топлофикация и онаследяване на дълговете

[natnikol2]

Здравейте!
Моля за съдействие и консултация .
Предстои ми явяване пред ЧСИ ,който е разпоредил запор към банката на личните ми сметки,спрямо постановени претенции към мен от преди няколко дни като длъжник онаследил починалият си родител преди месеци.
Искам да отбележа, че от същите не съм уведомена писмено или устно.
Уведомлението за предстоящето изпълнение по издължаване на дължимат сума в срок до 3 дни получих от банков служител.
Това с което бях запозната е сумата която дължа в размерна 1 541лв. Има заведено дело и изпълнителен листот 2003 г. Дължимата сума е за период от2003 до 2013
Искам да отбележа, че ЗАПОРНОТО ПИСМО ми бе препратено по мейл отбанковият служител с цел запознаване с казуса и по нататъшните ми действия.
Безспорен е факта, че научавам за предявените претенции към мен по този начин.
Съществува ли възможност поради която бих могла да спра изпълнението на дължимата сума къмТОПЛОФИКАЦИЯ до запознаване с детайлите?
В случая има ли възможност за иск за отпадане на дълг поради давност , ще ми бъдели възстановена сумата?
В случая става въпрос за жилище придобито по време на 2 брак, имам сестра и двуотробен брат с родителя си, с които ние не сме и не съжителстваме.

[neutralen]

В никакъв случай не трябва да ходите и да се срещате с ЧСИ, щото ще загубите едно много важно право - да обжалвате по реда на чл.423 от ГПК - поради това че не сте уведомени от съда, или ЧСИ за издадената Заповед за изпълнение за да възразите за погасяване на част от задължението по давност - за периода 2003 - 2010 г. Вървете при адвокат, който конкретно ще прецени какво трябва да се направи.

[windlove]

Според мен давате грешна информация.
Казвате че изпълнителния лист е издаден 2003 г., а пък задължението било за период 2003 - 2013 г.
Колегата правилно ви е посъветвал да се консултирате с адвокат, но ако е имало изпълнително дело още от 2003 г. извършвани изпълнителни действия към първоначалния длъжник и т.н. няма да може да ползвате реда по 423 от ГПК.
Реда за наследниците е уреден в Чл. 428. (1)
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
Ако има изпълнително дело още от тогава съдебен изпълнител няма никакво основание да връчва наново заповед за изпълнение на наследниците, пък и тогава въобще не е имало подобни заповеди - реда им беше уреден доста по - късно.
Относно въпроса ви за спиране - няма да може да спрете изпълнителното дело за съжаление, не е по запис на заповед, само съда би могъл да го направи в този случай.
Не смея да ви дам конкретен съвет защото според мен фактологията ви е грешна и най - добре колега да се запознае лично с въпроса.
Как стоят нещата с наследството при вас? Наследявате ли нещо от починалия си родител. Тук имате ред на защита. Съдебния изпълнител трябва да ви покани в определен срок да заявите приемате ли наследството или не.
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
Имайте предвид, че тези разпоредби няма да могат да ви помогнат ако реално сте се разпоредели с част от това наследство.
Успех!

[neutralen]

Очевидно колегата неправилно интерпретира фактите, щото няма как да се издаде ИЛ през 2003 г за задължения от 2013 г. За това в случая става въпрос точно за Заповедно производство, въведено с новия ГПК, считано от 01.МАРТ.2008 г. С оглед на горното следва да се възползвате от правото си по чл.423 от ГПК, за което ви писах по-горе. Запомнете - отидете ли при ЧСИ, вие вече ще бъдете уведомена и загубвате правото на жалба по посочения ред. За това вървете при адвокат, нещата не са толкова прости за да ги научите тук във Форума.

[windlove]

Това с което бях запозната е сумата която дължа в размерна 1 541лв. Има заведено дело и изпълнителен листот 2003 г.

Както виждате колега нищо не интерпретирам - просто това е написано!

Ако изпълнителния лист и заповедта за изпълнение са били връчени с Покана за доброволно изпълнение на основния длъжник, респективно са извършвани и изпълнителни действия сте в грешка, че те се връчват наново на наследниците му след като почине!

[neutralen]

Фактите са следните - банката уведомява питащата, че някакъв ЧСИ е наложил запор на банковата и сметка, тоест има извършени изпълнителни действия, без да е получила Покана за доброволно изпълнение с отбелязване за издадения ИЛ. Според вас какво трябва да направи питащата

[windlove]

:D Фактите са следните - банката уведомява питащата, че някакъв ЧСИ е наложил запор на банковата и сметка, тоест има извършени изпълнителни действия, без да е получила Покана за доброволно изпълнение с отбелязване за издадения ИЛ. Според вас какво трябва да направи питащата

Както вече по- горе няколко пъти се съгласих с вас трябва и колега който да провери делото.
За мен лично ако наследява от починалия си родител само задължения, както доста често се случва напоследък, трябва да си изиска от съдебния изпълнител да и определи срок за заявление приема ли наследството или не /не покана за доброволно изпъление и изпълнителен лист, защото, както казах вече ако са връчвани веднъж на основния длъжник и са извършвани изпълнителни действия, няма основание да се връчват наново/, който той е длъжен да направи, след което да пусне изявление, че се отказва от наследството и да го впише в книгите на съда. След което да си иска всичко, което и е удържано като суми и прекратяване на изпълнителното дело по отношение на ней. Това е разбира се при хипотеза, че няма наследство освен задължения.

А относно това, че заповедта не се връчва наново на наследниците /изключвам вариантите при които длъжника е починал по време на гр. дело, или преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, тогава да - защото те ще имат правото да се ползват от правата по 414/ - но да кажем хипотетично. Имаме длъжник, заповед за изпъление, той е възразил по ней, воден е установителен иск, вземането е признато за установено, длъжника почива и изведнъж връчване заповедта на наследниците и те на срой ред ще имат право да възразят по 414, че тази сума е недължима към основния кредитор?

[neutralen]

Това, което пишете е при положение, че ЧСИ е връчил Покана за доброволно изпълнение с отбелязване на издадения ИЛ на наследниците. А в случая няма връчена Покана и реда за обжалване е по чл.423 от ГПК. Ако ЧСИ беше връчил Покана за доброволно изпълнение на наследниците, то те имат право да обжалват разпореждането за издаване на ИЛ по реда на чл.407 от ГПК, независимо от това кога е издаден ИЛ, тъй като наследниците са конституирани като длъжници по силата на закона(чл.429 от ГПК) и имат право на възражения за погасени по давност задължения към момента на издаване на ИЛ. Като не им праща Покана за доброволно изпълнение, ЧСИ лишава наследниците от правото им за жалба по реда на чл.407 от ГПК.

[windlove]

:D Това, което пишете е при положение, че ЧСИ е връчил Покана за доброволно изпълнение с отбелязване на издадения ИЛ на наследниците. А в случая няма връчена Покана и реда за обжалване е по чл.423 от ГПК. Ако ЧСИ беше връчил Покана за доброволно изпълнение на наследниците, то те имат право да обжалват разпореждането за издаване на ИЛ по реда на чл.407 от ГПК, независимо от това кога е издаден ИЛ, тъй като наследниците са конституирани като длъжници по силата на закона(чл.429 от ГПК) и имат право на възражения за погасени по давност задължения към момента на издаване на ИЛ. Като не им праща Покана за доброволно изпълнение, ЧСИ лишава наследниците от правото им за жалба по реда на чл.407 от ГПК.

Не разраничавате нещата - ПДИ на наследници с изпълнителен лист, както вече няколко пъти написах, се връчва само ако не са били връчвани на основния длъжник преди да почине и не е имало никакви изпълнителни действия спрямо него освен връчването на съответната покана. Ако изпълнителното дело е в напреднал стадий - примерно насрочена публична продан и длъжника почива, на наследниците се връчва само Покана на основание чл. 429, ал.2 от ГПК с определен срок за заявяване приемат ли наследството с последниците по чл. 51, ал.2 от Закона за наследството. Ако те не приемат наследството въобще не се конституират като длъжници по изпълнителното дело и спрямо тях не трябва да се предприемат принудителни действия.

Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

[neutralen]

Както написах по-горе - нещата не са толкова прости, за да се научат тук във Форума.
Колегата, съдейки по написаното от него, може би е представител на гилдията на ЧСИ, поради което защитава тезата на ЧСИ, че на наследниците не се праща Покана за доброволно изпълнение, след като наследодателя е починал. Тази теза е неправилна и противоречи на цитирания от самия него чл.428, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че след като длъжника е починал в случаите по чл.428, ал.3 от ГПК става въпрос за ЗАМЕСТВАНЕ на един длъжник с друг. И става въпрос за процесуално правоприемство - заместване (по силата на закона) в едно висящо Изп. производство на един длъжник с друг. След като наследника вече е станал страна - длъжник в изпълнителното производство, той има същите права както и предишния длъжник, включително да прави материално правни възражения, примерно, че задължението е погасено по давност към момента на издаване на ИЛ (виж в този смисъл чл.102, ал.3 от ЗЗД). Ако новия длъжник не направи такива възражения и признава вземането се прилага чл.429 от ГПК - отказ от наследство, или приемане на наследството по опис.
Един от принципите в правото е - "Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" от което следва, че извършваните от ЧСИ изпълнителни действия срещу Длъжник, преди да му е изпратена Покана за доброволно изпълнение са абсолютно противозаконни и Длъжникът има правото на Иск по чл.423 от ГПК.

[windlove]

:D Както написах по-горе - нещата не са толкова прости, за да се научат тук във Форума.
Колегата, съдейки по написаното от него, може би е представител на гилдията на ЧСИ, поради което защитава тезата на ЧСИ, че на наследниците не се праща Покана за доброволно изпълнение, след като наследодателя е починал. Тази теза е неправилна и противоречи на цитирания от самия него чл.428, ал.3 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че след като длъжника е починал в случаите по чл.428, ал.3 от ГПК става въпрос за ЗАМЕСТВАНЕ на един длъжник с друг. И става въпрос за процесуално правоприемство - заместване (по силата на закона) в едно висящо Изп. производство на един длъжник с друг. След като наследника вече е станал страна - длъжник в изпълнителното производство, той има същите права както и предишния длъжник, включително да прави материално правни възражения, примерно, че задължението е погасено по давност към момента на издаване на ИЛ (виж в този смисъл чл.102, ал.3 от ЗЗД). Ако новия длъжник не направи такива възражения и признава вземането се прилага чл.429 от ГПК - отказ от наследство, или приемане на наследството по опис.
Един от принципите в правото е - "Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" от което следва, че извършваните от ЧСИ изпълнителни действия срещу Длъжник, преди да му е изпратена Покана за доброволно изпълнение са абсолютно противозаконни и Длъжникът има правото на Иск по чл.423 от ГПК.

Колега ... наследника ще стане страна по изпълнителното дело едва след конституирането му с акт на съдебния изпълнител - ако му е отправена покана с определен срок за заявяване приемат ли наследството то те още не са страни по това дело от там и всичко, което написахте по - горе е безсмислено!!!
Друг е въпроса, че доста съдебни изпълнители си конституират наследниците директно и започват принудително изпълнение срещу тях без да се съобразяват дали наследниците са приели наследството или не и без да ги канят по 429.
От всичко написано разбрах, че така и не разбирате, че аз говоря нещо абсолютно различно от това което вие си мислите. Аз защитавам тезата, че на наследниците първо се изпраща покана по 429 ГПК с определяне на срок за приемане на наследство преди да бъдат конституирани и да са страна по изпълнителното производство!!!
Но и вашата теза ми е интересна - по това което казвате един длъжник може да възрази, да се води установителен иск, да се признае за установено вземането, правата на длъжника да са спазени, след което ако почине наследниците да могат отново да искат взискателя да води иск за установяване на същото вземане след като ще има предишно съдебно решение, което да го приема за установено.

[neutralen]

Съжденията ви са неправилни - вие не сте наясно как става котституирането на наследниците като страна в Изпълнителното производство. Това не става с акт на Съд.изпълнител а с Молба на Взискателя, изпълнението да се насочи срещу наследниците на починалия длъжник. Без такава молба съд.изпълнител няма право служебно да насочи принудителното изпълнение срещу наследниците.
Ако продължавате да считате вашата теза за правилна, посочете - на какво правно основание е наложен "запор" на банковата сметка на питащата, след като според вашата теза, тя все още не е станала "страна" в изп.производство - на какво правно основание ЧСИ извършва изп.действия срещу лице, което не е страна в Изп.производство

[windlove]

:D Съжденията ви са неправилни - вие не сте наясно как става котституирането на наследниците като страна в Изпълнителното производство. Това не става с акт на Съд.изпълнител а с Молба на Взискателя, изпълнението да се насочи срещу наследниците на починалия длъжник. Без такава молба съд.изпълнител няма право служебно да насочи принудителното изпълнение срещу наследниците.
Ако продължавате да считате вашата теза за правилна, посочете - на какво правно основание е наложен "запор" на банковата сметка на питащата, след като според вашата теза, тя все още не е станала "страна" в изп.производство - на какво правно основание ЧСИ извършва изп.действия срещу лице, което не е страна в Изп.производство

Добре колега, а може ли вие да ми отговорите на това, което аз попитах?

"След като наследника вече е станал страна - длъжник в изпълнителното производство, той има същите права както и предишния длъжник, включително да прави материално правни възражения"

Ако тези права вече са използвани в изпълнителния процес /пример възражение по 414/ и има влязло в сила решение по установителния иск, как по вашата логика наследниците ще искат наново същото?

Относно въпроса ви - повечето съдебни изпълнители си конституират директно наследниците на длъжниците и ги оставят те да доказват дали са приели наследството или не. Не смятам, че това поведение е правилно, но това вече е друг въпрос защото е мое лично и субективно виждане.

[neutralen]

Следва да правите разлика между процесуално и материално право. Починалия длъжник и наследника като длъжник са две различни лица. Това, какво е правил починалия длъжник - дали е правил, възражения по чл.414 от ГПК, или е бездействал не обвързва наследника като длъжник, тъй като наследника не е бил страна по горното производство между починалия длъжник и Кредитора/взискателя. Наследника става страна/длъжник не по собствена воля във вече висящото Изп.производство, поради което се ползва на собствено основание с правата на "длъжник". За това има право на Жалба по чл.407 от ГПК, ако получи Покана за доброволно изпълнение с отбелязан в нея ИЛ, или право на Иск по чл.423 от ГПК, ако срещу него се предприемат Изп.действия, без ЧСИ да му изпрати Покана за доброволно изпълнение, с което ЧСИ го лишава от правото да оспори вземането на взискателя по реда на чл.407, примерно като погасено по давност, какъвто е конкретния случай по тази тема.

[windlove]

Колега не мога да ви разбера защо не четете ... аз ви говоря за едно вие пишете за друго.
За мен лицето не е страна по изпълнителното дело докато не се е разпоредил с наследството или докато не го е приел след като му е определен срок по 429 от ГПК ..., а вие говорите са иск по 423 след като вече имаме страна - вече изрично на няколко пъти ви написах, какво по точно защитавам аз. Карате човека да води безсмислени искове по съдебен ред и да оспорва вземания към взискателя на основание изтекла давност, като един вписан отказ от наследство при положение, че наследява само задължения му е напълно достатъчен, за да бъде прекратено делото по отношение на него

[neutralen]

"Аз ти говоря, ти ми приказваш" или "Когато говориш с мене ще мълчиш". Да, така стана в случая - вие искате да се съглася с вашата теза от гледна точка на СИ/ЧСИ, без да дадете смислено обяснение/отговор - защо, на какво правно основание, ЧСИ извършва изпълнителни действия, в случая "запор" на банкова сметка срещу лица, които не са "страна" в изп.производство. Когато отговорите на този въпрос, може да продължим дискусията. За сега наливаме от пусто в празно, щото вие не сочите никакви правни аргументи, а се позовавате на противозаконната практика на СИ/ЧСИ. Отношения в случая имат и разпоредбите, относно Основните начала на ГПК, виж чл.5 до чл.13 от ГПК и специално чл.6 и чл.9 от ГПК, както и споменатия от мен чл.102 ал.3 от ЗЗД - относно материално правните възражения на "новия длъжник" какъвто е наследника на починал длъжник.

[ch3oh]

Хайде да разгледаме малко по-усложнен казус: Длъжника си получава ПДИ, налагат му възбрани и запори, удържат му част от трудовото възнаграждение - не е възразявал срещу ЗНИ...и след около 2 години умира. Трябва ли в този случай СИ да връчва ПДИ на наследниците?
Много ще ми бъде интересна обосновката на тезата, че трябва.

[ivan_lawyer]

Трябва да се маскира, като неприел наследството си.

Може и да мине, зависи от любезността, на практика - на наследника се дава възможност или да реши дали да приеме или да не приеме, но това е в чист вид.

Пряка линия - перемция, тоест поглъщане на дължимата се сума поради не-спазване на енергичност в действията, сумиране на срокове, някакво разрешение.

[neutralen]

Казуса, който представя колегата изобщо не е сложен и вече съм дал отговор в предишните си постове. Но нека колегата изложи своята теза - трябва ли да се изпраща ПДИ на наследниците. Това все пак не е викторина, а форум, където всеки излага собствената си теза, относно тълкуването и приложението на закона. Аз вече съм го направил.

[ivan_lawyer]

Правният труд не е така важен, както другите видове, макар да е в А-група.

Но, на практика - може да се намери разрешение. Не виждам как ще прилепне точно към казуса, но все пак насоки.