Глоба за нарушение на Закона за ограничаване плащанията

[ilian_todorov]

Мой познат преди малко повече от три години е извършил плащане в брой много над 10000 лева и по този начин е нарушил Закона за ограничаване плащанията в брой. Може ли НАП да му наложи глоба, ако установи това негово нарушение? Изтекла ли е давността за това нарушение и каква е тя?

[nikodim77]

Здравейте,
По мое мнение, зависи от самото плащане и произходът на парите...? Но ако говорим за ЗОПБ и налагане на административно наказание по реда на същия закон вр. със ЗАНН, то след като са изминали 3 години от нарушението (плащането) не би следвало вашият познат да се притеснява.

[ilian_todorov]

Здравейте,
По мое мнение, зависи от самото плащане и произходът на парите...? Но ако говорим за ЗОПБ и налагане на административно наказание по реда на същия закон вр. със ЗАНН, то след като са изминали 3 години от нарушението (плащането) не би следвало вашият познат да се притеснява.

Произходът на парите му е ясен и законен. В какъв срок от плащането на парите НАП имат право да му наложат глоба? Три години ли и защо не пет години?

[nikodim77]

ilian_todorov написа:

Произходът на парите му е ясен и законен. В какъв срок от плащането на парите НАП имат право да му наложат глоба? Три години ли и защо не пет години?

Да, може би неправилно употребих израза - „произхода”. По-скоро следваше да употребя нещо от сорта; „зависи от каква (коя) сметка, и основанието за плащането.... това защото. Чл. 2 от Закона за ограничаване на плащанията (ЗОПБ) предполага изключения от правилото за плащане в брой на суми по-голями от 10 000 лева. Така, че има и някаква възможност плащането на познатия на питащия да е в някоя от хипотезите на цитирания член от закона.
На въпроса защо да не са 5 години; Защото в същия закон е вменено на НАП установяването на нарушенията по същия, а това става по реда на ЗАНН. Е, а в ЗАНН са посочени давностите...

[ilian_todorov]

ilian_todorov написа:

Произходът на парите му е ясен и законен. В какъв срок от плащането на парите НАП имат право да му наложат глоба? Три години ли и защо не пет години?

Да, може би неправилно употребих израза - „произхода”. По-скоро следваше да употребя нещо от сорта; „зависи от каква (коя) сметка, и основанието за плащането.... това защото. Чл. 2 от Закона за ограничаване на плащанията (ЗОПБ) предполага изключения от правилото за плащане в брой на суми по-голями от 10 000 лева. Така, че има и някаква възможност плащането на познатия на питащия да е в някоя от хипотезите на цитирания член от закона.
На въпроса защо да не са 5 години; Защото в същия закон е вменено на НАП установяването на нарушенията по същия, а това става по реда на ЗАНН. Е, а в ЗАНН са посочени давностите...

Никъде ясно не пише, когато има нарушение на Закона за ограничаванията в брой, какъв срок трябва да е изминал от нарушението, за да не се образува административнонаказателно производство.
Поради тази причина пуснах темата.

[ilian_todorov]

ilian_todorov написа:

Произходът на парите му е ясен и законен. В какъв срок от плащането на парите НАП имат право да му наложат глоба? Три години ли и защо не пет години?

На въпроса защо да не са 5 години; Защото в същия закон е вменено на НАП установяването на нарушенията по същия, а това става по реда на ЗАНН. Е, а в ЗАНН са посочени давностите...

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал;
б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;
в) това е предвидено в закон или указ.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.



Една, две или пет години? Това е въпросът?

[nikodim77]

Здравейте пак Г-н. Тodorov,
Ще опитам да разгърна моята теза по повдигнатия от Вас въпрос, с която теза ще се радвам, ако стигнете до желания отговор:
В цитираните от Вас текстове на ЗАНН ясно са формулирани сроковете по отношение на образуване и т.н. на административнонаказателни производства (АНП) Ще уточня, че сред изброените норм. актове, за които е въведено изключение от по-благоприятния срок не е посочен ЗОПБ. От това следва,че за нарушения по този закон са валидни по-благоприятните срокове. Пиша срокове в мн. ч. предвид и текстовете на чл. 82 от ЗАНН. Вероятно сте се спрял на тези части от текста на ЗАНН, който сте цитирал, които може да се разглеждат като двусмислени. „данъчна” – за двете години, и „За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари...” за петте години.
Да, и аз леко се замислих над тези текстове, но при анализ над същите считам, че те не са относими към конкретността на питането, което е във връзка само със ЗОПБ.
За данъчно нарушение при плащане на сума над еди колко си лева считам, че евентуално начало на АНП няма да е по ЗОПБ, а по данъчните закони. Така че, двугодишния срок следва да отпадне от притесненията Ви, По отношение на 5-годишния също не намирам приложимост на тази разпоредба, защото там ясно са посочени, кои норм. актове се свързват с прилагането ѝ. Думите –„ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност” касаят ЗДФИ. Малко по-объркващо е понятието – „нормативен акт, уреждащ ... ...мерките срещу изпирането на пари...” Но и този текст намирам за ирелевантен по казусът. Нормативен акт определящ мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е наличен и това е, Законът за мерките срещу изпирането на пари. При поглед към волята на законодателя и текстовете му - Законът за ограничаване на плащанията в брой не може да се каже, че има за цел борба с прането на пари, колкото и близко до това да звучи. Видно от стенограмите по създаването и приемане на закона, ( https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/6048 ), то негова основна цел е : „С предложения законопроект се осигурява възможност обслужването на картовите плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техните подведомствени разпоредители с бюджет да се извършва чрез централизиран подход по сметки в Българската народна банка. Подобен подход се прилага за обслужване на картовите плащания по администрираните от Националната агенция за приходите публични вземания съгласно действащия чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащания в брой....”
В обобщение; след като ЗОПБ не е сред посочените норм. актове в чл. 34 от ЗАНН, то следва и срокът – обект на наст. дискусия да не е нито дву, нито пет годишен.

[ilian_todorov]

Здравейте пак Г-н. Тodorov,
Ще опитам да разгърна моята теза по повдигнатия от Вас въпрос, с която теза ще се радвам, ако стигнете до желания отговор:
В цитираните от Вас текстове на ЗАНН ясно са формулирани сроковете по отношение на образуване и т.н. на административнонаказателни производства (АНП) Ще уточня, че сред изброените норм. актове, за които е въведено изключение от по-благоприятния срок не е посочен ЗОПБ. От това следва,че за нарушения по този закон са валидни по-благоприятните срокове. Пиша срокове в мн. ч. предвид и текстовете на чл. 82 от ЗАНН. Вероятно сте се спрял на тези части от текста на ЗАНН, който сте цитирал, които може да се разглеждат като двусмислени. „данъчна” – за двете години, и „За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари...” за петте години.
Да, и аз леко се замислих над тези текстове, но при анализ над същите считам, че те не са относими към конкретността на питането, което е във връзка само със ЗОПБ.
За данъчно нарушение при плащане на сума над еди колко си лева считам, че евентуално начало на АНП няма да е по ЗОПБ, а по данъчните закони. Така че, двугодишния срок следва да отпадне от притесненията Ви, По отношение на 5-годишния също не намирам приложимост на тази разпоредба, защото там ясно са посочени, кои норм. актове се свързват с прилагането ѝ. Думите –„ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност” касаят ЗДФИ. Малко по-объркващо е понятието – „нормативен акт, уреждащ ... ...мерките срещу изпирането на пари...” Но и този текст намирам за ирелевантен по казусът. Нормативен акт определящ мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е наличен и това е, Законът за мерките срещу изпирането на пари. При поглед към волята на законодателя и текстовете му - Законът за ограничаване на плащанията в брой не може да се каже, че има за цел борба с прането на пари, колкото и близко до това да звучи. Видно от стенограмите по създаването и приемане на закона, ( https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/51/ID/6048 ), то негова основна цел е : „С предложения законопроект се осигурява възможност обслужването на картовите плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техните подведомствени разпоредители с бюджет да се извършва чрез централизиран подход по сметки в Българската народна банка. Подобен подход се прилага за обслужване на картовите плащания по администрираните от Националната агенция за приходите публични вземания съгласно действащия чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащания в брой....”
В обобщение; след като ЗОПБ не е сред посочените норм. актове в чл. 34 от ЗАНН, то следва и срокът – обект на наст. дискусия да не е нито дву, нито пет годишен.

Благодаря много за изчерпателния отговор!

Все пак за да е човек напълно сигурен за казус свързан с данъчното право е добре да направи справка в някоя дирекция на НАП. Всеки четвъртък от 14 до 16 часа се дават безплатни консултации от техни юристи. Само че трябва да кажа, питам за един приятел, дето го е страх да дойде при Вас. Малко неудобно е.

П.П. Преди няколко години ходих да питам колко апартаменти могат да се продадат в една данъчна година, ако са изминали повече от пет години от закупуването им, без да се дължи данък печалба? Отговориха ми, че броят на освободените от данък жилища е три. Едно за който са минали повече от три години и две за които са минали повече от пет години. Записаха ми името обаче преди консултацията.