Нов конкурс за младши магистрати !!!

[sleepy_devil]

Къде в рапоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК има изискване да има или няма представителна власт, за да може последиците да настъпват направо за представлявания?

Парите, които Макавеев е получил в следствие на изпълнението не се ли намират от него? Какво е трябвало да направи той с тях - да ги пази и върне или да се разпорежда?

Сега, ако ме убедите, че не е извършил престъпление Макавеев

Всъщност да-парите, въпреки че поръчката е без представителна власт, се смята, че са на доверителя в отношението му с довереника(чл.292,ал.2 ЗЗД).Но за да бъдат те предмет на обсебване в случая е необходимо да се изясни дали довереникът е имал намерение да изпълнил поръчката или е нямал намерение да я изпълни въобще.Защото ако е второто, то обсебване ще е налице по отношение на златото.Ако пък е имал намерение да изпълни поръчката, когато е продавал златото и в последствие е решил да не отчита сумата, а да я похарчи за себе си, то обсебване ще е налице по отношение на парите.

Ако той още в началото, при сключване на договора за поръчка не е имал намерение да го изпълнява, а да присвои златото или равностойността му, според мен ще е налице измама по чл. 209 от НК

Всичко е на догадки какво е имал или нямал намерение, от там и възможните 99 решения на казуса.

[rem_94]

Ако той още в началото, при сключване на договора за поръчка не е имал намерение да го изпълнява, а да присвои златото или равностойността му, според мен ще е налице измама по чл. 209 от НК

Да, това има предвид-зависи кога се прояви намерението за неизпълнение-ако е още при сключване на договора-измама;ако е след сключване на договора,но преди изпълнение на поръчката-обсебване на златото;ако е след изпълнение на поръчката и намерението за неизпълнение се изразява по отношение на задължението да предаде сумата-обсебване на парите.

[speed_reflex]

колеги видяхте ли това съобщение на сраницата на ВСС
http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm

[rem_94]

От тук стигам до извода, че този иск за установяване на симулативния характер на договора е неоснователен.
Другата възможност на майката е да иска директно разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД поради неизпълнение - неплащане на покупната цена. И тук показанията на Кирова ще се ценят с оглед на всички останали по делото доказателства.

Нека първо да отбележа, че в казуса няма питане дали искът би бил основателен или не!Това е въпрос на факти, които във фактическата обстановка липсват.
Може да иска разваляне на договора, може да иска и реално изпълнение с обезщетение за забава .И при двата иска, както и при иска за установяване симулативността на продажбата, въпросното признание ще се вземе предвид от съда с оглед на всички обстоятелства.

[rem_94]

и едно малко уточнение - протокола за разпит на свидетел /според мен/ е официален документ и се ползва с формална и материална доказателствена сила!

Не мисля, че този протокол доказва, че не е извършено плащане по договора за продажба.Просто удостоверява признанието на един факт( и с риска да стана банален ще повторя-това признание на факт ще се прецени от съда с оглед на останалите обстоятелства-чл.175 ГПК).

[devilchos]

Нека първо да отбележа, че в казуса няма питане дали искът би бил основателен или не!Това е въпрос на факти, които във фактическата обстановка липсват.
Може да иска разваляне на договора, може да иска и реално изпълнение с обезщетение за забава .И при двата иска, както и при иска за установяване симулативността на продажбата, въпросното признание ще се вземе предвид от съда с оглед на всички обстоятелства.[/quote]
Така, е прав сте, че не се пита дали иска е основателен или не. Аз изхождах от това, че по никакъв начин /от оскъдните данни по казуса/ не се доказва симулативността на сделката - само с твърденията на страната не става.
А относно официалния документ - исках да кажа, че самото изявление в него се ползва с формалната доказателствена сила и за да се обори то трябва да се "опровергае съдържанието на официален документ" по чл. 164, ал. 1, т.2 - т.е. усложнение по отношение на доказването. иначе да, не се доказва плащане или неплащане с него.

[chelebieva_jura]

Някой би ли побликувал Решение 653 от 04.07.1994 г?НЕ го намирам........Благодаря!!!

[ins_sm]

Здравейте на всички, ето и от мен един казус:
Иванов доставил на Петров стока на стойност 24 000 лв., за която двамата се уговорили цената да бъде платена на 12.03.2008 г. Иванов взел заем от 8 000 лв. от Петров без да конкретизират кога същият да бъде върнат. Впоследствие двамата сключили споразумение, с което било извършено прихващане на част от дължимите суми и се съгласили Петров да заплати сумата от 16 000 лв. в срок до 1 месец от сключване на споразумението. След изтичането на този срок Иванов изпратил на Петров нотариална покана за заплащене на дължимата сума, като в същото време се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК за тази сума. Петров депозирал възражение срещу заповедта и Иванов предявил иск. Междувременно Петров платил 6 000 лв., а след това още 5 000 лв., като в хода на производството преди устните състезания представил по делото платежен документ и за останалите 5 000 лв. и направил възражение, че задължението му, предмет на предявения иск е погасено по давност. Иванов направил възражение, че иска да бъде установено към датата на завеждане на исковата молба каква е била дължимата сума, както и че евентуалното й погасяване би имало значение само в изпълнителното приозводство, като поискал с решението да му бъдат присъдени и лихвите от 12.03.2008 г. до окончателното погасяване на сумата. Преди постановяване на решението Иванов починал, като за наследници оставил съпруга и внучка на 5 г., както и завещание, в което завещал на Петров сумата от 13 000 лв. Като разбрал за завещанието, Петров поискал съдът да му присъди и тези 13 000 лв.

1. Кога настъпва падежа за връщане на взетия заем и за заплащане на сумата от 16 000 лв. по сключеното споразумение?
2. Изпратената нотариална покана дерогира ли едномесечния срок, уговорен със споразумението?
3. Какъв е вида на предявения иск?
4. Какво следва да бъде решението по иска?
5. Дължими ли са лихви и ако са – от кога и следва ли да бъдат присъдени с решението, а ако следва - от кога?
6. Наследниците на Иванов следва ли да бъдат конституирани по делото? Решението ще има ли сила на присъдено нещо и спрямо тях?
7. Как ще процедират наследниците като заповедта е издадена в полза на Иванов – трябва ли и в решението Иванов да е посочен като страна?
8. Основателно ли е възражението за давност?

[devilchos]

Решение № 653 от 4.VII.1994 г. по н. д. № 382/94 г., I н. о., докладчик съдията Савка Стоянова
Смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда не може да се причини в съучастие под формата на съизвършителство.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 10/1994 г., стр. 10
чл. 124, ал. 1 ,

чл. 20, ал. 1 и 2 НК

Престъплението по чл. 124, ал. 1 НК с оглед на по-тежкия съставомерен резултат е непредпазливо и поради това същото престъпление не може да бъде осъществено в съучастие под формата на съизвършителство.
------------------------
Т. районен съд с присъда № 16 от 20.I.1993 г. по нохд № 38/92 г. е признал подсъдимите О. М. и М. С. за виновни в това, че на 16.XI.1991 г. в с. Г. в съучастие като съизвършители са причинили смъртта на М. Д. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ги осъдил да изтърпят наказание: за подсъдимия М. лишаване от свобода за срок от пет години, а подсъдимия С. - лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим.

Доводът в молбите за преглед по реда на надзора за необоснованост на присъдата е неоснователен.


Фактическите обстоятелства по делото, приети за установени са правилни. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и обясненията на двамата подсъдими, обосновано районният съд е приел, че на инкриминираната дата по непредпазливост, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда двамата са причинили смъртта на М. И. Д. По несъмнен начин е доказано, че пръв удар на пострадалия е нанесъл подсъдимият С. Този удар е бил толкова силен, че пострадалият паднал на земята, при което ударил главата си в мозаечния под и останал да лежи без да дава признаци на живот. По-късно пак съвсем безпричинно и подсъдимият О. И. отишъл до пострадалия, който продължавал да лежи на земята, ритнал го няколко пъти, хванал го за дрехите и като го повдигнал на около 40-50 см от земята го пуснал, при което пострадалият отново се ударил в главата. Това действие И. повторил, след което присъствуващ в заведението гражданин - свидетелят, Щ. изнесъл пострадалия пред кръчмата и го оставил да лежи. Късно вечерта свидетелят Д. като видял, че състоянието на пострадалия е тежко, отначало помислил, че то е резултат на алкохолно опиване, но на сутринта, виждайки го на същото място - били взети мерки и откаран в болницата, където на следващия ден починал. Съдебномедицинската експертиза сочи, че смъртта е настъпила в резултат на закрита черепно- мозъчна травма с тежка контузия на мозъка и кръвоизлив на мозъчните обвивки. Уврежданията, причинили смъртта на пострадалия, са получени вследствие ударите на главата върху земята, които са били нанесени с голяма сила.


Обосновано районният съд е приел, че двамата подсъдими умишлено са нанесли средна телесна повреда на пострадалия, от която впоследствие е настъпила смъртта му. Изложени са убедителни съображения както относно наличието на умисъл за причиняване на телесна повреда, така и относно настъпилия краен резултат - смърт по непредпазливост. Правилно деянието е квалифицирано по чл. 124, ал. 1, предл. 2 НК. В нарушение на чл. 20, ал. 1 НК обаче съдът е приел, че двамата подсъдими са действували в съучастие под формата на съизвършители. Съучастието е възможно единствено в извършване на умишлено престъпление, тъй като то предполага задружно умишлено участие на две или повече лица, чиито действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при което те съзнават, че осъществяват същото заедно с други лица. При престъплението по чл. 124 НК се касае до усложнен състав, при който умисълът към по-лекия резултат се съчетава с непредпазливост към по-тежкия или - касае се до престъпление, осъществено при двете форми на вина, при което е невъзможна съучастническа дейност. Като е приел, че престъплението е извършено в съучастие, районният съд е допуснал нарушение на закона, което е особено съществено по смисъла на чл. 356 , във вр. с чл. 328, т. 1 НПК и присъдата в тази й част следва да бъде отменена.

[devilchos]

1. Падежът на договора за заем е на 12.03.2008, но с подписването на споразумението има новация на задължението и следователно новият падеж за новото задължение изтича в последния ден едномесечния срок.
2.изпратената нотариална покана има смисъл единствено на поредна покана за плащане на задължението, което си е изискуемо след изтичането на уговорения в споразумението срок.
3. Искът е установителен по чл. 415, ал. 1 ГПК
4.Съдът следва да отхвърли иска за главницата поради погасяване на задължението чрез плащане. Преценката за съществуването на вземането се прави към момента на приключване на устните състезания, а не към момента на подаване на иска.
Възражението за изтекла давност следва да се отхвърли като неоснователно /както и да го смятам, освен ако казуса не се разиграва в бъдещето няма как да са изтекли 5 години от падежа/
Претенцията на Петров за 13 000 също следва да се отхвърли като недопустима - неговата претенция е към наследниците на Иванов, а не към самия него.
5. Дължат се лихви - от момента на изпадане в забава, т.е. изтичане на месечния срок след подписване на спогодбата. С решението може да се присъдят лихвите /макар да е установителен иск за вземане!/, но само от датата на подаване на исковата молба- законна лихва. Мораторната лихва трябва да е поискана с исковата молба, като е определена по основание и размер.
6. 227 ГПК- производството продължава с участието на правоприемника. тук идва въпроса с приемане на наследство и качеството "правоприемник" - ако се откаже - делото /мисля/ следва да се прекрати ?!?
7. в решението трябва да се посочи изрично, че ищецът А е конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Б.
8. по-горе казано

[royalty]

Колеги, извинявам се, че се връщам към стария казус, но не мисля, че той е решен!

po povod dokazvaneto na prividnostta-zadaljitelno tryabva da ima obratno pismo, a tozi dokument spored men ne e; toi ne e sastaven mejdu stranite s cel v bade6te da dokazva prividnost

В чл.165,ал.2 ГПК е казано..."или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно." Така че, освен контралетр, е възможно и посоченото начало на писмено доказтелство, както е споменато по-горе...

Аз поне не виждам никакви основания за доказване на симулацията - признанието на Кирова пред "Държавния орга" е само доказателство за неизпълнение на договора за покупко-продажба! Няма данни за наличие на свидетели, чиито показания да са допустими след това начало на писмено доказателство.
От тук стигам до извода, че този иск за установяване на симулативния характер на договора е неоснователен.
Другата възможност на майката е да иска директно разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД поради неизпълнение - неплащане на покупната цена. И тук показанията на Кирова ще се ценят с оглед на всички останали по делото доказателства.

В чл.165, ал.2 ГПК е посочено изискването за допустимост на свидетелски показания-наличие на някакво основание, което прави ВЕРОЯТНО твърдението за симулативност (привидност) на волеизлявленията.Това прзинание пред държавен орган , че няма плащане, не смяташ ли че прави вероятно твърдението,че има симулативност(д-рът за продажба е възмезден и двустранен)...

[royalty]

"Когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в неговата фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице обсебване по чл.206, ал.1 НК, а не неизпълнение на граждански договор. При обсебването, за разлика от договора за поръчка, заем за послужване, наем и др., лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта (реш №419 от 27.11.2000 г. по н.д. 384/200 ІІІ н.о.). "
Безспорно предмет на престъплението са чуждите вещи - златните накити.

Да, мног0о хубаво решение...Но разгледайте внимателно хронологичното развитие на фактите-свидетелсвтат ли за липса на намерение да изпълни задължението си по облигационен д-р или претиснат от обстоятелствата, е побягнал...

[devilchos]

вероятно - да, сигурно -НЕ! точно това искам да кажа- няма данни за наличие на свидетели, които да установят симулативността на сделката, а твърдението на кирова пред разследващия орган не е контра летр и е основание единствено за допустимост на свидетели, които няма. Ето защо искът за обявяване на симулативността на сделката е неоснователен /макар да няма такъв въпрос /

[sleepy_devil]

вероятно - да, сигурно -НЕ! точно това искам да кажа- няма данни за наличие на свидетели, които да установят симулативността на сделката, а твърдението на кирова пред разследващия орган не е контра летр и е основание единствено за допустимост на свидетели, които няма. Ето защо искът за обявяване на симулативността на сделката не неоснователен /макар да няма такъв въпрос /

Може да не е обратно писмо, но е начало на писменото доказателсто. Дали има или няма свидетели от казуса не е ясно, може и да се намерят, може и да не се намерят. В казуса се питаше какво е значението на признанието на Кирова, е не е ли начало на писменото доказателство както е посочено в чл. 165 от ГПК .
Ако продължава да не ви е ясно - справка с учебника на проф. Сталев.

[beata]

Цитирах въпросното решение просто информативно, защото реших, че може да е от полза за всички ни. Моето мнение е, че престъплението обсебване, което е резултатно, е довършено преди и независимо от факта дали пострадалият е отишъл да търси дееца в игралната зала или не, и извършените впоследствие престъпни деяния. Престъпният резултат на обсебването вече е настъпил; разбирам , че се насочвате в по-различна посока в решението на казуса.

[nuni_ganeva]

Според мен:
1. деянията на Макавеев са по чл. 206, ал.1; чл.129; чл.216, ал.1; чл.325, ал.1 от НК
2. има съвкупност от престъпления, а по чл. 129 и чл. 216 от НК е налице идеална съвкупност. Ще се приложат правилата на чл. 23 - 25 от НК
3. Всички са с умишлени, като по чл. 206, ал.1 е налице пряк умисъл, а за останалите - евентуален умисъл
4. По чл. 212, ал.2 НПКсъс съставянето на протокола за първото действие по разследване - ще следва да се извърши оглед, освидетелстване, разпит на свидетели, като с новите изменения първоначалните действия по разследване могат да бъдат извършени от полицейските органи с обща компетентност.
Мисля, че няма пречки обаче ДП може да бъде образувано и по чл. 212, ал.1 НПК
5. Пострадалият може да предяви граждански иск в съдебното производствонай-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд за престъпление по чл. 206 и чл. 129 от НК, а собствениците на игралната зала - за престъпление по чл. 216 от НК.
6.Може да се приложи да се приложи чл. 78а от НК по отношение на всички деяния. С редуцирането по чл. 63, ал.1, т.3 от НК предвиденото по чл. 129 от НК, чл. 206, ал. 1 от НК, наказание лишаване от шест години ще се се замени с лишаване от свобода до три години, за деянията по чл. 216 и чл. 325 ще се редуцира по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК с лишавен от свобода до две години
7. Не - не се допуска граждански иск в производството по гл. 28 И 29 от НПК
8. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено както с връщане на разследвашия орган, така и от прокурора, но във всички случаи следва да се отстрани и да се предяви ново обвинение в пррисъствието на защитник

[nuni_ganeva]

да добавя по въпрос 1. ще следва да се назначи съдебномедицинска експертиза за установяване на телесната повреда; стоково-оценъчна експертиза за установяване стойността на вещите на пострадалия, както и такава за щетите от повреждането на чужда движима вещ - витрина. При необходимост може да бъде назначена и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на непълнолетния

[sleepy_devil]

С редуцирането по чл. 63, ал.1, т.3 от НК предвиденото по чл. 129 от НК, чл. 206, ал. 1 от НК, наказание лишаване от шест години ще се се замени с лишаване от свобода до три години, за деянията по чл. 216 и чл. 325 ще се редуцира по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК с лишавен от свобода до две години

В случая не попада ли в обхвата на ал. 2 на чл. 63, защото той е на 17 години?

[rem_94]

1. Падежът на договора за заем е на 12.03.2008, но с подписването на споразумението има новация на задължението и следователно новият падеж за новото задължение изтича в последния ден едномесечния срок.
2.изпратената нотариална покана има смисъл единствено на поредна покана за плащане на задължението, което си е изискуемо след изтичането на уговорения в споразумението срок.
3. Искът е установителен по чл. 415, ал. 1 ГПК
4.Съдът следва да отхвърли иска за главницата поради погасяване на задължението чрез плащане. Преценката за съществуването на вземането се прави към момента на приключване на устните състезания, а не към момента на подаване на иска.
Възражението за изтекла давност следва да се отхвърли като неоснователно /както и да го смятам, освен ако казуса не се разиграва в бъдещето няма как да са изтекли 5 години от падежа/
Претенцията на Петров за 13 000 също следва да се отхвърли като недопустима - неговата претенция е към наследниците на Иванов, а не към самия него.
5. Дължат се лихви - от момента на изпадане в забава, т.е. изтичане на месечния срок след подписване на спогодбата. С решението може да се присъдят лихвите /макар да е установителен иск за вземане!/, но само от датата на подаване на исковата молба- законна лихва. Мораторната лихва трябва да е поискана с исковата молба, като е определена по основание и размер.
6. 227 ГПК- производството продължава с участието на правоприемника. тук идва въпроса с приемане на наследство и качеството "правоприемник" - ако се откаже - делото /мисля/ следва да се прекрати ?!?
7. в решението трябва да се посочи изрично, че ищецът А е конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Б.
8. по-горе казано

1.Не смятам, че е налице новация(обективна новация в случая имаш предвид).При новацията има погасяване на старото задължение и заместването му с ново.Задължението си е старото, но в намален размер.Тук е налице просто отлагане на падежа за изпълнение с 1 месец.
4.Струва ми се, това възражение за изтекла давност, което е предявено в такава фаза на процеса-преди започване на устните състезания, е преклудирано-може да се подава до изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
5.Да се присъдят лихви без да са поискани ми се струва, че не е редно.

[rem_94]

6.Може да се приложи чл. 78а от НК по отношение на всички деяния.

Въпросът е, че не може да се приложи чл.78а НК по отношение на всички лица
Само пълнолетни.