forum.lex.bg

Това е въпросният казус, с който се мъча :

Петър е студент и живее с родителите с в София. Учи китайска филология и родителите му решават да му помогнат да прекара 1 месец в Китай, за където заминава в началото на 2008 г. Преди да замине, той наема от учителката си по китайски език, която е китайка - г-жа Юди Ванг, която живее в София, къщата, която последната притежава в околностите на Пекин. Договорът за наем съдържа следната клауза: „Наемодателят се задължава да предостави на наемателя недвижимия имот в добро състояние и отговарящ на всички норми за сигурност съгласно българските изисквания". Една нощ, по време на буря, къщата се запалва и Петър загива по време на пожара. Експертизата доказва, че пожарът е резултат от късо съединение в електрическата инсталация, тъй като последната е била твърде стара. През януари 2009 г. родителите на Петър предявяват иск срещу г-жа Ванг пред българския съд за понесени материални и морални вреди. Г-жа Ванг прави възражение относно компетентността на българския съд, като твърди, че е компетентен китайският съд. Освен това тя твърди, че приложимо е китайското право, което не познава обезщетение за морални вреди. Как може да бъде обоснована компетентността на българския съд? Кое е приложимото право по отношение на предявените искови претенции?

Някакви мнения?
Благодаря предварително!

Компетентността на български съд не може да бъде обоснована, но може да се направи опит за това, като се наблегне на обичайното местоприбиваване (естествено в казуса няма данни дали китайката има такова, освен ако под живее не се разбира повече от 6 м., ако не се лъжа) и на това, че договорът е сключен тук. След като тези факти се наведат съдът ще прекрати делото и ще прати гражданството да се съди в Китай, където няма как да няма форма на компенсация.