Всеки казус е сам за себе си. Разликата в казаното от мен е тази, че не съобразих, че определението, с което в отговора на ИМ е релевиран отвод за подсъдност, което искане е оставено без уважение, подлежи на самостоятелно обжалване пред горестоящия съд, чието разрешение пък подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ГПК. Оставам на становището, че ако ответникът валидно е поддъжал и пред въззивната инстанция отвод за подсъдност, основателността на това своевременно направено и поддържано възражение следва да се преценява от ВКС, тъй като не само заинтересованата страна може да го повдигне, а и съдът има тази възможност - чл.122 във вр.чл.118 ГПК.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 809 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
...........
Съставът на І т.о. на ТК на ВКС, счита, че постановеното въззивно определение подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на производство по подсъдността по възражение по чл.119,ал.3 ГПК. Правото на заинтересованата страна да обжалва определението във връзка с подсъдността по чл.121 ГПК включва, на основание чл.274,ал.3,т.2 ГПК, възможността за касационно обжалване. В този смисъл, освен цитираната от касатора съдебна практика е и е Определение № 32/2011г. на ТК, Определение № 198/2010г. на ТК, Определение № 33/2011г. на ТК, Определение № 892/2011г. на ТК на ВКС и др.