Благодаря! Мислите ли, че от едно допълващоо, каквото е стопанска сграда в друго допълващо - лятна кухня е допустимо? Копирам решението по-долу само като сведение. Вероятно не е обжалвано. Търсих казус във ВАС, но се изморих на това решение
. "Ще намерим вариант", каза оптимистът
Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Сливен, 02.02.2010 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на единадесет януари
през две хиляди и десета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря В.К. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 253 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на Д.П.Д. против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С.В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като за разрешения строеж се изисква съгласието на съседа, в случая оспорващата и не се е касаело за ремонт и преустройство на съществуваща сграда, тъй като такава липсва. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б. поддържа жалбата. Счита, че в случая се касае до промяна в предназначението на строежа. Претендират за направените по делото разноски.
Ответникът по жалба – РДНСК Сливен, чрез мл. юриск. Д. М. – К. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Твърди, че оспорващия не е от кръга на заинтересованите лица, които имат право да обжалват разрешение за строеж. Моли съда да остави в сила заповедта на Началника на РДНСК, като правилна и законосъобразна. Претендира за направените разноски.
Заинтересованата страна С.С.К. счита жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж №133/16.06.2009г., издадено от Главния архитект на Община Сливен за строеж "Жилищна сграда-ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ-167, кв.20 по плана на с.И., Община С., поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
Имота във връзка с който е издадено разрешението за строеж е собственост на Т. Д. М. и С.С.К.-нотариален акт № 10 т. ХІ дело № 2520/2008 г. на СВ при СлРС.
Съгласно нотариален акт № 1, том ХIV, дело № 3038/2004 г. на СВ при СлРС оспорващата Д.П.Д. се легитимира като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С.
Производството по издаване на оспорения пред Началника на РДНСК административен акт е започнало с подаване на заявление вх.№ 9400-22927/03.10.2008 г., с което е внесен за разглеждане проект за обект "Основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка за жилищни нужди в УПИ VIII-167, кв. 20 с. И., община С.". Проектът е в части архитектурна, строителни конструкции, ВиК, електро. Към проекта в част "архитектурна" е приложен графичен материал - заснемане на съществуваща сграда. Проектът е разгледан на заседание на ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 44/10.10.2008г. същият е приет. Със заявление № 9400 - 9788/08.06.2009 г. е поискано издаването на разрешение за строеж.
Въз основа на заявлението Главния архитект на Община Сливен е издал Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г., с което разрешил на С.С.К., да извърши строеж: " Жилищна сграда - ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, кв. 20 по плана на с.И. община С. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148 ал.1, 2 и 4, вр. с чл.53 от ЗУТ и § 5 т.38 от ДР на ЗУТ за извършване на ремонт и преустрои, без промяна на външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение, за нуждите на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, на съществуващата едноетажна стопанска постройка, разположена на вътрешната регулационна линия в западната част на УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И, Община С.
За издаденото разрешение за строеж общинската администрация е изготвила обявление № ОРД 03-367 от 17.06.2009 г., което е връчено на лицето в полза, на което е издадено разрешението, Т. Д. М. и Д.П.Д., като на последната обявлението е връчено на 29.06.2009 г. Против строителното разрешение Д.П.Д. подала жалба до Началника на РДНСК Сливен вх.№ 9400-11617 от 09.07.2009 г.. Началника на РДНСК разгледал жалбата и със своя Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. отхвърлил същата, поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от инж.Ф.К., от чието заключение става ясно, че съгласно застроителния план имоти 167 и 168 попадат в контактната зона с паметници на културата. Процесната сграда в УПИ VIII-167 в ЗП е отразена като "запазващи се жилищни сгради", а двуетажната сграда в североизточния край на УПИ VІІІ-167 и сградата в УПИ VII-168 са сигнирани като "запазващи се жилищни сгради с необходимост от корекция на фасадите". Със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г. е одобрена кадастрална карта на с. И., съгласно която УПИ VIII-167 е идентичен с имот с идентификатор 32915.501.167, като в имота са нанесени три сгради - същите, които са изобразени и на скица № 1301/2008г. –извадка от ПУП на с.И. Вещото лице е извършило огледа на място, при който е констатирало, че процесиите сгради не съществуват. На съществуващия ограден зид между имоти УПИ VIII-167 и УПИ VII-168 имало остатъци от мазилка, както и кръгъл отвор за комин със зидария от комина, достигаща до горното ниво на съществуващия ограден зид. В югозападния ъгъл на сградата, отразена с "ПМЖ" била видна част от южния ограден зид -перпендикулярен на съществуващата ограда, изпълнен от тухли единочки. В скицата – извадка от РП, двете сгради, обект на преустройство са отбелязани съответно с "ПС" - паянтова сграда и "ПМЖ" -полумасивно жилище. Въз основа на факта, че в пристройката – сградата отразена като "ПМЖ" е съществувал комин, дава основание на вещото лице, да приеме, че същата е ползвана за жилищни нужди, поради което счита, че няма промяна на предназначението на сградите.
В допълнително заключение експерта установява, че означения начин на трайно ползване в кадастралната карта на с. И., одобрена със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г., на сгради с идентификатори 32915.501.167.2 - "друг вид сграда за обитаване" и 32915.501.167.3 -"селскостопанска сграда" е налице промяна на предназначението, тъй като новият начин на трайно ползване съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри би бил "жилищна сграда - еднофамилна". В съдебно заседание експерта пояснява, че ако сградата заснета по регулационния план и отбелязана с инициалите “ПС” е била стопанска и се е ползвала за такава, то ако се преустрои в жилищна, относно тази част ще е налице промяна на предназначението.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 10.08.2009 г., а жалбата е подадена на 12.08.2009 г., от което следва да се направи извода че е спазен срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт, което е започнало по нейна инициатива, поради което има правен интерес от оспорването.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява, че заинтересуваната страна С.С.К. е собственик на недвижим имот представляващ стопанска сграда с пристройка със застроена площ 82,50 кв. м., ведно с 1/3 идеална част от поземлен имот УПИ VІІІ-167 в кв.20 по плана на с.И. община С. Тази сграда е построена на границата с УПИ VІІ-168 в кв.20 по ПУП на с.И., чийто собственик е оспорващата. От обяснителната записка към инвестиционните проекти, както и от Протокол - решение № 44/10.10.2008 г. на ОбЕСУТ, с което техническите проекти са приети става ясно, че разрешения строеж касае ремонт и преустройство на стопанска сграда, която след това следва да се ползва като жилищна. В този смисъл е налице и промяна на предназначението на сградата по смисъла на т.41 от § 5 от ДР на ЗУТ, тъй като с извършването на строежа се цели промяната от един начин на ползване в друг. Действително към момента на издаване на оспореното строително разрешение за процесния имот не е имало одобрена кадастрална карта и съответно кодове от класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г.. От документите във връзка със строежа и нотариалния акт на възложителя на строежа издаден през 2008 г. е посочено, че се касае за стопанска сграда, която се преустройва в жилищна и това представлява промяна на един начин на ползване в друг, което по съществото си означава промяна в предназначението.
Съгласно чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ заинтересувани лица да обжалват разрешение за строеж в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал.3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай се касае за разрешен ремонти и преустройство на съществуваща сграда, както се установи свързани с промяна на предназначение и. Тъй като не се касае за етажна собственост (съсобственост върху наличната сграда) относно разрешаването на строежа не е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
За разрешеното строителство не е приложима и хипотезата на чл.39, ал.2 ЗУТ, съгласно която е изискуемо изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти, но само при наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: когато промяната на предназначението е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Тези предпоставки обаче в случая не са налице, тъй като промяната в предназначението на сградата не е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. За разрешения строеж в случая е приложима нормата на чл.39 ал.5 от ЗУТ съгласно който текст не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна, като промяната се отразява по реда на ал. 4 от същия текст на закона. В този смисъл дори разрешения строеж да е свързан с промяна на предназначението, това не би довело до промяна в изискванията за одобряването му.
От изложеното става ясно, че Д.П.Д. като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С. не е активно легитимирана да обжалва Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г. на Гл. архитект при Община гр. Сливен. Като е достигнал до същия извод административния орган е издал правилен административен акт.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като сградата, за която е издадено не съществува. Действително към момента на огледа извършен от вещото лице пет месеца след издаването на разрешението за строеж се установява, че част от сградата, за която е разрешен строежа не съществува. Това обаче не води до извода, че към момента на издаването на разрешението за строеж тази сграда не е съществувала, още повече, че към техническите проекти одобрени през 2008 г. е приложено заснемане на съществуващата сграда, в което са отразени основните и габарити. От изложеното следва да се направи извода, че строежа е разрешен за съществуваща сграда.
Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено.
Административния орган е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Такива разноски се дължат от оспорващата съгласно чл.143 ал.4 от АПК в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д., ЕГН **********,*** против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на РДНСК гр.Сливен сумата от 150 лева представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
Въпросните "зли" съседи имат жилищна сграда, разположена в близост до улична регулация, а моята сграда е на 5 м от дъното на двора, т.е разминават се и не засягам отстоянието от 6 м между две жилищни сгради по сега действащия закон.
).