начало

До две седмици ще са ясни кандидатите за Конституционния съд  До две седмици ще са ясни кандидатите за Конституционния съд 

ВКС, Решение № 428/30.05.2005г., по н.д №901/2004г

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


ВКС, Решение № 428/30.05.2005г., по н.д №901/2004г

Мнениеот lawuser » 15 Юни 2013, 11:28

Здравейте в този прекрасен вече пролетен ден.
Не съм юрист, но ми е интересна материята и няколко пъти попадам на цитиране на
Реш. № 428/30.05.2005г. по н.д №901/2004г.,І-во н.о.,докладчик Б.Попова(Бюлетин ВКС,бр.11,2004г.), което "дефинира" какво е самоуправство.

Опитах да открия въпросното решение, но не успях. Някой има ли представа къде мога да го погледна?

Благодаря и успешен ден!
lawuser
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 14 Юни 2013, 22:37

Re: ВКС, Решение № 428/30.05.2005г., по н.д №901/2004г

Мнениеот bird_of_paradise » 15 Юни 2013, 12:04

Решение № 428 от 30.05.2005 г. на ВКС по н. д. № 901/2004 г., I н. о., докладчик председателят на отделение Бойка Попова



чл. 323 НК



За разлика от чл. 323, ал. 1 НК, когато деецът осъществява самоволно едно свое оспорвано право, в хипотезата на чл. 323, ал. 2 НК няма пренебрегване на реда за решаване на правните спорове. Деецът следва да е бил страна по спора в съдебно дело относно недвижимия имот, да го е загубил, да е бил отстранен от него чрез съдебен изпълнител и въпреки това по своя воля отново да е завзел имота.



--------------------------------------

Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 11/2004 г.

--------------------------------------



Подадена е касационна жалба от подсъдимия А. Р.

Предмет на жалбата е решение от 16.07.2004 г., постановено от С. градски съд по в. н. о. х. д. № 138/2004 г., с което е потвърдена присъда № 9/3.12.2003 г. по н. о. х. д. № 8427/2003 г. на С. районен съд.

В жалбата са изложени доводи, относими към касационното основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК.

Жалбоподателят не участва в производството пред Върховния касационен съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подадената жалба.

Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 350 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предшестващите инстанции са ангажирали наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че в периода от месец май 2001 г. до 28.04.2003 г. самоволно - не по установения от закона ред, осъществил едно свое, оспорвано от майка му - В. Р. и сина му Т. Р., чуждо действително право, като се самонастанил в недвижим имот - къщата, находяща се в гр. С., кв. "В.", ул. "х-та" № хх. Наложено му е наказание три месеца лишаване от свобода - условно.

Подсъдимият оспорва отговорността си с оплаквания за неправилно приложение на закона - несъставомерност на поведението му по чл. 323, ал. 1 НК, и иска оправдаване.

Жалбата е основателна и съображенията за това са следните.

Процесният недвижим имот е родната къща на подсъдимия, в която той живее от раждането си и която никога не е напускал доброволно или принудително.

През 1984 г. родителите му прехвърлили имота с договор на издръжка и гледане.

Пред 1993 г. договорът бил развален. В съдебното производство по разваляне на договора подсъдимият не участвал, съгласно неговите обяснения, доколкото данни за противното по делото няма.

Малко преди смъртта си през 1997 г. бащата на подсъдимия - Т. Р., завещал своята част от имота на внука си Т. Р. След смъртта на баща си подсъдимият узнал от близките си, че договорът за издръжка и гледане е развален.

Несъгласието на собствениците на имота В. Р. и Т. Р. подсъдимият да обитава къщата възникнало в резултат на създадено от него фактическо съжителство с жена, което майката и синът не одобряват.

Правната оценка на посочените факти, направена от предшестващите инстанции, не се споделя от Върховния касационен съд по следните съображения.

Несъстоятелността на обвинителната теза, възприета безкритично от съда, се разкрива още в самата й формулировка в обвинителния акт. Описателната част на обвинението е компилация и смесване на обективни признаци от престъпните състави на чл. 323, ал. 1 и ал. 2 НК, макар и формално да е посочено, че се касае за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Специалният състав по чл. 323, ал. 2 НК, чийто предмет може да бъде само и единствено недвижим имот, а в случая се спори именно за това - дали подсъдимият самоуправно обитава процесната къща, не е инкриминиран от обвинението.

Престъплението по чл. 323, ал. 2 НК е по-леко наказуемо престъпление в сравнение с чл. 323, ал. 1 НК, но и по него подсъдимият не може да носи наказателна отговорност, защото за осъществяването на този престъпен състав са необходими от обективна страна следните предпоставки.

За разлика от чл. 323, ал. 1 НК, когато деецът осъществява самоволно едно свое оспорвано право, т. е. той е страна по правоотношение, спорът по което трябва да бъде отнесен за решаване до съда или друг компетентен орган, в хипотезата на чл. 323, ал. 2 НК няма пренебрегване на реда за решаване на правните спорове. Обратното - правният спор е решен и вече не съществува. Деецът следва да е бил страна по спора в съдебно дело относно недвижимия имот, да го е загубил, да е бил отстранен от него чрез съдебен изпълнител и въпреки това по своя воля отново да е завзел имота.

В случая подсъдимият е бил страна в съдебното дело по разваляне на договора за издръжка и гледане. Участието или неучастието му в делото е ирелевантно за извода, че го е загубил, видно от приложеното решение от 21.10.1993 г. на С. районен съд по гр. д. № 2545/1992 г. По наказателното производство обаче липсват данни подсъдимият да е бил отстранен от имота по надлежния ред, за да бъде направена констатацията, че самоволно отново се е настанил в къщата.

Затова Върховният касационен съд прие, че инкриминираното поведение на жалбоподателя не може да бъде отнесено нито към общото самоуправство по алинея 1, нито по специалното - по алинея 2 на чл. 323 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Формата и видът на вината по двата престъпни състава е прекият умисъл. Поведението на жалбоподателя не обективира умисъл за пренебрегване нито на установения ред за разрешаване на спора по собствеността на къщата между него и близките му, нито надлежното изпълнение на вече взетото решение от съда.

Инкриминираното деяние не е престъпление, поради което и на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК жалбоподателят следва да бъде оправдан.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: ВКС, Решение № 428/30.05.2005г., по н.д №901/2004г

Мнениеот lawuser » 15 Юни 2013, 12:10

Благодаря много за бързия отговор.
Ето как ще мине половината ден - в четене и опит за осмисляне. :)

Приятен съботен ден!
lawuser
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 14 Юни 2013, 22:37


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 41 госта


cron