Преглед от психолог/психиатър

[osman_aga]

Здравейте!

Имам следния казус. Сестрата на мой близък от няколко години почти не излиза от дома си, няма и не си вади лична карта, при общуване с нея е очевидно, че има леки душевни смущения.
Проблемът се състои в това, че съпругът и не полага грижи за нея относно душевното и състояние, не я води на преглед, няма нищо против тя да не излиза от дома им (освен заедно с него), не намира проблем в странностите и (носене на прозрачни ръкавици от боя за коса при излизане от дома например), а дъщеря им не се интересува особено. Брат и неведнъж опитва да установи контакт с нея, но тя не му отваря, тя като цяло не отваря на никой друг освен на мъжа си. Мъжът и от своя страна всячески извърта нещата, така че дори и да има уговорена среща нито моят близък, нито друг роднина на сестра му успяват да се срещнат с нея. Нека отбележа, че само до преди няколко години тя не се е държала по гореописания начин, затова брат и подозира, че тя кара посттравматичен стрес.

Моят човек подаде сигнал до районна пркуратура. Получи постановление за прекратяване на досъдебно производство с мотив, че при извършената проверка не са установени данни за извършено престъпление.

Наясно съм, че правомощията на прокурора са над 90 процента от наказателноправен характер , но този сигнал бе подаден след съвет на действащи съдия и прокурор, познати и роднини на моя близък.

Ако искаме поставяне под запрещение и съдът го уважи, то не можем да знаем органът по настойничеството и попечителството дали ще избере моят близък за попечител/настойник. В Законът за здравето пък има процедура за принудително лечение, но тя е за установено психично болни, които има опасност да извършат престъпление.

Нужно ни е да намерим компетентен държавен орган, който да сезираме, за да може сестра му да бъде прегледана от специалист, който да установи нейното състояние и да се вземат спрямо нея адекватни грижи, при положение, че семейството и нехае.


Ще ви бъда безкрайно благодарен за всякакви насоки и съвети!

[lexy21]

Ако искаме поставяне под запрещение и съдът го уважи, то не можем да знаем органът по настойничеството и попечителството дали ще избере моят близък за попечител/настойник.

Можете да бъдете сигурни, че настойник/попечител ще е съпругът - той е такъв по право и настойническо дело няма въобще да бъде образувано - чл. 173, ал. 2 и ал. 3 СК. Остава възможността да се преборите за ал. 4 на същия член - да бъде освободен, като докажете, че интересите на запретената изискват това.
Сигурно това, което са Ви посъветвали във връзка с прокуратурата, е било с оглед иницииране на производство по Закона за здравето - задължителното лечение и настаняване по този закон се постановява от съда по искане на прокурора - та, такъв сигнал са имали предивд "съветниците", а не да се разследват данни за престъпление. Последното, всъщност, също не е невъзможно, доколкото самото нарушаване на задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, с което той/тя се постави в положение на сериозно затруднение, е криминализирано в чл. 181 от НК, ако не представлява по-тежко престъпление.
Общо взето положението е такова, че, ако не е за задължително лечение, няма държавен орган, който да Ви помогне. Ако пък е - това е прокуратурата. И остава открита другата възможност - да искате поставяне под запрещение - макар и гражданско, това производство предвижда принудително довеждане, ако се налага, за личното изслушване на лицето, чието запрещение се иска, така че съпругът не може да я крие вечно от света. И след това - да "преборите" настойника/попечителя по право по реда на чл. 173, ал. 4 от СК.
Успех Ви желая, надявам се съпругът и дъщерята да се осъзнаят, за доброто на жената.