Прекратяване на НП
Публикувано на: 08 Авг 2009, 22:56
Здравейте
Отдавна не съм влизал във форума, но тъй като се сблъсках с интересен практически казус, реших да го кача тук, за да поразсъждаваме заедно...
Та.... извършено е самоуправство за периода януари - април 1997 г. Предвиденото наказание към момента на прекратяването на продължаваното престъпление е "лишаване от свобода" в размер на 6 месеца или "глоба" до 5 000 лева. Т.е. относителната давност за наказателно преследване е 2 години (април 1999 г.), а абсолютната - 3 години (април 2000 г.).
През 2003 г. е образувано НП (вероятно прокурорът се е подвел по предвидената в момента санкция). Деецът е привлечен като обвиняем през 2007 г. През 2009 г. прокуратурата установява, че е изтекъл абсолютният давностен срок и прекратява НП на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Първоинстанционния съд потвърждава и отказва да измени прекратителното основание в такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като от събраните доказателства е видно, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпно деяние.
Правилен ли е съдебният акт? Лично аз имам мнение по въпроса, но ще изчакам, за да прочета вашите предложения и тогава ще го изложа.
Отдавна не съм влизал във форума, но тъй като се сблъсках с интересен практически казус, реших да го кача тук, за да поразсъждаваме заедно...
Та.... извършено е самоуправство за периода януари - април 1997 г. Предвиденото наказание към момента на прекратяването на продължаваното престъпление е "лишаване от свобода" в размер на 6 месеца или "глоба" до 5 000 лева. Т.е. относителната давност за наказателно преследване е 2 години (април 1999 г.), а абсолютната - 3 години (април 2000 г.).
През 2003 г. е образувано НП (вероятно прокурорът се е подвел по предвидената в момента санкция). Деецът е привлечен като обвиняем през 2007 г. През 2009 г. прокуратурата установява, че е изтекъл абсолютният давностен срок и прекратява НП на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Първоинстанционния съд потвърждава и отказва да измени прекратителното основание в такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като от събраните доказателства е видно, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпно деяние.
Правилен ли е съдебният акт? Лично аз имам мнение по въпроса, но ще изчакам, за да прочета вашите предложения и тогава ще го изложа.