Търся помощ при решаването на казус

[dido_antov]

Това е въпросният казус, с който се мъча :

Петър е студент и живее с родителите с в София. Учи китайска филология и родителите му решават да му помогнат да прекара 1 месец в Китай, за където заминава в началото на 2008 г. Преди да замине, той наема от учителката си по китайски език, която е китайка - г-жа Юди Ванг, която живее в София, къщата, която последната притежава в околностите на Пекин. Договорът за наем съдържа следната клауза: „Наемодателят се задължава да предостави на наемателя недвижимия имот в добро състояние и отговарящ на всички норми за сигурност съгласно българските изисквания". Една нощ, по време на буря, къщата се запалва и Петър загива по време на пожара. Експертизата доказва, че пожарът е резултат от късо съединение в електрическата инсталация, тъй като последната е била твърде стара. През януари 2009 г. родителите на Петър предявяват иск срещу г-жа Ванг пред българския съд за понесени материални и морални вреди. Г-жа Ванг прави възражение относно компетентността на българския съд, като твърди, че е компетентен китайският съд. Освен това тя твърди, че приложимо е китайското право, което не познава обезщетение за морални вреди. Как може да бъде обоснована компетентността на българския съд? Кое е приложимото право по отношение на предявените искови претенции?

Някакви мнения?
Благодаря предварително!

[ivanov_p]

Компетентността на български съд не може да бъде обоснована, но може да се направи опит за това, като се наблегне на обичайното местоприбиваване (естествено в казуса няма данни дали китайката има такова, освен ако под живее не се разбира повече от 6 м., ако не се лъжа) и на това, че договорът е сключен тук. След като тези факти се наведат съдът ще прекрати делото и ще прати гражданството да се съди в Китай, където няма как да няма форма на компенсация.