forum.lex.bg

r.atanasova написа:Благодаря Ви, но тогава няма ли да се приложи Чл. 495. от ГПК Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните (sic - б.м.) части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели.[/b] Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2.

portokal написа:Въпросът е какво правим с разпределението, ако цената <= от дълга, но има друг взискател с привилегия пред този.
Аз мисля като И.Милев, тоест взискателят, на когото се възлага, си плаща като поп цялото вземане на другия, привилегирования взискател, или съответно - цялата цена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 340 ОТ 10.04.2000 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 599/2000 Г., ГК,СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Докладчик: Мина Атасанова

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от ГПК.
С определение от 17.01.2000 г., постановено по гр. д. № 106/1997 г., Софийски градски съд е отхвърлил искането на синдиците на "П." АД - в несъстоятелност, за издаване на възлагателно постановление за прехвърляне собствеността на вещите и имуществените права като цяло, включени в масата на несъстоятелността, предмет на проведената публична продан от 10.11. до 10.12.1999 г.
Определението е обжалвано от м. ф., като представител на държавата с оплаквания за незаконосъобразност. Изложено е становище за допустимостта на прихващането, като способ за погасяване на вземането на държавата към "П." АД - в несъстоятелност и задължението й за заплащане на дължимата по чл. 380, ал. 2 от ГПК цена. Настоява се за отмяна на определението и издаване на постановление, с което да се възложат на държавата вещите и имуществените права на банката като цяло. С оглед изискванията на Закона за събиране на държавните вземания и Закона за банките, всички действия извършени от м. ф., като представител на държавата, пред синдиците и пред съда, са потвърдени от законния представител на А.
С възражение от 07.03.2000 г., вторият участник в публичната продан, "Й." ЕООД, гр. С., оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че с изявлението за прихващане вместо плащане на цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК, държавата превръща хирографарното си вземане в привилегировано, нарушавайки поредността при удовлетворяване на кредиторите съобразно чл. 95, ал. 1 от ЗБ.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като прецени доводите на жалбоподателя и възраженията по жалбата, както и въз основа на събраните доказателства, приема за установено следното:
За да откаже издаване на възлагателно постановление за прехвърляне собствеността на вещите и имуществените права на "П." АД - в несъстоятелност като цяло на държавата, първоинстанционния съд е приел, че тя е обявена по надлежният ред за купувач, но не е изпълнила облигационното си задължение по чл. 380, ал. 2 от ГПК да заплати предложената цена и поради това е изгубила правото да стане собственик на вещите и правата по реда на публичната продан. Прието е, че изявлението за прихващане, е недопустим способ за погасяване задължението за плащане на цената при действието на законите, в сила към 10.12.1999 г., поради което са настъпили последиците на развалена публична продан. Изложени са съображения за недопустимост на аналогията с чл. 382 и чл. 356 от ГПК, както и становище, че обявения за купувач е кредитор от реда по чл. 95, ал. 1, т. 4 от ЗБ, поради което няма правно основание да търси принудително реализиране на вземането си, преди другите кредитори, имащи право на предпочтително удовлетворение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.
Вещите и имуществените права като цяло се продават от синдиците по реда на чл. 375 - 389 от ГПК. Тези разпоредби не уреждат изрично допустимостта на прихващане на вземането на кредитора към длъжника срещу задължението му за плащане на цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 378, ал. 2 от ГПК, респективно на чл. 356 от ГПК. Законът разграничава хипотезите на възлагане и внасяне на предложената цена при извършено наддаване - чл. 380, ал. 2 от ГПК и възлагане в изплащане на вземането по чл. 382 от ГПК. Следва да се подчертае, че това разграничение е запазено и в редакцията на § 46, ал. 7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБ /в сила от 08.01.2000 г./, с разликата, че по чл. 380, ал. 2 от ГПК, обявеният за купувач кредитор може да прихване от дължимата цена по чл. 380, ал. 2 ГПК такава част от вземането си, която би получил при разпределението на получените от продажбата суми, а по чл. 382, ал. 1 от ГПК това могат да сторят отделен кредитор или няколко кредитори от всеки ред по чл. 95, ал. 1, т. 4 - 9 от ЗБ. Законът при новата уредба допуска прихващане при определени условия и то само до размера, който кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество. Правата на държавата са уредени изрично само при условията на § 46, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗБ.
В процесния случай, публичната продан е извършена преди влизане в сила на изменението на § 46 от ПЗР на ЗИДЗБ, поради което държавата, която е била обявена за купувач, е длъжна да внесе предложената цена. Допускането на прихващане на вземането й към несъстоятелната банка, срещу задължението да заплати цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК би засегнало правата на кредиторите с поредност по чл. 95 от ЗБ преди държавата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че след като държавата не е внесла дължимата цена в срока по чл. 380, ал. 2 от ГПК, тя губи правото да й бъдат възложени вещите и имуществените права на банката като цяло.
Постановеното в този смисъл определение на Софийски градски съд от 17.01.2000 г., е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила определението на Софийския градски съд от 17.01.2000 г., постановено по гр. д. № 106/1997 г.
Определението не подлежи на обжалване.

hidden написа:Когато на публична продан се явява взискател и той е обявен за купувач на имота, същият не внася продажната цена. Съдебният изпълнител прави разпределение, без взискателят да внася сумите по негова сметка, като в случай, че тръжната цена надвишава дълга, взискателят довнася горницата. Ако е по-малко от дълга, взискателят не плаща нищо.

i_milev написа:Взискателят плаща след като СИ направи разпределението

hidden написа:

i_milev написа:Взискателят плаща след като СИ направи разпределението

Така е, съгласен съм. Но какво става, когато взискателят не внесе продажната цена? На основание чл. 489, ал. 3 ГПК взискателят не плаща задатък. Излиза, че ако взискателят бъде обявен за купувач, същият не губи нищо. Има практика съдебният изпълнител да намалява вземането на взискателя с един задатък, ако същият не внесе продажната цена. Това обаче според мен е доста спорна практика, а прилагането й е се извежда единствено от абстрактни доводи, а не от конкретна законова норма.

i_milev написа:Като не внесе цената няма да получи вещта, какво по-просто от това

hidden написа:

i_milev написа:Като не внесе цената няма да получи вещта, какво по-просто от това

Като е толкова "просто", кажете дали се намалява вземането на взискателя с един задатък или не.

gudio написа: А при единствен "лудо наддал" взискател, просто се отива към покана до следващия по ред наддавач да купи имота и взискателят няма да вземе имота, както и ще вземе по-малко пари...

hidden написа:

gudio написа: А при единствен "лудо наддал" взискател, просто се отива към покана до следващия по ред наддавач да купи имота и взискателят няма да вземе имота, както и ще вземе по-малко пари...

И аз така мисля, че следва да бъде, но има съдебни изпълнители, които твърдят, че се отнема задатъкът и когато става дума не за делбен имот, а за обикновена публична продан.