чл. 129, ал.3 ГПК - връщане на искова молба - ФИЗИЧЕСКО ли е

[perper1]

Привет.
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК : "Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. "
Интересува ме какво става когато влезе в сила разпореждането за връщане - тогова съдът физически връща ли на ищеца исковата молба с приложенията й, или те си остават по делото, което се архивира.
Ще помоля за практика на ВКС по въпроса. Благодаря!

[onzitam4]

Според зам. Председателя на ВКС Красимир Влахов /в една негова разработка по ГПК/, не следва да се извършва реално връщане на исковата молба и приложенията, а само така се казвало. Исковата молба и приложенията й следвало да останат по делото.
Масово обаче съдилищата в провинцията, вършат точно обратното - след като влезе в сила определението по чл. 129, ал.3 ГПК, с което исковата молба е върната, връчителят идва у вас и ви носи на ръка исковата молба с приложенията и ви ги дава, а по делото оставят техни копия.
ВКС контролира само законосъобразността на определението по чл. 129, ал.3 ГПК. За това можете да намерите практика на ВКС само по въпроса дали е законно определението, с което е постановено връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите й в срок. Фактът на реалното връщане на ИМ /предаването от връчителя на ищеца на исковата молба/, след влизане на определението по чл. 129, ал.3 ГПК в сила, респективно липсата на такова реално връщане на ИМ, няма как да бъде обжалвано пред ВКС. Така, че много се съмнявам, че ще намерите практика на ВКС по този въпрос.

[bird_of_paradise]

Ако написаното за провинцията е с ирония, шЪ, прощаваш, а и Влахов, че не се извършва реално връщане. Нещо, като в името на народа, ама "само така се казва", м? ( то, това е вярно, та да не се отклонявам).
Вие глаголната форма като как я възприемате? Или, казвате адресът за връщане е само, за да упражни правото си на ЧЖ. Абе, допадат ми доста от нещата написани от Влахов, но в конкретния случай не споделям извода му.

Връщат се книжата, разбира се ( идва още от ЗГС: " исковата молба се повръща....На присъствуващия ищец молбата се повръща нему лично"). Вярно, ГПК отм. и сега действащ няма "нему лично", но няма и логика да не се връщат, защото само ако е неизвестен адреса на молителя нередовната ИМ остава в канцеларията на съда.
И така е правилно.
В столицата (ако) не го правят, то е по причини извън ГПК( често свързани с липсата на кадрова обезпеченост и тоталната липса на всякакъв контрол по отношение лицата, натоварени служебно с връчване на съобщения и книжа; и/или липса на хартия и тонер, за да си направят копие на книжата).
Га `зимат таксите не са пестеливи, га трЕбе да си изпълнят обязаностите- от сто реки вода.