Завземане на обща част водеща до покрива

[dobco21]

Здравейте,
Съседите са завзели общите части* под покрива, които са единственият излаз към него и в момента излизането там е практически невъзможно. Освен това са си пуснали и вода, която най-вероятно не плащат (едва ли има водомер) но ползват. Какви са правата на блока и как те могат да бъдат потърсени. Всичко това е направено от домоуправителя и останалата част от блока (предимно възрастни хора) са се примирили със ситуацията.

[sunnyset]

Здравейте,
Съседите са завзели общите части* под покрива, които са единственият излаз към него и в момента излизането там е практически невъзможно. Освен това са си пуснали и вода, която най-вероятно не плащат (едва ли има водомер) но ползват. Какви са правата на блока и как те могат да бъдат потърсени. Всичко това е направено от домоуправителя и останалата част от блока (предимно възрастни хора) са се примирили със ситуацията.

Може да потърсите правата си по съдебен ред /с адвокат, разбира се/, като предявите иск по чл. 108 или чл. 109 от Закона за собствеността.

[nasso_5]

Правата на блока ли?...Има един закон,нарича се ЗУЕС...Блока няма ли Управителен съвет?..
Един въпрос,събирате ли парички за покрив...?
пп
Силно се съмнявам,че възрастните хора ще хукнат да се катерят по покривите...

[sunnyset]

Ако не са спазени изискванията на чл. 185, ал. 2 или ал.3 ЗУТ, и при положение, че останалите хора бездействат /включително и управителя/, как може да постъпи dobco21, според вас?

[emilgrigorov]

Ако не са спазени изискванията на чл. 185, ал. 2 или ал.3 ЗУТ, и при положение, че останалите хора бездействат /включително и управителя/, как може да постъпи dobco21, според вас?

По 169 ал.(1) т.2 и 4, ако изрази притесненията си и в пожарната, и в общината, с копие (разлепване) и до етажната собственост? Възможно е да стане по-лесно.

[trando58]

Ще почакам още малко да се насладя на "гениални съвети" за един изключително тъп въпрос.....който е толкова лесно оправим

[emilgrigorov]

Ами, да. Изважда достатъчно пари, количество надхвърлящо критичната маса, закупува апартамента на лошия, и в следващият прекрасен момент се оказва, че "завзетият участък" и таванчето са си всъщност много удобни и наред

[daksus]

Моето виждане по казуса е следното: на лице е спор относно използването на ОЧ. В случай, че лицето, което е завзело ОЧ не разполага с нотариално заверено съгласие на всички собственици, съгласно чл.185, ал.2, предл.2, ЗУТ, свиквате ОС на ЕС, което в изпълнение на правомощията си по чл.11, ал.1, т.10, буква "и" ЗУЕС да вземе решение за прекратяване на неоснователното използване на въпросните ОЧ. В случая решението се приема с обикновено мнозинство. Лошото на едно такова решение, взето по този начин, според мен, е че не може да се изпълни по принудителен ред. Тоест по ЗУЕС много шум за нищо.
Другият вариант е по общия исков ред. Всеки собственик на ид.ч. от ОЧ на сградата може да предяви иск по чл.109 ЗС ако са на лице действия, пречещи му да упражнява своето право, а изглежда че нещо такова се е получило . Разбира се и тук има особености, но на прима виста това от мен.

[sunnyset]

След като за вас, trando58, въпросът е „изключително тъп и толкова лесно оправим“, посочете вашето решение.
Написала съм това, което знам. Разбира се, никой не е задължен да го споделя. При положение, че останалите етажни собственици са се примирили, за dobco21 има възможност да търси защита на правата си по съдебен ред. Изборът е негов. Това не изключва и други варианти за решение на проблема.

Ще посоча и две решения относно ползването и преустройството на обща част в ЕС.

Решение на ВКС - № 345/25.06.2010г.

Р Е Ш Е Н И Е
№345
София, 25.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1497 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на Н. С. С. и Е. Х. С. против решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 108 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 987/2008 г. на Районен съд-Разград за отхвърляне на предявения от Н. С. С. и Е. Х. С. против А. А. А. и Н. Е. А. иск за премахване за сметка на ответниците последиците от неправомерните действия върху общи части на описаната жилищна сграда с административен адрес гр. Р., ул.”П” № 24, изразяващи се в изграждане на кухненски бокс в коридора, баня и тоалетна под стълбищната клетка в приземния етаж на сградата, както и импровизирана баня в най-горната част на коридора на втория етаж на сградата, непосредствено под отвора за подпокривното пространство.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че не е установено неоснователно въздействие, което да надхвърля позволеното и да създава реални пречки за упражняване правото на собственост и ползване на ищците в пълен обем, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и Н. Е. А..оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 438 от 28.04.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали преустройството на общи части и ползването им по начин, различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие при липса на договореност между етажните собственици за ползването на общите части.
В настоящия случай въззивният съд е приел за установено, че всяка от страните притежава самостоятелен обект в процесната сграда: ищците – жилище в южната част на първия етаж и избено помещение в западната част на приземния етаж, а ответниците – апартамент на втория жилищен етаж, изба, гараж и таванско помещение. Ответниците са преустроили собствените си изба и гараж в жилищни помещения, достъпа до които се осигурява от общо стълбище и през общия разпределителен коридор, като в последния е поставено кухненско обзавеждане, което няма характер на трайно подобрение, водещо до преустройство на имота. Такова преустройство е извършено с обособяване от ответниците на баня-тоалетна под стълбищното рамо на ниво приземен етаж, която е изградена в южната половина на приземния етаж, непосредствено пред притежаваните от ответниците помещения и встрани /под/ стълбището, което осигурява достъп до намиращото се в западната част на приземния етаж избено помещение на ищците. На нивото на собствения си втори етаж ответниците са преустроили пространството под рамото на водещото до този етаж стълбище в сервизно помещение /баня-тоалетна/, като тоалетната чиния е монтирана под отвора за достъп до подпокривното пространство, като е безспорно установено, че тавана на сградата е собственост на ответниците. Съдът е приел, че по делото не е установено преустройството да е извършено по начин, надхвърлящ пределите на позволеното и създаващ реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Счетено е, че преустройствата са в рамките на притежаваното от ответниците право на собственост и по начин, който не препятства достъпа на ищците до собствените им помещения, а липсват и доказателства страните да са постигнали договореност как ще се разпредели ползването на общите части на имота, за да има установяване на конкретни действия, с които се пречи на така установеното ползване.
В решение № 2* от 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г., І г.о. е прието, че дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните власти административни актове за преустройство на общи части на съсобствена между страните постройка, съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват по предназначението им, а в решение № 238 от 1.04.2009 г. по гр.д. № 5211/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. – че преграждане на подстълбищното пространство и на коридора на етажа е несъобразено с предназначението му – ползване на помещенията към него, което пречи да се упражнява правото на собственост върху разпределената част от призема, а за поставянето на преградата, като вътрешно преустройство на обща част, което не засяга конструктивно сградата, не се изисква архитектурен проект, но като действие на управление на тази част, е необходимо решение /съгласие/ на съсобствениците – чл.42 ЗС и чл.5 ПУРНЕС, като в същия смисъл е и решение № 218/30.03.2009 г. по гр.д. № 6040/2007 г., ВКС, ІV г.о.
Правилна е практиката по приложените към касационната жалба и посочени по-горе съдебни решения. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство или променено предназначение. Следователно, ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно установено, че ответниците, като собственици на самостоятелно жилище на втория етаж и на помещения в приземния етаж, са преустроили подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна, а в коридора на същия са поставили кухненско оборудване и са изградили баня-тоалетна в коридора на втория етаж, непосредствено под отвора за подпокривното пространство /тавана/.
Предназначението на коридора е да осигурява достъп до помещенията, имащи излаз към него. Ползването му по начин, различен от това предназначение може да стане само по решение на съсобствениците на общите части и то ако е осигурен друг достъп до помещенията. В случая ответниците са оспорили притежаването помещение в приземния етаж от ищците, като са твърдели, че само и е предоставено ползването на помещението в приземния етаж, което има достъп от двора. Ищците се явяват правоприемници на С. А. Н. , чиито права са удостоверени с констативен нотариален акт № 68, том VІІІ, дело 2089/97 г. на нотариус при Разградски районен съд, по отношение на първия жилищен етаж, заедно с принадлежащата баня и перално помещение в приземния етаж и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Помещението в приземния етаж се явява обслужващо и следва собствеността на главната вещ – първия жилищен етаж – поради което без правно значение е дали същото е описано при извършване на прехвърлителните договори. От приложеното към експертното заключение разпределение на приземния етаж е видно, че достъпа до избеното помещение на ищците се осъществява през стълбищната клетка и коридора. Следователно поставеното кухненско обзавеждане в коридора и ползването му не по предназначение съставлява неоснователно действие, което препятства достъпа на ищците до избеното им помещение. Искът е предявен за преустановяване на неправомерните действия, съставляващи изграждане на кухненски бокс в коридора. Обстоятелството, че се касае не до преустройство, а до поставяне на кухненско обзавеждане и ползването на общата част като кухненски бокс, е без значение при преценка вида на търсената защита, доколкото искът се индивидуализира чрез фактическите твърдения и петитума, а в исковата молба ищците са се позовали на неправомерна промяна в предназначението на общите части.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС за премахване на кухненското обзавеждане от коридора на приземния етаж и преустановяване ползването му като кухненски бокс се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаването му.
По отношение иска за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в баня-тоалетна – ищците твърдят, че преустройството на тази обща част препятства достъпа им до избеното им помещение. От скицата на приземния етаж към експертното заключение е видно, че вратата на обособеното обслужващо помещение се отваря навън към общия коридор непосредствено до стълбите към него. От значение за основателността на иска е обаче дали това препятства достъпа по стълбищната клетка и коридора, за което е следвало да се постави задача на вещото лице, което да направи необходимите измервания и въз основа на експертното заключение да се прецени дали се препятства достъпа на ищците и дали исканата мярка е адекватна на евентуалното неоснователно въздействие.
По отношение искането за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж: ищците са обосновали иска си с твърдението, че се касае до обща част, като в резултат на преустройството е ограничен достъпа им до подпокривното пространство. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че ищците са собственици само на първия етаж и на нищо, което се намира над него, докато ответниците са собственици на реално таванско помещение. Следователно от значение за изхода на спора е дали пространството между втория етаж и покрива има характер на подпокривно пространство, т.е. обща част или на таванско помещение, явяващо се складово помещение към жилището на втория етаж, собственост на ответниците. За това обстоятелство е следвало да бъде поставена задача на вещото лице, което да установи предвижданията на архитектурния проект и отговаря ли осъщественото строителство на него, евентуално наличието на други обстоятелства от значение по поставения въпрос във връзка с разясненията в ТР № 34/83 г., ОСГК, с оглед преценка дали пространството между втория етаж и покрива е обща част или принадлежност към имота на ответниците.
С оглед изложеното решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна и за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане в тази част на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС за премахване на кухненското обзавеждане от коридора на приземния етаж и преустановяване ползването му като кухненски бокс и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** и Н. Е. А., ЕГН **********, двамата от гр. Р., ул.”П” № 24 да премахнат кухненското обзавеждане от коридора в приземния етаж на сградата в гр. Р., ул.”П” № 24 с идентификатор по одобрената кадастрална карта на гр. Р. № 6* построена в УПИ * в кв.174 по плана на гр. Р. с идентификатор по кадастралната карта № 6* и да преустановят ползването му като кухненски бокс, на основание чл.109 ЗС по предявения иск от Н. С. С., ЕГН ********** и Е. Х. С., ЕГН **********, двамата от гр. Р., ул.”П” № 24.
ОТМЕНЯ решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна и за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж в същата сграда.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

„ Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство или променено предназначение. Следователно, ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС.“

Решение - №168/09.08.2010г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168 09.08.2010г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети юли две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 188 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на П.И.Д. с ЕГН – ********** ***, Б.И.М. с ЕГН – ********** ***, Л.В.Т. с ЕГН – ********** *** и Т.В.Н. с ЕГН – ********** *** против Д.П.А. с ЕГН – ********** в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ „Р. н.” ЕООД с ЕИК-******** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.”М. р.”, ********. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да премахне незаконно поставените от него два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет върху покрива на жилищна сграда, изградена в собствения на ищците ПИ с идентификатор 61056.502.36 на площ от 1434кв.м. по кад.карта на с.Равда, с трайно предназначение:урбанизирана територия и начин на трайно ползване:ниско застрояване, при граници на имота: ПИ с идентификатори 61056.502.37, 6156.502.521, 61056.502.505 и 61056.502.35, в която жилищна сграда същите имат собствени апартаменти. Представят писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
В първо по делото с.з. ищците чрез своя процесуален представител поддържат исковата молба и представените с нея доказателства. Заявяват, че след завеждане на исковата молба ответникът е премахнал процесните два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет, поради което претендират направените от тях разноски.
С постъпилия по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор ответникът по подробно изложени съображения застъпва становище на първо место за недопустимост на претенцията поради липса на активна процесуална легитимация на ищците и на второ место, счита същия за неоснователен. Също представя доказателства.
В с.з. ответникът, чрез своя процесуален представител моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, също претендира разноски.
След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 61056.502.36 на площ от 1434кв.м. по кад.карта на с.Равда, с трайно предназначение:урбанизирана територия и начин на трайно ползване:ниско застрояване, при граници на имота: ПИ с идентификатори 61056.502.37, 6156.502.521, 61056.502.505 и 61056.502.35, като в имота има построена жилищна сграда, в която на партерния етаж се намирал офиса на фирмата на ответника. Ищците твърдят, че без тяхно съгласие и разрешение ответника е монтирал на покрива на жилищната сграда два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да премахне незаконно поставените от него антени, като им заплати обезщетение за ползването за периода от 25.05.2007г. до 25.05.2009г. в размер на 200лв. месечно.
Първоначално исковата молба е била заведена в РС-Бургас, където е образувано гр.д. № 7132/09г. по описа на съда. С определение от 29.01.2010г. РС-Бургас е разделил производството по делото като е приел за разглеждане претенцията по чл.59 от ЗЗД и е изпратил по подсъдност претенцията по чл.109 от ЗС на РС-Несебър.
С постъпилия в месечния срок писмен отговор от страна на ответника се застъпва становище, което се поддържа и в с.з., че претенцията по чл.109 от ЗС е недопустима, алтернативно – неоснователна. По допустимостта: застъпва се становище, че липсва активна процесуално правна легитимация, тъй като претенцията е предявена от четиримата собственици на недвижимия имот, но върху него е построена сграда в режим на етажна собственост и подобен иск може да бъде предявен след като е взето решение на общо събрание на етажните собственици, а липсват данни за такова. На следващо место твърди се че ответникът е и собственик на апартамент № 13Б, находящ се в същата сграда, което се установява и от представения по делото нот.акт№ 74/10.08..2007г., том ХІІ, рег.№ 6998, нот.дело № 2171/2007г./вж.л.10 по дело/, а съгласно чл.5, ал.1 от ЗУЕС – собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е в режим на етажна собственост имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, а функционалното предназначение на покрива е да обслужва всички етажни собственици, поради което ответникът има право да го ползва съобразно квотата си. На следващо место твърди се, че между единият от ищците и ответника е възникнало наемно правоотношение, по силата на което ответникът е наел два магазина, находящи се в същата сграда. Предвид горното се застъпва становище, че липсва както материалноправна така и процесуалноправна легитимация за ищците.
Не се спори между страните по делото, че ищецът е монтирал на покрива на жилищната сграда процесните два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет, както и че същите са премахнати от него преди първо по делото с.з.. От изявленията на страните по делото не се установява датата на премахване на съораженията. Поради претенциите си за разноски страните настояват за произнасяне по съществото на спора от страна на съда.
Не се споделя становището за недопустимост на претенцията по чл.109 от ЗС по съображенията изложени в писмения отговор, тъй като лицата, които са предявили иска, са собственици на самостоятелни апартаменти от сградата етажна собственост и в това си качество могат и сами да търсят по исков ред защита на правото си на собственост върху общите части, без да се нуждаят от съдействието на управителните органи на етажната собственост. Тези органи не могат да ограничат защитата на вещните права на етажния собственик, дори когато се касае за общи части на етажната собственост. 3атова, за осъществяване на негаторната защита на правата на етажния собственик върху общите части не е задължително да се спазва редът за управлението на общите части в етажната собственост. Както в една обикновена съсобственост съсобствениците не се нуждаят от съдействието на останалите съсобственици при защита на вещните си права на съсобственост, така и при етажната собственост всеки етажен собственик има право да защити правата си върху общите части на етажната собственост, включително и да предяви негаторен иск без да иска съгласие от органите на управление на етажната собственост, съобразно разпоредбите на чл.47, ал.1, вр.чл.109 от ЗС /вж. определение № 196/08.05.2009г. по ч.гр.д. № 52/2009г., г.к., ІІ г.о. на ВКС.
С оглед горното предявеният иск по чл.109 от ЗС съдът преценя като допустим. Предявен е от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Ищците твърдят с исковата молба, че ответната страна без тяхно съгласие и знание е монтирал на покрива на кооперацията два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет, която им пречи да упражняват правото на собственост.
За да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че й принадлежи правото на собственост върху съответния имот и че това му право е нарушено от ответната страна без правно основание. Искът по своята правна същност е насочен за защита правото на собственост, като негаторния иск е допустимо средство за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственикът му. Както бе посочено по-горе не се спори между страните, че към датата на първо по делото с.з., /когато за първи път пред съда са направени изявленията и на двете страни/, процесните два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет са премахнати от ответника. Ето защо съдът намира, че по делото не се доказа елемент от фактическия състав на негаторната защита на правото на собственост по чл. 109 ЗС, а именно осъществяването на неоснователно действие от страна на ответника, което пречи на ищците да упражняват своето право, както към датата на депозиране на исковата молба в съда, така и към датата на постановяване на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
По отношение разноските: И двете страни по делото претендират присъждане на разноски по делото. Претенцията на ищците се основава на съображението, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, а ответникът претендира разноски считайки, че ищците са злоупотребили с права, тъй като не са десезирали съда след демонтирането на процесните антени. Както бе посочено по-горе ищците твърдят в първо по делото с.з., че ответникът е демонтирал антените около два месеца след депозирането на исковата молба, ответникът твърди, че е сторил това след получаването на нотариалните покани и преди подаването на исковата молба в съда/вж.прот. от с.з. от 20.07.2010г.-л.24 по дело/. Следва да се отбележи, че ответникът е бил длъжен съгласно правилата на чл.131 от ГПК да посочи настъпването на това обстоятелство в писмения си отговор, тъй като именно в него съобразно чл.131, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК същият е длъжен да даде своето становище относно обстоятелствата, на които се основава искът и да изложи всичките си възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Ето защо настоящата инстанция приема, че това ново обстоятелство не е било посочено в отговора по исковата молба, тъй като не е било настъпило към този момент. В противен случай още с отговора ответникът би се позовал на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, но и това не е сторено. Ето защо твърдението на ответника, че антените са демонтирани след получаване на нотариалните покани съдът възприема като защитна теза, инцидентно сформирана в цитираното съдебно заседание.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и в негова тежест следва да се възложат направените от ищците съдебни разноски в общ размер от 520лв.
Мотивиран от горното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.И.Д. с ЕГН – ********** ***, Б.И.М. с ЕГН – ********** ***, Л.В.Т. с ЕГН – ********** *** и Т.В.Н. с ЕГН – ********** *** иск по чл.109 от ЗС против Д.П.А. с ЕГН – ********** в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ „Р.н.” ЕООД с ЕИК*********със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.*********, за осъждане на ответника да премахне незаконно поставените от него два броя радиорелейни антени/станции/ за пренос на интернет върху покрива на жилищна сграда, изградена в собствения на ищците ПИ с идентификатор 61056.502.36 на площ от 1434кв.м. по кад.карта на с.Равда, с трайно предназначение:урбанизирана територия и начин на трайно ползване:ниско застрояване, при граници на имота: ПИ с идентификатори 61056.502.37, 6156.502.521, 61056.502.505 и 61056.502.35 като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.А. с ЕГН – ********** в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ „Р. н.” ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.*********да заплати на П.И.Д. с ЕГН – ********** ***, Б.И.М. с ЕГН – ********** ***, Л.В.Т. с ЕГН – ********** *** и Т.В.Н. с ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 520лв./петстотин и двадесет/лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Бургас.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

„Не се споделя становището за недопустимост на претенцията по чл.109 от ЗС по съображенията изложени в писмения отговор, тъй като лицата, които са предявили иска, са собственици на самостоятелни апартаменти от сградата етажна собственост и в това си качество могат и сами да търсят по исков ред защита на правото си на собственост върху общите части, без да се нуждаят от съдействието на управителните органи на етажната собственост. Тези органи не могат да ограничат защитата на вещните права на етажния собственик, дори когато се касае за общи части на етажната собственост. 3атова, за осъществяване на негаторната защита на правата на етажния собственик върху общите части не е задължително да се спазва редът за управлението на общите части в етажната собственост. Както в една обикновена съсобственост съсобствениците не се нуждаят от съдействието на останалите съсобственици при защита на вещните си права на съсобственост, така и при етажната собственост всеки етажен собственик има право да защити правата си върху общите части на етажната собственост, включително и да предяви негаторен иск без да иска съгласие от органите на управление на етажната собственост, съобразно разпоредбите на чл.47, ал.1, вр.чл.109 от ЗС /вж. определение № 196/08.05.2009г. по ч.гр.д. № 52/2009г., г.к., ІІ г.о. на ВКС.“

[trando58]

Прочетете чл.17(2)1 от ЗУЕС