правен интерес при молба за прогласяване на нищожност на АА

[enigma]

Хм, "обществения интерес" в тази прекалено раздута форма си е соц. творение - плод на определена идеология за ролята на държавата и контрола на работническата класа и партията над нея.

А иначе логиката на стабилния оборот предполага, че какъвто и да е актът, след като не си засегнат от него, не ти е работа да го събаряш - не ти е работа да се бъркаш в чужди работи - образно казано.

Все някога законодателят ще стигне и до идеята, че не би следвало и да има нищожност в сегашния и вид, а да се следи служебно и без краен срок само за валидността на актовете (компетентност и тежки пороци във формата). Другаде вече е станало - примерно адм. актове на ЕС и много други примери. В интерес на истината ВАС има немалко решения в този смисъл - последното по делото за магистрала "Тракия".

Аз пък съм на мнение , че безсрочното прогласяване на нищожност е вредно. Иначе стигаме до абсурди като казуса "запетайка" при реституцията. За него отнесохме доста решения на Страсбург.

Не е въпрос до срочността - примерно един неподписан АА би бил невалиден такъв и няма значение кога се установява обстоятелството.

Въпросът е какво точно следва да се разбира под нищожност на АА, без при това да се правят механични заемки от гражданското право, защото "тежки нарушения за закона" не е критерий, а узаконена предпоставка за правен произвол.

[Julyan]

В таз връзка нещо да питам- водено е дело с искане за отмяна на незаконосъобразен АА. Жалбата е отхвърлена. Сега жалбопадателят завежда ново такова с искане за прогласяване нищожността на същият този АА.
Как смятате, не следва ли да се приеме, че при първото гледане съдът, произнасяйки се по незаконосъобразността на този акт е направил и преценка за неговата действителност? Служебно е бил длъжен да го направи все пак. Та такова дело следва ли да се гледа въобще повторно /с искането за прогласяване нищожността/? Или следва да се счита недопустимо поради това, че въпросът за законността на АА е вече решен?

[system]

В таз връзка нещо да питам- водено е дело с искане за отмяна на незаконосъобразен АА. Жалбата е отхвърлена. Сега жалбопадателят завежда ново такова с искане за прогласяване нищожността на същият този АА.
Как смятате, не следва ли да се приеме, че при първото гледане съдът, произнасяйки се по незаконосъобразността на този акт е направил и преценка за неговата действителност? Служебно е бил длъжен да го направи все пак. Та такова дело следва ли да се гледа въобще повторно /с искането за прогласяване нищожността/? Или следва да се счита недопустимо поради това, че въпросът за законността на АА е вече решен?

Повторната жалба с искане за обявяване на същия адм. акт за нищожен е недопустима. Като е разгледал законосъобразноста на АА, съдът се е произнесъл и по неговата валидност. Има практика на ВАС в този смисъл, утре ще се опитам да Ви я извадя

[Karakochev]

дано не ви се случи , с нищожно решение на администрацията да ви гонят например от дома ви...и тогава ще ви питат за правен интерес ако го оспорвате - пак казвам дано не ви се случва ... тогава ще е друг казуса ... сигурно... но пък ако сте пропуснал да го оспорите /например не сте знаел за решението или не сте бил страна в производството/.... - казуса е реален ,колега каракочев и ти си леко необективен...извини ме... нищожността си е нищожност за винаги , и колкото и да не ни се занимава с нея тя си остава - правното нищо си остава такова , каквото и да го правиш...и накрая винаги те захапва отзад

Моят пример беше точно тоя - как заради "запетайка" изгониха много хора от домовете им;)). Това което ми направи впечатление в решението на съда в Страсбург беше , че те обръщаха внимание върху това , че лицето , което е закупило жилище НЕ Е МОГЛО ДА ВЛИЯЕ на решението на администрацията, нито да санира сделката, нито да обжалва пред съд ......

Съгласен съм с Enigma ,че ни е нужен един много по-балансиран режим на нищожността на АА.

[system]

...., защото "тежки нарушения за закона" не е критерий, а узаконена предпоставка за правен произвол.

Е, да... НО ...
Теорията дори не е на единно мнение кои са " тежки" и кои "леки " нарушения , а да не говорим за практиката !...
Липсата на нормативни критерии води до това , а... може би и това е целта на занятието ?!

Общо взето, пороците, които водят до нищожност на адм. акт, са следните: 1. Некомпетентност на органа (материална, териториална или йерархична); 2. нарушаване на изискуемата форма - не е обаче нищожност пропускане на отделни реквизити като фактически и правни основания, наименование на акта, обжалваемост, произнасяне за разноските (последните две не са съществени нарушения и не водят и до унищожаемост). Към формалните нарушения, които водят до нищожност, са липса на обозначаване на адм. орган, липса на диспозитив или такава неяснота на диспозитива, която води до неразбираемост, съответно неизпълнимост на адм. акт; 3. такива административнопроизводствени нарушения, които да са довели долипса и/или невъзможност да бъде формирана или обективирана властническата воля на адм. орган; 4. Материалноправни нарушения - когато предвидените в административния акт материалноправни последици са противоположни или съществено отличаващи се от произтичащите по силата на правната норма от този фактически състав, като отликата е до такава степен, че тези последици са нетърпими от гледна точка на правния мир (признавам, твърде разтегливо). Тук следва да се отбележи, че нарушаването на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт не води до неговата нищожност - до такава води само несъвместимоста на предвидените с акта материалноправни последици с последиците, предвидени в конкретната материалноправна норма; 5. При нарушаване целта на закона - когато целта на конкретния адм. акт е несъвместима нито с приложимата в случая, нито с която и да е друга действаща правна норма.

[dino6506]

изчерпателни и безкрайно прави сте, благодаря , наистина "правното нищо",си поражда последици и то сериозни ... и колкото се отложи прогласяването на нищожността , толкова по болезнени са последиците , но накрая .... винаги и неминуемо ... отзад ... затова си мислех че колкото по рано се прогласи нищожноста на някъкъв адм.акт, толкова по малко ще са "неприятностите" създадени от прилагането му.
Някой искаше малко подробности - е нека са поизмислени - например нищожно решение на ОСЗГ - точно по признаците изброени от Енигма - /ОСЗГ,са свършили огромна работа , но имат и доста такива ... /,с това решение се признава собственост , която се противопоставя на трети лица - напр. бивши ползватели/станали собственици/,други претенденти за реституция...,изготвят се ПНИ,КП , ПУП ако щете - идват и копувачи ... и накрая изведнъж се оказва че решението е нощожно - не че всички не са си го знаели отпреди , но не са имали интерес...В същност от прогласяване на нищожността на това решение интерес имат малко хора - дори маса сили и средства се хвърлят да прикрият явната нищожност , но все пак решението си остава нищожно. И се появява някой , който ще си обоснове интереса /естествено/,и събаря целия въздушен замък...Пак казвам че [color=darkred]ако овреме се прогласи нищожността ядовете ще са за всички по малко .... пък ако ще и този дето пръв я е забелязъл да не му е било работа .[/color].. е това имах предвид , дано не съм издразнил някого ....
тъпичко е но тук , за разлика от "запетайкаджийските" случаи , потърпевшите ще са участвали в производството ...

[dino6506]

и още едва ли ще могат да се ползват в Страсбург от споменатия преди аргумент ...

[stroitel]

System,Julyan - приемам,че законодателството /при буквалното му тълкуване/ дава правилата,които поддържате. И теорията, и практиката също.Но нищо не е вечно, най-малкото тълкуването на правилата.
За мен форума форума е място за Новото.

В случая си мисля:
- Съдията ИВАНОВ - СЪДЪТ ли е ? Никъде не е казано - че се избира ИВАНОВ за 25 състав на Районен съд - гр..... Има случаи на всяко заседание на един състав - все различни съдии виждаш.
И ако Иванов сезира СЪДЪТ , а делото го гледа съдия Петров - това самосезиране ли е?

- Харесъл съм си един общински парцел.Научавам обаче, че Х. го е купил на цена доста - над 30% - под пазарната , без търг.И сезирам съдът със случая,като предлагам пазарна цена.
Нямам ли правен интерес, няма ли и обществен интерес сделката с Х. да бъде анулирана? Та общината ще получи значително по-голям приход от мен? Съответно-гражданите на общината ще получат по-добри услуги.След като О.има повече средства.

- Приемаме,че съдът не се е прознесъл по нищожността на акта, или видно и от мотивите въобще не се е занимавал с това. Да- задължение му е да следи за нищожност, но не го е направил.
Защо в този случай да не може да сезираш наново съда,само за нищожността?

[system]

Защото в съдебния контрол за законосъобразност винаги се съдържа и контрол за валидност на административния акт. Независимо дали има мотиви за валидност или не, след като съдът с диспозитива на решението е отхвърлил жалбата, това означава, че е приел административния акт за законосъобразен, в т. ч. и за валиден.
А за парцела, който сте си харесали - там е работата, че правният интерес не се обуславя от желания, емоции и т. н., вкл от Вашето желание да купите парцела. След като не сте се конституирал по някакъв начин като кандидат-купувач, Вие нямате правен интерес да обжалвате акта на продажба на поземления имот (доколкото този акт на продажба така, както го описвате, въобще е административен акт).

[system]

изчерпателни и безкрайно прави сте, благодаря , наистина "правното нищо",си поражда последици и то сериозни ... и колкото се отложи прогласяването на нищожността , толкова по болезнени са последиците , но накрая .... винаги и неминуемо ... отзад ... затова си мислех че колкото по рано се прогласи нищожноста на някъкъв адм.акт, толкова по малко ще са "неприятностите" създадени от прилагането му.
Някой искаше малко подробности - е нека са поизмислени - например нищожно решение на ОСЗГ - точно по признаците изброени от Енигма - /ОСЗГ,са свършили огромна работа , но имат и доста такива ... /,с това решение се признава собственост , която се противопоставя на трети лица - напр. бивши ползватели/станали собственици/,други претенденти за реституция...,изготвят се ПНИ,КП , ПУП ако щете - идват и копувачи ... и накрая изведнъж се оказва че решението е нощожно - не че всички не са си го знаели отпреди , но не са имали интерес...В същност от прогласяване на нищожността на това решение интерес имат малко хора - дори маса сили и средства се хвърлят да прикрият явната нищожност , но все пак решението си остава нищожно. И се появява някой , който ще си обоснове интереса /естествено/,и събаря целия въздушен замък...Пак казвам че [color=darkred]ако овреме се прогласи нищожността ядовете ще са за всички по малко .... пък ако ще и този дето пръв я е забелязъл да не му е било работа .[/color].. е това имах предвид , дано не съм издразнил някого ....
тъпичко е но тук , за разлика от "запетайкаджийските" случаи , потърпевшите ще са участвали в производството ...

Защо според Вас решението е нищожно в този случай ?

[Julyan]

system, също смятам, че не следва да се гледа такова дело втори път /за мен си е повторно гледане/. Първоинстанционният съд обаче го е гледал, което намирам за недопустимо. Ако имаш практика такава- дай да я нагледам и нея.
Ако съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на АА като незаконосъобразен /т.е. не са налице основания за унищожаемост на акта/, то същият следва да не е и нищожен. Все пак в АП основанията за нищожност и унищожаемост на актовете се отнасят до тежестта на порока. След като е прието вече, че не са налице такива "с по- малка тежест", това би означавало, че не са налице и онези "с по- голямата такава".
Строител, твърдо по поставения от Вас случай за покупката на парцела вие не притежавате легитимацията за подаване на жалба. Съдът ще ви остави същата без разглеждане поради липса на правен интерес. Правният интерес е фигура различна от личния такъв, все пак. Ако общината бе обявила търг за имота и вие се бяхте явили на него, щахте да имате възможността да обжалвате крайният акт на кмета. Търг, обаче, в разрез със закона дори, не е бил проведен. Биха могли да бъдат сезирани съответните финансово контролни органи за това. Стигам и по- далеч- дори прокуратурата, макар че вземане на отношение и предприемане на мерки реално по такъв случай ми е доста "хипотетично", да речем. Имам и такава практика- удължаване срок на договор за строеж в общински имот от страна на общината, като обаче договорът е изтекъл преди това "удължаване" да бъде гласувано от ОбС. Трето лице, във вашето положение, се опита да атакува това, но АС и ВАС твърдо отказаха да се гледа такова дело, поради изложените вече съображения- липса на правен интерес.

[enigma]

Вижте чл. 177, ал. 3 АПК.

[Julyan]

Да, в чл. 177, ал.3 АПК го има, само че първото гледане на делото /когато е обсъден въпросът за законосъобразността на акта/ е било преди 2 години, т.е. преди АПК, като и съответно съд. решение е било произнесено при действието на ЗАП. Това, обаче според мен, не следва да променя нещата. Дори в коментара пише, че ал.3 на чл. 177 е ненужна разпоредба, поради горните мотиви. Тогава, по подобие на сегашния чл. 168, ал.1 от АПК, съществуваше чл. 41 на ЗАП, съгласно който съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът- т.е. съдът и тогава е следвало да следи за всички основания за отмяна или прогласяване на нищожност на акта.

Твърдо смятам, че решението на І инстанция по второто дело е недопустимо и следва да се обезсили.
Ще ми се да погледна и практика, ще потърся и аз все пак.

[enigma]

Е, да ненужна, но сега вече е ясно, че не може да има обратна практика .

Не е толкова ненужна.

[system]

Julyan, търся в момента. Трябва да ровя от минали години, "практиката" ми по адм. дела практически приключи.

[system]

Това намерих в Апис: Опр. 6202-2005-V, Опр. 6501-2005-V, Опр. 6507-2006-V, Опр. 8899-2003-ІV, Р. 1467-2004-V, Р. 4467-2004-ІV, Р. 10471-2006-5чл. с-в. Ще търся и във файловете на бившето ни административно отделение.

[dino6506]

изчерпателни и безкрайно прави сте, благодаря , наистина "правното нищо",си поражда последици и то сериозни ... и колкото се отложи прогласяването на нищожността , толкова по болезнени са последиците , но накрая .... винаги и неминуемо ... отзад ... затова си мислех че колкото по рано се прогласи нищожноста на някъкъв адм.акт, толкова по малко ще са "неприятностите" създадени от прилагането му.
Някой искаше малко подробности - е нека са поизмислени - например нищожно решение на ОСЗГ - точно по признаците изброени от Енигма - /ОСЗГ,са свършили огромна работа , но имат и доста такива ... /,с това решение се признава собственост , която се противопоставя на трети лица - напр. бивши ползватели/станали собственици/,други претенденти за реституция...,изготвят се ПНИ,КП , ПУП ако щете - идват и копувачи ... и накрая изведнъж се оказва че решението е нощожно - не че всички не са си го знаели отпреди , но не са имали интерес...В същност от прогласяване на нищожността на това решение интерес имат малко хора - дори маса сили и средства се хвърлят да прикрият явната нищожност , но все пак решението си остава нищожно. И се появява някой , който ще си обоснове интереса /естествено/,и събаря целия въздушен замък...Пак казвам че [color=darkred]ако овреме се прогласи нищожността ядовете ще са за всички по малко .... пък ако ще и този дето пръв я е забелязъл да не му е било работа .[/color].. е това имах предвид , дано не съм издразнил някого ....
тъпичко е но тук , за разлика от "запетайкаджийските" случаи , потърпевшите ще са участвали в производството ...

Защо според Вас решението е нищожно в този случай ?

например... издадено от неправоимащ орган - когато ОСЗГ ,/без да имат това право/, са си отменяли влезли в сила решеиня и са ги подменяли с нови/в зависимост от "вятъра"/,....не са били указвани граници и съседи на имотите и не е възножно да се определи волята на адм.орган - не могат да се индивидуализират имотите , ....възставовявани са имоти на несъществували лица/без надлежна страна по производството/, ....признавани са за връщане несъществували имоти /невъзможен предмет на адм.производство/,е има и много други пороци но не всички водят задължително до нищожност - производството пред ОСЗГ , макар и формално двустранно , си е било биене на дуспи без вратар - всичко каквото се е заявявало се е връщало и за това са били "заинтересовани" и двете страни - от там и самозабравянето и пороците ...
В същност е много вероятно - ако се допусне разглеждане на това дело /за прогласяване нищожножноста на решение на ОСЗГ/,впоследствие такива дела да станат и масова практика - в отговор на вълната от искове подадени от лица с реституционни претенции - и ще падне едно обосноваване на правен интерес...но пък колко случаи като този със двойното връщане на гори на Царя ще лъснат...интересно в неговия случай кой ли ще сезира Съда/...правния интерес.../

[Julyan]

Благодаря. Ще ги потърся и аз по тези номера. Нашето първо решение е преди АПК. Само второ производство, за нищожността, върви от миналата година и по него първоинстанционният съд се е произнесъл по същество.

[prof_prof]

...., защото "тежки нарушения за закона" не е критерий, а узаконена предпоставка за правен произвол.

Е, да... НО ...
Теорията дори не е на единно мнение кои са " тежки" и кои "леки " нарушения , а да не говорим за практиката !...
Липсата на нормативни критерии води до това , а... може би и това е целта на занятието ?!

Общо взето, пороците, които водят до нищожност на адм. акт, са следните: 1. Некомпетентност на органа (материална, териториална или йерархична); 2. нарушаване на изискуемата форма - не е обаче нищожност пропускане на отделни реквизити като фактически и правни основания, наименование на акта, обжалваемост, произнасяне за разноските (последните две не са съществени нарушения и не водят и до унищожаемост). Към формалните нарушения, които водят до нищожност, са липса на обозначаване на адм. орган, липса на диспозитив или такава неяснота на диспозитива, която води до неразбираемост, съответно неизпълнимост на адм. акт; 3. такива административнопроизводствени нарушения, които да са довели долипса и/или невъзможност да бъде формирана или обективирана властническата воля на адм. орган; 4. Материалноправни нарушения - когато предвидените в административния акт материалноправни последици са противоположни или съществено отличаващи се от произтичащите по силата на правната норма от този фактически състав, като отликата е до такава степен, че тези последици са нетърпими от гледна точка на правния мир (признавам, твърде разтегливо). Тук следва да се отбележи, че нарушаването на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт не води до неговата нищожност - до такава води само несъвместимоста на предвидените с акта материалноправни последици с последиците, предвидени в конкретната материалноправна норма; 5. При нарушаване целта на закона - когато целта на конкретния адм. акт е несъвместима нито с приложимата в случая, нито с която и да е друга действаща правна норма.

С огромно съжаление се включвам толкова късно в тази тема, но се изкушавам да добавя някои неща:

Ако трябва генерално да отграничим нищожните от унищожаемите АА, можем да търсим у тях такива пороци, които обективно водят до невъзможност актът да породи правни последици. Например по отношение на формата - ако не е подписан или липсва наименованието на органа, който го е издал /в този случай липса авторът на волеизявлението/; във връзка с материалната незаконосъобразност - нищожни биха били АА, в които материализираното волеизявление на административния орган противоречи на императивни законови разпоредби /например налага извършването на административно нарушение или престъпление/.
Колкото до несъответствието с целта на закона - като че ли това е един от най-трудно доловимите пороци, особено когато трябва да се обоснове нищожност. За да е налице такава, трябвя да има пълно несъответствие между целта преследвана с акта и законоустановената цел /независимо дали става дума за закона въз основа на който се издава АА или друг закон/, както и същата тази цел да не може да се постигне с друг акт на какъвто и да е орган.
При нарушаването на административнопроизводствените правила пък се стига по-често до унищожаемост, освен ако порокът не е такъв, че да доведе до липса на валидно волеизявление.
Според мен именно пороците, свързани с липсата на валидно волеизявление водят до нищожност.

[dino6506]

очевдно белезите на нищожноста са широкоизвестни , но правния интерес от прогласяването и продължава да създава въпросителни - след като с основание очевидно нищожен адм. акт ,се оспорва собствеността ми , мисля имам правен интерес нищожноста да се прогласи ... е не всички мислят така - вероятно ще се стига и до върховен съд - ако някой е срещал подобен случай нека сподели моля...