Затвор за убийците на животни!!!
Публикувано на: 04 Май 2010, 17:57Просълзявайки се, гледайки как жесток злосторник отряза бавно и мъчително с джобно ножче всички крайници на едно нещастно животно (червей), преди да го сложи на рибарската си кукичка, считам, че НК трябва да се промени, като бъде узаконен затворът за всички червейоубийци. Ето защо:
Годишно между 10 и 12 милиона лева отиват у нас в джобовете на кучозащитниците, според приблизителните изчисления на един колега; мисля, ние като истински европейци, следва да се подчиним на европейските приоритети - ето защо беше представен приведения по-долу доклад, като приложение към един проект на Фондацията за защита на червеите "Осем кукички" - http://www.facebook.com/home.php?#!/gro ... 7818231033 - за изграждане на приют за бездомните червеи и прилагане на Кастрационна програма при тях на територията на Столична общена; в края на краищата, след като европейските приоритети са такива (а не справедливото устройство на обществото и прогреса на човечеството), то ние следва да им се подчиним - както и да се подчиним на волята на управляващата каста, че България трябва да бъде страна не на прогреса, а на бездомните кучета, на астрологията и на Теорията за интелигентното падане. Тъй като очевидно бъдещето ни ще е в тази посока, то всякакви препоръки, мнения и поправки по доклада, ще бъдат приети с благодарност:
Правата на червеите у нас в светлината на евроатлантическата ни интеграция
Фондация „Осем кукички”
(доклад, представен на ежегодната научна конференция "Правни проблеми на полупланинското животновъдство и земеделие")
Хилядолетният досег на българина с природата е създал у нас един неин образ, в който, като се изключат някои анималистични и натуралистични култове, тя е разглеждана само като обект на експлоатация. Днес, с напредване на науката и техниката, обективността на природата в нашето съзнание е заменена от краен деструктивизъм. Много хора обаче съзнават, че поне засега Земята е единствената ни алтернатива за живот и е необходимо цялостното й запазване заедно с населяващата я флора и фауна. Това включва в себе си реализирането в обществено-правното мислене на реалните обекти и субекти в гигантската екосистема, обитаваща планетата ни. Появата и развитието на екологичното съзнание, намиращо отклик у широките народни маси, има за цел етичното отношение към останалия жив свят и възприемането му не като външна, а като вътрешна реалност. И така стигаме до идеята за взаимодействие на човека с природата и възникването на социално-правна мисъл за нейното осмисляне и защита. Частен случай от тази защита е защитата на червеите. Това е областта, където най-точно може да се проследи проблемът. Макар обикновено да се счита, че защитата на животните представлява масови и хаотични, основани на някакви визуални, сантиментални и безоснователни пристрастия дейност, трябва да се отбележи, че всъщност проблемът за защитата на червеите има много дълбоки етични и юридически основания – при това, особеният ни интерес именно към защитата на червеите не е случаен – те са един вид “представително лице на природата”. Нашето въздействие върху нея рефлектира и се вижда най-ясно върху тях. С напредването на човешкото знание излиза наяве необходимостта да се измъкнем от хаоса и да определим статута на червеите спрямо обществото на хората. Това означава да се определи дали червеите по своята същност и съществувание са равни на хората, респективно от юридическа гледна точка имат субективни права, или това е точно обратното. Настоящата разработка има за цел да отговори доколко човечеството признава юридически на червеите притежанието на субективни права и оттук да оредели статута им в наукатата като цяло.
Въпросът за правата на червеите всъщност е един от основните морални, онтологични, епистомологични и юридически проблеми на нашето съвремие и предизвиква редица спорове. За да се разясни ситуацията трябва да уточним какво точно се разбира под понятието червеи и дали всички те трябва да се слагат под общ знаменател. С термина „червеи” обикновено обозначаваме три големи типа – плоски, кръгли и прешленести червеи, но всъщност към тях трябва да прибавим и още седем малобройни типа с доста по-ограничено значение.
Относно това, дали всички гореизброени създания могат да бъдат обект на дискусията за правата на червеите, много често се подхожда с критерия за наличието на разум, което е напълно погрешно. Това е така, защото независимо от интелекта си всички ние – живите същества на тази грешна планета – притежаваме едно право, за съществуването на което никой не се наема да спори. Това е правото на всички живи същества да оцелеят. По своята същност то представлява възможността на организмите безпрепятствено да съществуват, съгласно своите физиологични и биологични нужди, необезпокоявани от човека или без неговата намеса (Изключват се, разбира се, случаите, когато хората се намесват за спасяването на застрашен вид). Човечеството обаче винаги е изхождало от гледната точка на хомоцентризма, определяйки вида си като “венец на сътворението”, придавайки си едно по-вишестоящо положение и въобразявайки си ролята на организатор и мярка за живота на цялата екосистема. Червеите не бива да бъдат измервани с човешкия еталон. Те съществуват в един свят, който е неизмеримо по-стар от нашия. Те са се развивали свободно и неограничено, дарени с инстинкти, които самите ние сме загубили или не сме и имали. Те не са нито наши “братя”, както ги наричат някои, нито биологично подчинени. Те са други “народи”, които имат правото да съществуват, също както и ние. От всичко това следва, че от еволюционна гледна точка, червеите са абсолютно равноправни нам и можем да им признаем възможността да имат права.
В случая трябва да се изясни какво влага научната мисъл, когато казва, че някои има права. Това означава, че е носител на субективни права, които представляват възможности за конкретно правомерно поведение, характеризиращи се с воля, правен интерес и признати от правната система като цяло. Какво се крие зад тези формули. Субект на право може да е лице, общност от лица, имуществена обособеност и дадености, сред които, несъмнено, и червеите. На първо място възможността за конкретно волево поведение включва в себе си определени действие или бездействие. Естествено, за всички тези формулировки, свързани с червеите като субекти на права, трябва да се говори донякъде условно. Това е така, защото ние не можем да вникнем в съзнанието на червеите (а според някои проучвания доста от тях го притежават), за да разберем същността на действията им. Научно неоспорим факт е обаче, че червеите притежават някакво желание, което можем да приемем за воля за действие или бездействие.
Най-важната характеристика за това, са ли червеите носители на субективни права, е интересът, разработен в теорията на Рудолф Йеринг. Според него интересът е това, което може най-точно да дефинира субективното право, защото често субективни права възникват и при лица, които не притежават нито воля, валидна за правото, нито възможност да осъзнават действителността. От тази позиция разсъждава и проф. Цеко Торбов, базирайки се на трудовете на немския проф. Леонард Нелсон. Според него субектите на правото се делят на субекти на права и субекти на задължения. За да бъде някой субект на право, то той просто трябва да има някакъв правен интерес. Би могло да има възражение срещу тази теория, че червеите не биха могли да имат правен интерес спрямо хората, а и по принцип, тъй като сами по себе си не биха можали да формулират и осъзнаят този свой интерес. Според Нелсон отговорът на този въпрос е, че за да съществува интерес, респективно субективно право, “лицето” е необходимо просто да изпитва удоволствие или неудоволствие. Червеите са чувстващи създания. Установено е, че дори много по-просто устроените от тях животни, като амебата и гербаджията, реагират по определен начин на околната среда – реакции, които условно можем да определим като удоволствие и неудоволствие, страдание. Днес се знае, че червеите страдат и че страданието е сложна психосоматична реакция на организма. Така, с едни прецизни научни методики, само по психологически път, човекът признава на червеите едно субективно право – да не страдат, а оттук ги и признава за субект на правото.
Едно от възраженията срещу тези твърдения би могло да бъде, че за да бъде признато едно лице, същество или друга даденост за субект на правото, то трябва да може да понася върху себе си тежестта на юридическите задължения. По своята същност червеите не могат да вникнат в смисъла на задължението, значи не могат и да го поемат и не са субекти на правото. Очевидно е, обаче, че това, че някой не е субект на задължения, в никакъв случай не му отнема правосубектността. В повечето случаи субектът на права е и субект на задължения. Но законодателството познава случаи, в които определени, признати за такива, субекти на правото не могат да имат юридически задължения. Най-отчетливия пример са малолетните деца, умопобърканите и др. В някои случаи юридическите лица също не могат да са субекти на задължения. Следователно, това не представлява пречка червеите да бъдат субект на правото.
Остава да се изясни дали червеите отговарят на изискванията за субект на правото – единство и обособеност, материалност и признание от конкретна правна система, както и да стане общ център на права и задължения. Относно правата и задълженията вече бе изяснено. Ясно е, че червеите представляват единство и обособеност, реално съществуваща в материалния свят. В това си качество те ясно се различават от боговете и други свръхестествени сили, разглеждани в миналото като субекти на правото. Червеите като субекти на правото притежават признание от правните системи в по-голяма или по-малка степен. В някои правни системи те са легален субект в областта на наследяването и дарението. От всичко това може да се заключи, че червеите са субект на правото и за в бъдеще ще бъдат признавани като такъв от все повече държави и държавоподобни образувания. Но, тъй като червеите не могат сами да защитават своите права се оставя на справедливостта на хората, доколко те сами ще ги спазват и охраняват.
В хода на историческото развитие на човека и досега му с живата природа, червеите са притежавали различен по обхват правен статус. Разбира се, той варирал според епохата и манталитета на хората, като в интерес на истината понякога дори изчезвал. Интересно би било да се проследят накратко тези вариации. В първите хилядолетия след възникването на човешкото общество, в праисторията, червеите заемат важно място. Тъй като те са основното средство за съществуване на риболовно-събираческото общество, червеите биват смятани за особено важни в ежедневния живот на общността. Те биват разглеждани в протоправното мислене на тогавашните хора като отделни субекти на сакрално-профанното право. Дори можем да говорим за някакъв особен вид облигационни задължения, в които червеите срещу определени актове на религиозно преклонение или други действия се задължават да принесат себе си в жертва за добрия риболов и дори – за оцеляване на племето. За това, че червеите са разглеждани като равни на човека, а дори и на моменти по-високопоставени, говорят и редица тотемистичните култове. За съжаление от тази епоха нямаме запазени правни извори, но, както личи, между хора и червеи ще да е съществувало “юридическо” равенство.
В античността нещата се променят. Развитието на обществото и стопанските отношения, създаването на първите държави, а оттам и възникването на същинската юридическа регламентация, изменят правния статут на червеите. Те започват да се разглеждат едновременно и като субект, и като обект на правото. Нерядко правата на червеите са гарантирани със сакрална санкция (неприкосновеността на многочетинестите в древна Атлантида). Червеите се превръщат и в собственост, но едновременно с това запазват възможността да носят субективни права, като дори е възможно да бъдат подвеждани под наказателна отговорност, а и да бъдат изпълнители на наказанията. Така, в Библията се казва: «Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде» (Втор. 28:39), а също и: «А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна» (Йон 4:7). Това доказва, че бидейки собственост, червеите се признават все пак за субекти на правото. Още повече, че със забраната за консумация на месото от екзекутиран червей, той се изравнява в наказанието си с човешката природа.
През античността проблемът за правното положение на червеите става обект на трудовете на видните юристи – те се разглеждат едновременно като субекти на права, но и обекти на собственическа власт. Като естествено право се отбелязва процесът, редът на живота, и т.н. Приема се, че животът на червеите се направлява не само от природните закони, но и от особен вид правопорядък.
През Средновековието, без никакви резерви, червеите се смятат за субект на права, а дори и на задължения. възможно е да бъдат давани под съд, осъдени и да участват в съдебния процес. Например, при каламитети били подвеждани под отговорност, назначаван им бил адвокат, провеждал се съдебен процес, в който се постановявала присъда, която нерядко била обжалвана пред по-горна инстанция. В процесите срещу вещици често били призовавани като свидетели червеи. Червеите биват екзекутирани също както и хората – обезглавявани, изгаряни на клада, обесвани, затваряни в клетка и др.
По времето на промишлената революция поради засилената експлоатация на природната среда, както и заради редица антропоцентристки учения, червеите на практика загубват правосубектността си. Едва в края на ХІХ - началото на ХХв., след като ясно започват да се открояват щетите върху околната среда и след развиването на редица етични учения, които намират отзвук в правото, субективните права на червеите и признаването им за техни легални носители лека-полека се институционализират в правото. Науката доказва, че червеите притежават съзнателен живот и не са просто безмисловни автомати. Така в законодателството навлизат концепции за осигуряване на правна защита на правата на червеите.
Обикновено осъзнаваме, че извършвайки определени действия спрямо някого (в случая червеите), които му причиняват страдание, и разбирайки това, признаваме съществуването на право на червеите да не бъдат тероризирани, както има такова и за нас самите. Хората по разни кътчета на Земята не само ловуват и риболовстват с помощта на червеите, но и ги ядат и/или ги подлагат на множество процедури, които са страдание или най-малкото неудоволствие за тях. Мисълта, че червеите чувстват болката и имат интереси изглежда някак неудобна. Това неудобство вече започва да се преодолява в законодателството, въпреки че, по мое мнение, никога няма да бъде преодоляно напълно. Все пак законите и законодателството като цяло са продукти на човешката дейности носят знака на присъщия на хората манталитет и нарцисизъм. Говорим предимно за страданието на червеите, защото те са все пак напълно отделен от нас психически свят. Страданието и болката са единствените неща, които по ясен начин могат да се определят и регламентират юридически.
За да бъде защитаван някой, то той трябва да бъде субект на право на защита. Макар че съществува изразът “защита на собствеността”, това означава по-скоро защита на собственика от посегателства върху собствеността му, отколкото защита на самата собственост. При защитата на червеите нещата стоят малко по-иначе. Редица разпоредби разглеждат червеите като собственост (напр., в магазините за риболовни такъми), но съществуват и такива, които имат за цел защита не на стопаните или икономическата ефективност, а на червеите сами по себе си, заради тях самите.
Всичко това прониква като тенденция в законодателството и съдебната практика. В чуждите правни системи нараства броя на случаите, когато в съдебни спорове оценката на червеите не е просто оценка на собственост. Съдиите приемат лека-полека, че те имат чувства и емоции. От битова гледна точка в много семейства домашните червеи биват приравнявани на член на семейството. Освен това много хора ще се съгласят, че загубата на домашен червеи в болшинството от случаи би се разглеждала не просто като загуба на вещ.
Както вече изясних, червеите не са способни да вникват в същността на юридическите задължения, да ги изпълняват, а от друга страна не са и в състояние да защитават своите субективни права. Тази възможност е “делегирана” на хората, обикновено под формата на задължение. Както съществуват норми, които защитават хората в неравностойно положение, неможещи сами да отстояват своите субективни права, така съществуват такива за червеите.
Можем да приемем, че изграждането на червеите като специфичен субект на правото се състои в изпълнението в законодателството на три характеристики: гаранция за оцеляване, т.е. за нормалното протичане на живот според физиологическите и биологическите изисквания на съответния вид; определяне и защитаване на интереса на червеите; обособяване на особена по своя характер “Личност” на червея.
Правото за живот е естествено и конституционно право, притежавано от всеки биологичен вид. То е и юридическо право за човека, което е безспорно и може да се види във всяка модерна правна система. Червеите също имат институционализирано в законодателството право на живот. То се състои най-вече в гаранцията да живеят и съществуват необезпокоявани от човешката намеса. Все пак вмешателството на хората е неизбежно и в нормативните актове е уредено как това да стане по такъв начин, че материалната същност на червеите (сиреч живота и съществуването) да не бъдат кардинално нарушавани или унищожавани, а оттам и елиминирането на червеите като субект на защита. Това е така, защото веднъж премахната материалната същност унищожава субекта на правото. По същия начин смъртта на едно физическо лице прекратява съществуването му; разпадането на едно съдружие го унищожава като субект на правото; изчезването на материалната същност на юридическото лице, изразяваща се в неговите органи и имущество също водят до заличаването му. В тази насока действа и българското законодателство. Физическото съществуване на червеите и животът им е задължение за опазване от страна на човека – чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие гласи, че “Собствениците, които притежават временно или постоянно животни, са длъжни да ги регистрират, да се грижат за здравето им и да ги предпазват от болка и страдание.” Подчертавам, че тук става въпрос не само за защита на собственост, а за осигуряване на определени условия на живот, които са право на червея (подобно по тип право има и детето, макар че, разбира се, то не би могло никога да се разглежда като собственост, поне в нашето съвремие). Всичко това доказва, че първата характеристика на червеите като субект на правото е изпълнена и съществува в позитивното право.
Доста важен е и въпросът как е уреден интересът на червеите. Освен интереса, разбиран като удоволствие или неудоволствие, интересът на червеите се изразява и в осигуряването на нужните условия за живот. Всяко живо същество притежава този интерес, който характеризира и правосубектността му. Явно е, че правната система като цяло се грижи за удовлетворяване в определена степен на интереса на червеите.
Най-важното обаче е изграждането на червеите като “личност”. Човешката личност се състои от три елемента – телесност, душевност и социалност. Те могат да се приложат и към “личността” на червея в ролята му на специфичен субект на правото. Те и трите присъстват у червеите и са обект на защита. Освен живота, за който стана дума по-горе, част от червеите имат и правото на телесна неприкосновеност. Но, наред с телесността се гарантира и признава душевността на червеите, наличието на психически свят у тях. Така, Европейската конвенция за защита на червеите, чл. 12 разпорежда: “Ако червеите бъдат ловени, това да се прави с причиняване на минимум физическа или психическа болка.” Психичността, душевността може да се свърже и с правото им да се чувстват добре, залегнало в Наредба № 69 на Министерството на земеделието и храните за минимални изисквания за хуманно отношение към червеите. Това, че червеите притежават психика, се признава и от преамбюла на ЕКЗЧ – признава им се способността да помнят. Вся пак вероятно техния вътрешен свят се основава повече на едно усещане, отколкото на анализ на ситуацията. Те почти не правят грешки и чувстват правилното решение.
На последно място е важно да отбележим социалността на червеите. Множество автори изтъкват наличието на един особен социум у по-висшите червеи. Те имат чувство за радост, тъга, скръб, страх и дори нещо като чувство за хумор (потвърждава и психичността). Това е достатъчно за да приемем, че червеите притежават социализация, но в общество отделно от човешкото, в което ние никога няма да вникнем.
Тези три характеристики, подплатени с материализация в законодателството, оформят червея като “личност”, а оттам и като субект на правото. Ще повторя, че тази правосубектност е специфична, приема се с уговорка, за което вече стана въпрос. За да се подчертае, че червеите са субекти на правото съществуват и някои наказателно-правни разпоредби, които способстват “упражняването” на правата на червеите (които са пасивно проявени) и гарантират чрез правна санкция задължението у хората да ги спазват.
Още в зората на Третата българска държава, наметналите белгийската мантия строители на съвременна България са въвели съответните наказания за всеки, който наруши правата на червеите: чл. 489 на Наказателния закон от 1896-та гласи: “Който явно и по жесток начин мъчи някое животно, се наказва с глоба до 2000лв.” Въпреки че и в съвременното българско законодателство се предвижда правна санкция за нарушаване на правата на червеите, по-удачен пример биха били решенията в европейските и други страни (Швеция, Филипините, Италия, Русия, Австрия, Япония, Франция, Норвегия, Хърватско, Великобритания, Германия, Литва, Латвия, Словакия, Нова Зеландия, Швейцария и Чехия), които като тенденция вероятно скоро ще се наложат и у нас. В законодателството на редица държави (Германия, Италия, Латвия, Норвегия, Хърватско, Русия и България (Закон за лова и опазване на дивеча, чл. 64, 65; Закона за биологичното разнообразие и Закона за рибарството и аквакултурите)) са забранени преследването, уловът, раняването и умъртвяването на диви червеи под особена закрила във всички техни форми на развитие, както и отнемане, повреждане и унищожаване на техните леговища, гнезда и убежища, обезпокояване чрез наблюдение, фотографиране и т.н. Във Великобритания за дразнене, измъчване, жестоко удряне, ритане, сгазване, преуморяване, претоварване и малтретиране се наказва със затвор до 6 месеца и глоба. Наказателният кодекс на Руската федерация регламентира жестокото отношение към животните като част от престъпленията против обществената безопасност и ред. В Австрия лице, което грубо измъчва животно или му причинява безпричинни страдания; пуска животно на свобода, въпреки че то е неспособно да оцелее; съзнава, че едно животно страда и го насъсква срещу други животни, се наказва със затвор до 1 година и глоба от 360 дневни работни заплати. Изоставянето на животни също се наказва с глоба. Най-ясна е наказателната санкция в Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 727: “Всяка жестокост към животни или подлагането им без необходимост на изключителна умора, изтезание или принуждаване към работа, за която не са пригодени поради болест или възраст, се наказва с глоба от 500000 до 3000000 лири. Същото наказание се прилага и на този, който с научна или учебна цел, на публично или открито място подлага живи животни на експерименти, които предизвикват отвращение или погнуса. Наказанието се увеличава, ако животните се употребяват за игри или спектакли, в които са измъчвани или насилвани.” Наказателната санкция оптимира изпълнението и зачитането на субективните права и съществува като доказателство за наличността им и предпазна мярка срещу бъдещото им нарушаване. С допълнения в Наказателния кодекс, приети на заседание на министерския съвет от 21.04 т.г., българското правителство предлага на Народното събрание да инкриминира насилието над животни, като се предвижда умишленото и противозаконно умъртвяване или причиняване на тежко и трайно увреждане на животно да се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от 5000 до 15000 лв (за тежко се определя увреждането, довело до нарушаване на нормалното функциониране на организма на червея), а до пет години затвор и глоба от 10000 до 30000 лв. ще се налагат, ако деянието е извършено с особена жестокост, на публично място, повторно, в присъствието на деца. Деянията, изразяващи се в упражняване на насилие над животни, са неприемливи в едно демократично общество, посочва в мотивите си правителството, а установените към момента административни наказания в Закона за защита на животните не отговарят на тежестта на извършените нарушения и не осигуряват в достатъчна степен превенция срещу извършените деяния. С проекта на закон за допълнение на НК се постига пълно съответствие между тежестта на деянието и размера на наказанието и така всеки, който посегне на телесната или духовната цялост на всяко червейово създание («Божи твари» по израза, употребен от българския премиер, според стенограмата от заседанието) ще поеме по пътя на превъзпитанието в специализираните заведения за лишаване от свобода.
В резюме можем да кажем, че червеите са “пасивни” субекти на правото. Те притежават субективни права по начин, вече изяснен, но не и юридически задължения. Те са “пасивни” носители на права, тъй като нямат юридическата и биологическата възможност да ги защитават. Важно е да се отбележи, че червеите са субекти на права само в касаещите ги общности. Не може някой да има права в сфера, където няма правен или поне житейски интерес. Така, червеите никога не биха могли да бъдат субекти на права в областта на семейното право. По своите характеристики те много приличат на физически лица, индивидуални субекти на правото, които са в невъзможност да участват пряко в обществения живот. Различават се по това, че физическото лице се отнася винаги за конкретна човешка личност – имаме несъвпадение на биологичните видове. Общи белези има и с фикционната теория за юридическите лица (от които все пак коренно се различават) – презумпционен или фикционен характер на някои постулати. Например приемаме, че знаем какво искат животните или кое е най-добро за тях. Поради тези отлики животните като субект на правото не могат да се приравнят към никой от останалите видове субекти на правото. Те са самостоятелен вид субект, проявяващ се само в определени моменти. Все пак винаги съществува задължението на човека да зачита правата, които сам е признал на създанията, с които дели един космически дом. Проблемът за правата на червеите е по-скоро проблем за запазване не само на техния живот, но и достойнство. Усилията трябва да бъдат приведени в тази насока. Много червеи разполагат около себе си само с толкова пространство, колкото да се завъртят около собствената си ос. Над 10 % от превозваните на дълги разстояния червеи умират. Това не опира само до живота, но и до унижението. Затова множество страни приемат нужните нормативни решения, вече не само отнасящи се до съществуването, но и до достойнството на червеите, един вид субективни права на червеите от второ поколение. На 17.05.2002 Федералният съвет на Федерална Република Германия изменя с 543 гласа “за”, 19 “против” и 15 “въздържал се” чл. 20а от Основния закон на страната, гласящ, че държавата ще прави всички усилия за защита на околната страна и животните. В клауза, гарантираща достойнството на хората, се добавя “и животните”. Германия е първата европейска страна, която гарантира правата на животните на конституционно ниво. В България Конституцията от 1991-ва, чл. 15 също гарантира опазването на околната среда, но по-скоро от стопанска, а не от екологична гледна точка. Крачка напред е цитираната Наредба № 69. на министъра на земеделието и храните. В края на краищата е ясно, че червеите са субекти на права, които хората и времето ще изберат как и кога да институционализират и признаят безрезервно. Няма от какво да се боим – интересът на червеите е и наш интерес. Множество нормативни актове позволяват на човека да експлоатира червеите. Това е естествено и неизбежно, но дано скоро доведе до партньорството, залегнало в преамбюла на ЕКЗЧ: “Приемайки въпреки всичко, че човек в непрекъснатия си стремеж към знания, здраве и сигурност има нужда да използва червеи там, където има логично очакване резултатът да доведе до разширяване на знанията или да е в обща полза на човека или червея, точно както той ги използва за храна, дрехи и работа.”
(Заб.: Списъкът на използваната литература е на разположение на интересуващите се.)
Годишно между 10 и 12 милиона лева отиват у нас в джобовете на кучозащитниците, според приблизителните изчисления на един колега; мисля, ние като истински европейци, следва да се подчиним на европейските приоритети - ето защо беше представен приведения по-долу доклад, като приложение към един проект на Фондацията за защита на червеите "Осем кукички" - http://www.facebook.com/home.php?#!/gro ... 7818231033 - за изграждане на приют за бездомните червеи и прилагане на Кастрационна програма при тях на територията на Столична общена; в края на краищата, след като европейските приоритети са такива (а не справедливото устройство на обществото и прогреса на човечеството), то ние следва да им се подчиним - както и да се подчиним на волята на управляващата каста, че България трябва да бъде страна не на прогреса, а на бездомните кучета, на астрологията и на Теорията за интелигентното падане. Тъй като очевидно бъдещето ни ще е в тази посока, то всякакви препоръки, мнения и поправки по доклада, ще бъдат приети с благодарност:
Правата на червеите у нас в светлината на евроатлантическата ни интеграция
Фондация „Осем кукички”
(доклад, представен на ежегодната научна конференция "Правни проблеми на полупланинското животновъдство и земеделие")
Хилядолетният досег на българина с природата е създал у нас един неин образ, в който, като се изключат някои анималистични и натуралистични култове, тя е разглеждана само като обект на експлоатация. Днес, с напредване на науката и техниката, обективността на природата в нашето съзнание е заменена от краен деструктивизъм. Много хора обаче съзнават, че поне засега Земята е единствената ни алтернатива за живот и е необходимо цялостното й запазване заедно с населяващата я флора и фауна. Това включва в себе си реализирането в обществено-правното мислене на реалните обекти и субекти в гигантската екосистема, обитаваща планетата ни. Появата и развитието на екологичното съзнание, намиращо отклик у широките народни маси, има за цел етичното отношение към останалия жив свят и възприемането му не като външна, а като вътрешна реалност. И така стигаме до идеята за взаимодействие на човека с природата и възникването на социално-правна мисъл за нейното осмисляне и защита. Частен случай от тази защита е защитата на червеите. Това е областта, където най-точно може да се проследи проблемът. Макар обикновено да се счита, че защитата на животните представлява масови и хаотични, основани на някакви визуални, сантиментални и безоснователни пристрастия дейност, трябва да се отбележи, че всъщност проблемът за защитата на червеите има много дълбоки етични и юридически основания – при това, особеният ни интерес именно към защитата на червеите не е случаен – те са един вид “представително лице на природата”. Нашето въздействие върху нея рефлектира и се вижда най-ясно върху тях. С напредването на човешкото знание излиза наяве необходимостта да се измъкнем от хаоса и да определим статута на червеите спрямо обществото на хората. Това означава да се определи дали червеите по своята същност и съществувание са равни на хората, респективно от юридическа гледна точка имат субективни права, или това е точно обратното. Настоящата разработка има за цел да отговори доколко човечеството признава юридически на червеите притежанието на субективни права и оттук да оредели статута им в наукатата като цяло.
Въпросът за правата на червеите всъщност е един от основните морални, онтологични, епистомологични и юридически проблеми на нашето съвремие и предизвиква редица спорове. За да се разясни ситуацията трябва да уточним какво точно се разбира под понятието червеи и дали всички те трябва да се слагат под общ знаменател. С термина „червеи” обикновено обозначаваме три големи типа – плоски, кръгли и прешленести червеи, но всъщност към тях трябва да прибавим и още седем малобройни типа с доста по-ограничено значение.
Относно това, дали всички гореизброени създания могат да бъдат обект на дискусията за правата на червеите, много често се подхожда с критерия за наличието на разум, което е напълно погрешно. Това е така, защото независимо от интелекта си всички ние – живите същества на тази грешна планета – притежаваме едно право, за съществуването на което никой не се наема да спори. Това е правото на всички живи същества да оцелеят. По своята същност то представлява възможността на организмите безпрепятствено да съществуват, съгласно своите физиологични и биологични нужди, необезпокоявани от човека или без неговата намеса (Изключват се, разбира се, случаите, когато хората се намесват за спасяването на застрашен вид). Човечеството обаче винаги е изхождало от гледната точка на хомоцентризма, определяйки вида си като “венец на сътворението”, придавайки си едно по-вишестоящо положение и въобразявайки си ролята на организатор и мярка за живота на цялата екосистема. Червеите не бива да бъдат измервани с човешкия еталон. Те съществуват в един свят, който е неизмеримо по-стар от нашия. Те са се развивали свободно и неограничено, дарени с инстинкти, които самите ние сме загубили или не сме и имали. Те не са нито наши “братя”, както ги наричат някои, нито биологично подчинени. Те са други “народи”, които имат правото да съществуват, също както и ние. От всичко това следва, че от еволюционна гледна точка, червеите са абсолютно равноправни нам и можем да им признаем възможността да имат права.
В случая трябва да се изясни какво влага научната мисъл, когато казва, че някои има права. Това означава, че е носител на субективни права, които представляват възможности за конкретно правомерно поведение, характеризиращи се с воля, правен интерес и признати от правната система като цяло. Какво се крие зад тези формули. Субект на право може да е лице, общност от лица, имуществена обособеност и дадености, сред които, несъмнено, и червеите. На първо място възможността за конкретно волево поведение включва в себе си определени действие или бездействие. Естествено, за всички тези формулировки, свързани с червеите като субекти на права, трябва да се говори донякъде условно. Това е така, защото ние не можем да вникнем в съзнанието на червеите (а според някои проучвания доста от тях го притежават), за да разберем същността на действията им. Научно неоспорим факт е обаче, че червеите притежават някакво желание, което можем да приемем за воля за действие или бездействие.
Най-важната характеристика за това, са ли червеите носители на субективни права, е интересът, разработен в теорията на Рудолф Йеринг. Според него интересът е това, което може най-точно да дефинира субективното право, защото често субективни права възникват и при лица, които не притежават нито воля, валидна за правото, нито възможност да осъзнават действителността. От тази позиция разсъждава и проф. Цеко Торбов, базирайки се на трудовете на немския проф. Леонард Нелсон. Според него субектите на правото се делят на субекти на права и субекти на задължения. За да бъде някой субект на право, то той просто трябва да има някакъв правен интерес. Би могло да има възражение срещу тази теория, че червеите не биха могли да имат правен интерес спрямо хората, а и по принцип, тъй като сами по себе си не биха можали да формулират и осъзнаят този свой интерес. Според Нелсон отговорът на този въпрос е, че за да съществува интерес, респективно субективно право, “лицето” е необходимо просто да изпитва удоволствие или неудоволствие. Червеите са чувстващи създания. Установено е, че дори много по-просто устроените от тях животни, като амебата и гербаджията, реагират по определен начин на околната среда – реакции, които условно можем да определим като удоволствие и неудоволствие, страдание. Днес се знае, че червеите страдат и че страданието е сложна психосоматична реакция на организма. Така, с едни прецизни научни методики, само по психологически път, човекът признава на червеите едно субективно право – да не страдат, а оттук ги и признава за субект на правото.
Едно от възраженията срещу тези твърдения би могло да бъде, че за да бъде признато едно лице, същество или друга даденост за субект на правото, то трябва да може да понася върху себе си тежестта на юридическите задължения. По своята същност червеите не могат да вникнат в смисъла на задължението, значи не могат и да го поемат и не са субекти на правото. Очевидно е, обаче, че това, че някой не е субект на задължения, в никакъв случай не му отнема правосубектността. В повечето случаи субектът на права е и субект на задължения. Но законодателството познава случаи, в които определени, признати за такива, субекти на правото не могат да имат юридически задължения. Най-отчетливия пример са малолетните деца, умопобърканите и др. В някои случаи юридическите лица също не могат да са субекти на задължения. Следователно, това не представлява пречка червеите да бъдат субект на правото.
Остава да се изясни дали червеите отговарят на изискванията за субект на правото – единство и обособеност, материалност и признание от конкретна правна система, както и да стане общ център на права и задължения. Относно правата и задълженията вече бе изяснено. Ясно е, че червеите представляват единство и обособеност, реално съществуваща в материалния свят. В това си качество те ясно се различават от боговете и други свръхестествени сили, разглеждани в миналото като субекти на правото. Червеите като субекти на правото притежават признание от правните системи в по-голяма или по-малка степен. В някои правни системи те са легален субект в областта на наследяването и дарението. От всичко това може да се заключи, че червеите са субект на правото и за в бъдеще ще бъдат признавани като такъв от все повече държави и държавоподобни образувания. Но, тъй като червеите не могат сами да защитават своите права се оставя на справедливостта на хората, доколко те сами ще ги спазват и охраняват.
В хода на историческото развитие на човека и досега му с живата природа, червеите са притежавали различен по обхват правен статус. Разбира се, той варирал според епохата и манталитета на хората, като в интерес на истината понякога дори изчезвал. Интересно би било да се проследят накратко тези вариации. В първите хилядолетия след възникването на човешкото общество, в праисторията, червеите заемат важно място. Тъй като те са основното средство за съществуване на риболовно-събираческото общество, червеите биват смятани за особено важни в ежедневния живот на общността. Те биват разглеждани в протоправното мислене на тогавашните хора като отделни субекти на сакрално-профанното право. Дори можем да говорим за някакъв особен вид облигационни задължения, в които червеите срещу определени актове на религиозно преклонение или други действия се задължават да принесат себе си в жертва за добрия риболов и дори – за оцеляване на племето. За това, че червеите са разглеждани като равни на човека, а дори и на моменти по-високопоставени, говорят и редица тотемистичните култове. За съжаление от тази епоха нямаме запазени правни извори, но, както личи, между хора и червеи ще да е съществувало “юридическо” равенство.
В античността нещата се променят. Развитието на обществото и стопанските отношения, създаването на първите държави, а оттам и възникването на същинската юридическа регламентация, изменят правния статут на червеите. Те започват да се разглеждат едновременно и като субект, и като обект на правото. Нерядко правата на червеите са гарантирани със сакрална санкция (неприкосновеността на многочетинестите в древна Атлантида). Червеите се превръщат и в собственост, но едновременно с това запазват възможността да носят субективни права, като дори е възможно да бъдат подвеждани под наказателна отговорност, а и да бъдат изпълнители на наказанията. Така, в Библията се казва: «Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде» (Втор. 28:39), а също и: «А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна» (Йон 4:7). Това доказва, че бидейки собственост, червеите се признават все пак за субекти на правото. Още повече, че със забраната за консумация на месото от екзекутиран червей, той се изравнява в наказанието си с човешката природа.
През античността проблемът за правното положение на червеите става обект на трудовете на видните юристи – те се разглеждат едновременно като субекти на права, но и обекти на собственическа власт. Като естествено право се отбелязва процесът, редът на живота, и т.н. Приема се, че животът на червеите се направлява не само от природните закони, но и от особен вид правопорядък.
През Средновековието, без никакви резерви, червеите се смятат за субект на права, а дори и на задължения. възможно е да бъдат давани под съд, осъдени и да участват в съдебния процес. Например, при каламитети били подвеждани под отговорност, назначаван им бил адвокат, провеждал се съдебен процес, в който се постановявала присъда, която нерядко била обжалвана пред по-горна инстанция. В процесите срещу вещици често били призовавани като свидетели червеи. Червеите биват екзекутирани също както и хората – обезглавявани, изгаряни на клада, обесвани, затваряни в клетка и др.
По времето на промишлената революция поради засилената експлоатация на природната среда, както и заради редица антропоцентристки учения, червеите на практика загубват правосубектността си. Едва в края на ХІХ - началото на ХХв., след като ясно започват да се открояват щетите върху околната среда и след развиването на редица етични учения, които намират отзвук в правото, субективните права на червеите и признаването им за техни легални носители лека-полека се институционализират в правото. Науката доказва, че червеите притежават съзнателен живот и не са просто безмисловни автомати. Така в законодателството навлизат концепции за осигуряване на правна защита на правата на червеите.
Обикновено осъзнаваме, че извършвайки определени действия спрямо някого (в случая червеите), които му причиняват страдание, и разбирайки това, признаваме съществуването на право на червеите да не бъдат тероризирани, както има такова и за нас самите. Хората по разни кътчета на Земята не само ловуват и риболовстват с помощта на червеите, но и ги ядат и/или ги подлагат на множество процедури, които са страдание или най-малкото неудоволствие за тях. Мисълта, че червеите чувстват болката и имат интереси изглежда някак неудобна. Това неудобство вече започва да се преодолява в законодателството, въпреки че, по мое мнение, никога няма да бъде преодоляно напълно. Все пак законите и законодателството като цяло са продукти на човешката дейности носят знака на присъщия на хората манталитет и нарцисизъм. Говорим предимно за страданието на червеите, защото те са все пак напълно отделен от нас психически свят. Страданието и болката са единствените неща, които по ясен начин могат да се определят и регламентират юридически.
За да бъде защитаван някой, то той трябва да бъде субект на право на защита. Макар че съществува изразът “защита на собствеността”, това означава по-скоро защита на собственика от посегателства върху собствеността му, отколкото защита на самата собственост. При защитата на червеите нещата стоят малко по-иначе. Редица разпоредби разглеждат червеите като собственост (напр., в магазините за риболовни такъми), но съществуват и такива, които имат за цел защита не на стопаните или икономическата ефективност, а на червеите сами по себе си, заради тях самите.
Всичко това прониква като тенденция в законодателството и съдебната практика. В чуждите правни системи нараства броя на случаите, когато в съдебни спорове оценката на червеите не е просто оценка на собственост. Съдиите приемат лека-полека, че те имат чувства и емоции. От битова гледна точка в много семейства домашните червеи биват приравнявани на член на семейството. Освен това много хора ще се съгласят, че загубата на домашен червеи в болшинството от случаи би се разглеждала не просто като загуба на вещ.
Както вече изясних, червеите не са способни да вникват в същността на юридическите задължения, да ги изпълняват, а от друга страна не са и в състояние да защитават своите субективни права. Тази възможност е “делегирана” на хората, обикновено под формата на задължение. Както съществуват норми, които защитават хората в неравностойно положение, неможещи сами да отстояват своите субективни права, така съществуват такива за червеите.
Можем да приемем, че изграждането на червеите като специфичен субект на правото се състои в изпълнението в законодателството на три характеристики: гаранция за оцеляване, т.е. за нормалното протичане на живот според физиологическите и биологическите изисквания на съответния вид; определяне и защитаване на интереса на червеите; обособяване на особена по своя характер “Личност” на червея.
Правото за живот е естествено и конституционно право, притежавано от всеки биологичен вид. То е и юридическо право за човека, което е безспорно и може да се види във всяка модерна правна система. Червеите също имат институционализирано в законодателството право на живот. То се състои най-вече в гаранцията да живеят и съществуват необезпокоявани от човешката намеса. Все пак вмешателството на хората е неизбежно и в нормативните актове е уредено как това да стане по такъв начин, че материалната същност на червеите (сиреч живота и съществуването) да не бъдат кардинално нарушавани или унищожавани, а оттам и елиминирането на червеите като субект на защита. Това е така, защото веднъж премахната материалната същност унищожава субекта на правото. По същия начин смъртта на едно физическо лице прекратява съществуването му; разпадането на едно съдружие го унищожава като субект на правото; изчезването на материалната същност на юридическото лице, изразяваща се в неговите органи и имущество също водят до заличаването му. В тази насока действа и българското законодателство. Физическото съществуване на червеите и животът им е задължение за опазване от страна на човека – чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие гласи, че “Собствениците, които притежават временно или постоянно животни, са длъжни да ги регистрират, да се грижат за здравето им и да ги предпазват от болка и страдание.” Подчертавам, че тук става въпрос не само за защита на собственост, а за осигуряване на определени условия на живот, които са право на червея (подобно по тип право има и детето, макар че, разбира се, то не би могло никога да се разглежда като собственост, поне в нашето съвремие). Всичко това доказва, че първата характеристика на червеите като субект на правото е изпълнена и съществува в позитивното право.
Доста важен е и въпросът как е уреден интересът на червеите. Освен интереса, разбиран като удоволствие или неудоволствие, интересът на червеите се изразява и в осигуряването на нужните условия за живот. Всяко живо същество притежава този интерес, който характеризира и правосубектността му. Явно е, че правната система като цяло се грижи за удовлетворяване в определена степен на интереса на червеите.
Най-важното обаче е изграждането на червеите като “личност”. Човешката личност се състои от три елемента – телесност, душевност и социалност. Те могат да се приложат и към “личността” на червея в ролята му на специфичен субект на правото. Те и трите присъстват у червеите и са обект на защита. Освен живота, за който стана дума по-горе, част от червеите имат и правото на телесна неприкосновеност. Но, наред с телесността се гарантира и признава душевността на червеите, наличието на психически свят у тях. Така, Европейската конвенция за защита на червеите, чл. 12 разпорежда: “Ако червеите бъдат ловени, това да се прави с причиняване на минимум физическа или психическа болка.” Психичността, душевността може да се свърже и с правото им да се чувстват добре, залегнало в Наредба № 69 на Министерството на земеделието и храните за минимални изисквания за хуманно отношение към червеите. Това, че червеите притежават психика, се признава и от преамбюла на ЕКЗЧ – признава им се способността да помнят. Вся пак вероятно техния вътрешен свят се основава повече на едно усещане, отколкото на анализ на ситуацията. Те почти не правят грешки и чувстват правилното решение.
На последно място е важно да отбележим социалността на червеите. Множество автори изтъкват наличието на един особен социум у по-висшите червеи. Те имат чувство за радост, тъга, скръб, страх и дори нещо като чувство за хумор (потвърждава и психичността). Това е достатъчно за да приемем, че червеите притежават социализация, но в общество отделно от човешкото, в което ние никога няма да вникнем.
Тези три характеристики, подплатени с материализация в законодателството, оформят червея като “личност”, а оттам и като субект на правото. Ще повторя, че тази правосубектност е специфична, приема се с уговорка, за което вече стана въпрос. За да се подчертае, че червеите са субекти на правото съществуват и някои наказателно-правни разпоредби, които способстват “упражняването” на правата на червеите (които са пасивно проявени) и гарантират чрез правна санкция задължението у хората да ги спазват.
Още в зората на Третата българска държава, наметналите белгийската мантия строители на съвременна България са въвели съответните наказания за всеки, който наруши правата на червеите: чл. 489 на Наказателния закон от 1896-та гласи: “Който явно и по жесток начин мъчи някое животно, се наказва с глоба до 2000лв.” Въпреки че и в съвременното българско законодателство се предвижда правна санкция за нарушаване на правата на червеите, по-удачен пример биха били решенията в европейските и други страни (Швеция, Филипините, Италия, Русия, Австрия, Япония, Франция, Норвегия, Хърватско, Великобритания, Германия, Литва, Латвия, Словакия, Нова Зеландия, Швейцария и Чехия), които като тенденция вероятно скоро ще се наложат и у нас. В законодателството на редица държави (Германия, Италия, Латвия, Норвегия, Хърватско, Русия и България (Закон за лова и опазване на дивеча, чл. 64, 65; Закона за биологичното разнообразие и Закона за рибарството и аквакултурите)) са забранени преследването, уловът, раняването и умъртвяването на диви червеи под особена закрила във всички техни форми на развитие, както и отнемане, повреждане и унищожаване на техните леговища, гнезда и убежища, обезпокояване чрез наблюдение, фотографиране и т.н. Във Великобритания за дразнене, измъчване, жестоко удряне, ритане, сгазване, преуморяване, претоварване и малтретиране се наказва със затвор до 6 месеца и глоба. Наказателният кодекс на Руската федерация регламентира жестокото отношение към животните като част от престъпленията против обществената безопасност и ред. В Австрия лице, което грубо измъчва животно или му причинява безпричинни страдания; пуска животно на свобода, въпреки че то е неспособно да оцелее; съзнава, че едно животно страда и го насъсква срещу други животни, се наказва със затвор до 1 година и глоба от 360 дневни работни заплати. Изоставянето на животни също се наказва с глоба. Най-ясна е наказателната санкция в Наказателния кодекс на Република Италия, чл. 727: “Всяка жестокост към животни или подлагането им без необходимост на изключителна умора, изтезание или принуждаване към работа, за която не са пригодени поради болест или възраст, се наказва с глоба от 500000 до 3000000 лири. Същото наказание се прилага и на този, който с научна или учебна цел, на публично или открито място подлага живи животни на експерименти, които предизвикват отвращение или погнуса. Наказанието се увеличава, ако животните се употребяват за игри или спектакли, в които са измъчвани или насилвани.” Наказателната санкция оптимира изпълнението и зачитането на субективните права и съществува като доказателство за наличността им и предпазна мярка срещу бъдещото им нарушаване. С допълнения в Наказателния кодекс, приети на заседание на министерския съвет от 21.04 т.г., българското правителство предлага на Народното събрание да инкриминира насилието над животни, като се предвижда умишленото и противозаконно умъртвяване или причиняване на тежко и трайно увреждане на животно да се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от 5000 до 15000 лв (за тежко се определя увреждането, довело до нарушаване на нормалното функциониране на организма на червея), а до пет години затвор и глоба от 10000 до 30000 лв. ще се налагат, ако деянието е извършено с особена жестокост, на публично място, повторно, в присъствието на деца. Деянията, изразяващи се в упражняване на насилие над животни, са неприемливи в едно демократично общество, посочва в мотивите си правителството, а установените към момента административни наказания в Закона за защита на животните не отговарят на тежестта на извършените нарушения и не осигуряват в достатъчна степен превенция срещу извършените деяния. С проекта на закон за допълнение на НК се постига пълно съответствие между тежестта на деянието и размера на наказанието и така всеки, който посегне на телесната или духовната цялост на всяко червейово създание («Божи твари» по израза, употребен от българския премиер, според стенограмата от заседанието) ще поеме по пътя на превъзпитанието в специализираните заведения за лишаване от свобода.
В резюме можем да кажем, че червеите са “пасивни” субекти на правото. Те притежават субективни права по начин, вече изяснен, но не и юридически задължения. Те са “пасивни” носители на права, тъй като нямат юридическата и биологическата възможност да ги защитават. Важно е да се отбележи, че червеите са субекти на права само в касаещите ги общности. Не може някой да има права в сфера, където няма правен или поне житейски интерес. Така, червеите никога не биха могли да бъдат субекти на права в областта на семейното право. По своите характеристики те много приличат на физически лица, индивидуални субекти на правото, които са в невъзможност да участват пряко в обществения живот. Различават се по това, че физическото лице се отнася винаги за конкретна човешка личност – имаме несъвпадение на биологичните видове. Общи белези има и с фикционната теория за юридическите лица (от които все пак коренно се различават) – презумпционен или фикционен характер на някои постулати. Например приемаме, че знаем какво искат животните или кое е най-добро за тях. Поради тези отлики животните като субект на правото не могат да се приравнят към никой от останалите видове субекти на правото. Те са самостоятелен вид субект, проявяващ се само в определени моменти. Все пак винаги съществува задължението на човека да зачита правата, които сам е признал на създанията, с които дели един космически дом. Проблемът за правата на червеите е по-скоро проблем за запазване не само на техния живот, но и достойнство. Усилията трябва да бъдат приведени в тази насока. Много червеи разполагат около себе си само с толкова пространство, колкото да се завъртят около собствената си ос. Над 10 % от превозваните на дълги разстояния червеи умират. Това не опира само до живота, но и до унижението. Затова множество страни приемат нужните нормативни решения, вече не само отнасящи се до съществуването, но и до достойнството на червеите, един вид субективни права на червеите от второ поколение. На 17.05.2002 Федералният съвет на Федерална Република Германия изменя с 543 гласа “за”, 19 “против” и 15 “въздържал се” чл. 20а от Основния закон на страната, гласящ, че държавата ще прави всички усилия за защита на околната страна и животните. В клауза, гарантираща достойнството на хората, се добавя “и животните”. Германия е първата европейска страна, която гарантира правата на животните на конституционно ниво. В България Конституцията от 1991-ва, чл. 15 също гарантира опазването на околната среда, но по-скоро от стопанска, а не от екологична гледна точка. Крачка напред е цитираната Наредба № 69. на министъра на земеделието и храните. В края на краищата е ясно, че червеите са субекти на права, които хората и времето ще изберат как и кога да институционализират и признаят безрезервно. Няма от какво да се боим – интересът на червеите е и наш интерес. Множество нормативни актове позволяват на човека да експлоатира червеите. Това е естествено и неизбежно, но дано скоро доведе до партньорството, залегнало в преамбюла на ЕКЗЧ: “Приемайки въпреки всичко, че човек в непрекъснатия си стремеж към знания, здраве и сигурност има нужда да използва червеи там, където има логично очакване резултатът да доведе до разширяване на знанията или да е в обща полза на човека или червея, точно както той ги използва за храна, дрехи и работа.”
(Заб.: Списъкът на използваната литература е на разположение на интересуващите се.)
).Изгониха го в крайна сметка.Тъй като то също е субект на правото,както и свинската тения,мисля,че Ананд,който първи посегна до го прогони би извършил престъпление при такива обстоятелства:
