Възможно ли е деянието по чл.253, ал.3,т.2 да бъде осъществено от лицето само с едно имущество.Например няколко прехвърляния на една и съща кола?Или задължително трябва различни имущества да са трансформирани без значение колко пъти.
Да, възможно е ,според мене - може да става дума за многократна трансформация на едно и също имущество.Изпраните веднъж пари могат пак да бъдат изпирани, защото самото пране също е престъпна дейност
....В конкретния случай ще е чрез сделка, а не операция Т.е. предикатното престъпление може да е също изпиране.Ако става дума за многофазови трансгранични операции ,престъпна финансова дейност в много държави, винаги ще е такаАко лицето осъществява с едно деяние състава на ал.1, а с друго състава на ал.2, две отделни обвинения ли е правилно да бъдат повдигнати или може едно обвинение по ал.1 и 2 при условията на продължавано престъпление (във вр. чл.26).Има практика на ВС, но тя касае док. измама.
При прането на пари се изключва възможността за приложение на института на 26- има чл.252 , ал.2 т.2, според мене
- квалифицирана наказуема съвкупност се получава , ако беше по алинея едно или само ал.2 .Не трябва ли да остане само по 252, ал.2 т.2, във връзка и с двете алинеи?И не на последно място какво следва да се има предвид под "друго общественоопасно деяние"?проф.Ал. Стойнов е дал мнение че това би следвало да са пак престъпления, но извършени от наказателнонеотговорни лица или при обстоятелства изключващи вината.Тези му съждения са по повод на друго престъпление (вещно укривателство), но и в този текст е използван същия израз.
Мисля, че да , трябва да е престъпно, като стига да е съставомерно поведение не е нужно да е наказан дееца за предикатното престъпление - може да е прекратено дори производството за предикатното престъпление, стига да не е поради несъставомерност/ амнистия, давност .../.Сигурно е възможно и извършителят да не е установен- на предикатното, ако умисъла излиза за вторичната престъпна дейност.
Т.е. преко сили ми се струва размуно да се приеме, че общественоопасно деяние може да значи - обективно, неюридическо свойство на едно престъпление или деянието, погледнато само от обективна страна - но все по НКНо в конкретния казус част от "изпраните пари" са от неплатени данъци.Данъчно-ревизионния акт е влязъл в сила, имало е и наказателно производство, но е прекратено и на нарушителя е съставено нак. постановление по ЗДДС.Обжалвано е пред съда, но жалбата е отхвърлена и вече е влязло в сила.Та може ли да се приеме че това административно нарушение за което лицето е санкционирано е "друго общественоопасно деяние", или прокурора грешно е вкарал и неплатената сума за данъци като изпрано имущество в обвинителния акт, тъй като и тези пари впоследствие са използвани за покупкта на движими вещи.
Същото лице има и наказание за нарушение на акт на МС относно режима на внос и износ на валутни ценности, но не е било образувано нак. прозиводство по чл.251 тъй като сумата не е била в особено голям размер.Но така или иначе тя е останала извън обвинителния акт.
Неплатените данъци - ако са избегнвати по НК- трябва да е само в размера на дължимия данък
, а не на целия доход, нито на данъчната основа/ спестените от данъци пари са да речем "придобити "престъпно , при условие, че приемаме широка формулировка на придобити "чрез "престъпление - не само престъпен резултат, но и произтичащи от престъпление. ./Друг е въпросът, че ако се установи предикатна престъпна дейност, от това което съм попреглеждала
![Embarassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
нейната "стойност" - сумата на придобитото от предикатното престъпление, много често е значително по -малка от стойността на "изпраното"- като обвинение...Примерно - незаконна банкова дейност - лихвар - 5-6 заема , в размер на 3-4 хиляди лева, 253 - за цялата сума, дето е преведена за не знам си къде си ..., а тя е с една -две нули повече
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
И се получава едно разместване на доказателствената тежест - което не е характерно за НПК, а за друг закон...
Понеже предикатното не е нужно да е доказано в оная степен, както ако беше предмет на самото си дело, както и понеже е на системно извършване / кредитирането /, може да се преглътне... може би ...Но когато самата съставомерност на предикатното се определя от размера / като при данъците/ - трябва поне веднъж да излезе 255-257
Едно единствено публикувано решение на ВКС съм ползвала, дано ти послужи по някакъв начин
РЕШЕНИЕ № 553 ОТ 14.10.2005 Г. ПО Н. Д. № 1064/2004 Г. I Н. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2005 г.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ ИЛИ ДРУГИТЕ СДЕЛКИ КАТО ФОРМИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ "ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ" ОСВЕН ДРУГО, МОГАТ ДА СЕ ИЗРАЗЯТ ПО СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ИЛИ РЕЗУЛТАТ И В ЗАТРУДНЯВАНЕ ИЛИ ОСУЕТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТ ДА УСТАНОВЯТ НЕЗАКОННИЯ ПРОИЗХОД НА СОБСТВЕНОСТТА, ИЛИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРАВА ВЪРХУ СЪОТВЕТНОТО ИМУЩЕСТВО. ЕТО ЗАЩО, ФОРМАЛНО ЗАКОНОСЪОБРАЗНАТА ФИНАНСОВА ОПЕРАЦИЯ ИЛИ СДЕЛКА НЕ ОТМЕНЯ ПРЕСТЪПНИЯ ХАРАКТЕР НА ДЕЯНИЕТО, КОГАТО ТЕ СА СРЕДСТВО ЗА ПРИКРИВАНЕ НА НЕЗАКОННИЯ ПРОИЗХОД НА ИМУЩЕСТВОТО ИЛИ НА ПРАВАТА ВЪРХУ НЕГО.
Чл. 253 НК
Чл. 299, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
Докладчик съдия Ружена Керанова
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на П. апелативна прокуратура срещу решение № 122/31.05.2004 г. по в.н.о.х.д. № 118/2004 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Х. окръжен съд.
С първоинстанционната присъда № 98/18.07.2003 г. по н.о.х.д. № 771/2002 г. (трета по реда след отмяната на две предходни осъдителни присъди), подсъдимия Р. е признат за невинен за това, че на 07.09.1999 г. е извършил сделка с К., с л. а. марка "Мерцедес", модел 300, ДК № К 3103 АА на стойност 10 100 лева, за който е знаел, че е придобит чрез престъпление, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 302 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена.
С подадения протест прокурорът поддържа касационното основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК нарушение на материалния закон, предопределено от нарушения, свързани с правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и в пределите на своята компетентност по чл. 350 НПК, намери следното:
Първостепенният съд е приел, че с оглед установеното по делото (към 07.09.1999 г., подсъдимия Р. е знаел, че л. а. "Мерцедес", с който се разпорежда е бил предмет на престъпление) може да се счита, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 253, ал. 1 НК. Това, според този съд обаче, следва само при формалното приложение на правната норма и без да се държи сметка за нейния законодателен смисъл и за систематичното й място в НК, както и за това какъв род обществени отношения се засягат. Разглеждайки в този аспект чл. 253, ал. 1 НК, съдът е направил и извода, че извършеното от Р. е несъставомерно, тъй като с тази деятелност не се засяга финансовата система, целяща да гарантира законност в произхода на притежаваните от гражданите средства и имущества.
Въззивният съд изцяло се е съгласил с изложените съображения, макар да е бил сезиран с протест, в който е оспорен извода на първостепенния съд за обекта на посегателство, а от там и изобщо изводите за несъставомерност.
I. Поначало няма пречка чрез тълкуване на наказателноправните норми да се установи (изясни) тяхното действително съдържание и смисъл, което да осигури правилното им прилагане (виж чл. 46, ал. 1 ЗНА).
Макар и да се е занимал с тълкуване на правната норма (без изрично посочване на методите и способите за това), съдът се е ограничил да прави изводи за действителното й съдържание само от гледна точка на систематичното й място в НК. Пропуснал е да направи по-важното отчитайки същото, да разкрие действителното съдържание на правната норма, изхождайки от смисъла й, както и от смисъла на други подобни или свързани с нея.
Преди всичко следва да се отбележи, че въззивният съд (макар и да е цитирал подписаната от България, Конвенция на СЕ относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления) не е изяснил в достатъчна степен характеристиката на престъпната дейност изпиране на пари. В тази връзка съдът, като че ли е свързал (ограничил) това поведение с признаци, които не са единствено посочени в закона. Така например в мотивите си сочи, че "…Не се установява инкриминираната сделка да е звено от поредица операции, имащи за цел легализиране на имущество. Разгледана сама по себе си сделката не носи характеристиката на престъплението "пране на пари"...". Това обаче е само едната страна на въпроса. Изпирането на пари може да се определи освен всичко друго и като деяние, което по естеството си е предназначено или има за резултат затрудняване на органите на власт да установят незаконния произход на собствеността, респективно действителните права на лицата имащи такива върху съответните обекти. При тази хипотеза на "изпиране на пари", укриването (или осуетяването на възможността за установяване) на незаконния произход е елемент от обективната страна и сочи на настъпилия резултат, а не е цел на дееца. Субективната страна на деянието се изчерпва с наличието на умисъл, без да се свързва с изрично посочена цел. Разбира се съдържанието на умисъла трябва да включва и знанието на факта, че предмет на укриване представлява икономическа изгода от престъпление.
Това е само един от вариантите на т.н. "изпиране на пари" и посочването му е достатъчно за да се види, че възприетото от предходните инстанции, включително и чрез т.н. класически пример за пране на пари, поначало не е единствен, а още по-малко вярно е, че законодателят е имал предвид само тази конкретна проява.
Въззивният съд не дава отговор и на друг въпрос, поставен и сега в касационния протест за обективните и субективните признаци на престъпния състав. В тази връзка единственото, което е било на вниманието на въззивният съд е, "...че от обективна страна това е вторично престъпление, при което деецът участва във формално законосъобразна финансова операция или сделка…". Последното, макар и частично вярно, не е достатъчно за да се отрече или потвърди наличието съставомерност по посочения текст.
Преди да даде оценка на конкретното поведение на подсъдимия, съдът е следвало да изясни обективните и субективни признаци на престъплението, в това число и изпълнителното деяние.
Тук е мястото да се отбележи, че предходните инстанции са обосновавали изводите си за несъставомерност на извършеното от Р. (виж мотиви към присъдата) и с липсата на законова забрана за разпореждане с вещи, за които последният е знаел, че са предмет на престъпление. Тези съображения са твърде произволни, най-малкото заради това, че в конкретния случай, този факт (порочният произход на вещта) очевидно не е съобщен на К. купувач по сделката от 07.09.1999 г., а и самата сделка е извършена при вече висящо предварително производство по чл. 253 НК, по повод същия автомобил (виж постановление за образуване на предварително производство от 21.07.1999 г. л. 1 от сл. д.). Едва ли законодателят толерира подобно поведение при ограниченията, включително и в гражданскоправните норми (виж чл. 29 ЗЗД).
II. Очевидните затруднения при установяване на действителното съдържание на визирания престъпен състав в правната норма на чл. 253 НК, е следвало да бъдат преодолени не само чрез позоваване на систематичното й място, но и чрез съпоставителното (сравнителното) разглеждане с други видове форми на престъпна дейност, установена в закона (чл. 215 НК, чл. 252, ал. 3 НК). Така например, за обекта на посегателство при вещното укривателство са отношенията на собственост върху вещи, докато при престъплението изпиране на пари, той, обектът е много поширок (срв. чл. 2 ЗМИП), като всъщност се разширява кръгът от случаите на последваща престъпна дейност.
Не на последно място следва да се посочи, че сравнителният анализ на двата основни състава този по чл. 253, ал. 1 НК и създаденият по-късно по чл. 253, ал. 2 НК, също може да послужи за изясняване на проблема. Визираният в чл. 253, ал. 2 НК случай на изпиране на пари, изрично предвижда, че деецът трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му. Това е обяснимо, тъй като описаните форми на поведение придобие, получи, държи, използва, по нищо не се отличават от нормалната стопанска дейност. Именно и заради това, не би могло само по себе си, продължилото и след узнаването, държане или използване на имуществото да обоснове наказателна отговорност. Няма пречка обаче при наличието на определени допълнителни обстоятелства, последващото поведение, след узнаването, да прерасне в дейност по изпиране на пари, включително и като прикриване на престъпния произход. Разбира се това е въпрос на установяване на фактически данни в тази насока и на последващата им оценка.
III. Всичко изложено в предходните пунктове е следвало да се съобрази от въззивния съд и едва след изясняването им да се отговори положително или отрицателно на въпросите по чл. 299, ал. 1 т. 1 и 2 НПК. При новото разглеждане на делото, съдът освен всичко казано, следва да съобрази и действащия към момента на деянието закон, международните договори (в частност цитираната вече конвенция), както и рамките, в които последната е част от вътрешното право във връзка с чл. 5, ал. 3 и 4 от Конституцията (за последното и даденото тълкуване в решение № 7/1992 г. на Конституционния съд).
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение отменя въззивното решение и връща делото на П. апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.