Търся много стар закон

[nevelina]

Здравейте,
много ще съм Ви благодарна, ако ми помогнете да намеря Закон за недвижимата собственост в земите присъединени към царството 1913 и 1915г., но не от 1941г., а още по-стар. Благодаря предварително!

[borovinka]

Държавния архив е мястото, което търсите.

[ch3oh]

ЗАКОНЪ за уреждане недвижимата собственость въ новите земи
(отменен)
Утвърден с указ № 54 от 19.07.1921 г., обн., ДВ, бр. 92 от 27.07.1921 г., попр., ДВ, бр. 94 от 29.07.1921 г., изм. и доп., ДВ, бр. 10 от 13.04.1922 г., бр. 24 от 2.05.1924 г., бр. 90 от 24.07.1924 г., бр. 79 от 10.07.1926 г.
I. Общи наредби
Чл. 1. Доколкото въ настоящия законъ не е постановено нещо друго, недвижимата собственость въ новите земи се подчинява въ всяко едно отношение на законите действуващи въ Царството.
Чл. 2. Всички недвижими имоти въ новите земи принадлежать или на държавата, или на общините, или на обществени учреждения, или на частни лица.
Чл. 3. Държавна собственость са особено:
1) всички недвижими имоти (покрити и непокрити), които на 5 октомврий 1912 год. са били частна или обществена собственость на турската държава;
2) горите (самораслите дървета) въ яйлаците и къшлаците;
3) земите, които султанътъ е подарилъ на българи за услуги къмъ него, и
4) имотите, които се падатъ на държавата, съгласно чл. 7, алинея II отъ настоящия законъ.
Чл. 4. Собственость на общините са:
1) мерите и балталаците, т. е. пасища и гори, оставени за общо ползуване на жителите на една градска или селска община, които къмъ 5 октомврий 1912 год. са били на общинско ползуване, и
2) частните имоти на общините, за които съществуват документи за собственость (тапии), издадени на името на отделни лица, действуващи като представители на жителите на общината, макаръ и безъ формално пълномощно.
Чл. 5. Въ частна собственость се намиратъ:
1) недвижимите имоти, които частни лица са притежавали като мюлкъ, и
2) мирийските имоти, владени отъ частни лица съ тапия.
Чл. 6. Държавата взема въ владение всички безстопанствени недвижими имоти, безразлично дали принадлежатъ на частни лица, на обществени учреждения или на общини, т. е. такива имоти, чиито собственици или законни управители презъ време на войната 1912 - 1913 год. са забегнали отъ родните си места и не са се още завърнали.
Заедно съ това владение държавата има право да използува завзетите имоти било направо, било чрезъ отдаването имъ подъ наемъ, като добитите отъ тяхъ чисти приходи се връщатъ на правоимащите.
Правото на държавата да владее и използува безстопанствените имоти, съгласно горните постановления, съществува безъ огледъ къмъ това, дали тези имоти са завладени отъ нея преди или следъ влизане въ сила на настоящия законъ.
Чл. 7. (Изменена: ал. 3. отъ 24 юлий 1924 г. 1) Държавата връща владяните отъ нея безстопанствени имоти на техните законни притежатели, ако тези последните се завърнатъ до 27 юлий 1925 година.
Ако правоимащите не се завърнатъ въ течение на горния срокъ, то държавата става собственикъ на изоставените отъ тяхъ недвижими имоти.
1) Стара ал. I на чл. 7. Държавата връща владените отъ нея безстопанствени имоти на техните законни притежатели, ако тези последните се завърнатъ въ тригодишен срокъ отъ деня, въ който настоящия законъ влиза въ сила, и установятъ правото си на собственость по предвидения въ него редъ.
Чл. 8. Частните недвижими имоти могатъ да бъдатъ предадени и на лица, упълномощени отъ техните живущи вънъ отъ пределите на Царството собственици, да ги управляватъ или на които същите собственици са ги дали подъ наемъ, но само ако те представятъ: 1) документи за собственость на упълномощителя или на наемодавеца, признати за редовни отъ проверителната комисия, предвидена въ чл. 17 отъ настоящия законъ и 2) пълномощно или договоръ за наемъ, заверени по надлежния редъ отъ българския консулъ или такъвъ, който застъпва българските интереси въ държавата, гдето са съставени тези документи, не по-рано отъ една година отъ датата на молбата за предаване на имотите.
За да могатъ, обаче тези лица да владеятъ имотите отъ името на доверителите или наемодавците си, пълномощното или договорътъ за наемъ трябва да бъдат подновявани всяка година. Въ противен случай, държавата отново взема въ свое владение имотите.
Чл. 9. Частните недвижими имоти, които не надминаватъ 100 декара обработваема земя и къща или се сътоятъ отъ къща, дюкянъ и до 15 декара обработваема земя, се предаватъ на лицата, които са ги купили, само ако те представятъ документи за собственостъ на техния праводатель, признати за редовни отъ околийския съдия, предвиденъ въ чл. 16 на настоящия законъ, и нотариаленъ актъ за продажба, вписанъ, съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките.
Чл. 10. (Измененъ: З. отъ 10 юлий 1926 г. 1) Покупко-продажби на недвижими имоти, които не надминаватъ повече отъ 50 декари обработваема земя съ къща, или 15 декара обработваема земя съ къщи и дюкяни извършени до 27 юлий 1921 год. и неоформени до тогава съ нотариални актове между същите страни, се считатъ действителни отъ деня на сключването имъ, ако купувачътъ е влизалъ въ владение и ако има едно отъ следните доказателства: частенъ продавателенъ актъ, писменъ или устенъ договоръ или други каквито и да е доказателства.
Ако обаче, купувачътъ не е могълъ да влезе въ владение на имота по писменото нареждане на държавната власть, сделката се счита за действителна, ако купувачътъ има за покупката отъ турчинъ (бежанецъ) частенъ писменъ актъ съ достоверна дата, съгласно чл. 392 *) отъ закона за гражданското съдопроизводство, и е платилъ покупната цена.
Ако продажбата надминава посочените по-горе количества, повечето се отчуждава по цена, която имотътъ е ималь по време на покупко-продажбата, въ полза на държавата за настаняване на бежанците.
Околийскиятъ съдия, като намери, че са налице изискуемите въ този членъ условия за действителностьта на продажбата, постановява вписването й въ ипотечните книги на името на купувача по искане на последния като събира и следуемите се мита, берии и други.
Не се ползуватъ отъ облагите на тоя законъ лицата, които са купували съ цель не сами да обработватъ земята, а да търгуватъ съ нея.
Ония, които биха представили лъжливи доказателства - частенъ актъ, или договоръ писменъ или устенъ - съ цель да докажатъ съществуването на продажба каквато не е станала, или биха антидатирали някое отъ тия доказателства съ цель да докажатъ, че продажбата е станала преди 27 юлий 1921 год., подлежатъ на наказание до три години строгъ тъмниченъ затворъ, като имотътъ предметъ на фиктивната или антидатирана продажба, заедно съ броената за него сума, оставатъ въ полза на държавата, а на откривателите се дава 20% отъ стойностьта на имота и на сумата.
1) Старъ чл. 10. За всички продадени отъ собствениците имъ или отъ техни пълномощници имоти, за които съгласно съ закона за урегулирване неоформените съ нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти трябва да се издадатъ такива актове, комисиите, като намерятъ исканите отъ поменатия законъ условия налице, постановяватъ вписването имъ въ ипотечните книги на името на купувача.
*) Чл. 392 съответствува на чл. 260 отъ закона за гражд. съдопроизводство отъ 1930 година.
Чл. 11. (Измененъ: З. отъ 10 юлий 1926 г. 1) Вънъ отъ случаите, предвидени въ предходните два члена, сделките за отчуждаване и установяване вещни права върху недвижимите имоти въ новите земи, сключени следъ 5 октомврий 1912 г. и преди извършената съгласно настоящия законъ проверка на документите за собственость, са нищожни по право. Приобретательтъ може да иска отъ продавача само повръщане на платената отъ него сума. Ако сумата е била броена въ злато, повръща се въ същата монета или пъкъ въ банкноти по курса на Българската народна банка отъ деня на връщането. А ако е била броена въ други парични знаци, тази сума се пресмята въ злато споредъ курса на Българската народна банка отъ деня на плащането и се повръща въ злато или въ банкноти по курса на Българската народна банка отъ деня на връщането.
1) Старъ чл. 11. Вънъ отъ случаите, предвидени въ предходните два члена, сделките за отчжудаване и установяване вещни права върху недвижимите имоти въ новите земи, сключени следъ 5 октомврий 1912 год. и преди извършената съгласно настоящия законъ проверка на документите за собственость са нищожни по право. Приобретательтъ може да иска отъ продавача само повръщане на платената отъ него сума въ монетата, въ която е станало плащането, той не може, обаче, да претендира за никакви права върху самия имотъ.
Чл. 12. Въ случай, че владянъ отъ държавата безстопанственъ имотъ трябва да се върне на законния му притежатель, държавата има право да го отнеме отъ лицето, което го държи отъ нейно име въ качество на наематель, или на друго някое основание: за изпразване и предаване на имота може да бъде даденъ най-много тримесеченъ срокъ, освенъ при полски имоти, при които срокътъ, споредъ обстоятелствата, се определя така, че държательтъ на имота, който го е работилъ, да може да прибере плода. Следъ изтичане на дадения срокъ, ако не освободи имота, държательтъ се изважда по административенъ редъ.
Чл. 13. (Изменена: ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г. 1) Въ случай, че имотите на завръщащи се бежанци по нареждане на надлежната власть са били раздадени на българи-бежанци и ако размерътъ на някой владянъ отъ такъвъ българинъ-бежанецъ имотъ надминава нормата показана въ чл. 9 на настоящия законъ, то Министерството на земеделието и държавните имоти отнема връхнината и я предава на завърналите се техни собственици, а останалата часть отъ дадените на българи-бежанци имоти остава на същите. Ако ли раздадените имоти не са въ повече отъ означената норма, то на завърналите се бежанци, собственици на такива имоти, и то по възможность въ същата местность. Ако ли пъкъ завърналите се бежанци собственици не желаятъ да останатъ въ България, то държавата откупува раздадените техни имоти.
Цената на откупуваните имоти се определя отъ областните съдилища въ района на които те се намиратъ.
Определението на съда за оценката е окончателно и подлежи на касационно обжалване въ двунеделенъ срокъ отъ деня на произнасянето му.
Определената отъ съда цена се изплаща отъ държавата въ брой.
Забележка: Отчуждаването на безстопанствени имоти, принадлежащи на гърци бежанци, оценката и изплащането имъ става отъ смесената комисия, съгласно гръцко-българската конвенция отъ 27 ноемврий 1919 година.
1) Стара ал. 1 на чл. 13. Въ случай, че имотите на завръщащи се бежанци по нареждане на надлежната власть са били раздадени на българи-бежанци и ако размерътъ на тия имоти надминава нормата, показана въ чл. 9 на настоящия законъ, то Министерството на земеделието и държавните имоти отнима връхнината и я предава на завърналите се техни собственици. Ако ли раздадените имоти не са въ повече отъ означената норма, то на завърналите се бежанци, собственици на такива имоти, се дава другаде отъ чифлишките и беговски имоти и то по възможность въ същата местность. Ако ли пъкъ завърналите се бежанци собственици не желаятъ да останатъ въ България, то държавата откупува раздадените техни имоти.
II. Проверка на документите и притезанията за собственость
Чл. 14. Никой не може да впише актъ за собственость върху недвижими имоти въ новите земи, съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките, и поради това не може да се разпорежда съ такива имоти, като ги отчуждава или установява вещни права върху тяхъ, преди да е представилъ за проверка своите документи, установяващи неговите права върху тези имоти и преди тези документи да са проверени по определения по долу редъ.
Чл. 15. Недвижимите имоти въ новите земи, които се държатъ или бъдатъ завзети отъ държавата като безстопанствени, могатъ да бъдатъ предадени на лицата, които претендиратъ за тяхъ, само следъ като тези последните представятъ за проверка своите документи за собственость и следъ като тези документи са проверени по определения по-долу редъ.
Чл. 16. Никой отъ завръщащите се бивши жители на новите земи не може да влезе въ владение на имоти за които претендира, преди да е представилъ за проверка своите документи, установяващи неговите права върху тези имоти, и преди тези документи да са били проверени споредъ определения по-долу редъ.
До произнасяне на надлежния околийски съдия, тези бежанци могатъ да бъдатъ настанени само временно въ имотите, за които претендиратъ, съ разрешение на Министерството на земеделието и държавните имоти, и то ако имотите са свободни.
Чл. 17. (Измененъ съ чл. 60 отъ закона за бюджета за 1922/23 фин. год. отъ 13 априлъ 1922 год. 1) Производството по проверка правото на собственость върху недвижимите имоти се извършва отъ местния околийски съдия.
Министърътъ на правосъдието може да командирова и други съдии, които редомъ съ околийския съдия, да извършватъ проверка на недвижимата собственость въ участъка му.
Околийскиятъ съдия разглежда представените документи и върху ония, които намери за редовни, поставя бележка за това (проверка). Проверените документи подлежатъ на вписване съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките.
(Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) Преди проверката, околийскиятъ съдия е длъженъ да изслуша въ публично заседание претендента, представитель на държавата, представитель на общината въ района, на която се намира имота, и владетеля на същия. А когато следъ тези обяснения това се окаже нуждно, той може да извърши и проверка като тази по чл. 19.
1) Старъ чл. 17. За извършване на проверката, за която се говори въ предидущите членове, въ всяка околия се назначава отъ Министъра на правосъдието комисия въ съставъ: единъ подпредседатель или членъ на окръженъ съдъ, единъ мирови съдия и единъ окръженъ съветникъ.
Комисията разглежда представените документи и върху ония, които намери за редовни, поставя бележка за това (легализация). Легализираните документи подлежатъ на вписване, съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките.
Чл. 18. Въ случаите на чл. чл. 14, 15 и 16 ако заинтересуваните лица не могатъ да представятъ документи, установяващи техните права върху недвижими имоти въ новите земи, длъжни са да заявятъ причините за това, за кои именно имоти са имали документи и колко време са ги владяли преди 5 октомврий 1912 година.
Чл. 19. Притезанията на лица, които не могатъ да представятъ нуждните документи (чл. 18), се проверяватъ отъ надлежния околийски съдия. Преди да се произнесе околийскиятъ съдия проверява най-грижливо и по начинъ, който намери за добре, предявените притезания, следъ което издава определение 1), съ което ги признава или отхвърля.
Въ всеки случай, комисията нарежда да се провери чрезъ местния околийски съдия доколко твърденията на заявителя, че е владял безпрепятствено имотите, са основателни и въ продължение на какъвъ срокъ това негово владение е траяло. За да направи тая проверка, околийският съдия разпитва заслужаващи доверие жители на общината, въ землището на която се намиратъ имотите, или отъ съседни ней общини; той е длъженъ, освенъ това, да разгласи въ общината гдето са имотите, както и въ съседните общини, притезанията на заявителя, като даде най-малко едномесеченъ срокъ за подаване на възражение противъ тяхъ.
Алинея III. (Отменена: З. отъ 10 юлий 1926 г.2) (Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) Алинея последна на чл. 17 се прилага и тукъ.
1) Съ З. отъ 10 юлий 1926 год. въ чл. 19, ал. I думата "решение" се заменява съ думата "определение".
2) Отменена ал. III на чл. 19. Възъ основа на решенията, съ които се признаватъ предявените притезания, на правоимащите се издаватъ удостоверения, които подлежатъ на вписване съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките.
Чл. 20. Следъ влизане въ сила на настоящия законъ и до извършване на проверката, съгласно предидущите членове, срокътъ на всяка придобивна давность се спира и не тече въ полза на никого.
Чл. 21. Околийскиятъ съдия определя 1) да се отнематъ имотите отъ ония владетели, документите на които той не признава за редовни или притезанията на които отхвърля, и да се взематъ въ владение отъ държавата съгласно чл. 6 отъ настоящия законъ.
(Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) Ако при проверката по чл. 17 или чл. 19 или още при обясненията на страните, предшествуващи тази проверка, околийскиятъ съдия се убеди, че възраженията противъ признаването документите или предаването имотите могатъ да бъдатъ уважени, той прекратява производството и претендентътъ може да води искъ на общо основание. Заедно съ това той му издава удостоверение, за кои имоти е искалъ проверка и какви документи е представилъ.
(Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) Право да водятъ искъ за собственость иматъ всички лица, ако имотътъ бъде признатъ или предаденъ на претендента и въобще, ако техните права са били накърнени отъ влязлото въ законна сила определение на околийския съдия.
(Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) При проверка на претенции за гори и горски пасбища, спазватъ се и постановленията на закона за горите.
1) Съ З. отъ 10 юлий 1926 г. въ ал. I на чл. 21 думата "решава" се заменява съ думата "определя".
Чл. 22. (Измененъ: З. отъ 2 май 1924 г. 3) Определенията 3) на околийските съдии подлежатъ на обжалване въ двуседмичен срокъ отъ съобщението имъ предъ надлежния апелативенъ съдъ 3), който се произнася въ разпоредително заседание, като решава по същество. (Ново предложение: З. отъ 10 юлий 1926 год.) Въ случай че имотътъ, за който се претендира, се владее отъ държавата и съ определението се признава или предава собственостьта му на други, срокътъ за обжалване отъ държавата е тримесеченъ отъ съобщението му.
(Нова ал.: З. отъ 10 юлий 1926 г.) Обжалването става по реда на чл. чл. 697, 698, 699, 700 алинея първа, 702, 703 алинея трета и 704 *) отъ закона за гражданското съдопроизводство. Апелативниятъ съдъ гледа жалбите въ разпоредително заседание.
2) Старъ чл. 22. Решенията на околийските комисии подлежатъ на обжалване въ двунеделенъ срокъ отъ съобщението имъ предъ Върховна съдебна комисия при Министерството на правосъдието, състояща се отъ трима висши съдии, назначени отъ Министра на правосъдието.
Решенията на Върховната съдебна комисия са окончателни и не подлежатъ на никакво обжалване.
Забележка: Решенията на околийските комисии подлежатъ на изпълнение, независимо отъ тяхното обжалване.
3) Съ З. отъ 10 юлий 1926 г. въ ал. I на чл. 22 думата "решенията" се заменява съ думата "определенията", а думите: "Върховния касационенъ съдъ" се заменяватъ съ думите: "надлежния апелативенъ съдъ".
*) Чл. чл. 697, 698, 699, 700 ал. I, 702, 703 ал. III и 704 съотвутствуватъ на чл. чл. 514, 515, 516 п. 1, 518, 519 ал. III и 520 отъ закона за гражданското съдопроизводство отъ 1930 година.
Чл. 22а. (Новъ З. отъ 10 юлий 1926 г.) Възъ основа на влезлите въ законна сила определения съ които се признаватъ предявените притезания, на правоимащите се издаватъ удостоверения, които подлежат на вписване съгласно чл. 1 отъ закона за привилегиите и ипотеките. Продажба на вписаните имоти, както и вписване на тежести върху тяхъ не се допускатъ преди изтичането на три месеци отъ датата на вписването; допускатъ се, обаче, възбрани.
Вписаните имоти се предаватъ въ владение на претендента изцяло или въ случай на чл. 13 връхнината, на основание заповедь, издадена отъ околийския съдия, разглеждалъ същото производство. Въ заповедта се показва и срещу кого или срещу кои лица и учреждения, участвуващи въ производството, той се издава. Околийскиятъ съдия, обаче, издава заповедта само следъ като се увери, че определението е влязло въ законна сила и е вписано и ако заповедьта само следъ като му се представи удостоверение издадено отъ Министерството на земеделието и държавните имоти, че имотътъ, освенъ когато се дири само връхнината, не е даденъ на бежанци.
Чл. 23. Околийските съдии както и Върховната съдебна комисия**), ще признаватъ за редовни само ония документи за собственость и владение, които са издадени отъ компетентни отомански власти преди 5 октомврии 1912 год.
Преписи отъ такива документи, издадени и заверени отъ официални власти, могатъ да бъдатъ признати за редовни, ако няма съмнение въ истинностьта имъ и ако отговарятъ на провереното отъ околийския съдия фактическо положение.
Няма да се признаватъ за документи, установяващи правото на собственость, нотариалните актове, издадени следъ 5 октомврий 1912 год., възъ основа на обстоятелствена проверка по силата на чл. 34 отъ закона за нотариусите и околийските съдии, които издвършватъ нотариални дела. Тези актове се обявяватъ за недействителни.
**) Въ ал. I на чл. 22 думите: "Върховната съдебна комисия" съ З. отъ 2.V.1924 год. са заменени съ думите: "Върховния касационенъ съдъ". Съ З. отъ 10 юлий 1926 год. думите: "Върховния касационенъ съдъ" са заменени съ думите: "надлежния апелативенъ съдъ". Същите изменения, обаче, не са направени съответно и въ ал. I на чл. 23.
Обаче, ако при проверката по чл. 14 и следващите отъ настоящия законъ се окаже, че имотите, за които лицата притежаватъ такива актове, са действително техни, тези лица се освобождаватъ отъ плащане на актови мита при снабдяването имъ съ нови актове за същите имоти.
Чл. 24. Производството по проверката на документите е безплатно.
Чл. 25. Спрямо бежанци отъ чужда народность постановленията на настоящия законъ, съ които се даватъ права и облаги на бежанци, извънъ тия предвидени въ гръцко-българската конвенция отъ 27 ноемврий 1919 год. ще се прилагатъ само въ случай на взаимность, т. е. ако чуждата държава, къмъ която по народность принадлежатъ чужденците, обезпечава същите права и облаги за българите бежанци.
Чл. 26. Настоящиятъ законъ отменява всички закони и наредби, които му противоречатъ.
*) Съ З. отъ 10 юлий 1926 год. навсякъде въ закона думата "легализация" се заменява съ думата "проверка", а думите "околийска комисия" - съ думите "околийски съдия".
ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА
(Прибавени съ З. отъ 10 юлий 1926 год.)
§ 9. Постановлението на § 2 *) има обратна сила, като приобретательтъ, ако е повърналъ имота, има право на искъ за броената сума, тъй както се изчислява по тоя членъ. Собственикътъ, обаче, може, следъ като е билъ признатъ за такъвъ, да даде, вместо стойността му, самия имотъ на същия купувачъ и съ това да се освободи отъ всяка друга отговорность.
*) Отнася се до втората частъ на чл. 11, измененъ съ З. отъ 10 юлий 1926 година.
§ 10. Издадените досега решения по настоящия законъ иматъ само силата, която по тоя законъ иматъ определенията. Ако тези решения не са изпълнени, изпълнението се позволява при условието на чл. 22а, като върху издадения изпълнителенъ листъ околийскиятъ съдия отбелязва, че тези условия са на лице, а ако няма издаденъ листъ, издава се заповедь при спазването на същия членъ. Правото на искъ за собственость, съгласно чл. 21 отъ настоящия законъ, не се изключва отъ тези решения.
Силата на легализираните по същия законъ документи се определя по правилата на гражданското съдопроизводство и на гражданските закони.
§ 11. Решенията, издадени до влизане въ сила на настоящия законъ отъ околийския съдия, се обжалватъ по досегашния редъ. По същия редъ те се гледатъ и отъ надлежния апелативенъ съдъ. Определенията на този съдъ, обаче, са подчинени на правилата на § 10.

[nevelina]

Много, много благодаря.

[nevelina]

И още нещо да попитам, малко нахално ама дали знаете кои то4но са новите земи