електронен фиш по ЗДвП

[iva_sh]

чл. 189 от ЗДвП от средата на 2011г. внесе смут в административно наказателното право.
Че нормата е специална е ясно, ама колко пък да изключва правилата на ЗАНН? Нали този електронен фиш се издава, за да се наложи административно наказание от вида глоба на правилният субект! Значи не е достатъчно в него да се напише на кого е собственост МПС, а е най-важно да се индивидиуализира лицето на което ще се наложи голбата. Това може да се собственикът /когато е физическо лице - чл. 188, ал.1 от ЗДвП/, законният представител на юридическото лице собственик на МПС /чл. 188, ал. 2 от ЗДвП/, лицето което е управлявало МПС към момента на заснемане /ако в 14 дневен срок е посочено от собственика в декларация, ведно с копие от СУМПС/, може да е и законен представител на малолетен или непълнолетен собственик /защото и в тези случаи някой трябва да отоваря/. Има разни тълкувания обаче че когато МПС е собственост на юридическо лице, електронния фиш трябвало да се издаде на самото юридическо лице. Мотиви: чл. 189 от ЗДвП бил специален и не се прилагало правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Но тогава излиза че наказанието глоба ще се наложи на юридическо лице, което е пълен нон сенс, тъй като според чл.83 от ЗАНН на юридически лица могат да се налагат само имуществени санкции. Да ама по ЗДвП няма такъв вид административно наказание. Например в чл. 182 от ЗДвП /за превишена скорост/ наказанията са глоба и лишаване от право да се управлява МПС. А по чл. 189 от ЗДвП с електронни фишове могат да се налагат единствено глоби. Какво мислите за това положение. А, и още нещо - в образеца на електронен фиш няма реквизит "лице на което се налага наказанието", тъй като няма такава делегация от закона!!!

[djandarin]

Доста интересни съждения, но все пак закона ясно е посочил, че в случаи когато автомобилът е собственост на юридическо лице отговаря законният му представител. Наказанието глоба не се налага на юридическото лице, а на личността, законния представител. Колкото до чл.182 има и лишаване, но това лишаване е само за над 50км/ч, което пък всъщност ще стане със съставяне на АУАН, а не с електронен фиш. Всички други скорости под 50км/ч се наказват с глоби.

[iva_sh]

и според мен електронен фиш в този случай може да се издаде единствено срещу законният представител на юридическото лице. Глобата трябва да се плати от самото физическо лице, а не от активите на дружеството - собственик заради чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Ако в електронният фиш е посочено само юридическото лице това би довело до отмяната му, тъй като няма да е издирен правилният административно наказателен субект, освен това ще е нарушен закона, тъй като наказанието глоба се налага само на физически лица. Ако пък фишът не бъде оспорен и се изпрати в НАП по реда на ДОПК, публичният изпълнител ще насочи изпълненето към субекта, посочен в самия електронен фиш. Тук отново има значение наличието на данни за законният представител, а не само за собственика - юридическо лице. Това може да не е много справедилво, но законът е такъв. Лизинговите компании винаги могат да посочат в 14 дневният срок на кого са предоставили ползването, поради което тези правила не ги ощетяват.

[iva_sh]

РЕШ Е Н И Е

Номер 2676/11.10.2011 г. Година 2011 Град Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и шести септември Година две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:В.В.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4109 по описа за 2011г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр.чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.И.Т. против Електронен фиш серия К № 0024153/2011 г. на ОД на МВР -Варна с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.5 от същия закон му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. И.Т. бил управител на лизингова компания. Той не управлявал автомобила към момента на нарушението и не бил собственик на същия. Автомобилът бил собственост на представляваната от него компания – лизингодател”Алианц Лизинг България” и с договор за лизинг бил предоставен на друго юридическо лице. Независимо от предвиденото в чл.188 ал.2 ЗДвП, наказанието следвало да бъде наложено на лицето, управлявало автомобила, а не на Д.Т., т.к. последният бил посочил реалния водач. Отговорът на Директора на ОД МВР Варна не съдържал коментар по същество. Не била спазена нормата на чл.57 ал.1 т.4 в издадения ЕФ, който имал силата на НП, да се съдържат изрично предвидените реквизити. Законът изисквал да бъде установено по несъмнен начин нарушението, нарушителя и неговата вина. В ЕФ като нарушител бил посочен И. Т. в лично качество, а не като представляващ юридическото лице – собственик.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и по съществото на делото изразява становище за отмяна на НП на основанията в жалбата.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2011 г. в 18.56 часа, на улица „Дунав” в посока Ст. Оряхово техническо средство измерило скорост на движение 95 км.ч. при разрешена 50 км.ч. на лек автомобил . Автомобилът бил собственост на „Алианц Лизинг България” Клон Пловдив и бил отдаден за ползване от лизингополучателя „Аладин Техноклима”, представлявано от А.Х. В изпълнение на лизинговия договор колата била предадена на друго физическо лице – Ц.Г.И.
Техническото средство, с което било заснето нарушението било преминало метрологична проверка.
За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш срещу представляващия юридическото лице „Алианц Лизинг България” Клон Пловдив, а именно въззивника Д.Т.. ЕФ бил изпратен с писмо без обратна разписка на Алианц Лизинг България АД, но не и на наказания Д. Т.. По делото е приложен плик с клеймо от 27 май 2011 г. Срещу ЕФ Д.Т. подал „възражение”, в което изрично посочил, че е „на осн.чл.189 ал.6” от ЗДвП. Възражението било преценено като несъстоятелно с отговор на Директора на ОД МВР Варна, изпратен този път лично до физическото Лице Д.Т., а не до управляваното от него юридическо лице. В отговора е изразено становище, че ЕФ не може да бъде анулиран, т.к. в законен срок Д. Т. не бил декларирал писмено кое е лицето, управлявало МПС и не бил представил копие от свидетелството му за управление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, в частност от АУАН , разпечатка от измервателното средство, вкл. снимка, протокол за метрологична проверка, договор за лизинг, копие от свидетелството за регистрация на МПС, копие от лична карта на Ц.И. др. Всички писмени доказателства са събрани по реда на НПК, поради което следва да се кредитират изцяло.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно.
Съдът намира, че в случай на налагане на наказание с електронен фиш, нормата на чл.188 ал.2 е неприложима. Налагането на наказание с наказателно постановление и с електронен фиш са две съвсем отделни процедури. В първата от тях, задължение на АНО е да изясни фактическата обстановка с всички допустими доказателства и след като прецени фактите, при доказано нарушение, извършител и вина, за издаде наказателно постановление. Далеч по-съкратена е процедурата по издаване на електронен фиш, където възможностите за анулиране на фиша са изчерпателно изброени в закона – ако наказаният представи писмена декларация и копие на СУМПС, на лицето, което е управлявало, или ако автомобилът е бил със специален режим на движение или обявен на издирване. Именно поради разликата в тези две процедури, законодателят е регламентирал не общо, а поотделно отговорността на собственика на МПС. В чл.188 ал.2 е регламентирал отговорността на собственика в случай на издаване на НП, а в чл.189 ал.4 от ЗДвП – отговорността на собственика в случай на издаване на ЕФ. Нормите са наказателно правни и като такива не е допустимо да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия. Наказването на управляващият юридическото лице в случай на ЕФ, е разширително тълкуване на репресивна норма, което е недопустимо. В чл.189 ал.4 изрично е посочено, че се налага наказание на собственика, ако не декларира писмено кой е управлявал или ако не представи копие от свидетелството му за управление на МПС. Чл.189 ал.4 не предвижда наказание за управителя на юридическото лице, когато то е собственик. Очевидно не предвижда наказание и за самото юридическо лице, т.к. наказанието, предвидено в закона е „глоба”, а не имуществена санкция”. Според съда, тази разлика в субектите на нарушението, санкционирано с НП и с ЕФ е напълно обоснована, предвид това, че новата процедура е съкратена и поради това възможностите за защита на нарушителя във фазата на досъдебното производство са много по-ограничени, като основанията за анулиране на фиша са само три и са изчерпателно изброени в закона. Именно в защита на лицата като Д.Т., в чл.189 ал.4 не е предвидено управителят да носи отговорност чрез налагане на наказание с ЕФ. Ако в хода на издаване на НП собственикът, вкл. управителят на юридическото лице, има широка възможност да представи каквито и да било доказателства, за това, че друг е управлявал автомобила, а АНО има задължение да издири водача, то в процедурата по издаване на ЕФ, лицето следва задължително да представи не само декларация, но и копие от СУМПС. Това би било достъпно в случаите лични взаимоотношения между физически лица, когато собственикът-физическо лице би могъл да се снабди безпрепятствено и с копие от СУМПС на реалния нарушител, като съгласно закона за закрила на личните данни, боравенето с такива в чисто битов план не се счита за обработване на лични данни, но не така стои въпросът с боравенето с лични данни от страна на юридическо лице.
На следващо място съдът намира, че нормата на чл.188 ал.2 от НК не е приложима в случай на издаване на ЕФ, т.к. е обща. Разпоредбата на чл.189 ал.4 се явява специална и като такава дерогира приложението на общата.
Общата норма е неприложима и защото в тези случаи наказаният не носи лична отговорност за превишената скорост, а за това, че не е съобщил кой е извършителя. Обратното би означавало физическите лица да носят безвиновна отговорност. Чл.188 ал.2 и чл.189 ал.4 визират самостоятелен състав на нарушение, изразяващо се в лично укривателство. Тези две норми препращат към онези, които регламентират нарушението, извършено от водача, но само по отношение размера на наказанието. От обективна страна чл.188 ал.2 съдържа различни съставомерни елементи от тези в чл.189 ал.2 от НК. Поради това става въпрос за две различни, макар и близки по състав нарушения, като законодателят изчерпателно е изброил субектите, които могат да носят наказателна отговорност.
В продължение на горното следва да се посочи, че дори, ако собственикът е физическо лице, той следва да носи отговорност само когато се установи по безспорен начин, че виновно не е декларирал кой е водача и едновременно с това – виновно не е представил копие от СУМПС. В конкретния случай Д. Т. не само че не е физическо лице, но съдът намира, че същият е лишен от обективна възможност да представи СУМПС. Като управляващ дружество лизингодател, същият не е бил длъжен и не е могъл да знае кой изобщо е управлявал автомобила. В конкретния случай дори и лизингополучателя е юридическо лице, а колата фактически е предадена не на управляващия дружеството –лизингополучател, а на съвсем различно лице. Още по-малко въззивникът Т. е могъл да разполага с копие от СУМПС на водача, което би противоречало и на ЗЗЛД. Предвид тези аргументи съдът намира, че бездействието на Д. Т. не е виновно и че той не следва да носи административно-наказателна отговорност не само поради това, че не е собственик на автомобила, но и поради това, че не е прикрил умишлено или непредпазливо водача. Напротив, Д.Т. писмено е декларирал, че не е собственик и е дал всички възможни данни, с които е разполагал за евентуалния водач.
Съдът застъпва категоричното становище, че Д.Т. като управител на юридическо лице – собственик на автомобила не може да носи отговорност по чл.189 ал.4 ЗДвП, т.к. управителят на юридическото лице – собственик не е сред субектите, за които законът е предвидил да носят отговорност при издаване на ЕФ и защото деянието не е виновно извършено.
Вярно е, че според чл.189 ал.7 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г.) е предвидена хипотеза на уведомяване не само на собственика на превозното средство, но и на законния представител на юридическото лице, когато то е собственик. Това обаче не променя горните изводи на съда, т.к. е недопустимо чрез тълкуване на репресивна норма да се разширява кръга на наказателно отговорните субекти.
Неправилното приложение на материалния закон е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Съдът намира и наличието на процесуални основания за отмяна на ЕФ. С него е наказано физическото лице Д.Т., а фишът е връчен на юридическото лице „Алианц Лизинг България”, Клон Пловдив. Това процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна, т.к. ограничава правото на защита. Фактите в НП са изложени недостоверно, като за собственик на МПС е посочен въззивникът Т., докато всъщност собственикът е „Алианц Лизинг България”, Клон Пловдив. Поради това не става ясно в какво качество е наказан Д. Т. – дали за лично извършено от него превишаване на допустимата скорост или в качеството на управител на юридическото лице – собственик.
Несъстоятелно е становището на въззивника, че не били разследвани спорните обстоятелства, т.к. тази кратка процедура по налагане на наказание, АНО не е задължен да прави допълнително разследване за изясняването им, каквото задължение има в процедурата по издаване на НП.
С оглед основанията за отмяна на ЕФ, съдът намира, че не следва да разглежда въпроса за справедливостта на наказанието. Водим от горното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 0024153/2011 г. на ОД на МВР -Варна с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.5 от същия закон на Д.И.Т. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ:

[djandarin]

Лизинговите компании винаги могат да посочат в 14 дневният срок на кого са предоставили ползването, поради което тези правила не ги ощетяват.

Ето с цитираното от теб решение се вижда, че не винаги могат да посочат както се изисква от закона, кой е управлявал МПС. Въпреки, че тук съм съгласен с решението на съда, не мога да приема, че така би трябвало да се разглеждат всички ЮЛ. За лизинговата компания съм съгласен, но не и за ЮЛ, което ползва автомобила. Вярно, че собствеността е на лизинга, но там нещата са малко по различни, предвид , че отношенията им се уреждат с договор. Така че според мен ако беше съставен ЕФ на ЮЛ, което е страна по договора за лизинг, щеше да се потвърди. Друг е въпросът, че друг съдебен състав може да постанови друго...
В крайна сметка нещата могат да се решат по трудния начин - при заснемане на МПС собственост на ЮЛ, не се издава ЕФ, а да се съставя АУАН, което включва процедура по установяване на водача и т.н.

[iva_sh]

аз пък изобщо не мога да се съглася с мотивите на това решение - от него излиза, че на юридическото лице вписано в електронен фиш трябва да се наложи глоба, което е недопустимо, тъй като единственото правилно наказание за този вид правни субекти е имуществена санкция, каквото не е предвидено в чл. 182, вр. чл. 189 от ЗДвП.

[iva_sh]

http://sliven.court-bg.org/img/File/007 ... 462311.htm

ето другата теза, изказана от съд и според мен, отговаряща повече на ЗАНН и чл. 189 от ЗДвП.

[djandarin]

Не казвам че съм съгласен с реда, който се практикува по издаването на ел. фишове. Просто не мисля че автомобили регистрирани на ЮЛ не трябва да бъдат санкционирани. Освен ако генералната идея не е, както вече посочих горе, на тях да бъде установяван водача и да му бъде съставен АУАН. Но пък това води до една странна дискриминация, защото с АУАН се отнемат и контролни точки и глобата е същата и процедурата не е "улеснена". Така излиза, че този вариант е по-гаден и ще трябва да се прилага само по отношение на ЮЛ.
Освен ако не изменят закона и електронни фишове да се издават само на електронни автомобили или да е за електронни субекти.

[iva_sh]

има и още един важен проблем в процедурата по чл. 189 от ЗДвП. Вижте по Закона за българските лични документи на кого гражданите са длъжни да предоставят своите лични документи /такова е и СУМПС/ - на разни контролни органи, вкл. от МВР. Но не и на други граждани. Тогава как собственикът да задължи водача да си даде копие от СУМПС. Декларацията по чл. 189 от ЗДвП е трябвало да бъде с нотариална заверка на подписа. Така щеше да бъде ясно кой я е подписал заради отговорността по чл. 313 от НК. Така тя ще може да бъде изпратена например по пощата. А сега трябва собственика лично да се яви в службата по местоотчет и да я подпише на място пред служител от КАТ.

[Pause]

има и още един важен проблем в процедурата по чл. 189 от ЗДвП. Вижте по Закона за българските лични документи на кого гражданите са длъжни да предоставят своите лични документи /такова е и СУМПС/ - на разни контролни органи, вкл. от МВР. Но не и на други граждани. Тогава как собственикът да задължи водача да си даде копие от СУМПС. Декларацията по чл. 189 от ЗДвП е трябвало да бъде с нотариална заверка на подписа. Така щеше да бъде ясно кой я е подписал заради отговорността по чл. 313 от НК. Така тя ще може да бъде изпратена например по пощата. А сега трябва собственика лично да се яви в службата по местоотчет и да я подпише на място пред служител от КАТ.

Аз пък знам ,че трябва да се подаде до директора на полицията и да намери приложение Чл.52 ал.4 ЗАНН.
Ами,ако му знам само първото име.

[iva_sh]

че защо до директора на ОДМВР?
В производствата по чл. 189 от ЗДвП няма наказващ орган при издване на електронни фишове.
Директора на ОДМВР е контролен орган и може да се намеси само ако има подадено възражение в два изключителни случая: ако МПС е било обект на кражба или ако МПС е било управлявано при специален режим на движение по време на заснемането. Всички останали възможни причини за оспорване на електронният фиш са от компетентност на съда. Вече има съдебна практика че ако не е подадена декларация в 14 дневният срок от получаване на фиша и едва със жалбата до съда се представят доказателства че друг е управлявал МПС, съдът не приема тези възражения, като преклудирани.
Декларацията се подава пред служител от компетентната служба на МВР - "Пътна полиция". Законът трябва да се промени като се даде възможност на собствениците да избират: дали да изпратят тази декларация по пощата или да се явят на място и да я попълнят пред служител. Само че в първия случай за да се идентифицира автора е нужно да има изискване за форма - писмена, с нотариална заверка на подписа.

[Pause]

Защото, той преценява възражението за основателно и представлява ОДМВР пред съда.И противно би означавало виновен по рождение т.е. да доказва своята невиновност което е абсурдно ,единствено наказващият орган го прави.В този 7 дневен срок.

[iva_sh]

да, Директора на ОДМВР представлява дирекцията пред съда както по всички други административно -наказателни производства по ЗАНН, тъй като ОДМВР е юридическото лице. Но когато говорим за електронни фишове неговото качество и правомощия са ясно ограничени от закона. Затова не той приема декларацията и не той решава всички въпроси относно законността на този фиш. Това не е същинско преюдициално произовдство, тъй като се прилага само при наличие на възражение сочещо някоя отдвете хипотези. Тук няма производство по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй като тези правила са неотносими. Вариантите са три:
-подаваш редовна декларация до сектор ПП и фиша се анулира /в чл. 189 от ЗДвП не пише кой точно, но определено не е директора на ОДМВР органа който в този случай се произнася за анулиране/,
-подаваш възражение до Директора на ОДМВР ако МПС е крадено или е било при специален режим на движение и фиша се анулира въз основа на решението му. Ако във възражението обаче пише нещо друго, директора не може да се произнесе по същество поради липса на материална компетентност, а би следвало направо да препрати възражението до компетентния съд, тъй като то всъщност представлява жалба.
- в 14 дневен срок подаваш жалба пред съда като не си съгласен с нещо друго по този ел. фиш.
А има и четвърти вариант - плащаш с отстъпка в 14 дневния срок и забравяш.

[Pause]

Само директора може да го анулира по Чл.189 и следващите ЗДВП.

[iva_sh]

директора изобщо не се намесва при анулиране заради редовно представена декларация.
както вече казах тук няма наказващ орган, което си личи от легалното определение за "електронен фиш" в допълнителните разпоредби. Той е просто едно електронно изявление без посочен издател.

[Pause]

http://apb.prb.bg/home/index.php?option ... 35&lang=bg

Специално ,ги разглежда въпросите на мен ми хареса.Сега ще ....http://www.youtube.com/watch?v=iHU53NedhkQ.

[iva_sh]

въпросната книжка за обжалване на ЕФ я прочетох цялата и съжалих за изубеното време
Може нещо да се измени в чл. 189 от ЗДвП сред време.
Няма да се учудя ако се появят отменителни решения заради това че е изтекла повече от 1 година от извършване на нарушението /как ще се установи че фишът е издаден в рамките на този срок, доколкото в него има само дата на извършване на нарушението/.