От изложеното става ясно, че освен по ГП ред се опитвам да ангажирам и наказателна отговорност, само че прокуратурата не мисли като мен
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
Ще съм ви безкрайно благодарна!
|
|
.Въззивният съд не
се съгласява и с други изводи на ....С,а именно,че
сключването на предварителен договор за покупко-продажба
със св.В.Н.има косвено значение за субективния състав на
престъпление,осъществено от подсъдимия........Умисълът
за неизпълнение на един договор винаги следва да се
преценява към момента на деянието,в конкретния случай –
към момента на сключване на договор със св. Б.Д.К.Видно
е също така от съдържанието на типовия договор за
построяване на апартамент в жилищна сграда,че
задължението за прехвърляне по нотариален ред в полза на
възложителя(св. Б.Д.К.)не е било безусловно,а само при
изразена готовност от негова страна за заплащане от
възложителя на сумата по чл.3,т.1,б.”б” от договора,т.е.
3 650 щ.д. и в рамките на 14 –дн срок след това.По
делото не се доказа кога и как св. Б.Д.К. е изразил
готовност за плащане,съответно – от кой момент за
подсъдимия е започнал да тече предвидения 14-дневен срок
за сключване на договор за продажба. Безспорно е
установено също така,че в срока по чл.2,т.2 от договора
(30. 10. 1999г. ) подсъдимият не е изпълнил задължението
си по чл.2,т.2.11 от договора. Следователно,не се
опровергава факта,че при такова двустранно неизпълнение
на задължението на двете страни, подсъдимият е имал
право да очаква разваляне на договора поради
неизпълнение в съответните срокове,уговорени в
него.Наред с това св. Б.Д.К. е разполагал с правните
възможности на чл.19 от ЗЗД преди сключване на договора
между подсъдимия и св.В.Н.,свързано със съответно
вписване на исковата молба.В тази връзка действията на
подсъдимия по сключване на договор със св.В.Н. не могат
да бъдат разглеждани и оценявани,като престъпно
поведение на подсъдимия с пострадало лице – Б.Д.К.
При така установената фактическа обстановка се
налага правния извод,че от субективна страна не се
доказва подсъдимият да е осъществил състав на
престъплението “измама”,поради което и на основание
чл.304 от НПК въззивният съд го оправда по предявеното
му обвинение.
Следва да се посочи,че поначало конструкцията на
обвинението е неправилна,при това е възпроизведена
изцяло в атакуваната присъда.Обвинението твърди,че
подсъдимият е “възбудил заблуждение у Б.Д.К.,че му
продава недвижим имот.”Твърди се това заблуждение да е
възбудено при сключване на договор с клауза на
предварителен договор за покупко-продажба.Договорът за
покупко-продажба на недвижим имот следва да е сключен в
определена от закона форма,за да произведе транслативен
вещноправен ефект.Поради това обстоятелство не е било
възможно да се възбуди заблуждение у св. Б.Д.К.,че ще се
прехвърли собственост с предварителен договор за
покупко-продажба.Ето защо деянието,така както е
формулирано в обвинителния акт, е несъставомерно,а
направеният по-горе анализ е обвързан с евентуална
конструкция на обвинението подсъдимият да е възбудил
заблуждение,че ще прехвърли собствеността на недвижим
имот.Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.
І. За да оправдае подсъдимия, СГС, от една страна, е определил твърде тясно предмета на доказване на престъпната измама по чл. 209 НК; посочил е, че при нея деецът "изначално не е в състояние обективно да изпълни това, с което е мотивирал пострадалия към имуществено разпореждане" (мотиви, с. 7). Безспорно е обаче, че измамникът действа вредоносно и когато обективно е в състояние да изпълни поетото задължение, но въпреки това не възнамерява да го изпълни още при поемането му. Нещо повече - тъкмо последната, субективна особеност е характерен белег на наказателноправната измама (вж. и р. 1037/06 - І, Бюл. 8/07), а само понякога този белег се доказва косвено от липсата и на обективна възможност за изпълнение на задължението, поето към пострадалия.
Оправдавайки подсъдимия, СГС, от друга страна, не е съобразил особеностите на доказването с косвени доказателства, когато е обсъждал справката от А. по вписванията, като единственото потвърждение за измамническото намерение на подсъдимия. Разбира се, че сама по себе си липсата на регистрирани в А. сделки с недвижими имоти с участието на Ш. не сочи единствено такова намерение; но съществуват и други косвени доказателства, че Ст. Ш. е лъгал Д. К. за действителните си намерения и затова изолирането на едно от тези доказателства и поставянето му под съмнение не може да бъде решаващо. Доказателствено значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях, извън която те се обезсмислят. От тази гледна точка СГС изобщо не е забелязал, че справката от А. по вписванията доказва всъщност още една възможна лъжа на подсъдимия, спрямо пострадалия - че ще върне заетите 16 000 лева от цената, за която продал общ съпружески недвижим имот (апартамент) в ж. к. "М".
............Ако пък всичко това, СГС, за разлика от СРС, е смятал за недостатъчно в подкрепа на обвинението с оглед на чл. 107, ал. 3 НПК, редно е било и той да изпълни своите задължения по чл. 107, ал. 2 НПК за разкриване на обективната истина, произтичащи от другите прояви на подсъдимия, за които има данни по делото и от които също могат да се направят изводи, че е постъпвал като измамник - например случая с "Д" ЕООД и РИК "С" ООД, независимо че е останал извън предмета на сегашното обвинение; само след съобразяване на собствената си процесуална дейност с чл. 107, ал. 2 НПК, СГС би имал и правото да упрекне РС (вж. отново с. 7 от мотивите) в нарушаване на забраната по чл. 303 НПК да бъдат издавани присъди върху предположения (за недопустимостта предположенията на първата инстанция да бъдат заменяни с предположения на втората инстанция вж. р. 80/07 - І, Бюл. 10/07).
|
|
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта