от sunrise » 09 Окт 2009, 11:51
Не съм съгласен с някои от изводите Ви.
1. През 1936 г. има влязъл в сила регулационен план, без плана да има кадастрална основа , така ли. Имах преди време подобен случай, та знам,че и такова животно няма.
Никак не е ясно, че регулационния план няма кадастрална основа./Така реших, защото не посочвате кадастрален план. Обещавам да разгледам подробно приложената скица./
За мен обстоятелство, че има рег. план без да има кад. план, граничи с абсурда.
Въпреки че в момента се сещам, че по подобен въпрос спорих с една дама във ЛЕКС-форума. Най-вероятно с Вас, но не съм сигурен /дали точно с Вас/./Може и с мен да е. И на нас ни звучеше абсурдно, вещото лице за пръв път виждаше такова нещо , но .../
Кадастрален план селото си има; Защото на скицата има показани граници с черен цвят, имотите си имат планоснимачни номера, а отреждането на парцел IV е за имот 99, виждат се сградите и т.н. и т.н.
Кадастрален план има, друг е въпроса кога е одобрен, дали е одобрен... А сега се сещам, че в определени периоди от БГ историята ни, кадастралните планове са се е одобрявали едновременно с регулационните планове.
Според мен следва да приемем, че кад. план - основа за изработването на рег. план, е съществувал. /Макар, че ако ме попитате "Откъде следва", не бих могъл да Ви отговоря, докато не се уверя как е одобрен кадастралния план.//Това е важно да се установи и то трябва да бъде обект на експертиза според мен/
Тук проблемът е да се докаже идентичността на имота с парцела, защото не се знае за кой имот е отреден този парцел.
Не може да се докаже никава идентичност на имота с парцела. От скицата е видно, че в случая парцелът и имотът са различни неща. И по площ! И по форма! Различни са!!!/Реших ,че няма кадастър/
2.Тази регулация е била първа и поради фактът ,че няма кадастрална основа ,не може да се прецени дали плана е приложен или не .
Този извод как го направихте?
И той според мен е грешен./От това,че мисля,че няма кадастър/
Тогава, при всички положения според мен, а и спроред вещото лице, трябва да се приеме,че записаната в нотариалният акт площ е площта на парцела , а не на дворното място.
Не може да се приеме подобно нещо. Всичко говори за обратното! Освен онова правило, учено в университета, че когато в НА не е записано нищо за сметките по регулация, се приема, че тези сметки са уредени.
Аз затова толкова настоявах да разбера какъв е произхода на това правило; На това странно правило!!!
/Произходът на това правило е ,че нотариалният акт удостоверява притежаваните права . Ако нещо не съществува, няма как да бъде удостоверявано в акта. Как си представяте изразът " с уредени регулационни сметки за ...кв. м. от парцел.. " Щом са уредени , човекът притежава цялото място като собствено и подобно описание е безсмислено./
Впрочем, виждам че и у Вас се е промъкнало съмнението относно това, на какво всъщност са собственици съпрузите. Нали бяхте много убедена, че са собственици на парцела? Или размислихте и... се появиха съмнения и у Вас.
/Изобщо не се е промъквало съмнение в мен, поради това ,което съм написала по-долу и съдебната практика по въпроса/
Що се отнася до това, че се придобива парцел , а не имот, е точно така. Плана за дворищната регулация имаше вещно прехвърлително действие./имам пред вид отчуждителното действие на плана/
Не е така! Придобива се право за вещно-прехвърлително действие. Това право не винаги се е реализирало. Между впрочем, това право, по мои наблюдения, се е реализирало само в около 40-50 % от случаите. Разбира се, има селища, в които поради по-масово строителство, правото за вещно-прехвърлително действие се е реализирало около 100%.Сигурен ли сте в това , което казвате? Защото ще е революция в правната мисъл.
Не съм съгласен с някои от изводите Ви.
1. През 1936 г. има влязъл в сила регулационен план, без плана да има кадастрална основа , така ли. Имах преди време подобен случай, та знам,че и такова животно няма.
Никак не е ясно, че регулационния план няма кадастрална основа.
За мен обстоятелство, че има рег. план без да има кад. план, граничи с абсурда.
Въпреки че в момента се сещам, че по подобен въпрос спорих с една дама във ЛЕКС-форума. Най-вероятно с Вас, но не съм сигурен /дали точно с Вас/.
Кадастрален план селото си има; Защото на скицата има показани граници с черен цвят, имотите си имат планоснимачни номера, а отреждането на парцел IV е за имот 99, виждат се сградите и т.н. и т.н.
Кадастрален план има, друг е въпроса кога е одобрен, дали е одобрен... А сега се сещам, че в определени периоди от БГ историята ни, кадастралните планове са се е одобрявали едновременно с регулационните планове.
Според мен следва да приемем, че кад. план - основа за изработването на рег. план, е съществувал. /Макар, че ако ме попитате "Откъде следва", не бих могъл да Ви отговоря, докато не се уверя как е одобрен кадастралния план./
Тук проблемът е да се докаже идентичността на имота с парцела, защото не се знае за кой имот е отреден този парцел.
Не може да се докаже никава идентичност на имота с парцела. От скицата е видно, че в случая парцелът и имотът са различни неща. И по площ! И по форма! Различни са!!!
2.Тази регулация е била първа и поради фактът ,че няма кадастрална основа ,не може да се прецени дали плана е приложен или не .
Този извод как го направихте?
И той според мен е грешен.
Тогава, при всички положения според мен, а и спроред вещото лице, трябва да се приеме,че записаната в нотариалният акт площ е площта на парцела , а не на дворното място.
Не може да се приеме подобно нещо. Всичко говори за обратното! Освен онова правило, учено в университета, че когато в НА не е записано нищо за сметките по регулация, се приема, че тези сметки са уредени.
Аз затова толкова настоявах да разбера какъв е произхода на това правило; На това странно правило!!!
Впрочем, виждам че и у Вас се е промъкнало съмнението относно това, на какво всъщност са собственици съпрузите. Нали бяхте много убедена, че са собственици на парцела? Или размислихте и... се появиха съмнения и у Вас.
Що се отнася до това, че се придобива парцел , а не имот, е точно така. Плана за дворищната регулация имаше вещно прехвърлително действие.
Не е така! Придобива се право за вещно-прехвърлително действие. Това право не винаги се е реализирало. Между впрочем, това право, по мои наблюдения, се е реализирало само в около 40-50 % от случаите. Разбира се, има селища, в които поради по-масово строителство, правото за вещно-прехвърлително действие се е реализирало около 100%.Не съм съгласен с някои от изводите Ви.
1. През 1936 г. има влязъл в сила регулационен план, без плана да има кадастрална основа , така ли. Имах преди време подобен случай, та знам,че и такова животно няма.
Никак не е ясно, че регулационния план няма кадастрална основа.
За мен обстоятелство, че има рег. план без да има кад. план, граничи с абсурда.
Въпреки че в момента се сещам, че по подобен въпрос спорих с една дама във ЛЕКС-форума. Най-вероятно с Вас, но не съм сигурен /дали точно с Вас/.
Кадастрален план селото си има; Защото на скицата има показани граници с черен цвят, имотите си имат планоснимачни номера, а отреждането на парцел IV е за имот 99, виждат се сградите и т.н. и т.н.
Кадастрален план има, друг е въпроса кога е одобрен, дали е одобрен... А сега се сещам, че в определени периоди от БГ историята ни, кадастралните планове са се е одобрявали едновременно с регулационните планове.
Според мен следва да приемем, че кад. план - основа за изработването на рег. план, е съществувал. /Макар, че ако ме попитате "Откъде следва", не бих могъл да Ви отговоря, докато не се уверя как е одобрен кадастралния план./
Тук проблемът е да се докаже идентичността на имота с парцела, защото не се знае за кой имот е отреден този парцел.
Не може да се докаже никава идентичност на имота с парцела. От скицата е видно, че в случая парцелът и имотът са различни неща. И по площ! И по форма! Различни са!!!
2.Тази регулация е била първа и поради фактът ,че няма кадастрална основа ,не може да се прецени дали плана е приложен или не .
Този извод как го направихте?
И той според мен е грешен.
Тогава, при всички положения според мен, а и спроред вещото лице, трябва да се приеме,че записаната в нотариалният акт площ е площта на парцела , а не на дворното място.
Не може да се приеме подобно нещо. Всичко говори за обратното! Освен онова правило, учено в университета, че когато в НА не е записано нищо за сметките по регулация, се приема, че тези сметки са уредени.
Аз затова толкова настоявах да разбера какъв е произхода на това правило; На това странно правило!!!
Впрочем, виждам че и у Вас се е промъкнало съмнението относно това, на какво всъщност са собственици съпрузите. Нали бяхте много убедена, че са собственици на парцела? Или размислихте и... се появиха съмнения и у Вас.
Що се отнася до това, че се придобива парцел , а не имот, е точно така. Плана за дворищната регулация имаше вещно прехвърлително действие.
Не е така! Придобива се право за вещно-прехвърлително действие. Това право не винаги се е реализирало. Между впрочем, това право, по мои наблюдения, се е реализирало само в около 40-50 % от случаите. Разбира се, има селища, в които поради по-масово строителство, правото за вещно-прехвърлително действие се е реализирало около 100%.
Ако въпреки това, не е приложена първата регулация, това се взема пред вид при приемането на новият план, а явно такъв в случая няма.
Това Ви изречение не го разбрах цялото!
Няма в момента никави факти, които да потвърдят или които да отхвърлят предположения, че регулацията е приложена на място. Има ксерокопие на скица, което към 2004 г казва, че най-вероятно сметките по регулация не са уредени. И заради това аз предполагам, че плана за регулация от 1936 г не е приложен.
Има богата съдебна практика по този проблем,ще потърся и ще цитирам, ако желаето по-късно.
Желая! И, понеже знаете какво да търсите, Ви моля!
Ако въпреки това, не е приложена първата регулация, това се взема пред вид при приемането на новият план, а явно такъв в случая няма.
Това Ви изречение не го разбрах цялото!
Няма в момента никави факти, които да потвърдят или които да отхвърлят предположения, че регулацията е приложена на място. Има ксерокопие на скица, което към 2004 г казва, че най-вероятно сметките по регулация не са уредени. И заради това аз предполагам, че плана за регулация от 1936 г не е приложен.
Има богата съдебна практика по този проблем,ще потърся и ще цитирам, ако желаето по-късно.
Желая! И, понеже знаете какво да търсите, Ви моля!
Ако въпреки това, не е приложена първата регулация, това се взема пред вид при приемането на новият план, а явно такъв в случая няма.
Това Ви изречение не го разбрах цялото!
Няма в момента никави факти, които да потвърдят или които да отхвърлят предположения, че регулацията е приложена на място. Има ксерокопие на скица, което към 2004 г казва, че най-вероятно сметките по регулация не са уредени. И заради това аз предполагам, че плана за регулация от 1936 г не е приложен.
Има богата съдебна практика по този проблем,ще потърся и ще цитирам, ако желаето по-късно.
Желая! И, понеже знаете какво да търсите, Ви моля!
Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК
Собственост и право, бр. 6/2002 г., стр. 44
чл. 32, ал. 1, т. 5, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ
Дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ.
Понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
На основание чл. 212 ГПК председателят на Върховния съд е внесъл предложение за издаване на тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Кога следва да се счита за приложен дворищно регулационният план:
а) със заемането по законоустановения ред на придаваемите се части от имоти по утвърдения дворищно регулационен план;
б) или от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници.
2. Относно ли е към понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ заемането на придадения имот.
За да се произнесе, Върховният съд Общото събрание на гражданската колегия, съобрази:
1. По силата на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т. е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти по реда на чл. 28 и 29 ЗТСУ.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е., действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.
Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищно регулационен план.
Хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ визира изменение на дворищно регулационния план на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания, което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието на действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали впоследствие нови нужди и обстоятелства. Това налага да не се пререшават повторно въпросите за статута на дворищно регулационните парцели, като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищно регулационен план - или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнени на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план т. е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план. Посочените условия са важими и при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел, отреден за малко етажно застрояване, в който с оглед изравняването на дяловете им по силата на дворищната регулация и неравното им имотно участие след изпълнението им имотните граници между имотите ще бъдат заличени и парцелът ще бъде отразен като един съсобствен имот при изменение на дворищната регулация.
Хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ предвижда изменение на дворищно регулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. В тази хипотеза се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация не незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяне и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти (например извършване на строежи или други подобрения в тях). Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищно регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план на населеното място. В случай че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното място.
Общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената дворищна регулация - по ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на парцелните граници по отменения план в имотни по новия план дефинира дворищно регулационния план като приложен. Това е понятието, което обхваща и двете хипотези, а не само фактическите действия по заемане на придаваемите части, предвидени в едната от тях - чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, касаеща изменението на законосъобразната дворищна регулация.
2. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ не се намира в отношение на специална към обща норма с тази на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, предвиждаща фактическите действия по заемане на придаваемите части като предпоставки приложението на дворищно регулационния план в смисъл, че и при нея тези действия дефинират дворищната регулация като приложена, но поради нейната порочност не се зачита отчуждителният й ефект след отмяната и при липса на допълнителните изисквания за съвпадение на парцелни и имотни граници.
При логико-систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 5 - одобрение на плана при съществено закононарушение в контекста на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ, която я визира като основание за изменението му, следва да се направи обратният извод, че приложението на плана не е относимо към заемането на придадените имоти, а към съвпадението на парцелните граници по предходния в имотни по новия план.
При изменение на плана на цитираното основание се предвижда в чл. 33, ал. 1 ЗТСУ връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищно регулационния план. Същевременно чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗТСУ въвежда забрана да се изменя планът на това основание, ако той е приложен. Следователно, ако заемането на придадената част е предпоставка за приложение на плана и не са изтекли десет години от това заемане, би съществувала пречка за изменение на дворищно регулационния план на това основание въпреки изричната възможност, предвидена в текста на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ. За да се преодолее логическото противоречие в посочените текстове на ЗТСУ, следва да се приеме, че с изтичане на десет години от заемане на придадения имот закононарушението се санира и при съвпадение на регулационни и имотни граници планът трябва да се счита за приложен - пречка за изменението му на основание чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ.
Решение № 578 от 18.III.1996 г. по гр. д. № 1744/95 г., IV г. о., докладчик заместник-председател на ВС Благовест Пунев
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1996 г., стр. 18
чл. 76, чл. 108 ЗС, чл. 114, ал. 1, чл. 134, ал. 2 ЗТСУ
Не може да се иска ревандикация на предаваща се по регулация част от имота, собственост на ищеца по иск за собственост срещу притежаващия парцела, към който тя се предава поради непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация, което настъпва с одобряването на плана, без да е необходимо да са изпълнени изискванията на ЗТСУ за вечното заемане от собственика на парцела.
Правото на задържане върху предаваемата част от правоимащия обезщетение до неговото заплащане се защитава с иска за възстановяване и защита на нарушено владение.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Молбата за преглед е неоснователна.
За да отхвърли предявеният иск за собственост на подход между имотите на спорещите страни, окръжният съд, разгледал делото по същество, е приел, че се касае до предаваема по регулация част, която по силата на действащия дворищнорегулационен план, с която се предава към парцела, собственост на ответниците, е била отчуждена от ищците, които поради това не могат да се легитимират като нейни собственици, а на плоскостта на владелческа защита, доколкото не са били изпълнени предпоставките за въвод на ответната страна във владение, искът следвало да се третира за просрочен като предявен извън рамките на шестмесечния преклузивен срок от нарушаване на владението на ищците върху нея.
Този извод на окръжния съд е законосъобразен и обоснован. Фактическата обстановка е възприета правилно от решаващия съд, като е било установено, че процесният проход от 70 кв. м от имота, собственост на ищците - пл. сн. № 574, за който е отреден парцел III в кв. 96 по плана на Г. О. представлява по последните два плана на населеното място от 1957 и 1988 г. предаваема се част към парцел VII-571, собственост на ответниците. В тази връзка съдът е направил законосъобразна констатация, че праводателите на ответната страна, от които тя е придобила по покупко-продажба спорния проход, снабдили се с акт за собственост по обстоятелствена проверка, включително и за него, не могли да придобият по давност процесния имот, тъй като това придобиване е станало на друго основание - отчуждително действие на дворищната регулация, което съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ настъпва с влизане в сила на плана, с който се предава мястото към парцела на парцела на ответниците. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно предаваемото се място, като то представлява първично основание за възникване право на собственост върху него в лицето на собствениците на парцела към който преминава в случая към ответниците Г. Т. и И. Й., макар че това действие е релативно и е поставено под условие от прекратителен характер, тъй като ако не са изпълнени условията за заемане на имота отчужден по регулация при нейното изменение или създаване на нова регулация, ще се изходи от първоначалното положение на имотите и отчужденията, извършено по нея ще отпаднат с обратна сила. В този контекст окръжният съд законосъобразно е приел, че с оглед действащата регулация ищците-молители са изгубили правото си на собственост, поради което не могат да се легитимират активно по предявения от тях иск за собственост за процесния проход, който се включва в предаваемата се част към парцела, собственост на ответниците за която при неизпълнение на условията за нейното заемане визирани в чл. 114, ал. 1 и 134, ал. 2 ЗТСУ, т.е., след обезщетяване на правоимащите правилно е прието, че те могат да защитят правото си на задържане на предаваемото място до неговото изплащане чрез посесорния иск за защита и възстановяване на нарушено владение. На тази плоскост законосъобразна е констатацията, че претенцията се явява просрочена като предявена на 30.VIII.1992 г. за защита срещу нарушение на владението върху процесния подход, извършено през 1990 г. от ответниците, т. е. извън рамките на преклузивния срок, визиран в чл. 76 ЗС. Затова молбата за преглед срещу отхвърлителното решение по иска за собственост като неоснователна следва да се остави без уважение.
.То в такъв случай, същият е част от парцела?!
