. до 01.07.2000 г. в размера на 13 750 щ. д. Данък добавена стойност се начислява съгласно ЗДДС върху пазарната цена на сделката, поради което следва да се начисли върху присъдения наем за периода от 01.01.2000 г. до 16.01.2000 г. Същият е изчислен в размер на 20 % от наема и е в размер на 250 щ. д., които ответникът следва да заплати на ищеца. С прекратяването на договора от 16.01.2000 г. до края на претендирания период - 01.07.2000 г., ДДС не се дължи, тъй като произходът на дължимата сума е от обезщетения, а не от средства от оборота, поради което искането на ищеца за заплащане на ДДС за разликата до предявения размер е неоснователна и следва да се отхвърли.
5. По отношение искането на ищеца за заплащане на неустойка за забава в размер на 1728 щ. д. за периода от 01.01.2000 г. до датата на завеждане на иска - 26.05.2000 г., решаващият орган приема за установено следното: Установява се от събраните доказателства, че ответникът е в забава от 06.01.2000 г. по отношение на второто договорно тримесечие и той дължи неустойка за това договорно тримесечие на основание т. 1, раздел IV от договора по 0.1 % на ден върху дължимата сума. Видно от т. 5 от заключението на вещото лице дължимата неустойка за второто договорно тримесечие е в размер на 1269 щ. д., която сума ответникът следва да заплати на ищеца. Неустойка за третото договорно тримесечие не се дължи, тъй като тя е договорна, а се установи по делото, че процесният договор е прекратен от 16.01.2000 г. и не е действал през третото договорно тримесечие. По изложените съображения решаващият орган приема, че искът за неустойка за разликата до предявения размер 1728 щ. д. за периода от 01.04.2000 г. до датата на завеждане на иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
6. Установява се от допълнителното заключение на вещото лице, че за процесния период наемателят е направил разходи за консумативи в наетия имот за ел. енергия в размер на 2323,24 лв. и за телефонни услуги в размер на 418,16 лв. Съгласно т. 5, раздел IVБ от договора наемателят е длъжен да поеме за своя сметка консумативните разходи за наетия имот, поради което искането за сумите 2323,24 лв. и 418,16 лв. е основателно и доказано и ответникът следва да ги заплати на ищеца. Арбитражният състав не възприема констатациите от заключението на вещото лице в частта за дължими разходи за телефонни услуги в размер на 136,43 лв. по следните съображения. Установява се от заключението на вещото лице, че издадена фактура № 01183325 от 06.10.1999 г. се дължи такса за телефон от 136,43 лв., но тъй като тази фактура е издадена в началото на договорния период, то тази сума се дължи за предходен период от ищеца, а не от наемателя, тъй като обектът не е бил още отдаден под наем. Поради това искането за заплащане на сумата 136,43 лв., представляваща разлика до предявения размер, като неоснователна следва да се отхвърли.
7. Уважените претенции следва да се заплатят заедно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумите.
Със заключението на вещото лице са изчислени законни лихви върху неплатения наем и обезщетението общо в размер на 1719 щ. д. за двете договорни тримесечия и върху консумативните разходи в размер на 242,77 лв. по основното заключение и 189,30 лв. по допълнителното заключение за периода от 26.05.2000 г. до 17.11.2000 г. Въпросът за мораторната лихва не следва да се обсъжда от решаващия орган, тъй като иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви от датата на падежа до завеждане на исковата молба не е предявен от ищеца, поради което съдът не може да излезе извън предмета на спора, определен в исковата молба.
8. Установява се по делото, че със сключването на процесния договор от 01.10.1999 г. наетият имот и намиращите се в него съоръжения и вещи са предадени на ответника с протоколи № 1 и 2, приложени към договора, под опис, където са индивидуализирани, и същите имат сила на приемателно-предавателни протоколи. Предаването и приемането на недвижимия имот и вещите е уредено в т. 2, 3, 4 и 5 от раздел I от договора, като страните са се договорили протоколи № 1 и 2 да се считат като неразделна част от договора. С установяването по делото че договорът е прекратен, като последица от неговото прекратяване решаващият орган приема, че следва ответникът да предаде на ищеца наетите от него недвижими имоти и движими вещи съгласно протокола № 1 и 2, приложени към договора и преподписани от решаващия орган, които да се считат като неразделна част от решението. Ето защо искът на ищеца за опразване и предаване на недвижимия имот и движимите вещи и съоръжения е основателен и следва да се уважи.
Относно арбитражните разноски
Според § 6, ал. 1 от тарифата разноските по делото се присъждат в тежест на страната, срещу която е постановено решението, а ако искът е уважен частично, те се присъждат пропорционално на уважената и на отхвърлената част от иска. Предвид на това че обективно съединените искове са уважени за сумата 16 519 щ. д. и за сумата 2741,40 лв., а са отхвърлени за сумата 3250 щ. д. и за сумата 136,43 лв., решаващият орган приема, че разноските следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената и отхвърлената част в размер на 1002 лв., които ответникът следва да заплати на ищеца, а с оглед изхода на делото следва да му заплати и 1/2 от депозита за вещо лице в размер на 90 лв.
От страна на пълномощника на ищеца в съдебното заседание на 07.12.2000 г. бе направено искане за присъждане на разноски за защитата по делото. Параграф 6, ал. 2 от тарифата изрично определя три условия за това, а именно: да има направено искане, разходите за защита да бъдат нормални и да бъдат доказани пред арбитражния съд. Искане за присъждане на разноски за защита е направено, представено е пълномощно от 28.08.2000 г. и договор за правна помощ, от който е видно, че на процесуалния представител на ищеца е внесена сумата 1200 лв., с което са представени доказателства съгласно изискванията на ал. 2 от § 6 от тарифата и разходите са доказани. Същите са нормални по размер, преценени са с оглед сложността на делото, поради което решаващият орган приема, че следва да бъдат уважени.
- наемодателят няма право да мести вещите на наемателя от помещението, освен ако няма такава уговорка било в договора, било постигната впоследствие от страните /данни за това няма/. Следва да заведе иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД. Въз основа на положително за него решение - да се снабди с изпълнителен лист и вещите да бъдат изнесени от съдебен изпълнител. Това е предвиденият в закона ред, дори и помещението да му е било предадено от наемателя, каквото ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ правиш.
, sleepy_devil, решението е 653 от 04.07.1994 г. Не може да има нито опит, нито съучастие.