forum.lex.bg

Не искам да влизам в теоретични дискусии. Интересува ме как процедирате при получена жалба за извършено престъпление. Когато за престъплението се предвижда извършване на дознание и когато за престъплението се предвижда извършване на предварително производство. Някои колеги просто събират жалбите и чакат указания. Моето решение. В първият случай да изпращам с резолюция жалбата по компетенстност на РПУ да започнат следствени действия, а когато се предвижда предварително производство постановявам предварителна проверка по чл. 119 от ЗСВ. Как мислите дали е правилно?

Този НПК трябва да се промени изцяло. Като наименование се предлага - закон за наказателната процедура.

Няма значение как се нарича ще се нарича закона. Имам чувството, че със всяка промяна нещата вместо да се опростяват и да се ускорява процеса, стават все по-объркани и тромави. Има неща, които са основополагащи за процеса. Това например са законният повод и достатъчното данни. Това са двете предпоставки за образуване на процеса. И наличието им е гаранция, че никой няма да бъде наказателно репресиран без повод. Говорим за права на пострадалия и за необходимостта от защитата му. Защо премахнаха фигурата на гражданския ищец в досъдебното производство. Това е драстично ограничаване на правата на пострадалия. Като чета ЗИД имам чувството, че нормите са писани от хора, непознаващи наказателния процес.

За прокурор,
Много си прав за творението ЗИД на НПК.

само да те питам... как тълкуваш прокурора отменя по свой почин мярката за неотклонение в досъдебното... т.е липсва съдебен контрол?

Като прокурор съм доволен от възможността да променям по свой почин мярката в по-лека. Това е положително, защото се постига бързина и икономичност в изменението на мярката. Но от друга страна не е ли абсурд прокурор да изменя определението на съда, с което е взета мярката. А когато мярката е обжалвана даже ще променя решение и на окръжен съд!!!

Защо се премахнала фигурата на гражданския ищец? Че това може ли да бъде въпрос, зададен от човек познаващ правото.Като граждански ище някой се конституира едва след като съдът го е допуснал. А в досъдебното производство това не може да стане, тъй като още делото не е влизало в съда. Единствено изключение ще имаме, при заведена частна тъжба, при която има конституиран граждански ищец, но на делото се установява, че се касае за престъпление, преследвано по общия ред. Тогава този вече допуснат граждански ищец можеше да се явява в досъдебното производство .Практиката досега, обаче, сочи, че някои лица могат да използват служебния си статус и така да повлияват на предварителните следствия и прочее. Елиминира се една потенциална възможност за даване на рушвет от потенциялния ищец. Анадъм му?

Има значение как ще се нарича НПК. Теодосий е въвел кодекса като сборник, а по-късно Торквемада го е възприел като законова оснава на Инквизицията.Това ищо ли не значи, драги му прокурор?! А знаеете ли, че ватиканът определя кодекса като закон за обективното право?

А как намираш промените в разпита пред съдия? То не че има значение вече... дали си дал обяснения пред съдия или не? Май е добре за прокуратурата и зле за защитата :(((

освен това споразумението... не че е зле де... няма да си шиканираме с пострадалия, но... малко ме притеснява...

Гери, в номера на айсикюто ти май липсва една цифра. Провери го, моля те!
Разпита пред съдия си остава. Онова, че са махнали "пред съдия" в чл. 277 било грешка. Та то си е логично да се сгрешили, защото каква е логиката да се четат показанията на подсъдим, а да не могат да се четат показанията на свидетел. В чл. 279 няма подобно изменение. Видях промените в най-новия, пореден, последен ЗИД. Можеш да ги видиш на сайта на Народното събрание. В последния ЗИД отново връщат в чл. 277 НПК думите "пред съдия". Въпросът е решен. Разпита пред съдия си остава. Не е изяснено, обаче щом като ще се провежда по правилата на съдебното слествие, следва ли в този разпит да участва прокурор. Тези разпити пред съдия са нещото, което страхотно натоварва съда и органите на досъдебното производство. Поне да бяха малко смекчили правилата като например да се четат в с.з. когато на досъдебното са дадени пред следовател в присъствието на защитник. Защитника ще е гаранция, че показанията не са изтръгнати със сила или заплахи.

В крайна сметка недосмислените промени от некомпетентост ли са или отново се обслужват нечии интереси /на шепа хора/ ?

ТВЪРДЕНИЕ:
" Imperator : Че това може ли да бъде въпрос, зададен от човек познаващ правото.Като граждански ище някой се конституира едва след като съдът го е допуснал. А в досъдебното производство това не може да стане, тъй като още делото не е влизало в съда."

АРГУМЕНТИРАНО ОТХВЪРЛЯНЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО:
" Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Гражданският ищец има следните права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси."

Уважаеми Стефан КЪНЕВ,
предполагам ник-а " Imperator " е Ваш,съдейки от желанието Ви да промените наименованието на основната червена книжка - от "НПК" в "закон за наказателната процедура". /Ако не е - моля за извинение!/

В тази връзка бих искал да Ви посъветвам следното - изчетете задълбочено написаното в книжката,чието заглавие предлагате да промените по Ваш вкус. След това помолете "прокурор" да Ви разясни в дълбочина поставяните от него актуални проблеми. След това помолете някой нещастник, претворяващ на дело термина "досъдебно производство" да Ви светне в ситуацията. И след като сте свършили всичко това, ако все още сте така нахъсан за промени - предложете нещо рационално и разумно.

Проблемът не е в заглавието на НПК, а в това, че и той, и постоянните му изменения, се пишат от настървени теоретици - като Вас!

За прокурор: колега, ако не те е страх да пишеш откази от образуване на досъдебно производство в различните му форми, ще станеш любимец на полицаите и следователите. Разбира се, когато наистина липсват "достатъчно данни". Проблемът се състои в това, че огромната част от прокурорите предпочитат да образуват досъдебно производство, просто защото постановлението за образуване се пише много по-лесно и бързо от аргументираното постановление за отказ.

За Гери: - Разпитът пред съдия на досъдебното производство е пълна изгъзица и единственият ефект от него е още по-голямо затормозяване на досъдебното производство. АРГУМЕНТ: Разпит през съдия в Районен Съд с тримесечен стаж е с по-голяма доказателствена сила от разпит проведен от следовател с 10 годишен стаж съвместно със защитника / в голяма част от случаите - бивш магистрат със сериозен стаж/!!?!!?!! ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО новоназначен съдия на практика да валидизира действията по служба на следовател и адвокат!?! Защо, тогава,въобще е необходимо досъдебно производство? На практика, в съдебно заседание, единствените годни доказателствени средства кредитирани от господаря на процеса, са протоколите от огледа на местопроизшествието,изземването на инкриминирани вещи и почти нищо друго.

Ще си позволя да изкажа лично мнение:
досъдебното производство следва да се води от един субект - дали ще е съдия-следовател, дали ще е следовател, дали ще е прокурор - заглавието не е от особено значение. Този субект работи пряко и непосредствено с полицаите от самото начало - до самия край на производството. Негово е ПРАВОТО за вземане на решенията за: образуване на производството, мерките за неотклонение, вида и реда на следствените действия, използването на СРС и прочие процесуални въпроси. Негова е и ОТГОВОРНОСТТА за взетите решения и тяхното изпълнение. След като приключи производството,то се внася в съда или за прекратяване, или с мнение за съд. СЪДЪТ Е САМО АРБИТЪР В ЕДИН ИСТИНСКИ СЪСТЕЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС, тъй като пред него не стои официалното начало/ а дано - ама надали/ - той не е длъжен да връща делото за внасяне на поправки. Той се произнася по делото така, както му е внесено .
Ако досъдебното производство е направено негодно - прекратяване и срив на имиджа на работилите по него воглаве с командира.
Ако адвоката-защитник е слаб - подсъдимия - в затвора, а адвоката - да си търси друг, който да плаща на некадърник.
За имиджа и на едните и на другите - ще се погрижат медиите.

Днес Прокурор ми писа следното:


----- Original Message ----
> From: remo <[email protected]>
> To:
> Sent: 21 Jun 2003 08:22:14 -0000
> Subject: Re: Промените в НПК [7:3456:3631]
>
> This message was sent from: ОБЩИ ДИСКУСИИ.
> <http://www.lex.bg/phorum/read.php?f=7&i=3631&t=3456>;
> ----------------------------------------------------------------
>
> ТВЪРДЕНИЕ:
> " Imperator : Че това може ли да бъде въпрос, зададен от човек познаващ
> правото.Като граждански ище някой се конституира едва след като съдът го е
> допуснал. А в досъдебното производство това не може да стане, тъй като още
> делото не е влизало в съда."
>
> АРГУМЕНТИРАНО ОТХВЪРЛЯНЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО:
> " Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Гражданският ищец има следните
> права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на
> гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите
> извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и
> възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното
> производство, които накърняват неговите права и законни интереси."
Молба за педявяване на граждански иск
Чл. 61. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с внасянето на обвинителния акт в съда.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., в сила от 1 април 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Не оспорвам правото на ищеца да присъствува по време на досъдебното производство, но само в случаите, когато той е депозирал ТЪЖБА, допуснат е като граждански ищец но в последствие се оказва, че делото е по общия ред!!Или когато има връщане на назателното дело от съда за ново доразследване. Това беше тезата ми, когато писах по този повод. Иначе допускането на граждански ищец преди да има заведено наказателно дело в съда е недопустимо. Не може да се приеме априори, кой ще е граждански ищец. Това преценява само съдът. Поради което, се налага да опровелргая опровержението на този Прокурор, като начоса мисълта на по-внимателните читатели към текста на чл. 61, ал.1 от НПК, озаглавен “Молба за предявяване на граждански иск”.Изрично е казано, че молбата се подава по някое НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО!! От друга страна, знае се, че наказателно дело не може да има, преди да е завършено следствието или дознанието. Едва когато се изпратят материалите на прокурора, едда тогава той преценява да даде следственото дело като доказателство пред съда и така съдът администрира предложененото му наказателно производство в респективно наказателно дело. По-просто казано, дава се номер на НОХД!!

Днес Прокурор ми писа следното:


----- Original Message ----
> From: remo <[email protected]>
> To:
> Sent: 21 Jun 2003 08:22:14 -0000
> Subject: Re: Промените в НПК [7:3456:3631]
>
> This message was sent from: ОБЩИ ДИСКУСИИ.
> <http://www.lex.bg/phorum/read.php?f=7&i=3631&t=3456>;
> ----------------------------------------------------------------
>
> ТВЪРДЕНИЕ:
> " Imperator : Че това може ли да бъде въпрос, зададен от човек познаващ
> правото.Като граждански ище някой се конституира едва след като съдът го е
> допуснал. А в досъдебното производство това не може да стане, тъй като още
> делото не е влизало в съда."
>
> АРГУМЕНТИРАНО ОТХВЪРЛЯНЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО:
> " Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Гражданският ищец има следните
> права: да участвува в наказателното производство; да иска обезпечаване на
> гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите
> извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и
> възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното
> производство, които накърняват неговите права и законни интереси."
Молба за педявяване на граждански иск
Чл. 61. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с внасянето на обвинителния акт в съда.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., в сила от 1 април 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Не оспорвам правото на ищеца да присъствува по време на досъдебното производство, но само в случаите, когато той е депозирал ТЪЖБА, допуснат е като граждански ищец но в последствие се оказва, че делото е по общия ред!!Или когато има връщане на назателното дело от съда за ново доразследване. Това беше тезата ми, когато писах по този повод. Иначе допускането на граждански ищец преди да има заведено наказателно дело в съда е недопустимо. Не може да се приеме априори, кой ще е граждански ищец. Това преценява само съдът. Поради което, се налага да опровелргая опровержението на този Прокурор, като начоса мисълта на по-внимателните читатели към текста на чл. 61, ал.1 от НПК, озаглавен “Молба за предявяване на граждански иск”.Изрично е казано, че молбата се подава по някое НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО!! От друга страна, знае се, че наказателно дело не може да има, преди да е завършено следствието или дознанието. Едва когато се изпратят материалите на прокурора, едда тогава той преценява да даде следственото дело като доказателство пред съда и така съдът администрира предложененото му наказателно производство в респективно наказателно дело. По-просто казано, дава се номер на НОХД!!

Какво ще кажеш прокурор?Има насрочен курс за повишаване на квалификацията, предлагам да те включат!

Измененията на НПК са плачевни.
Радвам се, че когато завърших СУ Панайотов и банда не са ми преподавали, ето защо съм щастлив, че мога да се гордея, че имам нужните правни познания.
Панайотов е грешка на природата и като юрист и като политик.
Но дали е само той????

Kolegi, mnogo e lesno da otrichash neshto bez da si najasno s idete, koito stojat zad nego. Ne kazvam, che promenite sa perfektni. No i vie javno ne ste se zamisljali koga i kak shte si izpalnim zadyljenijata po Glava 5 ot pregovorite s EU. A znaete li izobshto kakvo TOCHNO pishe v motivite na Assenov et al vs. Bulgaria za nashta mila rodna nakazatelnoprocesualna deinost? Ha prochetete si gi.

Лошото е, че промените не се съобразяват с изискванията на ЕС. Въвеждат се някакви проамерикански правила, които не са съвместими с ЕС.
А нали все някога ще влезем в ЕС - тогава пак ли ще правим кардинални промени.
НК също се превръща в казуален закон.
Например - иска се футболно хулиганство, отделно от общото хулиганство, говори се за специална измама на сарафските бюра - отделна от измамата.
Това са несъвместими неща с ЕС.
Ние не сме държава с казуистично право като Великобритания и САЩ.

НК не звучи добре. Има оттенък на репресия. Докато Закон за Защита от Престъпления веднага се разбира и от несведущите....така мисля.

Защо си мисля, че законът не е толкова за защита от престъпления, а е сборник от норми, предвиждащи наказания за извършени престъпления.
По-звучи наказателен закон отоколкото нещо за защита.
Не ли е така?