forum.lex.bg

Здравейте,юристи!

Искам да поставя един въпрос за обсъждане относно продълженото престъпление,но преди това няколко встъпителни бележки.

На първо място,продължено престъпление може да има само,така да се каже,в две форми:едно деяние,което обхваща действие и бездействие и деяние обхващащо само бездействие.(няма да обсъждам самото понятие)

Началото на продълженото престъпление е различно при двете форми:при първата,то(продълженото престъпление) бележи своето начало от момента на извършване на забраненото действие следвано от бездействие относно прекратяването му.При втората форма,началото се бележи от момента на възникване на задължението за правомерно действие с цел прекратяване на престъпното бездействие.

Да вземем например продължено престъпление под форма на действие и бездействие.

И така,възможно ли е принципно изключение от правилото,че едно продължено престъпление във формата на действие и бездействие може да започне от момента на осъществяване на забраненото действие?

Такова изключение има,но Вие ще ми кажете какво мислете,след като споделя отговора си.

Изключение от правилото при този вид продължено престъпление(действие и бездействие) има тогава,когато деецът осъществи,на първо място,някое от квалифициращите обстоятелства на непосредствения обект,което се явява предпоствака за осъществяване на забраненото действие,което не е започнало,а самото квалифициращо обстоятелство се явява препоставка за това,и то,за да се "квалифицира" като такова е нужно започване на действието(и последващото бездействие).Това е така,защото,иначе,това квалифициращо обстоятелство ще остане извън обхвата(обсега) на продълженото престъпление,ако се придържаме към правилото,че то започва от момента на извършване на забраненото действие(последвано от бездействие).

Вж.по-подробно:
1.Проф.д-р Димитър Михайлов-Секирата-"Следдипломна квалификация на юристи"-1977 г.

2.Проф.д-р Димитър Михайлов-Секирата-"Особености на деянието при усложнена престъпна дейност"-1967 г.

А сега вие ми кажете какво мислите по въпроса с цел да се получи дискусия,тъй като в прокурорско-следственатa и съдебна практика доста грешки се получавали,първо,кога има продължено или продължавано престъпление,второ,грешки в структурните елемeнти на последните.Двата института са толкова различни,че да се объркам е равносилно на това да объркам собствената си майка.А ако пък стана свидетел на грешка свързана с тия два института,сиреч да се приложи единия вместо другия-сигурно ще си прережа вените(в рамките на шегата,разбира се)

С най-голямо уважение:

Пламен Николов,студент по право,II курс,Правно-исторически факултет

advokat_nikolov написа:
И така,възможно ли е принципно изключение от правилото,че едно продължено престъпление във формата на действие и бездействие може да започне от момента на осъществяване на забраненото действие?
Такова изключение има,но Вие ще ми кажете какво мислете,след като споделя отговора си.
Изключение от правилото при този вид продължено престъпление(действие и бездействие) има тогава,когато деецът осъществи,на първо място,някое от квалифициращите обстоятелства на - тука нещо сте объркали при преписването, не може да е на " непосредствения обект",което се явява предпоствака за осъществяване на забраненото действие,което не е започнало,а самото квалифициращо обстоятелство се явява препоставка за това,и то,за да се "квалифицира" като такова е нужно започване на действието(и последващото бездействие).Това е така,защото,иначе,това квалифициращо обстоятелство ще остане извън обхвата(обсега) на продълженото престъпление,ако се придържаме към правилото,че то започва от момента на извършване на забраненото действие(последвано от бездействие).

Има вярно, адв.Николов, но къде е дискусията?.Ако осъщ.състава на "чисто" противозаконно лишаване от свобода- не отвличаме и не задържаме заложник, а само чл.142 а.Примерно няколко лица А, В ,С ще затварят Д в един бус.Бусът никъде няма да ходи, той си седи паркиран някъде, като никакви пари или друго от никого няма да се претендират.Предварително и за удобство обаче А, В и С залепят лепенка на устата на Д и му слагат качулка на главата, но задължително преди да му завръзват ръцете.Д определено има опасност да се задуши- т.е. осъществен е квалиф.състав - по ал.4 - опасно за здравето, като А, В и С всъщност са започнали да "осъществяват квалифициращите обстоятелства" още преди да го завръзват и затворят в буса/ да го лишат от свобода/.Опасността за здравето на Д си стои докато Д е с качулка на главата, лепенка на устата и завързани ръце вътре в буса.Т.е. пак ще се квалифицира по ал.4 и да не брояхме престъплението за "отпочнато" с тези неприятни действия / преди лиш.от свобода/.
Това май се връзва с Вашето изключение, но ми се губи малко практическия смисъл.Дайте пример.

Мда... продълженото престъпление... интересна проблематика.

Ето един проблем:

Има спор в теорията и практиката дали 227б е продължено. Аз определено съм на мнение, че е продължено престъпление. Противниците на това становище изхождат малко... мммм изотзад.... Те казват - ако 227б е продължено, то кога е довършено това престъпление?
Когато се прекрати бездействието.... но то може никога да не се прекрати - ей на - има си неплатежоспособен търговец, седи си, не уведомява съда... кредиторите и те си чакат... престъплението става вечно.... респективно не може да е продължено...

Въпроса за довършването на 227б е много важен, защото от него зависи кой е приложимия закон и кога "тръгва" давността. Мисля, че няма ТР за престъпленията против кредиторите, а самия ВКС има противоречиви решения за 227б. Из страната пък к'ъв хаос е с този състав..... мани......

kpavlova написа:

advokat_nikolov написа:
И така,възможно ли е принципно изключение от правилото,че едно продължено престъпление във формата на действие и бездействие може да започне от момента на осъществяване на забраненото действие?
Такова изключение има,но Вие ще ми кажете какво мислете,след като споделя отговора си.
Изключение от правилото при този вид продължено престъпление(действие и бездействие) има тогава,когато деецът осъществи,на първо място,някое от квалифициращите обстоятелства на - тука нещо сте объркали при преписването, не може да е на " непосредствения обект",което се явява предпоствака за осъществяване на забраненото действие,което не е започнало,а самото квалифициращо обстоятелство се явява препоставка за това,и то,за да се "квалифицира" като такова е нужно започване на действието(и последващото бездействие).Това е така,защото,иначе,това квалифициращо обстоятелство ще остане извън обхвата(обсега) на продълженото престъпление,ако се придържаме към правилото,че то започва от момента на извършване на забраненото действие(последвано от бездействие).

Има вярно, адв.Николов, но къде е дискусията?.Ако осъщ.състава на "чисто" противозаконно лишаване от свобода- не отвличаме и не задържаме заложник, а само чл.142 а.Примерно няколко лица А, В ,С ще затварят Д в един бус.Бусът никъде няма да ходи, той си седи паркиран някъде, като никакви пари или друго от никого няма да се претендират.Предварително и за удобство обаче А, В и С залепят лепенка на устата на Д и му слагат качулка на главата, но задължително преди да му завръзват ръцете.Д определено има опасност да се задуши- т.е. осъществен е квалиф.състав - по ал.4 - опасно за здравето, като А, В и С всъщност са започнали да "осъществяват квалифициращите обстоятелства" още преди да го завръзват и затворят в буса/ да го лишат от свобода/.Опасността за здравето на Д си стои докато Д е с качулка на главата, лепенка на устата и завързани ръце вътре в буса.Т.е. пак ще се квалифицира по ал.4 и да не брояхме престъплението за "отпочнато" с тези неприятни действия / преди лиш.от свобода/.
Това май се връзва с Вашето изключение, но ми се губи малко практическия смисъл.Дайте пример.

Привет отново!

Първо искам да отбележа,че не преписвам.Снощи се задълбочих със специалната проблематика от 22:00 до 05:00/е с почивки за едно малко Джони / и бих казал,че добре съм разбрал какво иска да каже Секирата.Всичко написано от мен е научено,а не преписано.Някак си,така казано,"преписал" ме обижда,но карай.

Така ето един пример и от мен,което най-точно ще отрази проблема.

В Чл. 383 четем квалифициращото обстоятелство: Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Основният състав е визиран в чл.382 НК.

Така,на първо място,деецът може да се е отклонил от военна служба(т.нар."отлъчка") като едва след това той подправи документа.Но е възможно той предварително да е подправил документа,но без да се е отклонил от служба.В този случай деецът въобще не върши престъпление,защото все още не се е отклонил/чрез документа/.А кагото се отклони,началото на продълженото престъпление не започва от осъществяването на забраненото действие,т.е.от отклонението ,а от квалифициращото обстоятелство/подправката/,защото иначе подправката остава извън обхвата на продълженото престъпление./написаното си е лично мое,т.е.не е преписано,но е перефрезирано от автора/

Относно Клавдий

На онези привърженици им кажи,че продълженото престъпление се прекъсва в два случая-по собствена подбуда/т.е. съобщава се на съда за неплатежноспособността в един по-късен етап/,а вторият начин за прекъсване представлява независещи от дееца обстоятелства/да речем прекъснато е от органите на реда/

В този смисъл,ако търговецът не съобщава,то той,би трябвало,да извършва продължено престъпление във формата само на бездействие,тъй като в състава не се говори,че деецът трябва да осъществи някакво действие,че да остане неплатежноспособен и едва след това да не съобщава,например.

Тая вечер ще разгледам продължено престъпление при съучастие и ще споделям утре,ако имам време.

Нямам търпение да започна Наказателното-направо на упражнения ще видят какво означава точно Наказателното право То тая учебна година ходих по желание с третокурсниците/по обща част/,което ми даде една,така да се кажа,основа,та след това четене,четене,а оттам и специализирана литература,която много трудно се намира.

С най-голямо уважение:

Пламен Николов,студент по право,II курс,Правно-исторически факултет

Простете ми, адв.Николов, дето казах "преписал",примете, че съм казала - "научил".
За 227 б - малко по -късно, наистина е така - има две групи решения на ВКС.

Като че ли и в теорията, и в практиката на ВКС няма единодушие за 227 б.Денят ми беше доста дълъг и да ме убиеш, не мога да възпроизведа аргументите на теоретиците на "новото " време или на живите" класици по НП.И аз като адв.Николов винаги съм си била "фен" на проф.Михайлов, още от студентските години, а той убедено вярва, че това не е продължено престъпление, както и че в състава не е формулиран прест.резултат.
Големият проблем всъщност е възникнал за неплатежоспособните от преди криминализирането на незаявяването на неплатежоспособността.Носят ли нак.отговорност?В едни решения ВКС приема, че престъплението е продължено и чл.2, ал.2 не го "лови", т.е интересуваме се не от започването , а от прекратяването.И ако деецът на съотв.дата от 1996 г/ не ми се отваря, когато е влязъл в сила текста на 227 б/ е бил неплатежоспособен и е дремал 15 дни след влизане на закона в сила- деянието е осъществено.
Обратната практика е и по -нова / това , разбира се ,нищо не значи , а пък и съставите са разл./ и в нея ВКС приема, че е огромен проблем да се обяви за съставомерно деяние преди да бъде криминализирано.Тази логика на мен повече ми харесва.Т.е до изтичане на срока по НК деянието е несъставомерно, а после е довършено.Има и трета алтернатива, но тя не е относима към въпроса за продължения характер.
Мисля, че престъплението не е продължено, довършено е с бездействането след изтичане на срока и толкоз, като е и формално.Състоянието на неплатежоспособност е трайно - в определен отрязък от време, а не деянието.
А както писа Clavdivs. практически някак си да си виси туй задължения до смъртта на дееца, е доста "нетрадиционно".Освен ако не се приеме утешението, дето го подказа и адв.Николов - че като органите прекъснат бездействието и продълженото престъпление се прекъсва- само че - в смисъл - открие се производство по несъстоятелност или длъжникът се ликвидира, или изобщо изчезне по какъвто и да е начин като правен субект.Т.е трябва да се погаси по някакъв начин задължението.

Те на това му се вика юридически форум...Четеш въпросите и не знаеш какво те питат , четеш отговорите и не знаеш какво отговарят
ама карай, важното е гилда да разбира




http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

А освен това, за разликата между продълженото и продължаваното престъпление, искам да кажа, че на книга, и да дадеш определение никак не е трудно да се направи разлика...обаче когато имаш конкретни факти и трябва да направиш преценка, дали са две деяния или само едно , ето тогава виждаш, че нещата не са толкова лесни...нека да се има предвид, че все пак, прокурорите, следователите и дознателите, повечето са много в час с тази материя, но все пак допускат грешки, което идва да покаже, че на практика този въпрос никак не е лесен за решаване...поне според моето скормно мнение


http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[quote="herostat"]Те на това му се вика юридически форум...Четеш въпросите и не знаеш какво те питат , четеш отговорите и не знаеш какво отговарят
ама карай, важното е гилда да разбира


Ами адв.Николов е разказал нещо, после e дал пример, Clavdivs. е поставил въпрос за 227 б, а з явно съм имала добри намерения- да мисля и за двете, но съм обсъдила и със себе си някои неща и се е получил смислен диалог.

Здравейте,пеналисти!


Сега искам да обсъдим един много важен въпрос,относно проблематиката.

Кога едно продължено престъпление е довършено или недовършено?

Признавам,тоя проблем ме затрудни много,но все пак....

В руската наказателноправна доктрина(вж.Кознецова,Кудрявцев,М.Блум) съществува,така да се каже,формула за довършеността на продълженото престъпление във форма на действие и бездействие.

Този критерий е следният:за да е довършено едно продължено престъпление във форма на действие и бездействие,то трябва да е осъществено както юридически,така и фактически,сиреч в това положение престъплението се квалифицира като продължено.

Юридически ще бъде осъществено,когато се осъществи съответния състав,но това не е достатъчно,трябва самото престъпление да е осъществено и фактически.

Фактически ще бъде осъществено,когато вече е осъществено юридически и продължава да се осъществява и след това,т.е.фактически.

Двете направления трябва да бъдат дадени кумулативно!

Така,например,при продължаваното престъпление,деянията,винаги се осъществяват само юридически състава,но не и фактически,защото не е нужно,тъй като деянията трябва да са отделени едно от друго.

Следователно,за да е налице довършено продължено престъпление е нужно да бъде осъществен състава и юридически,и фактически.И пак следователно продълженото престъпление може да бъде само довършено,и то още с факта на осъществяване и на двата критерия,защото иначе няма да има продължено престъпление,т.е то е довършено,но просто си продължава,продължавам да се облагодетелствам от довършеността,защото именно тя ми дава "плодове"(това е мое мнение,pasaja)

А как мислите вие? Възможен ли е тогава опит към продължено престъпление?

Не ми се вижда обосноване твърдението на проф.Михайлов(Димитър Михайлов Галев),че самото продължено престъпление е довършено от факта на прекратяването му.Той се позовава на чл.80 ал.3,но тук не става въпрос кога едно продължено престъпление е довършено,а кога започва да тече давността.Иначе не можа да бъде другоче-не може да тече давност когато престъплението все още се осъществява,а едва след неговото прекратяване.Тук законодателят иска да каже,че давността започва да тече след прекратяване на продълженото престъпление.

По мое скромно мнение чл.227б НК е една от безумните норми в НК. Не следва да се дава като пример за каквото и да е било.
Става дума за това, че в НК няма дефиниция за понятието "неплатежоспособност". По аналогия се ползва това от ТЗ. Да, ама аз смятам, че това изобщо не е правилно. Неплащането на някое изискуемо задължение може да се дължи на много причини. По принцип това е една оборима презумпция - "не плащаш, значи нямаш". Тя се оборва само с плащане. Според мен в наказателно право не бива да съществуват оборими презумпции от този тип. Те са в разрез с презумпцията за невиновност и т.н. които са същността на материята.
Другите ми съобръжения са относно санкцията по т.н. престъпление по чл.227б НК. Липсата на квалифициращи обстоятелства води до масово налагане от съдилищата на "глоба". /Какви ли пък може да са утежняващите и смегчаващите обстоятелства /. Случва се някои да бъдат съдени/глобявани по няколко пъти. Става дума за собственици на фалирали дружества или ЕТ /съществуващи - само на книга- едиствено заради големите си задължения като данъчни субекти/. Това е безумие. Можете да си представите как влияе чл.36 НК на някой който е осъден на глоба 500 лева за незнам си кой път по чл.227б НК, но в същото време той е длъжник на ТД на НАП за милиони. От такъв тип дела, обаче, печелят всички - полиция, прокуратура, съд, данъчни, публични изпълнители и т.н. Симулира се дейност и се прави статистика. Нейсе.
Идеята ми в най общи линии е, че чл.227б НК не бива да се дава като никакъв пример.
П.С. Извинявам се че се намесвам в тази дискусия с мнение не точно по темата и се надявам да видя мнението на колегата kpavlova.

"Хубавото" е, че делата/ преписката/ пристига от АДВз.- длъжникът няма нищо, а има влязъл в сила акт, установяващ публично вземане, изпълнит.производство е прекратено- няма какво да се осребрява.
Ако опре въпроса до доказване на спиране на плащанията или свръхзадълженост, тогава нак.процес се изправя пред големи трудности.По начало, тъй като няма дефиниция за неплатежоспособност, понятието ще да е легалното по ТЗ.Това е трайно състояние,обективно състояние, и трябва да се убедим, че е настъплио.Т.е. трябва да се доказва спирането на плащанията изобщо, като трайно състояние.Преценката е такава, каквато следва да направи съдът по несъстоятелността.При капиталовите дружества - сигурно трябва да се преценяват показателите на ликвидност- предполагам, кактко би правил с експертни изводи съдът по несъстоятелността.Трябва да се установи не неплащане, а невъзможност за плащане в крайна сметка.И понеже с ТП не се занимавам, предполагам, че има далеч повече и по-сложин въпроси, които нак.процес обаче не решава.Неплатежоспособността е фактически въпрос и приложението на презумпцията на ТЗ противоречи на принципите на НПК- забрана преположението да стои в основата на осъдителната присъда.За съжаление в по-новата си практика ВКС напълно се разколеба в първоначалната си подобна принпипна позиция.Т.е. стига да се установи качеството на търговец, изискуемо задължение по търг.сделка или публично, и спиране на плащането по него.Че дори било без значение, че е обезпечено.Няма значение субективното убеждение на дл.че затрудненията са временни.
Другите текстове- 227в, д пък са напълно умрели,макар по същество те да дават същинска защита на противоправна деятелност с намерение кредиторите да бъдат увредени.Всяко обвинение за безстопанственост ще свърши по добра работа.
За санкацията - няма никакви лична и генерална превенция.Ако целта е "хигиена" в търогвския оборот - ами да вземат да предвидят лишаване от право да осъществява търговска дейност тогава.

Безобразно съм писала, през буква, но бързах, по -късно ще се включа.

Интересно дали забраната да осъществява търговска дейност ще може да се свърже с участие в капиталови дружества:). Как ли ще се доказва /със способите по НПК/ осъществяване на тази дейност и каква ли ще е санкцията.
Представям си защитната теза - "...аз съм инвеститор/акционер, не участвам в управлението и кротко си печеля парички, без да зная какво става...Нямам такива задължения..."Или пък "...имам борсов посредник, не зная за какво става дума...".
П.С. Радвам се, че се получава коментар, но не съм радостен, че повод е 227б НК.

НК в чл. 80 ал. 3 говори за "престъпления, които траят непрекъснато", а в ТР № 3 от 71г. касаещо продължаваното престъпление продълженото такова е дефинирано като осъществимо "само с едно деяние (действие и бездействие или само с бездействие), което продължава трайно и непрекъснато в определено време."

чл. 227б (едно от безспорните "достижения" на родния законодател в НП) говори за изпадане в неплатежоспособност и незаявяване на този факт в съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Т.е. след изтичането на 30-дневния срок и със самото незаявяване престъплението бива довършено. Според мен категорично не може да се приеме, че това престъпление трае непрекъснато. Както е писал и Лазар Груев в книгата си за престъпленията против кредиторите - обратното тълкуване би означавало да се приеме, че ако търговецът никога не заяви неплатежоспособността, давност просто не може да започне да тече. Което в конкретния случай е доста абсурдно, защото уж се цели защита именно на своевременното заявяване на въпросната неплатежоспособност - в "30-дневен срок от спиране на плащанията". Нормално е тогава да приемем престъплението и за довършено.

Ако сравним 227б с може би най-типичното продължено престъпление - противозаконното лишаване от свобода, ще открием съществената разлика - противозаконното лишаване от свобода наистина създава едно "трайно престъпно състояние". Т.е. ако си направя частен затвор, утре си лиша някого противозаконно от свобода и го държа 30 години вътре, в продължение на 30 години аз ще осъществявам състава на престъплението и давност ще започне да тече едва след като го пусна. Което има доста съществено значение, защото тук няма как да приемем, че давността започва от довършване на самото престъпление, което пък безспорно е моментът, когато съм го лишил (иначе ще излезе, че сме изправени пред нещо като вечен опит), в противен случай, когато го пусна, вече няма да може да ми се търси отговорност поради изтекла давност. А да заявя изпадане в неплатежоспособност имам 30 дни от спиране на плащанията - не я заявявам -> довършвам престъплението и нещата се прекратяват дотук, а не се създава някакво трайно престъпно състояние.

Вече най-конкретно - обвинение в незаявяване на неплатежоспособност би трябвало да изглежда - на дата Х, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - на дата Х - 30, не заявил......... т.е. трябва да се инкриминира конкретната дата, а не период от време, през който да е създадено някакво престъпно състояние на незаявяване. Обратно, за противозаконното лишаване от свобода би трябвало да се инкриминира точно периодът, през който някой е бил лишен от свобода - периодът на създаденото трайно престъпно състояние.

И пак казвам - много съществено практическо значение кое е продължено и кое не е има само по отношение на давността и на тази плоскост трябва да се преценява трае ли непрекъснато престъплението.

Мда именно това имах предвид като казах, че застъпниците на мнението, че 227б не е продължено тръгват изотзад.... щото ако е продължено водело до абсурд и айде не може е продължено... това за мен не е правноиздържан довод...

Живи-здрави ще напиша защо мисля, че е продължено... ама малко повече време ще ми трябва... може би утре...

227б-норма с никакво приложение, което наложи да се приемат и текстовете относно данъчните престъпления от края на 2006-та, за да се "посплашат" малко длъжниците към държавата. Обикновено "хепи ендът" на такива преписки е: експертиза на подписа на управителя, сравнение с подписа от документите по регистрацита на дружеството и...заключението на зловещото лице-подписът не е на обвиняемия
Друг възможен (реален) сценарий-прокурор от СРП неотменно и упорито отказва образуването на преписки по сигнали на АДВ, с мотива, че 227Б касаел само задължения към частни кредитори, но не и публични. Оттам насетне-всичко е в ръцете на публичния изпълнител дали да обжалва отказа за образуване на наказателна преписка - ако не го домързи...той си е свършил работата, като е сигнализирал прокуратурата, но по никой закон не може да му се търси отговорност за това, че не бил обжалвал постановлението за прекратяване на прокурора.
Мен са ме разпитвали 2 пъти по такива преписки в икономическа полиция- и двата пъти "разпитът" се състоше в преразказ с елементи на разсъждение на тема ДОПК, или по какви критерии се прекратява едно дело като несъбираемо. И дознателите се ядосват, че ги занимават с невъзможни каузи, и публичните изпълнители, че трябва да снимат дело от по 100 страници... и накрая-едно голямо НИЩО. А става дума за милиони...Ето къде потъват нашите данъци и осигуровки-в бездънната яма на чл. 227б НК...
п.п. за мен е леко странен размерът на санкцията по 227б-лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Бълха го охапала с тези 5000 лв. глоба-нали всъщност го наказват именно за неплащане на публични задължения...какви 5000 лв.-той дължи 5 милиона, те му налагат санкция за 5 хиляди...

Продължените престъпления траят или се осъществяват непрекъснато в течение на определен период от време.За 227 б не може да се каже това.Срокът изтича и престъпл. е довършено- то вече не трае, не се осъществява, трае само неплатежоспособността, но това състояние "не е престъпно" само по себе си.Фиксирането в закона на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, мисля, че не означава нищо друго в нак.правно отношение, освен, че с пропускането на срока престъплението е довършено.Законът борави и с свършен вид на самия глагол - " не заяви"
Да, има аргументи и в обратния смисъл, както и много състави на ВКС, които поддържат тезата за продължения характер.Включително се поддържат и аргументи, че приемайки продължен характер, така стимулираме дееца да преустанови престъпното бездействие, да прекрати престъпното състояние.Както и такива, че обществената вреда с продължаването на бездействието на неплатежоспособния се натрупва количествено и повишава общ.опасност.
На практика -преценката дали това престъпление е продължено или не, е с най- голямо значение за давността и криминализирането на незаявяване на неплатежоспособност от преди 1996 г./ по начало и това са практическите проблеми на продълженото пр-е давността и чл.2, ал.2/
Май трябва еднозначно тълкуване, защото си се прилага текста.
Е, всички тези неща, които писа kalahan2008 са си и така.Но разследването по преписки, които не идват от АДВз. - а по молби на частни кредитори- създава още по -големи трудности, мисля. Макар едно време този 227 б - в зората му - да се използваше като "стимул" за неизправни длъжници- или ще плащаш , или сезирам РП.Разни бесни гражданки стимулираха свои наематели търговци- с жалба по 227 б- за два поредни неплатени наема.
Е, хитро е да наказваш неплатежоспособен с глоба.
Но смисълът на криминализацията не е да накаже несполучилите бизнесмени - злополучни по една или друга причина, т.е. законът не се интересува защо са се издокарали до неплатежоспособното си състояние, правомерно, неправомерно, по причина у себе си, у жена си, у съдружниците си.... колко пари са взели, колко не са успели да вземат.....Целта е само и единствено да се даде защита на кредиторите, като на това неприятно състояние"неплатежоспособност"/ неприятно преди всичко за кредиторите/ - се даде гласност, със сезиране на съда по несъстоятелността, така, че да бъде взето под внимание/ и с всички други търговско правни последици/.Другите засегнати обекти, които са и наказателно правно защитени- като данъчната система - по други норми на НК. т.е. И по други норми.Време е за сън

Не съм съгласен със становищата , че 227б не е продължено престъпление.Аргументите ми са следните:
1.Изпълнителното деяние се осъществява с бездействие , незаявяване на неплатежоспособността от търговеца , което е длъжен да стори съгласно ТЗ.Това бездействие обаче според накзателния закон трябва да продължи определен срок-30 дни.До изтичането му, визираната проява е несъставомерна.Ако търговецът заяви неплатеж. на 29 ден , не може да окачествим бездействието му като опит и самоволен отказ да довърши престъплението(Всъщност към това престъпление опит е невъзможен,поради практическата невъзможност да се отграничи началото на изп.деяние и довършването му).Обратното едва след изтичането на 30 дневния срок имаме вече престъпление или с други думи , то не се довършва с изтичането на 30 дневния срок , а започва след него.С изтичането на последния срок не може да се счита , че престъплението е довършено(след изтичането на 30 дневния срок , задължението му не се погасява-ярко доказателство , че този срок е предвиден като граница , след преминаването на която спрямо търговеца ще възникне отговорност,а не като предел , в който трябва да се изпълни задължението) , защото изпълнителното деяние продължава да се осъщестява , непрекъснато и това продължава да указва неблагоприятно въздействие върху обществените отношения , който осигуряват защитата на кредиторите.Така например търговеца може да продължи да не заявява неплатежоспобността си ,продължавайки същевремено да работи и да поема нови и нови задължения.Следователно дееца създава едно трайно престъпно състояние , което ще се прекрати с изпълнението на задължението за заявяване (от търговеца) или ако бъде прекратено от 3л.(кредиторите сезират съда по Н.)
2.Не виждам с какво приемането на тезата , че ако приемем ,че престъплението не е продължено , ще защитим кредиторите с по-голяма мяра.Не намирам състоятелен аргумент.Все пак този текст касае наказателната отговорност , а приемането на тезата , че 227б е продължено , създава по-сигурни гаранции , че търговеца ще бъде наказан за престъплението си , тоест по-засилена защита за кредиторите.
3.Не съм съгласен с тезата и за вечното престъпления.То все пак е ограничено от много обстоятелства , включително и смъртта на дееца.

RinTimTim написа:НК в чл. 80 ал. 3 говори за "престъпления, които траят непрекъснато", а в ТР № 3 от 71г. касаещо продължаваното престъпление продълженото такова е дефинирано като осъществимо "само с едно деяние (действие и бездействие или само с бездействие), което продължава трайно и непрекъснато в определено време."

чл. 227б (едно от безспорните "достижения" на родния законодател в НП) говори за изпадане в неплатежоспособност и незаявяване на този факт в съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията. Т.е. след изтичането на 30-дневния срок и със самото незаявяване престъплението бива довършено. Според мен категорично не може да се приеме, че това престъпление трае непрекъснато. Както е писал и Лазар Груев в книгата си за престъпленията против кредиторите - обратното тълкуване би означавало да се приеме, че ако търговецът никога не заяви неплатежоспособността, давност просто не може да започне да тече. Което в конкретния случай е доста абсурдно, защото уж се цели защита именно на своевременното заявяване на въпросната неплатежоспособност - в "30-дневен срок от спиране на плащанията". Нормално е тогава да приемем престъплението и за довършено.

Ако сравним 227б с може би най-типичното продължено престъпление - противозаконното лишаване от свобода, ще открием съществената разлика - противозаконното лишаване от свобода наистина създава едно "трайно престъпно състояние". Т.е. ако си направя частен затвор, утре си лиша някого противозаконно от свобода и го държа 30 години вътре, в продължение на 30 години аз ще осъществявам състава на престъплението и давност ще започне да тече едва след като го пусна. Което има доста съществено значение, защото тук няма как да приемем, че давността започва от довършване на самото престъпление, което пък безспорно е моментът, когато съм го лишил (иначе ще излезе, че сме изправени пред нещо като вечен опит), в противен случай, когато го пусна, вече няма да може да ми се търси отговорност поради изтекла давност. А да заявя изпадане в неплатежоспособност имам 30 дни от спиране на плащанията - не я заявявам -> довършвам престъплението и нещата се прекратяват дотук, а не се създава някакво трайно престъпно състояние.

Вече най-конкретно - обвинение в незаявяване на неплатежоспособност би трябвало да изглежда - на дата Х, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - на дата Х - 30, не заявил......... т.е. трябва да се инкриминира конкретната дата, а не период от време, през който да е създадено някакво престъпно състояние на незаявяване. Обратно, за противозаконното лишаване от свобода би трябвало да се инкриминира точно периодът, през който някой е бил лишен от свобода - периодът на създаденото трайно престъпно състояние.

И пак казвам - много съществено практическо значение кое е продължено и кое не е има само по отношение на давността и на тази плоскост трябва да се преценява трае ли непрекъснато престъплението.

Не мога да се съглся с Вас.

Трябва да се прави ясно разграничение между прекратено продължено престъпление и довършено продължено престъпление,а давността по чл.80 ал.3 започва от прекратяването,а не от довършването.В случая продълженото престъпление е довършено юридически с изтичането на срока,а фактически-когато деецът не се е подчинил на това,че трябва да прекрати бездействието,което означава,че то не е прекратено(вж.по-горе условията за прекратяване на продължено престъпление.

Относно чл.227 б трябва да се отбележи,че е продължено престъпление,защото от деецът се изисква действие,което той не осъществява и по този начин продължава да върши престъпление,и то непрекъснато.Затова се казва-той е довършил продълженото престъпление,но не го е прекратил-то продължава.

С уважение:

Пламен Николов,II курс,Правно-исторически факултет 8)