- Дата и час: 27 Дек 2024, 21:32 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Новият Административно наказателен кодекс
|
|
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Колегата Революционер всеки момент ще ни осветли кои нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление са съществени;))
- Akademika
- Потребител
- Мнения: 134
- Регистриран на: 21 Сеп 2007, 10:43
Няма да си позволя да лиша от удоволствието колегата REVОLUTION да се изкаже по повод на съществените процесуални нарушения.
Колкото до незаконосъобразността: Когато допуснатият порок е толкова съществен, че издаденият акт не може да породи валидно правни последици, актът е нищожен.
Ако порокът е такъв, че не се отразява кардинално върху възможността актът да породи правно действие - актът е унищожаем.
Учебникарският пример - нарушената компетентност води до нищожност /винаги и при всички видове компетентност/
Вие говорите за нарушения при
Примерно НП не е подписано - нищожност
Колкото до незаконосъобразността: Когато допуснатият порок е толкова съществен, че издаденият акт не може да породи валидно правни последици, актът е нищожен.
Ако порокът е такъв, че не се отразява кардинално върху възможността актът да породи правно действие - актът е унищожаем.
Учебникарският пример - нарушената компетентност води до нищожност /винаги и при всички видове компетентност/
Вие говорите за нарушения при
Това е формата на акта - писмена и минимално определените реквизити /numerus clausus/.оформянето на акта и наказателното постановление
Примерно НП не е подписано - нищожност
- prof_prof
- Потребител
- Мнения: 515
- Регистриран на: 02 Май 2007, 23:32
- Местоположение: София
ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ /И КОМПАНИЯ/, СПРЕТЕ! Вашият модел /ЗАНН/ вече 18 години не работи. Хаосът в наказването /липсата на наказани/ се дължи именно на неработещият ЗАНН. А той е неработещ, защото не е адекватен на условията. Това което предлагате сега е допълнен ЗАНН, но със запазване на старата философия.
И ако отида по-далеч, то спокойно мога да твърдя, че хаосът в наказването, който се чувства в обществото, подозренията за корупция и т. н. идва именно от неадекватната философия на ЗАНН. Липсва видимата връзка, разбираемата връзка между нарушението и наказанието. И още и заради това, че ако НПК регламентира работата по N бр. престъпления,то ЗАНН регламентира работата по 100 х N бр. нарушения. Примерно. Така, че спрете с довършителните работи по идеите си от преди повече от 30 години. Те и тогава не бяха добри /но вършеха работа поради стопроцентовата заетост на хората и то вътре в България, което осигуряваше събираемост на глобите/, но днес ... ?! Те, вече 18 години не работят.
..............................................
Не, че Лазаров и компания ще прочетат горното, а и ако го прочетат - ще се трогнат. Ама, като да си кажа нещо.
И ако отида по-далеч, то спокойно мога да твърдя, че хаосът в наказването, който се чувства в обществото, подозренията за корупция и т. н. идва именно от неадекватната философия на ЗАНН. Липсва видимата връзка, разбираемата връзка между нарушението и наказанието. И още и заради това, че ако НПК регламентира работата по N бр. престъпления,то ЗАНН регламентира работата по 100 х N бр. нарушения. Примерно. Така, че спрете с довършителните работи по идеите си от преди повече от 30 години. Те и тогава не бяха добри /но вършеха работа поради стопроцентовата заетост на хората и то вътре в България, което осигуряваше събираемост на глобите/, но днес ... ?! Те, вече 18 години не работят.
..............................................
Не, че Лазаров и компания ще прочетат горното, а и ако го прочетат - ще се трогнат. Ама, като да си кажа нещо.
- Star_doznatel
- Потребител
- Мнения: 195
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 15:09
- Местоположение: Видин
Според мен,тук не става въпрос дали е добър "бъдещият" кодекс,а дали самото му приемане е правилно,или не е.И на второ място-проектът струва ли си,или не.
Административнопроцесуалното ни право се дели на две фази-позитивен процес и наказателен процес.
Позитивния процес,т.е.реда за реализиране на държавното управление по осъществяване на изпълнителната власт на държавата вече е кодифицирано благодарение на приемането на Административнопроцесуалния кодекс през 2006 г.Той отмени ЗАП,в който се уреждаше издаването,обжалването и изпълнението на индивидуални административни актове,както се отмени и ЗВАС,който уреждаше производствата пред Върховния административен съд,както и издаването,обжалването и изпълнението на нормативни административни актове.Това,безспорно,е голям успех за Рпублика България.
Но не така стоят нещата относно административнонаказателното ни законодателство,което има за цел да обезпечи административнонаказателната отговорност,относно лицата извършили административни нарушения.Тук неща са много сложни.В смисъл,че административнонаказателното право е здрав компекс от материални и процесуални административни норми,които са неразчленяеми.Това е проблемът.Едните норми уреждат принципите на административното наказателно право(по аналогия на Общата част на НК),а другите норми уреждат самия процес.
Сега ще се спрем на няколко мнения на видни административисти-процесуалисти.
Кино Лазаров настоява да се създаде Административно-наказателен кодекс,който да вклюва както материалните норми(на административно наказателното право) и процесуалните норми.
Тук пък други административсти-процесуалисти/проф.Димитров/това е невъзможно тъй като е недопустимо материален закон/по аналогия на НК/да съдържа процесуални норми.Освен това,казава той,невъзможно е да се обхванат съставите на всички административни нарушения.
Другата гледна точка е съзадването на Административнонаказателен-процесуален кодекс(Елица Стоева),в който да бъдат включени производствените и материалните норми.
Проблемът тук е същият-как в процесуален закон да бъдат включени материални норми/по аналогия на НК/
Иван Дерменджиев пък смята,че наред с АПК,да се създаде и Самостоятелен административно-процесуален кодекс,който пак да обхване производствените и материалните норми./нещо като мнението на Елица Стоева/
Другото предложение е да се създаде Единен административнопроцесуален кодекс.Кино Лазоров отрича това,тъй като не е възможно такъв кодекс да обхване толкова различни произвидства,т.е.положителен и наказатен,тъй като актовете,с които се налагат административни наказания са актове,с които се прилага санкцията на нарушената административна норма.С административните актове пък прилага диспозицията на правната норма,а наказателните постановления не са административни актове,а е израз на административно правораздаване.Такъв кодекс,казава той,няма в целия свят.
Не могат да се създадат отделни-Административен наказателен кодекс/по аналогия на НК/и Административнонаказателен-процесуален кодекс,според авторите,тъй както посочихме,в първия не могат да се обхванат съставите на административните нарушения и освен това,според мен, насилствено се разчленяват неразделни административнонаказателни норми-материални наказателни и процесуални наказателни.
Най-удачно е,според проф.Димитров,създаването на Административнонаказателен-процесуален кодек,в който да се включат и материалните и процесуалните наказателни норми,като допълва,че друг начин няма.
Но и този вариант не е препоръчителен,според мен.И това е така,защото,както отбелязах,не може да се раздели неразделимото.
Именно това е проблемът на административно-наказателното ни право.То е строга съвкупност от материални наказателни и процесуални наказателни норми,които не можем/а и нямае право/да разделяме.И всяка кодификация на административно-наказателното ни законодателство,според мен,би била неправилна(нецелесъобразна)т.е.дори и да се кодифицира,то тая кодификация не може да бъде най-целесъобразна,а и пак няма да ограничим специалната клауза.Тя/специалнта клауза/е неизбежна за административното ни право,според мен.
С уважение към далите мнение:
Пламен Николов,студент по право в Правния факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски"
Литература
1.проф.д-р Добри Димитров-Административен процес.Обща част.
2.проф.д-р Добри Димитров-Административен процес.Осебена част.По
общата и специалната клауза.
3.проф.д-р Кино Лазаров.Въпроси за кодифициране на
административнопроцесуалното ни законодателство .
4.проф.д-р Кино Лазаров-За създаването на АНК
5.проф.д-р Иван Дерменджиев-Административен процес на НРБ
6.Елица Стоева.Административно наказателно и процесуално наказателно право
Административнопроцесуалното ни право се дели на две фази-позитивен процес и наказателен процес.
Позитивния процес,т.е.реда за реализиране на държавното управление по осъществяване на изпълнителната власт на държавата вече е кодифицирано благодарение на приемането на Административнопроцесуалния кодекс през 2006 г.Той отмени ЗАП,в който се уреждаше издаването,обжалването и изпълнението на индивидуални административни актове,както се отмени и ЗВАС,който уреждаше производствата пред Върховния административен съд,както и издаването,обжалването и изпълнението на нормативни административни актове.Това,безспорно,е голям успех за Рпублика България.
Но не така стоят нещата относно административнонаказателното ни законодателство,което има за цел да обезпечи административнонаказателната отговорност,относно лицата извършили административни нарушения.Тук неща са много сложни.В смисъл,че административнонаказателното право е здрав компекс от материални и процесуални административни норми,които са неразчленяеми.Това е проблемът.Едните норми уреждат принципите на административното наказателно право(по аналогия на Общата част на НК),а другите норми уреждат самия процес.
Сега ще се спрем на няколко мнения на видни административисти-процесуалисти.
Кино Лазаров настоява да се създаде Административно-наказателен кодекс,който да вклюва както материалните норми(на административно наказателното право) и процесуалните норми.
Тук пък други административсти-процесуалисти/проф.Димитров/това е невъзможно тъй като е недопустимо материален закон/по аналогия на НК/да съдържа процесуални норми.Освен това,казава той,невъзможно е да се обхванат съставите на всички административни нарушения.
Другата гледна точка е съзадването на Административнонаказателен-процесуален кодекс(Елица Стоева),в който да бъдат включени производствените и материалните норми.
Проблемът тук е същият-как в процесуален закон да бъдат включени материални норми/по аналогия на НК/
Иван Дерменджиев пък смята,че наред с АПК,да се създаде и Самостоятелен административно-процесуален кодекс,който пак да обхване производствените и материалните норми./нещо като мнението на Елица Стоева/
Другото предложение е да се създаде Единен административнопроцесуален кодекс.Кино Лазоров отрича това,тъй като не е възможно такъв кодекс да обхване толкова различни произвидства,т.е.положителен и наказатен,тъй като актовете,с които се налагат административни наказания са актове,с които се прилага санкцията на нарушената административна норма.С административните актове пък прилага диспозицията на правната норма,а наказателните постановления не са административни актове,а е израз на административно правораздаване.Такъв кодекс,казава той,няма в целия свят.
Не могат да се създадат отделни-Административен наказателен кодекс/по аналогия на НК/и Административнонаказателен-процесуален кодекс,според авторите,тъй както посочихме,в първия не могат да се обхванат съставите на административните нарушения и освен това,според мен, насилствено се разчленяват неразделни административнонаказателни норми-материални наказателни и процесуални наказателни.
Най-удачно е,според проф.Димитров,създаването на Административнонаказателен-процесуален кодек,в който да се включат и материалните и процесуалните наказателни норми,като допълва,че друг начин няма.
Но и този вариант не е препоръчителен,според мен.И това е така,защото,както отбелязах,не може да се раздели неразделимото.
Именно това е проблемът на административно-наказателното ни право.То е строга съвкупност от материални наказателни и процесуални наказателни норми,които не можем/а и нямае право/да разделяме.И всяка кодификация на административно-наказателното ни законодателство,според мен,би била неправилна(нецелесъобразна)т.е.дори и да се кодифицира,то тая кодификация не може да бъде най-целесъобразна,а и пак няма да ограничим специалната клауза.Тя/специалнта клауза/е неизбежна за административното ни право,според мен.
С уважение към далите мнение:
Пламен Николов,студент по право в Правния факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски"
Литература
1.проф.д-р Добри Димитров-Административен процес.Обща част.
2.проф.д-р Добри Димитров-Административен процес.Осебена част.По
общата и специалната клауза.
3.проф.д-р Кино Лазаров.Въпроси за кодифициране на
административнопроцесуалното ни законодателство .
4.проф.д-р Кино Лазаров-За създаването на АНК
5.проф.д-р Иван Дерменджиев-Административен процес на НРБ
6.Елица Стоева.Административно наказателно и процесуално наказателно право
- Гост
Стигнах до чл.36 от проекта и ..... останах втрещен това си е възможност за ДИВ ЛОВ НА ВЕЩИЦИ
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Тези хора видяха, че се взимат едни хубави пари за направа на кодекси и давай сега да правим кодекси.... Минат не минат две години и ни се дарява поредната "гениална" кодификация....
Административно наказателен кодекс /състави/ - е това искам да го видя преди да умра..... от смях....
Административно наказателен кодекс /състави/ - е това искам да го видя преди да умра..... от смях....
- mil_g
- Потребител
- Мнения: 103
- Регистриран на: 06 Мар 2008, 19:11
Що е то административен капацитет, потенциал или нещо подобно? Или зад този елегантен термин се крие РЕАЛНАТА компетентност на съответния служител и съответно липсата на компетентност. Нашия случай на пишещият закони.
За да пишат закони, съставят закони, ремонтират закони и кодекси /любимите напоследък /, занимаващите се с тази дейност трябва да имат именно административен капацитет. Един царски син поискал ръката на една жена – дъщеря на бедняк – от баща й. Беднякът, обаче попитал какво може този царски син … и отказал. След като се е научил да плете кошници и демонстрирал умението си, вече получил дъщерята на този човек за съпруга. В нашият случай, колко от занимаващите се със законотворчество могат да забият пет пирона и от тях поне един да не изкривят. Колко от тях са засадили някое дръвче и дали от пет поне четири са се хванали. Или са синове на банкери и фабриканти и за тях банковото, финансово и т. н. т дела – са били детските им занимания? Колко от тях ако изпаднат от властта – ще могат да си осигурят насъщния, колкото до не умрат от глад. И очакваме добри закони. В коя сфера ...?
99% от тях са изучили прийомите на оцеляването в бюрократичния апарат и друго нищо. Което е нормално предвид възрастта и битуващата през годините на социализма народна “мъдрост” – “Учи сине да не работиш”.
Дали причината на икономическия възход на България до края на 60-те години не се крие в “простите” кадри и съответно - залеза – пак в кадрите, но тези, “учените”. Не че съм против „ученият човек” – просто при нас ученият е много по-често само учен /стерилно учен/ и много по-рядко - и човек с „административен капацитет”.
На тях ли им липсват първите седем години или на тези които ги избират? Май – вече на всички. Българинът няма такава народна приказка. Няма и следната народна мъдрост, румънска: „Ученият човек седи на стол от лед”. И може би затова румънците дръпнаха. Явно нямат нагласата да издигат в култ тапията, документа. Сърбите пък различават два вида специалисти – „инженер” и съответно „дипломиран инженер”
Българинът не е прагматик, като китайците с техните бели и черни котки. При нас, те не е важно да ловят мишки, важно е да са от съответния цвят.
От нашите закони лъха на “академизъм” и пълна липса на прагматизъм. Академизъм в кавички, защото академикът, който не е забил през живата си нито един пирон, не е засадил нито едно дръвче, не е направил нито един компромис – не е никакъв академик.
Изходът – питане. Питане към тези, чиито проблеми, живот, работа ще променят, регулират. В случая с АНК – полиция, прокуратура, съд. Питане към тези с 20 и повече години стаж. Не по високите етажи, а по изпълнителските такива. Същото с ГПК, НПК и т. н.
Ех ….. мечти …! При толкова пари за усвояване има ли някакво значение дали има нужда от съответните закони или не! Има ли значение полза ли ще носят или вреда. То затова и промените са козметични – от страх да не се навреди.
А с АНК-то /или ЗАНН/ решението е лесно, елегантно и възможно: Първо - наказание само за физически лица. И второ - въвеждане на наказанието „Задържане” като алтернатива на глобата в следните три /според мен три са напълно достатъчни/ хипотези: при невнасяне на глобата в съответния срок; при внесени три глоби – наказания за нарушение на един и същи текст в рамките на една година и при внесени глоби – наказания за различни нарушения, но чийто общ размер надвишава сумата от 1500 – пак в рамките на една година.
Възможността за обжалване „без край” и големият предполагаем размер на глобите за юридически /същото и за физически/ лица предполага корупционно поведение. /5073/
Виж другата подобна тема: http://www.lex.bg/phorum/viewtopic.php?p=142030#142030
За да пишат закони, съставят закони, ремонтират закони и кодекси /любимите напоследък /, занимаващите се с тази дейност трябва да имат именно административен капацитет. Един царски син поискал ръката на една жена – дъщеря на бедняк – от баща й. Беднякът, обаче попитал какво може този царски син … и отказал. След като се е научил да плете кошници и демонстрирал умението си, вече получил дъщерята на този човек за съпруга. В нашият случай, колко от занимаващите се със законотворчество могат да забият пет пирона и от тях поне един да не изкривят. Колко от тях са засадили някое дръвче и дали от пет поне четири са се хванали. Или са синове на банкери и фабриканти и за тях банковото, финансово и т. н. т дела – са били детските им занимания? Колко от тях ако изпаднат от властта – ще могат да си осигурят насъщния, колкото до не умрат от глад. И очакваме добри закони. В коя сфера ...?
99% от тях са изучили прийомите на оцеляването в бюрократичния апарат и друго нищо. Което е нормално предвид възрастта и битуващата през годините на социализма народна “мъдрост” – “Учи сине да не работиш”.
Дали причината на икономическия възход на България до края на 60-те години не се крие в “простите” кадри и съответно - залеза – пак в кадрите, но тези, “учените”. Не че съм против „ученият човек” – просто при нас ученият е много по-често само учен /стерилно учен/ и много по-рядко - и човек с „административен капацитет”.
На тях ли им липсват първите седем години или на тези които ги избират? Май – вече на всички. Българинът няма такава народна приказка. Няма и следната народна мъдрост, румънска: „Ученият човек седи на стол от лед”. И може би затова румънците дръпнаха. Явно нямат нагласата да издигат в култ тапията, документа. Сърбите пък различават два вида специалисти – „инженер” и съответно „дипломиран инженер”
Българинът не е прагматик, като китайците с техните бели и черни котки. При нас, те не е важно да ловят мишки, важно е да са от съответния цвят.
От нашите закони лъха на “академизъм” и пълна липса на прагматизъм. Академизъм в кавички, защото академикът, който не е забил през живата си нито един пирон, не е засадил нито едно дръвче, не е направил нито един компромис – не е никакъв академик.
Изходът – питане. Питане към тези, чиито проблеми, живот, работа ще променят, регулират. В случая с АНК – полиция, прокуратура, съд. Питане към тези с 20 и повече години стаж. Не по високите етажи, а по изпълнителските такива. Същото с ГПК, НПК и т. н.
Ех ….. мечти …! При толкова пари за усвояване има ли някакво значение дали има нужда от съответните закони или не! Има ли значение полза ли ще носят или вреда. То затова и промените са козметични – от страх да не се навреди.
А с АНК-то /или ЗАНН/ решението е лесно, елегантно и възможно: Първо - наказание само за физически лица. И второ - въвеждане на наказанието „Задържане” като алтернатива на глобата в следните три /според мен три са напълно достатъчни/ хипотези: при невнасяне на глобата в съответния срок; при внесени три глоби – наказания за нарушение на един и същи текст в рамките на една година и при внесени глоби – наказания за различни нарушения, но чийто общ размер надвишава сумата от 1500 – пак в рамките на една година.
Възможността за обжалване „без край” и големият предполагаем размер на глобите за юридически /същото и за физически/ лица предполага корупционно поведение. /5073/
Виж другата подобна тема: http://www.lex.bg/phorum/viewtopic.php?p=142030#142030
- Star_doznatel
- Потребител
- Мнения: 195
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 15:09
- Местоположение: Видин
Колеги, това което при бегъл прочит ми направи впечатление е, че компетентен съд в касационното съдебно административнонаказателно производство е съответният окръжен съд, а не административният съд. Това е в пълен разрез с първоначалната идея административните съдилища да разглеждат не само административните дела, но и касационните административнонаказателни производства. Нещо повече, според мен тази идея в проекта за АНК практически обезсмисля самото съществуване на административни съдилища в повечето от областните градове - с изключение на първите по големина - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, и на някои други - В. Търново, едва ли някой от останалите административни съдилища ще прескочи 100 бройки адм. дела, когато им вземат касационните административнонаказателни производства.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Ще им създадат "работа". С някоя и друга поправка …. тук и там. То законите в България за това се пишат -да създават работни места и да регулират финансови потоци.... Какво? ... Някой си помисли, че ще напиша „регулират обществени отношения” - глупости. Какво е това? Яде ли се, пие ли се?
- Star_doznatel
- Потребител
- Мнения: 195
- Регистриран на: 06 Яну 2007, 15:09
- Местоположение: Видин
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта