Мога ли да осъдя човек с доказано психично заболяване?

[vikito0o90]

Здравейте,

Имам следния въпрос, в съседство живее момче на около 30-35 години, което от години не е добре с психиката.
Всеки път, когато направи някаква поразия го прибират в лечебно заведение за определен период от време и като забележат, че има някакво подобрение го връщат отново.
Бащата не полага никакви грижи за него, не му взема необходимите лекарства под предтекст "бе на него нищо му няма". В следствие на неправенето на нищо, момчето отново губи разсъдъка си и започва да прави поразии.
Разхвърля боклуци по улиците, изскача пред минаващите коли, излиза на центъра на селото и си събува панталоните, в дните когато съвсем не е добре плаши жените и ако успее да се добере до някоя се опитва да я опипва, извършва непристойни действия пред хората.
В един от последните случаи, подгони жена която се спъна, падна и си спука главата, в следствие от което беше приета в болница.

Хората не могат да направят нищо, защото бащата се кани, ако някой посегнел на сина му, да го осъди.
Какво трябва да направим, да търпим този човек да вкара някого в затвора като изскочи пак пред колата му или докато изнасили някоя жена, докато се прибира от работа.

Моля за помощ!

[bludniq_sin]

Срещу невменяемо лице също може да има неизбежна отбрана т.е - да му се причинят вреди в необходимите граници, за да се защити човек от нападение.
Бащата нато настойник на сина си отговаря за вредите причинени от него - жената която си е спукала главата би могла да заведе иск за някакво обезщетение. Едни евентуални искове за вреди биха могли да дисциплинират бащата да започне по отговорно да се грижи за лицето и да му осигурява необходимите медикаменти.
Относно това какво можете да направите като превенция .. ами за съжаление аз лично не се сещам за друго освен да се подаде сигнал до мвр, че лицето страда от психично заболяване и поведението му е опасно за него самия и за околните (ако действително има данни за това). Това би могло да доведе до принудителна хоспитализация, но става въпрос за няколко месеца. Не се сещам за някакво перманентно решение.

[vikito0o90]

Благодаря за отговора.
Това с пускането на жалби и временната хоспитализация е правено вече 4-5 пъти.
Всеки път като го върнат има временно подобрение, но след известен период от време става по-зле.
Този човек трябва да бъде затворен някъде и да се вземат крайни и категорични мерки, за да не се допускат такива случаи повече.
Има деца наоколо, възрастни жени, които никой не може да опази.
Хората ги е страх да отидат до магазин или да излязат където и да е.
Трябва ни някакво решение, не знам дали по някакъв начин може да потърсим отговорност от родителя, било то съдебна или каквато и да било, защото той е виновен за това, че не го интересува какво се случва със сина му и какви вреди носи той.

[bludniq_sin]

Този човек трябва да бъде затворен някъде и да се вземат крайни и категорични мерки, за да не се допускат такива случаи повече.

Това за добро или лошо няма как да стане понеже отиваме малко към едни крайности, които модерното общество не одобрява (и с право вероятно).

Трябва ни някакво решение, не знам дали по някакъв начин може да потърсим отговорност от родителя, било то съдебна или каквато и да било, защото той е виновен за това, че не го интересува какво се случва със сина му и какви вреди носи той.

Както казах може да му се търси отговорност само за вредите, които неговия син вече е причинил на друг.

[vikito0o90]

Значи единственото, което може да направим е да го оставим да продължи да всява страх в хората и да чакаме евентуално отново да скочи пред някоя кола и тогава да търсим отговорност от бащата.
А кой ще оправдае този шофьор и ще го опази от затвор, никой не може да каже.
Съжалявам, но това е възмутително и ме кара да не вярвам в българското законодателство.

[bludniq_sin]

А кой ще оправдае този шофьор и ще го опази от затвор, никой не може да каже.

Ще го оправдае съдът. Има в случаи, когато шофьорът не може и не е в състояние да предвиди определени независещи от него събития и няма да носи наказателна отговорност при инцидент - това естествено е преценка на съда.

Съжалявам, но това е възмутително и ме кара да не вярвам в българското законодателство.

Другото което предлагате е правено от хитлер в нацистка германия, в която са създавани психодиспансери-концлагери в които са доведени де-що има психично болен (германец или не няма значение) като върху тях са правени медицински експерименти и в крайна сметка пациентите са бивали избити. В настоящия обществен ред тези хора нямат право да бъдат затваряни принудително без да има основателна причина - това, че някой "може" да направи нещо не е достатъчно да го затвориш, защото това може никога да не се случи. Освен това идеята е болните да бъдат по някакъв начин интегрирани в обществото а не заточени някъде. Това е разбирането на обществото което се отразява и в законодателството. Ако не вярвате в законодателството то по-скоро трябва да не вярвате в обществото, защото законодателството (поне по презумпция) е негов продукт.

[vikito0o90]

Извинявам се, но не съм коментирала никъде концлагер или затваряне в този смисъл на думата.
Говоря за специално създадените с тази цел заведения, за хора с психични заболявания, където целта на лекарите там е да лекуват пациентите си.
Не да правят с тях опити или каквото и да е.
Въпроса ми беше, хора които доказано вече вредят на хората около себе си, да бъдат хоспитализирани в тези заведения и да не се допуска пребиваването им сред други хора.
Интересно ми е, дали ако вие или ваш близък бяха пострадали от неговите деяния както хората, които мога да докажа като потърпевши, дали тогава бихте разсъждавали по същия начин.

Благодаря Ви все пак за отговора, явно трябва да се търсят други начини за справяне с проблема.

[bludniq_sin]

Разбирам прекрасно какво имате предвид. Аз самият считам, че е има логика да има такива заведения, но все пак това е моето лично и егоистично (и вероятно нецивилизовано и нехуманно) мнение. Явно е доказано, че лицето се поддава на медикаментозно лечение, което ако се изпълнява стриктно ще подпомогне нормалното съществуване на лицето.

Говоря за специално създадените с тази цел заведения, за хора с психични заболявания, където целта на лекарите там е да лекуват пациентите си.

Всеки гражданин по конституция има гарантирано право на свободно придвижване в пространството. Основание в конкретния случай да се ограничи това право е ситуацията, в която това лице действително извърши нещо, което застрашава него самия или друг. В такъв случай го прибират в психодиспансер и когато основанието за принудителния му престой там отпадне т.е лекарите след като проведат курс на лечение стигнат до заключението, че лицето вече не представлява опасност и се държи адекватно те са длъжни незабавно да го освободатят, защото от този момент нататък престоят му там е нарушаване на негови човешки права. Самоцелното държане там е един вид принудителен "затвор" ако щете и изолация, което не се толерира от обществото и законите. Целта е това лице да се лекува и да се интегрира успешно в обществото. Причината това да не се случва е друга бира, срещу която както казах за съжаление не виждам законен начин на противодействие (освен посоченото от мен).

[commodoro]

Нямате ли мъже в селото да му теглят един дармон?

[disident]

Някой има ли си на идея защо след като психиатрите са неграмотни да лекуват имат правомощията да те лекуват принудително? Такива случки не са единици. За 6 месеца в Карлуково 4-ма от онези които ми попадаха пред очите както ги изпишат и веднага ги връщат. После защо бащата трябва да е длъжен да го следи а лекар няма задължението да го преглежда периодично?