forum.lex.bg

http://www.sportal.bg/news.php?news=233610
http://www.sportal.bg/news.php?news=249281&com_page=2

Загазили са тия двамата.
Но както се казва там "...За да бъдат осъдени, обвинението трябва да докаже, че двамата са били наясно, че Захия е нямала пълнолетие по време на случките".
Както казус е доста интересно,тъй като въпроса със "знанието" е много деликатен.
Ако при подобни случаи дееца подозира,предполага,така да се каже,минава му през ума,че може и да няма 18г.(при нас 14 г.),дали грешката е извинителна?
Ако "не са знаели" са невинни.Защото еналице чл.14,ал.1 НК.Дори и лесно да са могли да узнаят,тоест проявили небрежност(непредпазливост),то непредпазливо прпестъпно съвкупление нямаме.То е само умишлено.
Дали обаче това е просто невнимание,още по-малко липса и на такова,когато деецът,"без да се интересува от нищо",в случая от евентуалната "инкриминираща" възраст действа за да постигне целта си?

Същите тези неща са относими и към случай,където се поставя въпрос дали изнасилването/блудството е квалифицирано или обикновено,по осн. състав,щом деецът "не е знаел"."Не знаел" наистина е добра защита,но ако не се е интересувал,допуска и това в случая да е налице.Според мен това не е незнание и не изключва умисъл за квалифицираното престъпление,респ. за престъпно съвкупление.
Мисъл за противното само би могла да изключи знанието.

"Допускал, предполагал" и "минавало през ума" според мен значи евентуален умисъл. Колкото и малоумно да му прозвучи на някой разбирач такова престъпление при евентуален умисъл.

portokal написа:"Допускал, предполагал" и "минавало през ума" според мен значи евентуален умисъл. Колкото и малоумно да му прозвучи на някой разбирач такова престъпление при евентуален умисъл.

В друга насока го посочих.Но нямам време да се обяснявам сега.
Според мен,когато някой,така да се каже,предпола дадено обстоятелство от състава,в случая не точно предполага,а като пример,да не се интересува,макар и примерно да вижда че се касае за младо момиче в границите на тази възраст и т.н. и въпреки туй предприема действията.
Не е точно евентуален умисъл като вина,а това подчертава според мен невъзможност да се твърди,че не е знаел.Незнанието на елемент от състава предполага наличие на противни придстави.Напр. казала му е ,че е навършира тази възраст,нучил е от друго място и т.н.Или пък мислил си че деянието при Н.О. и не е общ. опасно,защото си мисли че е общ. полезно,че му е разрешено и др. под.
Няма грешка ми е мисълта (чл.14 НК).
Умъртвява бременна(чл.116 НК)."Не знаел",казва защитата.По 115 или 116 ? Какво трябва да направи за да се накаже по 116-да и проверява бременноста и ли?
По този път трябва да изискваме и онзи да знае че краде,обсебва,присвоява в големи/особено гол. размери.
Не може да е така и за това никой не изисква такова знание.Примери -многобройни за квалифиц.състави,където,за да се накаже,не е нужно да знае.Обективни неща са,но ако има противните представи(напр. мисли си че са големи,а те се окажат особ. големи размери)-налицее грешка и се наказва по основния.

По вида на дадено хлапе може с голяма вероятност да се предположи, че няма 14 години. Същото е за големите размери - все имаш някакво очакване, дори и мъгляво, колко скъп е предметът на кражбата и т.н.
Колкото и да е тъпо, според мен по степента на вероятност ще се съди дали допускаш, или не.
Докато за всяка жена във фертилна възраст не се предполага с голяма вероятност, че е бременна. Дори и да я познаваш и да знаеш примерно, че напоследък е планирала да действа по въпроса.
Т.е. за да се накаже по 116, според мен трябва или бременността да е видима, или да се установява, че деецът наистина е знаел.

проф. Гиргинов точно това пише по въпроса за грешката - че когато има недостиг на умисъл - т.е. деецът убива жената, като не предполага че е бременна, не може да се накаже по квалифицирания състав и трябва да е по основния. И обратно, ако деецът си измисли квалифициращ признак (доколкото схващам от написаното понеже наистина е мн объркано точно това изречение) ще отгаваря по тежконаказуемия състав. Но тъй като за субективната страна съдим по обективно проявеното, напрактика втория случей става по трудно приложим.

law_master написа:И обратно, ако деецът си измисли квалифициращ признак (доколкото схващам от написаното понеже наистина е мн объркано точно това изречение) ще отгаваря по тежконаказуемия състав.

Ако правилно схващам,ако си мислил,че върши по-тежко наказуемо п-е(да речем убийството на бременна)-да се накаже по него.Ако товае мисълта-няма как да стане,тъй като не е осъществен в крайна сметка.Тя не е бременна;починалият не е "баща",макар и деецът да си е мислил,че му е такъв;лицето не е в безпомощно състояние,макар и да си е мислил,че е в такова и т.н(116 НК).
Може в подобни случаи да се постави въпроса за опит по 116 НК,но няма как да се приеме(дори и да е искал да убие "баща си",доколкото осиновяването било нищожно например).

portokal написа:По вида на дадено хлапе може с голяма вероятност да се предположи, че няма 14 години. Същото е за големите размери - все имаш някакво очакване, дори и мъгляво, колко скъп е предметът на кражбата и т.н.
Колкото и да е тъпо, според мен по степента на вероятност ще се съди дали допускаш, или не.

Точно според степента на вероятност.
Ако погледнеш малко практика по 115/116 и 124 НК ще видиш,че доста странни критерии се появават,а понякога и никакви няма,за да се отграничи едното от другото.А именно до къде е непредпазливостта и от къде започва умисъл.
Ударил го с дамаджаната в главата отблизо-умишлено убиъство,тъй като ударът бил тежък,в жизнено важен орган и т.н и т.н.Е, и? Какво от туй.Евентуален умисъл или 124 НК Така или иначе осъден е по 115/116.
Някой да се е замисля в колка на брой случаи като този смъртта би настъпила?В повечето или в по-малкото на брой? И ако не този,то кой друг въпрос,като му се отговори,ще се получи и отговора на задачата.Вероятността е критерия.
В случая със съвкуплението обаче това предположение,свързано с допускането на възрастта или друг "инкриминиращ признак" показва и се отъждествява със "знанието"."Тоест "предполагал" (или макар и да не е,но щом обективното сочи на такова възприемане от всеки нормален гражданин,от страна на останалите,така да се каже) не се вписва в чл.14 НК.И не може да се приеме,че "не е знаел".

svettoslav написа:

law_master написа:И обратно, ако деецът си измисли квалифициращ признак (доколкото схващам от написаното понеже наистина е мн объркано точно това изречение) ще отгаваря по тежконаказуемия състав.

Ако правилно схващам,ако си мислил,че върши по-тежко наказуемо п-е(да речем убийството на бременна)-да се накаже по него.Ако товае мисълта-няма как да стане,тъй като не е осъществен в крайна сметка.Тя не е бременна;починалият не е "баща",макар и деецът да си е мислил,че му е такъв;лицето не е в безпомощно състояние,макар и да си е мислил,че е в такова и т.н(116 НК).
Може в подобни случаи да се постави въпроса за опит по 116 НК,но няма как да се приеме(дори и да е искал да убие "баща си",доколкото осиновяването било нищожно например).

Аз доколкото схващам написаното от прф. Гиргинов, касае се за случаите на "довършен опит". Той сочи излишък на умисъл за обективно осъщественото. Деецът си вреди като "измисля" неблагоприятно за себе си съставомерно обстоятелство. Например нанесъл е многобройни удари в главата на пострадалия и го е изоставил, като си е мислил, че го е умъртвил, а в действителност той е оцелял, като бил спасен от друго лице отвело го в болница. Умисълът е в излишък, защото е налице само опит. Според мен това е имал предвид професорът.

Съгласен съм с fair_paly. Аз да си приная, като го четох, не успаях да разбера какво иска да каже проф. Но следователно ще отговаря само за опит, ако правилно мисля

law_master написа:Съгласен съм с fair_paly. Аз да си приная, като го четох, не успаях да разбера какво иска да каже проф. Но следователно ще отговаря само за опит, ако правилно мисля

Ами докато не се види какво точно е написано, не би могло и да се коментира. Затова няма да е лошо да го цитираш точно...
А иначе убийството си е резултатно престъпление и след като не е настъпил съставомерният резултат, очевидно, деецът ще отговаря за опит. Разбира се от съществено значение тогава ще е и субективната страна на престъплението - наличието на пряк или евентуален умисъл за извършването му. При липсата на такъв деянието може да се квалифицира и като телесна повреда /довършено престъпление/.

И аз съм съгласен с колегата. Разбира се, че е от съществено значение дали е налице пряк или евентуален умисъл. Иначе може да има довършена телесна повреда. Ако деецът е извършил (довършил) телесната повреда при пряк умисъл обаче няма да попаднем в хипотезата, посочена от професора - няма да има излишък на умисъл, а ще има пълно покритие между умисъла на дееца и обективно осъщественото от него.

За точния смисъл - виж Антон Гиргинов - Наказателно право на Р.България Обща част - стр.189. Според мен терминът "измисли" (в смисъл измисляне на неблагоприятно обстоятелство) не е много издържан, но кой съм аз, че да критикувам проф.Гиргинов

fair_play написа:Аз доколкото схващам написаното от прф. Гиргинов, касае се за случаите на "довършен опит". Той сочи излишък на умисъл за обективно осъщественото. Деецът си вреди като "измисля" неблагоприятно за себе си съставомерно обстоятелство. Например нанесъл е многобройни удари в главата на пострадалия и го е изоставил, като си е мислил, че го е умъртвил, а в действителност той е оцелял, като бил спасен от друго лице отвело го в болница. Умисълът е в излишък, защото е налице само опит. Според мен това е имал предвид професорът.

Не става."Измислянето" е някакъв условен,аз ще го нарека "измислен" термин от този автор.Всеки може да пише ида си измисля каквото пожелае.
Опит за убийство имаме когато деецът иска да постигне този резултат или когато макар и да не иска,тоест няма изрично формирано желание за смърт,то поведението му е такова,че е налице изключително голама вероятност да настъпи смърт,без да е нужно да е несъвместимо с живота(в последния случай не може да има опит).
Не "измислянето",а искането."Измисли",премисли,помисли..тези неща водят понякога до объркване и никому за нищо не служат.Писал човека,лошо няма.

fair_play написа:Аз доколкото схващам написаното от прф. Гиргинов, касае се за случаите на "довършен опит". Той сочи излишък на умисъл за обективно осъщественото. Деецът си вреди като "измисля" неблагоприятно за себе си съставомерно обстоятелство. Например нанесъл е многобройни удари в главата на пострадалия и го е изоставил, като си е мислил, че го е умъртвил, а в действителност той е оцелял, като бил спасен от друго лице отвело го в болница. Умисълът е в излишък, защото е налице само опит. Според мен това е имал предвид професорът.

Довършен или недовършен-няма значение.Щом е искал и е започнало деянието-имаме умисъл за смъртта.Нищо "излишно" няма.Освен това,което е в учебниковия материал на автора.
Няма "умисъл в излишък",няма "евентуален предумисъл",няма "алтернативен умисъл",няма и "неконкретизиран пряк умисъл".Има само пряк умисъл.

Напоследък все за това бездействие си мисла. Може ли да се извърши престъпно съвкупление с бездействие. Примерно девола скача на ластик. Или непълнолетно дяволче. Дееца стои отдолу и нищо не прави. Да кажем че от суб. страна иска настъпване на резултата. Имаме ли телодвижение от страна на дееца. И то съзнателно. А ако е налице бездействие, следва ли да му се ангажира отговорност.

според чл. 9 ал.1 НК престъплението е деяние (действие или бездейсвие). Така че, ако са се изпълнили останалите елементи от състава на 152 следва да се приеме, че може. Но вероятността (ще го кажа малко вулгарно, акоето се извинявам) както си стои дееца, жертвата да му се наниже, е клоняща към 0 поне според мен.

Така е, но някои изпълнителни деяния стават само с действие. Както и да е, работи се по въпроса. Наказуемостта за бездействие е интересно нещо, както и самото бездействие .

А за помагачеството чрез бездействие?
Пр. пазачът не се намесва при кражбата,не се обажда в полицията и др. под.
Май се приема в практиката,че не създаването на пречки не е "подпомагани",дори и деецът да осъзнава това,тоест да е налице "общност на умисъла".Може би имаме тук някакъв "мнима общност на умисъла"?- Помагачество чрез бездействие..
Улеснява ли ги в крйна сметка.ВС в едно решение приема,че това не било "улесняване" по смисъла на закона.Сигурно се смята,че не прави по-лесно нищо,просто не създава трудности.Е да де,ама като не създава такива трудности,не ги ли улеснява?И какво значи изобщо "улеснил".
Малко "философско" като че ли става тук,но улеснсяване може сякаш да има.

Но пако пък се потърси критерий в умисъла,то тогава при липса на общ такъв(напр. крадецът не знае,че му се "помага") остава в такива случаи посредственото извършителство.Кражба чрез бездействие не става.Така че такова е изключено.
Изключено ли е обаче улесняването?Да има такова само защото онзи го е видял,осъзнал е че някой "не му пречи" Тоест "общност на умисъла" или "мнима общност".Дали пък не е второто?
Е,може да е извършил така друго престъпление,може дори да са няколко,но съучастието..

svettoslav написа:А за помагачеството чрез бездействие?
Пр. пазачът не се намесва при кражбата,не се обажда в полицията и др. под.
Май се приема в практиката,че не създаването на пречки не е "подпомагани",дори и деецът да осъзнава това,тоест да е налице "общност на умисъла".Може би имаме тук някакъв "мнима общност на умисъла"?- Помагачество чрез бездействие..
Улеснява ли ги в крйна сметка.ВС в едно решение приема,че това не било "улесняване" по смисъла на закона.Сигурно се смята,че не прави по-лесно нищо,просто не създава трудности.Е да де,ама като не създава такива трудности,не ги ли улеснява?И какво значи изобщо "улеснил".
Малко "философско" като че ли става тук,но улеснсяване може сякаш да има.

според мен е възможно деецът да не осъзнава, че му се помага. Трябва обаче пазачът да има умисъл за съучастие - съзнателно да се въздържа от предписаното му поведение с цел да улесни дееца. Мн е деликатен въпроса понеже НК иска да има някаво действие - интелектуално или материално. За бездействие нищо не е казано, но евентуално може да се приложи разширително тълкуване и да се приеме че и бездействието в някои случаи е релевантно.

Може ли да е релевантно и бездействието.НК казва ".. или по друг начин улесни..".Изключение би било наистина,но дали изобщо може?
В 285 НК примерно, се казва че дл. лице "съзнателно допуска" да се върши престъпление.Ако я нямаше тази разпоредба,дали щеше да е помагач на лицето по 282,което върши престъпление?
Струва ми се че не.Защото нямаме "улесняване".Трябва,така да се каже,да "премахне" нещо,да отсрани дадени обстоятелства.Несъздаването на препятствия,като не изпълни задълженията си напр.(по 285 НК)по-скоро не е улесняване по смисъла на НК.

law_master написа:според мен е възможно деецът да не осъзнава, че му се помага. Трябва обаче пазачът да има умисъл за съучастие - съзнателно да се въздържа от предписаното му поведение с цел да улесни дееца.

Приема са в отделни решения,има го и в учебници,че може по изключение и деецът да не съзнава помагачеството.Не е правилно това.Нямаме общност на умисъла така,не е съучастие,а евентуално може да бъде посредствено извършителство или друго престъпление(пр. чл.322,чл.139-вижда напр. как деецът се отдалечава,след като е хвърлил в реката пострадалия и желае да му "помогне" като в случая не се намесва да го спаси; някои длъжностни престъпления).

svettoslav написа:Приема са в отделни решения,има го и в учебници,че може по изключение и деецът да не съзнава помагачеството.Не е правилно това.Нямаме общност на умисъла така,не е съучастие,а евентуално може да бъде посредствено извършителство или друго престъпление(пр. чл.322,чл.139-вижда напр. как деецът се отдалечава,след като е хвърлил в реката пострадалия и желае да му "помогне" като в случая не се намесва да го спаси; някои длъжностни престъпления).

Според мен в дадения пример ще е налице друго престъпление - злепоставяне, защото за посредственото извършителство се изисква посредникът да не е наказателноотговорено лице.