pravomoshtiya na slugitelite ot ikonomicheska policiya

[АЗ]

Служителите на ИП са си полицаи. Като такива за тях важат Закона за нционалната полиция и Закона за Министерството на вътрешните работи. Това е.

[alexander_tonev]

Законът за националната полиция е отменен ( ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) ЗМВР кодифицира устройството и правомощията на органите на всички служби и звена - полиция, НСЖ, пожарна, НСБОП, СОБТ и пр. Правомощията на полицейските органи са уредени в чл. 61 и сл. ЗМВР. Обаче никъде не откривам да се говори за звено икономическа полиция. Не отркривам и устройствен правилник на Национална служба "Полиция", където да е предвидено това звено. Така или иначе, правомощията са дадени в ЗМВР, в подзаконов акт не могат да се предвидят повече или различни правомощия. За улеснение Ви посочвам по-важните правомощия на органите на НСП, доколкото, както посочи колегата, служителите на икономическа полиция са полицаи /въпреки, че не откривам къде се предвижда създаването на такова специализирано звено/:

Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи, организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.
(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по ал. 1 разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.
(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 63. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред.
(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.
Чл. 65. Полицейските органи разкриват и участват в разследването на престъпления при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.)
(1) Полицейските органи регистрират лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното преследване, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на регистрацията полицейските органи:
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1 - 20 от Закона за българските документи за самоличност;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК-профил на лицата, когато това е необходимо.

Чл. 67. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за осъществяване на действия по определените им с този закон правомощия.
(2) За призоваването полицейските органи уведомяват гражданите писмено. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
(3) (Нова, ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В бързи случаи призоваването може да се извършва по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждаване за полученото съобщение.

Чл. 68. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:
1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. (изм., ДВ, бр. 29 от 2000 г.) при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Установяване на самоличността се извършва чрез представяне на документ на самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни.
Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да задържат лица:
1. (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) за които има данни, че са извършили престъпление;
2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;
4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;
5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 68;
6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;
7. (нова, ДВ, бр. 17 от 2003 г.) обявени за международно издирване по искане на друга държава във връзка с тяхната екстрадиция;
8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 17 от 2003 г.) в случаи, определени от закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.
(3) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.
(4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита
Чл. 73. (1) Полицейските органи извършват личен обиск на лица:
1. задържани при условията на чл. 70, ал. 1;
2. за които съществуват данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;
3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението.
(2) Личен обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 74. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 68-70;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.
(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена в случаите, когато са налице данни за извършено нарушение на обществения ред.
Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност, или са налице други случаи на крайна необходимост.
(2) Полицейските органи след приключване проверката на помещението са длъжни да съставят протокол, в който се посочват името и длъжността на служителя и неговата месторабота, самоличността на собственика или обитателя, основанието за проверката, времето и мястото на извършването й и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.
(3) За проверката незабавно се уведомяват органите на прокуратурата.
Чл. 78. (1) Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения на обществения ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.
(2) (Изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.
(3) Редът за употреба на средствата по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 79. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.
(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 80. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;
3. при неизбежна отбрана;
4. (доп., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;
5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.
(2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред.