Нов конкурс за младши магистрати !!!

[royalty]

Налице е договор за поръчка между Балабанов(доверител) и Макавеев(довереник), който имал за предмет сключване на договор за продажба на златни предмети срещу цена от 200 лв. от Макавеев(от негово име и за сметка Балабанов),т.е. при косвено представителсвто.При изпълнение на поръчката довереникът е длъжен да уведоми д-ля, да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката(чл. 284 ЗЗД). Неизпълнението по отчетната сделка смятам , че не осъществява състав на престъпление, защото не може да свидетелства за присвоителна дейност( че има обсебване): Макавеев обещал да изпълни задължението си, след оттегляне на поръчката, в няколко дневен срок, т.е. макар и със забава, обещал да изпълни задължението по отчетната сделка.Израсходваните суми, които са на стойност 65 лв, с които дефакто се е разпоредил , са по-малката част от задължението към Балабанов.100-те лв дадени в заем не са безвъзмезден разход, съответно не свидетелсвта за присвоително намерение.Освен това присвояването трябва да е по отношение на златото, което е дадено по д-ра.Имаме просто неизпълнение по отчетна сделка, по която кредиторът може да търси правата си с осъдителен иск.
Имаме обаче осъществен състав на чл.216,ал.4 НК, чл.129,ал.2 НК в идеална съвкупност, формата на вината и при двете престъпления е евентуален умисъл: деецът не е искал пряко общественоопасните последици, но е допускал настъпването им, т.е. съгласявал се е с тях, като е целял да се измъкне от опитващия се да му попречи пътя към изхода.
Освен това е осъществил и дребно хулиганство по смисъла на чл.1,ал.2 УБДХ.
По отношение на непънолетни са предвидени други възможности за освобеождаване от наказателна отговорност-чл 61 НК и чл. 64 НК, така че чл. 78а е неприложим.
Граждански иск по реда на глава 28 НПК е недопустим-чл. 376, ал.3 НПК.
Прокурорът трябва да окаже на разлседващият орган да му се назначи защитник и да му прядяви наново материалите по разследването или сам да стори това, не да се връща за доразследване(242,ал.2 НПК).

[beata]

В допълнение на казаното от колегата royalty, мисля, че рапореждайки се със златните бижута, Макавеев осъществява състава на обсебването по чл.206, ал.1 НК. От обективна страна, предмет е чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца и му е поверена на някакво правно основание (в случая договорни отношения), с която той се разпорежда в свой или чужд интерес. Изпълнителното деяние е фактическото или юридическото разпореждане с вещта, която деецът владее или пази и която той е длъжен да върне на собственика или да се разпореди с нея по определен начин. От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл.

[sleepy_devil]

При обсебването, за разлика от д-ра за поръчка, заем за послужване, наем и др., лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта. (Р. № 419/2000г.)
В казуса поведението на Макавеев изобщо не кореспондира с изпълнението на д-ра за поръчка. Той се разпорежда с парите от продажбата като със свои. Д-ра за поръчка е само правното основание, на което ги владее.
Според мен в случая е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от НК


Ако приемем, че към настоящия момент въпросния казус не е завършил с влязла в сила присъда, за което и няма данни по казуса, на основание чл. 2, ал.2 от НК по отношение на Макавеев би могло да се приложи и чл. 78а, ал.6, във вр. ал. 1 от НК (чисто хипотетично съществува такава възможност), но в случая не са налице кумулативните изисквания на чл.78а, ал. 1 от НК, за да се приложи разпоредбата на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

[mira_tuleshkova]

а не мислите ли, че е осъществен състава на чл.198, ар.3 НК, тъй като у Макавеев все още има останали пари, и той иска да запази владението върху тях, и употребява сила като блъска Балабанов

[sleepy_devil]

а не мислите ли, че е осъществен състава на чл.198, ар.3 НК, тъй като у Макавеев все още има останали пари, и той иска да запази владението върху тях, и употребява сила като блъска Балабанов

"...Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад..."

Дали е, за да запази вещта или за да избяга?
Вещта на правно основание ли се намира у него или противоправно?

[beata]

Паричната сума, която се намира у дееца, се държи от него на правно основание- получена е в резултат на разпоредителната сделка с поверените движими вещи, за разлика от кражбата и грабежа, където има противозаконно отнемане на чужда вещ, придружено със сила или заплашване при грабежа.

[rem_94]

Самите пари не могат да бъдат предмет на някакво престъпление-те не са на пострадалия, защото поръчката не е съпроводена с представителна власт и последиците от продажбата на златото не настъпват направо в сферата на пострадалия.Те му се дължат на основание облигационно отношение.По-скоро може да е налице обсебване на златото.

[beata]

"Когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в неговата фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице обсебване по чл.206, ал.1 НК, а не неизпълнение на граждански договор. При обсебването, за разлика от договора за поръчка, заем за послужване, наем и др., лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта (реш №419 от 27.11.2000 г. по н.д. 384/200 ІІІ н.о.). "
Безспорно предмет на престъплението са чуждите вещи - златните накити.

[sleepy_devil]

На шофьора Х , на който са му дадени билети от дружеството У,за да издава на пътниците при превоза, но същия този шофьор след продажбата на билетите си прибира половината сума, какво престъпление извършва?

[darryy]

длъжностно присвояване

[rem_94]

На шофьора Х , на който са му дадени билети от дружеството У,за да издава на пътниците при превоза, но същия този шофьор след продажбата на билетите си прибира половината сума, какво престъпление извършва?

Шофьорът не продава билетите от свое име, получените пари са на работодателя му, случаят не е идентичен с този по казуса

[mira_tuleshkova]

На 03.09.2009г. в гр.Варна, между "Велина4 ЕООД, представлявано от управителя му Велимиров, в качеството му на възложител, и ЕТ "Драган Драганов", представляван от собственика му Драганов, бил сключен договор за извършване на СМР в търговски обект "Созопол", находящ се в гр.Созопол, стопанисван от дружеството.
Съгласно одобрената проектно-сметна документация, приложена към договора, общата стойност на СМР, които ЕТ "Драган Драганов" следвало да извърши, възлизала на сумата от 50 000 лева. от тази сума възложителят приел да заплати авансово на изпълнителя сумата от 5 000 лева, която се равнявала на стойността на СМР, които следвало да бъдат извършени през първият месец от изпълнението на договора. Сумата била преведена по сметки на изпълнителя на 04.09.2009г.
Съгласно клаузите на договора, изпълнителят се задължавал да отчита ежемесечно извършените СМР по седалището на дружеството, находящо се в гр.Пловдив.
На 03.10.2009г. зам.-управителят на дружеството, Петков, пристигнал в Созопол, за да приеме изпълнението на първият етап от СМР. Констатирал, че голяма част от предвидените дейности не са изпълнени.
При срещата между Петков и Драганов, последният предложил на Петков да подпишат приемо-предавателен протокол, в който да отразят, че всички, предвидени по договора СМР са извършени и стойността им възлиза на авансово преведената на дружеството сума, като обещал да ги извърши на по-късен етап. За "услугата" Драганов предложил на Петков сумата от 1500 лева, която той приел.
На същия ден, Драганов и Петков подписали приемо-предавателен протокол и го изпратили по факс в офиса на дружеството в гр.Пловдив.

1.Кое от посочените в казуса лица е осъществило състав на престъпление и каква е точната му правна квалификация
2.В кой район следва да се извърши досъдебното производство за преследване извършителите на престъпленията с посочената правна квалификация.
3.Кой е родово и териториално компетентният да разгледа делото като първа инстанция съд.
4.Какво е доказателственото значение на изготвения от Драганов и Петков приемо-предавателен протокол.
5.По отношение на кое от посочените лица е налице хипотеза на задължителна защита. А тази на противоречиви интереси, по смисъла на чл.94, ал.1, т.5 НПК?
6.Кое от посочените в казуса лица се явява пострадал от престъпление и какви са процесуалните способи за защита на правата му.

[sleepy_devil]

Къде в рапоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК има изискване да има или няма представителна власт, за да може последиците да настъпват направо за представлявания?

Парите, които Макавеев е получил в следствие на изпълнението не се ли намират от него? Какво е трябвало да направи той с тях - да ги пази и върне или да се разпорежда?

Сега, ако ме убедите, че не е извършил престъпление Макавеев

[beata]

Квалификацията според мен е: за Петков- чл.301, ал.3 вр. ал.1 НК и чл.311 НК- в реална съвкупност. Драганов-чл.304, ал.2 вр. ал.1 НК

[sleepy_devil]

Според мен:


Петков - чл. 302, т.1, във вр. чл. 301, ал. 3 , във вр. чл. 301,ал. 1 от НК
Драганов - чл. 304а, във вр. чл. 304, ал. 2, във вр.ал. 1 от НК

Както и престъпление по чл. 313, ал. 3,предл. 1 във вр. ал. 1 от НК

[nescafe]

По брачен процес съдът е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата,на която е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете.Дядото на детето се е настанил в жилището и отказва да го предаде на правоимащата,като се основава върху правото си на собственик на имота и на договор с правоимащата,съгласно който тя се е съгласила да не ползва семейното жилище при условие свекърът да й предостави друго подходящо жилище в срок,който не е спазен.
Въпроси: 1.Какъв е искът,по който съдът е предоставил ползването на семейното жилище след развода на съпругата? 2.Какво е законното основание съдът да предостави за ползване семейното жилище след развод? 3.Има ли самостоятелни права настанилият се в семейното жилище? 4.По какъв начин правоимащата ще осъществи правото си на ползване на семейното жилище? 5.Посочете в кои случаи единият остава без право да обитава семейното жилище и направете съпоставка между собствеността на семейното жилище на двамата и собствеността на родителите на единия?

[mira_tuleshkova]

според мен, за Петков: чл.301, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.311, ал.1 НК;
Драганов- чл.304, ал.2 НК

[devilchos]

Колеги, извинявам се, че се връщам към стария казус, но не мисля, че той е решен!

po povod dokazvaneto na prividnostta-zadaljitelno tryabva da ima obratno pismo, a tozi dokument spored men ne e; toi ne e sastaven mejdu stranite s cel v bade6te da dokazva prividnost

В чл.165,ал.2 ГПК е казано..."или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно." Така че, освен контралетр, е възможно и посоченото начало на писмено доказтелство, както е споменато по-горе...

Аз поне не виждам никакви основания за доказване на симулацията - признанието на Кирова пред "Държавния орга" е само доказателство за неизпълнение на договора за покупко-продажба! Няма данни за наличие на свидетели, чиито показания да са допустими след това начало на писмено доказателство.
От тук стигам до извода, че този иск за установяване на симулативния характер на договора е неоснователен.
Другата възможност на майката е да иска директно разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД поради неизпълнение - неплащане на покупната цена. И тук показанията на Кирова ще се ценят с оглед на всички останали по делото доказателства.

[devilchos]

и едно малко уточнение - протокола за разпит на свидетел /според мен/ е официален документ и се ползва с формална и материална доказателствена сила!

[rem_94]

Къде в рапоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК има изискване да има или няма представителна власт, за да може последиците да настъпват направо за представлявания?

Парите, които Макавеев е получил в следствие на изпълнението не се ли намират от него? Какво е трябвало да направи той с тях - да ги пази и върне или да се разпорежда?

Сега, ако ме убедите, че не е извършил престъпление Макавеев

Всъщност да-парите, въпреки че поръчката е без представителна власт, се смята, че са на доверителя в отношението му с довереника(чл.292,ал.2 ЗЗД).Но за да бъдат те предмет на обсебване в случая е необходимо да се изясни дали довереникът е имал намерение да изпълнил поръчката или е нямал намерение да я изпълни въобще.Защото ако е второто, то обсебване ще е налице по отношение на златото.Ако пък е имал намерение да изпълни поръчката, когато е продавал златото и в последствие е решил да не отчита сумата, а да я похарчи за себе си, то обсебване ще е налице по отношение на парите.