РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 18.01.2002 Г. ПО ГР. Д. № 842/2001 Г., V ГР. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2001 г.
РАЗВАЛЯНЕТО Е ПРАВО, УСТАНОВЕНО ЕДИНСТВЕНО В ПОЛЗА НА ИЗПРАВНАТА СТРАНА ПО ДВУСТРАНЕН ДОГОВОР. ЕТО ЗАЩО, ИЗПРАВНОСТТА НА ВЪЗПОЛЗВАЩИЯ СЕ ОТ ТОВА СУБЕКТИВНО ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВАЛИДНОТО МУ УПРАЖНЯВАНЕ, КАТО СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗСЛЕДВА ЗАДЪЛБОЧЕНО И ИЗЛОЖИ СЪОБРАЖЕНИЯ В ТАЗИ НАСОКА.
Чл. 87 ЗЗД
Докладчик съдията Таня Райковска
Изводите на Б. апелативен съд относно прекратяване на наемния договор, поради виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя са в противоречие с материалния закон. Процесният договор за наем между страните е срочен, с период на действие пет години, като страните по него са уговорили в т. 2 размер на месечната наемна цена от 105 лв. Договарящите се са предвидили и възможност за индексиране на наемната цена при условията на т. 3 от раздел II от договора. Анализирането на текста на т. 3 раздел II от наемния договор води до несъмнения извод, че размерът на наема по т. 2 се изменя от наемодателя единствено и само в зависимост от процента на инфлацията, официално обявена в НСИ. Последващото изречение от тази договорна клауза гласи, че "Несъгласието на наемателя с предлаганата индексация е основание за разваляне на договора" Този текст на т. 3 от раздел II на процесния договор съдържа три съществени изначално договорени елемента, които е следвало да бъдат изследвани и анализирани по отделно и в тяхната връзка с конкретния случай, с излагане на конкретни мотиви, и с оглед установените факти по делото и за правилното прилагане на материалния закон.
Вярно е, както правилно е отбелязал и апелативният съд, че на първо място страните по облигационния договор са се договорили, че индексирането на наема няма да бъде извършвано автоматически, каквато е обикновено практиката в подобни случаи, а е необходимо съгласие, т.е. приемане на този индексиран наем от наемателя. Следователно, страните са въвели изискване за наличие на втори консенсус относно цената на насрещната престация на наемателя при предложение за индексиран наем, съобразно официалния индекс на инфлацията.
На второ място, в клаузата на т. 3 страните са посочили изрично, че наемодателят променя размера на наема, посочен в т. 2, в зависимост и само от процента на инфлацията, официално обявена от НСИ.
И на трето място, контрахентите са визирали какви ще бъдат правните последици от несъгласието на наемателя с предлаганата индексация - това, според тях, би било основание за едностранно разваляне на договора. Като не е извършил обстоен анализ на горепосочените текстове от процесния договор, въз основа събраните факти по делото, решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че ответникът, след като не приел предлаганата индексирана наемна цена е действал виновно и е станал причина за едностранно разваляне на срочния договор за наем.
Б. апелативен съд не е обсъждал и коментирал в своето решение какво всъщност е било предложено от наемодателя с писмо № 314/09.10.1997 г., изходящо от НПК на слепите в България и дали ответникът е бил запознат с това предложение. Решаващият съд е приел като даденост, че с това писмо наемодателят е предложил индексиран наем, без обаче да го съпостави със заключението на приетата и неоспорена счетоводна експертиза по делото (л. 74), която е посочила, че наемната цена от 105 лв., индексирана съобразно инфлационния процент на НСИ за периода е само 105,52 лв., но не и 790 лв. При тези данни, ако решаващият съд беше обсъдил счетоводната експертиза на л. 74 от делото и изложил подробни мотиви за това, той би могъл да достигне до други правни изводи. След като страните са се договорили, че промяна в наемната цена ще има само при индексация и то съобразно инфлационния процент, официално посочен от НСИ, и неприемането именно на тази индексирана по този начин цена от страна на наемателя е основание за преустановяване действието на договора, решаващият съд е следвало да съпостави предложената наемна цена с тази, която би била, ако беше индексирана, съобразно клаузата на т. 3 от раздел II от договора и да даде отговор на въпросите, налице ли е неприемане на предложен съгласно договора индексиран наем от страна на наемателя; налице ли е неоснователен отказ да се приеме тази цена; какви биха били последиците от неприемане на така предложената "индексация" на наемната цена.
След като в действителност при така събраните факти по делото, наемодателят е предложил не индексиран по договора наем, а наем в пъти (повече от седем пъти) по-висок от него се налага отговор най-напред на въпроса какво в същност е предложено и каква е неговата правна същност. При посочените по-горе данни относно предложението за наемна цена в пъти по-висока от индексираната, която, съгласно експертизата по делото, възлиза само на 105,52 лв. следва извода, че наемодателят е предложил на наемателя не индексирана наемна цена, съобразена с официалните статистически данни за цитирания период , а нова наемна цена - 790 лв., чието единствено правно значение се свежда да отправено предложение за изменение на сключен вече наемен договор. Но, неприемането на така отправеното ново предложение е само основание да се приеме, че не е постигнато съгласие за новопредложената наемна цена, поради което договореното до този момент по отношение на наемната цена остава в сила. Ако решаващият съд бе съпоставил изброените по-горе данни и експертното заключение, той би могъл да достигне до извод, че не е налице първата предпоставка на чл. 3 от договора - т.е. предложение от страна на наемодателя за индексирана, съгласно договора наемна цена. И след като не е налице предложение за индексация, съгласно договора, или с други думи няма изправно поведение от страна на наемодателя, то следва ли да се очаква от наемателя - насрещната страна, да приема подобно несъобразено с договора предложение за индексация, и ако не го приеме да се счете, че е налице основание за разваляне, както са записали страните по договора.
Разпадането на облигационната връзка чрез разваляне на договора може да бъде последица както на изрично съглашение, постигнато между страните, че всяка изправна страна ще може едностранно да се откаже от договора ако другата страна виновно не й престира еквивалентното задължение, което е поела, така и в случай на отсъствие на такова, чрез упражняване на правата на изправната страна директно по силата на чл. 87 от ЗЗД. По своята правна същност възможността да бъде развален двустранния договор чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право, което кредиторът може да упражни, ако иска, и при положение, че е изправен.
Известно е, че предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранния договор са кумулативно три на брой: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните; неизпълнението да е виновно, и кредиторът, упражняващ правото на разваляне да е изправен, както вече беше посочено. Правото на разваляне може да бъде упражнено само от изправната страна срещу неизправната. След като ищецът (наемодател) е предложил на длъжника да престира нещо, различаващо се съществено от договореното, то ответникът (наемател), като не е приел предложената произволно индексирана наемна цена не е възприел поведение противно на установеното с договора, и с други думи, неприемането на тази наемна цена, при събраните факти по делото, нито е виновно, нито пък съставлява неизправност на длъжника.