Излезе закона за частните съдебни изпълнители

[angel_angelov]

ЗАКОН ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
В сила от 01.09.2005 г.
Обн. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г.
Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители.


Частен съдебен изпълнител
Чл. 2. (1) Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.
(2) Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.

(3) Органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.

(4) Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд.



Камара на частните съдебни изпълнители
Чл. 3. (1) Създава се Камара на частните съдебни изпълнители като юридическо лице със седалище в София.
(2) В Камарата на частните съдебни изпълнители, наричана по-нататък в закона "камарата", членуват по право всички частни съдебни изпълнители.

(3) Органи на камарата са общото събрание, Съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия.



Регистър на частните съдебни изпълнители
Чл. 4. (1) В камарата се създава и води Регистър на частните съдебни изпълнители. В регистъра се вписват частните съдебни изпълнители, помощник-изпълнителите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.
(2) Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

(3) В регистъра на частните съдебни изпълнители се вписват:

1. името, единният граждански номер и районът на действие на частния съдебен изпълнител, съответно на помощник-изпълнителя;

2. адрес на кантората;

3. наименованието и седалището на застрахователя и размерът на застрахователната сума съгласно чл. 25;

4. обстоятелствата по чл. 31, 32, 33, 35, 36, 38, 39, 40 и 41.

(4) Лице, вписано в Регистъра на частните съдебни изпълнители, е длъжно да заяви за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срока по ал. 2.

(5) Регистърът на частните съдебни изпълнители е публичен и всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него.



Глава втора.
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
Раздел I.
Придобиване на правоспособност на частен съдебен изпълнител
Изисквания
Чл. 5. (1) Правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;

2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;

3. има тригодишен юридически стаж;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

5. не е лишено от правоспособност на частен съдебен изпълнител;

6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;

7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си длъжник, обявен в несъстоятелност, и не е осъждано за банкрут;

8. издържало е конкурса за частен съдебен изпълнител.

(2) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което лицето е работило на длъжност или е упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование, включително стажът на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.



Несъвместимост
Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;

2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно правоотношение;

3. да работи по трудово правоотношение;

4. да упражнява адвокатска професия;

5. да бъде нотариус;

6. да бъде синдик;

7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 и 6 правоспособността на частния съдебен изпълнител се възстановява при условията на чл. 35.



Ред за кандидатстване
Чл. 7. (1) Кандидатите за частен съдебен изпълнител подават писмено заявление до министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата за участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса, упражняваната професия и юридическия стаж на кандидата, както и района, за който се кандидатства.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация по чл. 5, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.

(3) Съветът на камарата дава мнение за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат.



Откриване на места за частни съдебни изпълнители
Чл. 8. В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители.


Насрочване на конкурс
Чл. 9. (1) Вакантните места за частни съдебни изпълнители се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на камарата заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на камарата.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на Съвета на камарата.



Провеждане на конкурс за частен съдебен изпълнител
Чл. 10. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от камарата, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

(3) Комисията класира кандидатите по успех и обявява класирането.



Възлагане на правомощия по изпълнението
Чл. 11. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението.
(2) В едномесечен срок от получаването на резултатите министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението. Заповедта се обявява на определеното за това място в сградата на Министерството на правосъдието и се съобщава на класираните кандидати по реда на Гражданския процесуален кодекс.



Кантора на частния съдебен изпълнител
Чл. 12. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението частният съдебен изпълнител е длъжен да си осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни съдебни изпълнители от същия район.
(2) Кантората трябва да има две или повече функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които задължително се помещават канцеларията на частния съдебен изпълнител и служебният му архив.

(3) Кантората трябва да се намира на територията на района на окръжния съд и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на частния съдебен изпълнител.



Встъпване в длъжност
Чл. 13. (1) За встъпване в длъжност, в двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението, частният съдебен изпълнител представя на министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата заявление, придружено със:
1. писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 6, ал. 1;

2. адреса на кантората и документ за вещно право върху кантората или вписан договор за ползването й и декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на кантората, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;

3. документ за сключена застраховка по чл. 25;

4. образец от печат;

5. образец от подписа на частния съдебен изпълнител.

(2) В случаите на неизпълнение в срок на изискванията на ал. 1 и на чл. 12 министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението на следващия по реда на класирането кандидат.

(3) Частният съдебен изпълнител полага пред Съвета на камарата следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!". След полагане на клетвата се подписва клетвен лист. Клетва не се полага, ако е положена преди това.

(4) Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване на клетвения лист.



Раздел II.
Права и задължения на частния съдебен изпълнител
Независимост
Чл. 14. (1) Частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.
(2) Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко престъпление.

(3) При задържане на частен съдебен изпълнител или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на камарата.



Съдействие
Чл. 15. (1) Частният съдебен изпълнител може да иска съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица и организации, които са длъжни да му го оказват.
(2) Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие на частния съдебен изпълнител при възпрепятстване изпълнението на неговите функции.



Достъп до данни за длъжника
Чл. 16. (1) Частният съдебен изпълнител има право на достъп в съдебните служби, в административните служби, в това число данъчните, в службата на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество, и може да прави справки и получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
(2) Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението.



Неприкосновеност на служебния архив
Чл. 17. (1) Служебният архив на частния съдебен изпълнител е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на частния съдебен изпълнител, освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител, и да го уведомява за извършените действия по архива.



Други действия на частния съдебен изпълнител
Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество.

(3) По възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.

(4) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 357 и 358 от Гражданския процесуален кодекс.

(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва призовки и книжа по образувани при него изпълнителни дела.

(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при същите условия.



Задължение за изпълнение
Чл. 19. (1) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния длъжник по реда на Закона за особените залози по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.

(3) Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс.



Професионална тайна
Чл. 20. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.



Работно време и непрекъснатост
Чл. 21. Министърът на правосъдието определя със заповед работното време на канторите на частните съдебни изпълнители и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни, след вземане на мнението на камарата.


Служебен архив
Чл. 22. (1) Частният съдебен изпълнител води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата.
(2) Служебният архив съдържа:

1. входящ и изходящ регистър, които съдържат данни за всички постъпили и изведени документи и книжа;

2. регистър на заведените дела;

3. изпълнителни дела;

4. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия;

5. платежни и други документи;

6. печат на частния съдебен изпълнител.

(3) Изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората от компетентни органи се извършва само чрез копие и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. Заверените от частния съдебен изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.

(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят извън кантората в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 само лично от частния съдебен изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.



Уведомяване при промяна
Чл. 23. Частният съдебен изпълнител уведомява незабавно министъра на правосъдието и камарата за всяка промяна в местонахождението на кантората и на служебния архив.


Задължения по управление и разпореждане с паричните средства
Чл. 24. (1) Частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18. Частният съдебен изпълнител посочва в кореспонденцията си номерата на своите сметки.
(2) Частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.

(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител.

(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен взискател, се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител.

(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната сметка се определя от Българската народна банка и министъра на правосъдието.



Застраховане
Чл. 25. (1) Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1.



Обществено и здравно осигуряване
Чл. 26. Частният съдебен изпълнител подлежи на задължително обществено и здравно осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.


Вноски в камарата
Чл. 27. Частният съдебен изпълнител прави задължителни вноски в полза на камарата при условията и по реда, установени в устава на камарата и съгласно решенията на общото събрание.


Счетоводство
Чл. 28. Частният съдебен изпълнител води счетоводство.


Професионална етика и квалификация
Чл. 29. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията.
(2) Частният съдебен изпълнител е длъжен да повишава квалификацията си, както и да въвежда в работата, да обучава и напътства помощниците и служителите си.



Сдружаване на частни съдебни изпълнители
Чл. 30. Частните съдебни изпълнители могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят освен самостоятелни архиви и общ архив и общо счетоводство.


Раздел III.
Загубване и възстановяване на правоспособност
Основания за загубване на правоспособност
Чл. 31. (1) Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;

2. при смърт или с поставянето му под запрещение;

3. при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;

4. при възникване на пречка по чл. 5;

5. при несъвместимост по чл. 6;

6. при временно отстраняване по чл. 71, ал. 3;

7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 правомощията по изпълнението се прекратяват със заповед на министъра на правосъдието.



Запечатване и опис на служебния архив
Чл. 32. (1) С настъпването на основание по чл. 31 частният съдебен изпълнител не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.
(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на окръжния съд, за което се изготвя протокол с опис.

(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване, преместване и предаване на служебния архив се уреждат с наредбата по чл. 22, ал. 1.

(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено преместване или предаване на служебния архив на частния съдебен изпълнител.



Прехвърляне и предаване на архива
Чл. 33. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1, 3 и 4 частният съдебен изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия частен съдебен изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Правомощията на прехвърлящия частен съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.
(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива за срок от три месеца на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го приеме. Ако до изтичането на срока по изречение първо при министъра на правосъдието не бъде депозиран договор за прехвърляне на архива, той се прехвърля при условията на ал. 3.

(3) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 4 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го приеме.

(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.

(5) Ако няма частен съдебен изпълнител, който е съгласен да приеме архива, министърът на правосъдието уведомява Съвета на камарата, който посочва частен съдебен изпълнител, който е длъжен да го приеме.



Изпълнителни действия по приетия архив
Чл. 34. Приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.


Възстановяване на правоспособност
Чл. 35. (1) Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;

2. извършване на несъвместима дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 - след прекратяване на дейността.

(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й.

(3) Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.



Раздел IV.
Помощник-изпълнител
Овластяване
Чл. 36. (1) Частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 5 и 6.
(2) Овластяването има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието.

(3) Частният съдебен изпълнител уведомява Съвета на камарата за овластяването в 7-дневен срок.



Компетентност
Чл. 37. (1) Помощник-изпълнителят може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Отношенията между частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител се уреждат с договор.
(2) Помощник-изпълнителят използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".

(3) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-изпълнителя частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него.

(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-изпълнителя се прилагат правилата за частния съдебен изпълнител.



Загубване на правомощията на помощник-изпълнител
Чл. 38. Помощник-изпълнителят загубва правомощията си:
1. с прекратяване правомощията на частния съдебен изпълнител;

2. по негово или на частния съдебен изпълнител писмено искане до министъра на правосъдието;

3. с неговата или на частния съдебен изпълнител смърт или поставяне под запрещение;

4. при възникване на пречка по чл. 5;

5. при несъвместимост по чл. 6;

6. с влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 11, ал. 2, с която са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител.



Раздел V.
Заместване на частен съдебен изпълнител
Заместване от помощник-изпълнител
Чл. 39. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-изпълнител. В този случай помощник-изпълнителят самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.

(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за неговото заместване от помощник-изпълнител.



Заместване от друг частен съдебен изпълнител
Чл. 40. (1) Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван от друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с договор. Заместваният е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за своя заместник.
(2) Заместващият частен съдебен изпълнител използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на заместването.

(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца непрекъснато и повече от 6 месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.

(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания частен съдебен изпълнител, прилага се чл. 23.



Заместване по назначение
Чл. 41. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми Съвета на камарата, който назначава частен съдебен изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
(2) Ако частният съдебен изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия, председателят на окръжния съд по искане на заинтересованото лице постановява влизане в кантората, отваряне на необходимия архив и извършване на действията от назначения частен съдебен изпълнител.



Раздел VI.
Служители на частния съдебен изпълнител
Служебна тайна
Чл. 42. Служителите на частния съдебен изпълнител са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител.


Възлагане връчването на призовки, съобщения и книжа
Чл. 43. Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс.


Глава трета.
КАМАРА НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Раздел I.
Общи положения
Устав
Чл. 44. Камарата приема устав за устройството и дейността си.


Представителство
Чл. 45. Камарата се представлява от председателя на Съвета на камарата, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство на юридическия стаж.


Имущество
Чл. 46. Имуществото на камарата се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;

2. такси за услуги;

3. дарения и завещания;

4. други източници.



Раздел II.
Общо събрание на камарата
Състав
Чл. 47. Общото събрание се състои от всички членове на камарата.


Свикване
Чл. 48. (1) Общото събрание е редовно и извънредно.
(2) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последните събота и неделя на месец януари.

(3) Общото събрание се свиква от Съвета на камарата чрез обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.

(4) Ако до 20 дни след обнародването най-малко една десета от членовете на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът на камарата е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.



Кворум и представителство
Чл. 49. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват две трети от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите членове.
(2) Гласуването е лично.



Компетентност
Чл. 50. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на камарата;

2. избира и освобождава председателите и членовете на Съвета на камарата, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;

3. взема решение за сключване на групови застраховки;

4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на други парични фондове;

5. определя размера на задължителните встъпителни годишни вноски;

6. взема решение за допълнителни парични вноски;

7. приема бюджета на камарата;

8. взема решение за предявяване на искове от камарата срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;

9. взема решения по други въпроси, предвидени в устава.



Вземане на решения
Чл. 51. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 50, т. 1, 2 и 6 се вземат с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения.



Извънредно общо събрание
Чл. 52. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на камарата, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът на камарата е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на една десета от членовете на камарата, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът на камарата не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.

(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилагат съответно чл. 48 и 49.



Обжалване на решенията
Чл. 53. (1) Решенията на общото събрание може да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.

(3) Решенията на общото събрание може да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.



Изпълнение на решенията
Чл. 54. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание районният съд издава изпълнителен лист.


Раздел III.
Съвет на камарата
Състав
Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират измежду основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама заместник-председатели измежду основните членове.

(3) За член на Съвета на камарата може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета на камарата до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.

(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на камарата.



Мандат
Чл. 56. Мандатът на Съвета на камарата е три години.


Свикване
Чл. 57. (1) Съветът на камарата се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета на камарата е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на една трета от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.

(3) Извънредно заседание на Съвета на камарата може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.



Кворум
Чл. 58. Заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.


Компетентност
Чл. 59. (1) Съветът на камарата:
1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите й имоти;

2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;

3. избира заместник-председателите;

4. определя щата и административния секретар на камарата;

5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на частните съдебни изпълнители и се грижи за защитата на професионалните им права;

6. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители;

7. решава всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган.

(2) Съветът на камарата уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.



Вземане на решение
Чл. 60. (1) Съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.
(2) Решение на Съвета на камарата може да се вземе и неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.



Председател на съвета на камарата
Чл. 61. (1) Председателят на Съвета на камарата организира, ръководи и представлява камарата.
(2) Председателят на Съвета на камарата:

1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на камарата;

2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с движимите й вещи;

3. изпълнява бюджета на камарата;

4. изпълнява решенията на Съвета на камарата.



Административен секретар
Чл. 62. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;

2. координира дейността на помощните органи;

3. организира заседанията на Съвета на камарата, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на камарата.

(2) Административният секретар може и да не е член на камарата.



Раздел IV.
Контролен съвет
Състав
Чл. 63. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с тригодишен мандат.
(2) За член на контролния съвет може да бъде избран член на камарата, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.



Компетентност
Чл. 64. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на общото събрание или на Съвета на камарата, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата, съответно в общото събрание.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на камарата.



Раздел V.
Дисциплинарна комисия
Състав
Чл. 65. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от 8 членове. Мандатът на дисциплинарната комисия е три години.
(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на дисциплинарната комисия.

(3) За член на дисциплинарната комисия от квотата на камарата може да бъде избран член на камарата, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.



Компетентност
Чл. 66. Дисциплинарната комисия чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни съдебни изпълнители по реда, предвиден в закона.


Глава четвърта.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Дисциплинарни нарушения
Чл. 67. Частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата.


Дисциплинарни наказания
Чл. 68. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;

2. глоба от 100 до 10 000 лв.;

3. предупреждение за временно лишаване от правоспособност;

4. лишаване от правоспособност за срок от три месеца до 5 години.

(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на камарата.



Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 69. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението.



Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 70. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно, може да бъде поискано временното отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, уведомява частния съдебен изпълнител, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.

(3) Съветът на камарата изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.

(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.



Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 71. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие частния съдебен изпълнител, представител на Съвета на камарата и представител на министъра на правосъдието. Частният съдебен изпълнител може да ползва адвокатска защита.
(2) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.

(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от съобщението. В този случай Върховният касационен съд се произнася в 14-дневен срок.

(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.

(5) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване на свидетели или вещи лица или поради неизпълнение на задължението им да съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 165 - 170 от Гражданския процесуален кодекс.

(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния съдебен изпълнител.

(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако:

1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;

2. частният съдебен изпълнител е починал;

3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 72, ал. 3 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.



Постановяване на решението
Чл. 72. (1) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.

(3) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в срока по ал. 1.



Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 73. (1) Решението по чл. 72, ал. 3 може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния съдебен изпълнител, от Съвета на камарата и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от съобщението.

(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата.

(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производство, да остави в сила решението, да отмени решението или да измени наложеното наказание.

(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание чл. 71, ал. 6.

(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.



Глава пета.
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Основание
Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител.



Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЧАСТНИЯ СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ
Контролни органи
Чл. 75. Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез инспектори от Министерството на правосъдието.


Форма на контрол
Чл. 76. (1) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод сигнал или жалба на заинтересованото лице, както и по предложение на Съвета на камарата. Заповедта не подлежи на обжалване, като копие от нея се изпраща на Съвета на камарата.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп до кантората и служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на нарушения инспекторът може да прави копия от документи.

(3) Инспекторът има достъп до специалните банкови сметки по чл. 24, ал. 1.

(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен частен съдебен изпълнител и до камарата за отстраняване на констатирани недостатъци.



Годишен отчет
Чл. 77. В срок три месеца след края на всяка година частният съдебен изпълнител представя в Министерството на правосъдието годишен отчет за дейността си. Изискванията към годишния отчет се определят в наредба на министъра на правосъдието.


Глава седма.
ТАКСИ И РАЗНОСКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Основание и размер
Чл. 78. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;

2. извършването на други действия.

(2) Размерът на таксите по изпълнението се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.

(3) Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.



Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

(3) За дължимите неплатени такси и разноски окръжният съд издава изпълнителен лист.



Авансови такси
Чл. 80. За всяко действие на частния съдебен изпълнител се внася авансова такса съгласно тарифата по чл. 78, ал. 2.


Субсидирани такси по изпълнението
Чл. 81. (1) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и на вземане на работник по трудово правоотношение се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд.
(2) Субсидираната такса се възстановява по бюджета на съда, ако бъде събрана от длъжника по изпълнението.



Обикновени такси по изпълнението
Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от материалния интерес.


Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес и имат определен минимален и максимален размер.
(2) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса.

(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.



Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 84. (1) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия по индивидуално принудително изпълнение в неработно време или в почивни и празнични дни.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса.



Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) Съдия-изпълнителите, които до влизането в сила на закона са изпълнявали функциите по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища и отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4, придобиват правоспособност на частен съдебен изпълнител без конкурс за района на съответния окръжен съд, в който е районният съд, където са изпълнявали функциите по индивидуално принудително изпълнение, ако в едномесечен срок от влизането в сила на закона подадат заявление и документи по чл. 7.
(2) Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощията на лицата по ал. 1 в двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на Министерството на правосъдието.

(3) Лицата по ал. 1 встъпват в длъжност по реда на чл. 13, като изпълнението на изискванията по чл. 12 трябва да се осъществи в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 2. С встъпване в длъжност на лицето министърът на правосъдието прекратява трудовото му правоотношение по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, като подаденото заявление по ал. 1 се смята за предложение за прекратяване на трудовия договор.



§ 2. (1) Първото общо събрание на камарата се състои от лицата по § 1, ал. 1, които отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и са се кандидатирали за частни съдебни изпълнители в срока и по реда на § 1.
(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в тримесечен срок от влизането в сила на закона при следния дневен ред:

1. приемане на устав на камарата;

2. избор на органи на камарата;

3. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;

4. приемане на бюджета за текущата година.

(3) Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в дневния ред.



§ 3. (1) Висящо изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Ако поисканото изпълнително действие не е извършено от съдия-изпълнителя, внесената авансова такса по изпълнението се изплаща на частния съдебен изпълнител от бюджета на съответния районен съд.
(2) Висящо изпълнително производство за събиране на частно държавно вземане може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане на държавното учреждение - кредитор.



§ 4. Министърът на правосъдието провежда конкурса по чл. 9 в 9-месечен срок от влизането в сила на закона.


§ 5. До обнародването на тарифата по чл. 78, ал. 2 изпълнителните действия се таксуват по досегашния ред.


§ 6. Навсякъде в Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.) думите "съдия-изпълнител", "съдия-изпълнителя", "съдия-изпълнителят", "съдия-изпълнители" и "съдия-изпълнителите" се заменят съответно с "държавен съдебен изпълнител", "държавния съдебен изпълнител", "държавният съдебен изпълнител", "държавни съдебни изпълнители", "държавните съдебни изпълнители".


§ 7. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35:

а) в ал. 1 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен или частен съдебен изпълнител";

б) в ал. 2 думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "държавният или частният съдебен изпълнител".

2. В чл. 36, ал. 2:

а) в изречение първо думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавния или частния съдебен изпълнител";

б) в изречения второ и трето думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "държавният или частният съдебен изпълнител".

3. В чл. 41, ал. 5 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен или частен съдебен изпълнител".



§ 8. В Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г., бр. 84 и 86 от 2003 г., бр. 24, 36 и 37 от 2004 г.) в чл. 4, буква "в" думите "съдия-изпълнители" се заменя с "държавни съдебни изпълнители".


§ 9. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.) чл. 43 се изменя така:
"Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат, нотариус или частен съдебен изпълнител по реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за частните съдебни изпълнители."



§ 10. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58, ал. 2 думите "съдия-изпълнителите" се заменят с "държавните и частните съдебни изпълнители".

2. В § 1 от допълнителната разпоредба в т. 6 след думите "нотариуси" се поставя запетая и се добавя "частни съдебни изпълнители".



§ 11. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 и 19 от 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 175, ал. 2 думите "съдията-изпълнител" се заменят с "държавният или частният съдебен изпълнител".

2. В чл. 185, буква "б" думите "съдиите-изпълнители" се заменят с "държавните и частните съдебни изпълнители".



§ 12. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. Член 651 се изменя така:

"Извършване на запечатването

Чл. 651. Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда."

2. В чл. 653, ал. 1 думите "и съдия-изпълнителя" се заличават.



§ 13. В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г., бр. 19 и 39 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 157:

а) в ал. 2:

аа) в изречение първо думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавния или частния съдебен изпълнител";

бб) в изречение второ думите "съдия-изпълнителят" се заменят с "държавният или частният съдебен изпълнител";

б) в ал. 4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавния или частния съдебен изпълнител".

2. В чл. 158 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавния или частния съдебен изпълнител".



§ 14. В Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 2004 г.) в чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите "съдия-изпълнител" се заменят с "държавен съдебен изпълнител".

2. В т. 5 след думата "нотариус" се добавя "или частен съдебен изпълнител".



§ 15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г.) в чл. 8, ал. 2 след думите "съдия-изпълнител" се добавя "държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-изпълнител".


§ 16. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г.) в чл. 96а се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "съдия-изпълнителя" се заменят с "държавен или частен съдебен изпълнител".

2. Алинея 6 се отменя.



§ 17. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г.) в чл. 35, ал. 1, т. 4 след думите "изпълнителната власт" се поставя запетая и се добавя "на частен съдебен изпълнител".


§ 18. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г.) в чл. 76, т. 3 след думите "български физически и юридически лица" се добавя "и към чуждестранни такива".


§ 19. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38 от 2005 г.) навсякъде думите "съдия-изпълнител", "съдия-изпълнителя" и "съдия-изпълнителят" се заменят съответно с "държавен или частен съдебен изпълнител", "държавния или частния съдебен изпълнител" и "държавният или частният съдебен изпълнител".


§ 20. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93, т. 1, буква "б" накрая се добавя "частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител".

2. В чл. 116, ал. 2 след думите "лице от състава на Министерството на вътрешните работи" се добавя "държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител".

3. В чл. 131, ал. 2 след думите "лице от състава на Министерството на вътрешните работи" се добавя "държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител".

4. В чл. 143, ал. 3 след думите "лице от състава на Министерството на вътрешните работи" се добавя "държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител".

5. Заглавието на глава осма от Особената част се изменя така: "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции".

6. В чл. 269, ал. 2 накрая се добавя "частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител".

7. В чл. 270, ал. 1 след думите "орган на властта" се добавя "частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител".

8. В чл. 275, ал. 1 след думите "орган на властта" се добавя "частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител".

9. В чл. 277, ал. 1 след думите "орган на властта" се добавя "частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител".



§ 21. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се издават, съответно приемат от съответните органи в шестмесечен срок от влизане в сила на закона.


§ 22. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.


§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

[111111]

Чл. 8. В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители.

[antoinette]

Чл. 10.
(3) Комисията класира кандидатите по успех и обявява класирането.

Чл. 11. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението.

[nikilex]

Всичко ново - добре забравено старо;
Старата песен на нов глас .................

[oli_fren]

Ами какво да се прави-Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за адвокатурата, а сега и този...няма страшно, който трябва ще спечели!

[H]

Забелязвам, че е премахнат текста в проекта, че държавните с-изп-ли продължават да работят до 3години от влизане на закона в сила. според вас какво ще стане с тези от тях, които не подадат заявление, което се счита за прекратяване на трудовия им договор?

[marianchica]

Ще работят паралелно и държавните и частните съдебни изпълнители. Така великите законодатели частично отстъпиха от идеята за частно съдебно изпълнение.

[H]

а от къде правите този извод? посочете ми горе- долу текстовете, които Ви насочват. аз го прегледах внимателно и дума не открих по този въпрос

[marianchica]

Глава 11 от Закона за съдебната власт урежда статута на съдия-изпълнителите.
В & 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за частните съдебни изпълнители е указано, че навсякъде в Закона за съдебната власт думите съдия-изпълнител се заменят с "държавен съдебен изпълнител".
Вижте и && 8, 10, 11, 13 пак от Преходните и Заключинелни разпоредби на закона.