КАК ДА ЖИВЕЕ СЕМЕЙСТВОТО МИ БЕЗ ТОАЛЕТНА И БАНЯ???!!!

[eclaire]

Здравейте и моите най-искрени почитания!
Може ли изобщо някой да си представи, че е възможен живота на който и да е човек без тоалетна и баня???
С недопустимо съдебно решение на ВКС самостоятелното ми жилище е лишено не от помещение с размер от около 2 кв. м., а от ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМОТО СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ – ТОАЛЕТНА И БАНЯ!!!
С лишаването на едно жилище от санитарен възел се посяга не само на жилището, собствеността и достойнството на личността, но и на здравето и живота на човека и семейството му!!!
Значителна част от съдиите и служителите в Софийския районен съд са посетили сградата на бул. „Цар Борис ІІІ” 54, предназначена за нуждите на съда. Посещението в новата сграда, е дошло в отговор на засиления интерес от страна на съдебния състав на СРС към резултатите от приключилия там ремонт, още преди година.
Председателя на СРС съдия Лалов е изразил недоволството си от качеството на извършения ремонт и посочил пред колегите си множеството допуснати дефекти.
А ако след ремонт на ВКС Председателя му установи, че по погрешка са зазидани вратите на санитарните възли и сградата няма тоалетни???
Дали в такъв случай всички съдии и служители на ВКС биха се примирили и търсили обществени тоалетни, ЗА ДА ЗАДОВОЛЯТ НЕОТЛОЖНИТЕ СИ ВСЕКИДНЕВНИ ФИЗИОЛОГИЧНИ НУЖДИ или биха реагирали и направили всичко възможно да поправят допуснатата грешка???!!!
Как ли биха реагирали същите тези съдии, които са постановили това недопустимо съдебно решение, ако тяхното жилище бъде лишено по същия начин от тоалетна и баня?!!!
А моето жилище вече две години и половина няма тоалетна и баня – вследствие на постановеното от тях съдебно решение!!!
Къде да задоволява неотложните си всекидневни физиологични нужди моето семейство - на улицата или при съседи и роднини???!!!
Запознах се с документите по делото при справка по същото след влизане на решението в сила - от момента на постановяването му, при което установих, че при процедурата по допустимост на касационната жалба е записана цена на иска в размер на данъчната оценка на целия имот – над 5000 лв.
При подаване на исковата молба ищцата Саша Николова Януцева е определила цена на иска 246.80 лв./ 2 кв. м. от 60 кв. м. по данъчна оценка/ – размер двадесет пъти по – малък от определения в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Въпроса за цената на иска не е повдиган нито от страните, нито служебно от съда.
Въззивните решения с обжалваем интерес под 5 000 лв. влизат в сила от момента на постановяването им, с оглед разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 296 ал.1 т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, като процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва.
Решение от 22.03.2011 г. на Окръжен съд – Монтана по гр. дело № 30 по описа на Окръжен съд – Монтана за 2011 г. е влязло в сила с постановяването му, тъй като цената на иска е под определения размер с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
При процедурата по допустимост на касационната жалба не е мотивирана причината поради която не е взета предвид цената на иска, която е определена от ищцата при подаване на исковата молба, а данъчната оценка на целия имот – над 5000 лв.
Поради тази причина считам, че е допусната грешка при определяне цената на иска, вследствие на което е допусната до разглеждане касационна жалба с цена на иска под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер и отменено влязлото в сила Решение от 22.03.2011 г. по гр. дело № 30 по описа на Окръжен съд – Монтана за 2011 г.
С оглед на това е постановено незаконосъобразно и недопустимо съдебно решение № 58 от 14.03.2012 г. по гр. дело № 678/2011 г. на ВКС, II г. о..
Какво бихте предприели Вие, за да защитите правата си и законните си интереси, ако сте в положението на моето семейство - тъй като решенията на ВКС са окончателни и не подлежат на обжалване!

[neutralen]

По преразказ на дело, продължило години е невъзможно да получите конкретен отговор нито за правилността на решението на ВКС, нито за това какво може да се направи от тук нататък.
Само искам да ви обърна внимание, че от данните по делото, за цената на иска се съди от размера на платената държавна такса.
За неудобствата, породило това решение, ви разбираме и ви съчустваме.

[eclaire]

Платената държавна такса при завеждане на делото - на първа инстанция е 50 лв., на касацията - 25 лв., определена от състава на ВКС. Благодаря за съчувствието, но като няма - без извинение къде да пикам ..........

[eclaire]

Решението е НЕДОПУСТИМО, не коментирам дали е правилно - но ако се запознаете с документите по делото ще останете очарован от правораздаването...

[neutralen]

Имам наблюдение върху правораздаването и изобщо не вярвам на правосъдието, но това е друга тема.

[eclaire]

Извинете ме, имах предвид """очарован""".
Ако зависеше от мен и имах тази възможност бих разкъсала с голи ръце УВАЖАЕМИТЕ ВЪРХОВНИ СЪДИИ и то с ЧИСТА СЪВЕСТ!!!
Искрено съжалявам, че нямам жълта книжка, за да им покажа нагледно какво значи незаконно правораздаване!!!
Жълтата книжка би ми осигурила имунитет, а по този начин в известна степен бихме били равнопоставени!!!

[bird_of_paradise]

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С решение от 09.12.2010г.по гр.д.№618/2010г.по описа на РС Берковица е признато за установено по отношение на С.Н. от гр.Х,правото на собственост на С.Я. от гр.Х на основание съдебна спогодба по гр.д.№ 388/1966г.на БРС и наследяване от Н.А.,б.ж.на гр.Х,починал на …2004г.,на входно антре с площ 2.03кв.м.,преустроено в тоалетна/помещение №1 WC ,оцветено в зелен цвят по скицата на вещото лице на л.36 от делото/,представляващо самостоятелен вход към югозападната стая от първия жилищен етаж с идентификатор Х на многофамилна жилищна сграда с идентификатор Х,построена в ПИ с идентификатор Х по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Х, обл. Х, одобрени със заповед № РД-18-74/24.06.2008г.на изпълнителния директор на АГКК и е осъдена С.Н. да предаде владението на описаното помещение на С.Я., както и да й заплати 530 лева разноски по водене на делото.
Това решение е обжалвано от С.Н.Излага доводи,че обжалваното решение е недопустимо,като постановено по непредявен иск-няма искане за установяване правото на собственост върху процесния имот. Наред с това излага доводи и че обжалваното решение е неправилно.Поддържа,че съгласно представен в съда и неоспорен нотариален акт № Х/97г.към жилището й принадлежат баня с тоалетна-сервизни помещения.Поддържа,че е придобила помещението по давност, установено от доказателствата по делото. Счита,че са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила,като съдът изобщо не е взел предвид част от гласните доказателства,а е кредитирал показания на свидетели,с които тя има спор по отношение ползването на имота.Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор.
Окръжен съд Монтана,като взе предвид доводите във въззивната жалба във връзка с доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:
Като подадена в срока по чл.259,ал.1 и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо,но е неправилно.
Доводите за недопустимост на решението са неоснователни.В случая не е налице произнасяне в диспозитива на решението по непредявен иск,тъй като установителната част от диспозитива на решение,с което се уважава ревандикационна претенция е част от защитата по чл.108 ЗС-съдържа и съдебно признаване на претендираното право на собственост върху процесния имот със сила на пресъдено нещо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.108 ЗС.Ищцата С.Я. твърди в исковата си молба,че по силата на нотариален акт № Х/85г.и протокол за доброволна делба по гр.д. №388/ 1966г. на БРС е собственик по наследство от баща си Н.А. на югозападна стая с отделен вход /входно антре/откъм стълбището, намираща се на първия етаж от съсобствена многофамилна жилищна сграда,намираща се в гр.Х,ул.”Х”№Х. Самостоятелният вход е с площ от около 2 кв.м.,разположен към стълбищната площадка,на която се намира и входа към апартамента на ответницата С.Н.. От м.май 2009г.и в момента входното антре е заето и се ползва от ответницата.Искането е да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху процесното помещение.
Ответницата С.Н. е оспорила иска,твърдейки че нейното и на ищцата жилища имат една обща стълбищна площадка на етажа,като всяко жилище има самостоятелен вход,както и че няма самостоятелен вход/входно антре/от общата площадка на етажа към която и да било стая от жилището на ищцата,което да е завзела неправомерно.Твърди,че от придобиването на имота от нея са изминали повече от десет години и е добросъвестен владелец върху самостоятелен жилищен имот,състоящ се от стаи и сервизно помещение.
От доказателствата по делото е установено,че по гр.д.№ 388/1966 година на Берковския народен съд е одобрена спогодба за делба на недвижим имот,останал в наследство от М.Г.,б.ж.на гр.Х,като в дял ІV на съделителя Н.А.,баща на ищцата С.Я. са възложени: от сутерена/мазето/-югоизточната стая/мазе/и от първия етаж –южната средна стая и югозападната стая с отделен вход откъм стълбището и половин балкон към южната стая/преграден/, а в дял ІІІ на съделителя Б.А., баща на ответницата С.Н. са възложени: от сутерена /мазето/-южната средна стая/мазе/и от първия етаж-югоизточната стая с 1/2 част от балкона,както и северната стая с 1/2 част от балкона.Със спогодбата съделителите са приели,че дворното място и таванското помещение остават за общо ползване и са се съгласили съделителят Г.М. да построи гараж откъм западната страна на къщата, съделителят Н.А. да застрои над гаража една югозападна стая, съделителката Д.М. да застрои над гаража северозападна стая и съделителят Б.А. да застрои над двете стаи една югозападна и една северозападна стая,със собствени средства и без да искат съгласието на останалите съсобственици пред техническите власти.Впоследствие с нотариален акт №Х/1968 г.Н.А. е продал на Б.А. една южна средна стая , намираща се на първия етаж от жилищната сграда,възложена му при делбата.През 1985 година Н.А. се е снабдил с нотариален акт № Х, т.Х, н.д.№Х за собственост върху недвижим имот,издаден по обстоятелствена проверка,с който е признат за собственик по давностно владение , наследство и делба на недвижим имот: 1/5 ид. ч.от дворно място, съставляващо парцел Х, пл.№Х, в кв.66 ,цялото от около 600 кв.м., ведно с първия етаж от западния близнак на жилищната сграда, състоящ се от спалня,дневна,кухня,сервизни помещения,килер и едно мазе в сутерена и 1/5 ид.част от тавана. Н.А. е починал на ….2004г.и е оставил единствен законен наследник ищцата по делото С.Я. С нотариален акт № Х,т.Х,н.д.№Х/19.12.1997 година Б.А. и съпругата му Н.А. са дарили на дъщеря си С.Н. ,ответница по делото следния свои собствен недвижим имот: 1/4 ид.част от дворно място,съставляващо парцел Х, пл.№Х,в кв.Х по плана на гр.Х, цялото от около 700кв.м., ведно с представляващия самостоятелен жилищен обект първи етаж в източната част на двуетажна жилищна сграда, състоящ се от : вестибюл, хол,кухня,две спални и сервизни помещения и южна стая от сутерена , както и припадащите се части от общите части на сградата.Няма спор,че се касае за един и същ имот,което се установява и от доказателствата по делото,идентичен с ПИ с идентификатор Х по кадастралната карта на гр.Х, одобрена със заповед № РД-18-74/24.06.2008г.на изпълнителния директор на АГКК,като съсобствената жилищна сграда е с идентификатор Х,а първият жилищен етаж-с идентификатор Х.С нотариална покана рег.№Х/23.04.2010г.на нотариус Ж.М., рег. № Х на НК,с район-РС Плевен,ищцата е поканила ответницата да освободи доброволно неправомерно заетото от нея помещение-самостоятелен вход/входно антре/към югозападната стая на първия жилищен етаж и да й предаде владението в срок до 05.05.2010г.Поканата е връчена редовно на 26.04.2010г.Няма спор и че това помещение е преустроено в тоалетна и баня,както и че се владее от ответницата С.Н.
За да постанови обжалваното решение,Берковският районен съд е приел,че ищцата С.Я. се легитимира като собственик на процесното помещение с протокола по гр.д.№ 388/1966г.на БНС ,с който е приета и одобрена спогодба за делба на недвижим имот ,останал в наследство от М.Г.,по силата на която „югозападната стая с отделен вход откъм стълбището на първия етаж” е възложена в дял на наследодателя й Н.А. Съдът е приел,че „отделен вход откъм стълбището”представлява процесното помещение,обозначено на скицата на вещото лице в зелен цвят като „№ 1 WC”,както и че спогодбата се ползва със сила на пресъдено нещо и установеното с нея право на собственост върху процесното помещение може да бъде дерогирано само при доказване на друго,настъпило впоследствие основание за придобиване на собственост-чрез правна сделка,по давност или по други начини,определени в закона,каквито не са установени по делото.
Предявеният от С.Я. иск по чл.108 ЗС се основава на твърдения,че ищцата е собственик на процесното помещение по наследство,съдебна делба и давност.Безспорно е,че тя е единствен законен наследник на Н.А. ,б.ж.на гр.Х,починал на …2004г.,както и че по силата на спогодба по гр.д.№ 388/1966г.на БНС в дял на наследодателя й Н.А. са възложени: стая/мазе/от сутерена,южна стая и югозападна стоя с отделен вход откъм стълбището и половин балкон към южната стая-преграден.Установено е от доказателствата по делото,а няма и спор между страните,че жилищната сграда,предмет на съдебната делба е идентична със сградата,в която се намира процесното помещение.Няма спор,че югозападната стая ,която е възложена в дял на наследодателя на ищцата е тази,оцветена в зелен цвят по скицата на вещото лице по изпълнената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,обозначена като „№2-кухня”/л.36 от първ.д./. Спорно е помещението от около 2.00кв.м., обозначено на скицата на вещото лице като „№1- WC”. Последното обаче не е възложено в дял на никоя от страните в делбеното производство по гр.д.№ 388/1966г.на Берковския народен съд. Видно от приложения на л.6-8 от първ.д. протокол, сервизни помещения и входно антре на първия етаж не са разпределяни и възлагани на страните.Разпределени са само отделни самостоятелни стаи.Не е предвидено и изграждане на такива помещения в наречените в протокола дялове VІІ,VІІІ и ІХ,предвиждащи пристрояване и надстрояване над пристроеното от посочените в протокола съделители.В приложения на л.44 от първ.д. Проект за узаконяване на жилищна сграда и пристрояване на гараж ,представен от ищцата,в „Разпределение на ІІ етаж”,съответен на първи етаж по протокола за делба и първи жилищен етаж по заключението на вещото лице са отразени процесното помещение и съседно на него , обозначено на проекта като „WC”,за които няма данни дали към момента на делбата са били изградени или е било част от стълбищната площадка. По делото няма данни какво е било състоянието на жилищната сграда към момента на извършване на делбата и извод за това може да се направи единствено от протокола по гр.д.№ 388/1966г.на БНС,като се съобразят възложените на всеки съделител обекти. Проектът за узаконяване на жилищната сграда,заверен на 20.10.1966 година/няма данни от коя дата е протокола за постигнатата между страните спогодба/отразява състоянието на сградата,каквото е следвало да бъде след извършване на предвиденото пристрояване и надстрояване,за установяването на което не са необходими специални познания-в протокола,отразяващ спогодбата между страните в делбеното производство са възложени 5 самостоятелни стаи от първия етаж,съответен на втори етаж по проекта,където са отразени 7 самостоятелни стаи и на първи жилищен етаж по заключението на вещото лице,където самостоятелните стаи са 8,включително с югозападната стая,отразена в скицата на вещото лице като „№2-кухня”. Тази стая е единствената,която преди предвидените промени е имала отделен вход откъм стълбището-всички други стаи са с вход откъм вестибюла.Няма данни спорното помещение да е било обособено като входно антре и в протокола за делба не е отразено да е разпределяно входно антре,поради което не следва да бъде възприето заключението на вещото лице в частта,с която приема че процесното помещение е представлявало „самостоятелен вход откъм стълбището”към момента на извършване на съдебната делба.От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява,че процесното помещение е било обособено като тоалетна още преди 1979 година и е ползвано от всички обитатели на сградата,включително живущите на втория жилищен етаж.Такова самостоятелно помещение не е отразено като собствено на наследодателя на ищцата и в нот.акт № Х за собственост на недвижим имот,с който той се снабдил през 1985 година по обстоятелствена проверка.Като предназначено за общо ползване от живущите в сградата и намиращо се на стълбищната площадка помещението не е могло да бъде обект и на придобивна давност.В случая ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация и искът следва да бъде отхвърлен със законните последици,независимо дали са налице останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Съгласно чл.108 ЗС ,собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,което я владее или държи без да има основание за това,а за успешното провеждане на производство по такъв иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, имотът да се владее или държи от ответника и това владеене или държане, да е без правно основание,като при липсата на която и да е от тях искът не може да бъде уважен.В случая ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесното помещение и е без значение дали са налице останалите предпоставки.Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено решение,с което предявеният иск по чл.108 ЗС бъде отхвърлен със законните последици,като на ответницата се присъдят съответни разноски в размер на 325,50лв.,от които 200.00 лв.пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение и 125.50лв. пред въззивната инстанции за държавна такса по жалбата и за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното,Окръжен съд Монтана

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение на Районен съд Берковица от 09.12.2010г.,постановено по гр.д.І 618/2010г.по описа на същия съд,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Я. с ЕГН Х,с постоянен адрес:гр.Х,ул.”Х”№Х,ап.Х против С.Н. с ЕГН Х,с постоянен адрес: гр. Х, кв.”Х”Х,вх.Х,ет.Х,ап.Х иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на С.Н. да предаде на С.Я. владението върху входно антре с площ от около 2.00кв.м.,представляващо самостоятелен вход към югозападната стая от първия жилищен етаж на жилищна сграда с идентификатор Х по кадастралната карта на гр.Х с административен адрес :гр.Х,ул.Х”№Х,ет.Х.
ОСЪЖДА С.Я. с ЕГН Х,с постоянен адрес:гр.Х,ул.”Х”№Х,ап.Х да заплати на С.Н. с ЕГН Х,с постоянен адрес:гр.Х, кв.”Х” Х, вх.Х,ет.Х,ап.Х сумата 325.50лв./триста двадесет и пет лв.50ст/разноски по водене на делото за първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 678 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение от 09.12.2010г. на Районен съд Берковица по гр.д. № 618/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от С. Н. Я. против С. Б. Н. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху входно антре с площ от около * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая от първия жилищен етаж на жилищна сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2.
Касационната жалба е подадена от С. Н. Я. чрез пълномощника й адв. И. В.. Тя намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е извършил некоректна преценка на събраните доказателства, пренебрегнал е доказателствената сила на протокола за съдебна спогодба, не се е съобразил със заключението на приетата техническа експертиза, архитектурния проект на сградата и показанията на св. Д. А..
Ответницата С. Б. Н. в писмения си отговор поддържа, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание претендира за справедливо решение.
С определение № 947 от 25.10.2011г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса дали когато съдът установи, че ищецът е собственик не на целия имот, а само на част от него, следва да уважи иска за съответната идеална част.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от С. Н. Я. против С. Б. Н.. Ищцата основава собствеността си на наследство, съдебна делба и давност. Тя е единствен наследник на Н. М. А., починал 2004г., който при извършена през 1966г. делба на жилищната сграда чрез съдебна спогодба е получил в свой дял стая/мазе/ от сутерена, а на първия етаж: южна стая и югозападна стая с отделен вход откъм стълбището и половин балкон към южната стая - преграден. Ответницата пък е дъщеря на Б. М. А., който при делбата през 1966г. е получил югоизточната стая на първия етаж с * част от балкона и северната стая с * част от балкона; впоследствие чрез сделки е придобил североизточната стая и южната средна стая. Установено е, че след делбата къщата е била пристроена, така че са се оформили по два апартамента на етаж. С оглед на това през 1985г. наследодателят на ищцата е признат за собственик на първия етаж от западния близнак от сградата, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, килер и едно мазе в сутерена. Съответно, с договор за дарение от 1997г. Боци А. и съпругата му са прехвърлили на дъщеря си С. Б. Н. самостоятелен жилищен обект на първия етаж на сградата, намиращ се в източната част и състоящ се от вестибюл, хол, кухня, две спални и сервизни помещения. Процесното помещение от * кв.м. е означено на скицата на вещото лице под № 1 като “WС” и е безспорно, че понастоящем е преустроено в тоалетна, но се спори дали то представлява самостоятелния вход откъм стълбището към югозападната стая, описан в протокола за съдебна спогодба в дела на Н. М..
В. съд е счел, че спорното помещение не е описано изрично при делбата от 1966г. и не е поставено в дял на никой от съделителите. Изходил е от това, че в делбения протокол сервизни помещения и входно антре изобщо не са посочени като обект на разпределяне между съделителите; поделени са само отделни самостоятелни стаи. Съдът е намерил за несъмнено, че само югозападната стая е имала самостоятелен вход откъм стълбището, но е отрекъл възможността именно спорното помещение от * кв.м. да е представлявало входно антре към тази стая. Мотивирал се е и със събраните гласни доказателства сочещи, че към 1979г. процесното помещение е представлявало тоалетна, ползвана от всички обитатели. При тези констатации съдът е заключил, че помещението е било предназначено за общо ползване и не е могло да бъде придобито от наследодателя на ищцата по давност. Поради това, предвид недоказване активната легитимация на ищцата, е отхвърлил иска.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса дали при предявен иск за собственост съдът може да го уважи само за идеална част от имота, ако установи, че ищецът се легитимира за собственик не на целия имот, а само на част от него. С влязло в сила решение от 21.07.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на Окръжен съд Монтана е уважен иск на ищцата С. Н. Я. относно помещение на втория етаж в същата сграда. Тя е претендирала, че е собственик на самостоятелна стая от около 24 кв.м., а съдът е установил, че е собственик на * ид.ч. и е уважил иска до размера на правата й като е изтъкнал, че според съдебната практика е възможно и частично уважаване на ревандикационен иск, като последица от който се създава съсобственост между страните. Докато при разрешаване на настоящия спор, който е иницииран от също от С. Я. за друго помещение в сградата, съдът е достигнал до извод, че помещението е обща част и следователно ищцата притежава идеална част от него, но е отхвърлил иска изцяло.
Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 176/2010г, което съответства на утвърдената практика на Върховния касационен съд по исковете за собственост. Когато съдът установи, че ищецът по ревандикационен или установителен иск за собственост се легитимира като собственик само на част от вещта, е длъжен да признае това му право. Касае се до частично уважаване на иска, което намира приложение както при облигационните, така и при вещните искове.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, свързани със съвкупната преценка на доказателствата и необоснованост.
Наследодателят на ищцата Н. М. А. е собственик според делбения протокол от 1966г. на югозападна стая със самостоятелен вход откъм стълбището. Това е единствената стая със самостоятелен вход, описана в делбата. Останалите съделители, включително праводателя на ответницата, също са получили при делбата отделни стаи, т.е. сервизни помещения не са поставени в ничий дял. След извършеното пристрояване на къщата, на първия етаж са оформени два апартамента: западен - собственост на наследодателя на ищцата и южен - на праводателите на ответницата. При извършена съпоставка на помещенията, разпределени при делбата и извършеното пристрояване, за което съвпадащи сведения са дали и двете страни, вещото лице е достигнало до извод, че процесното помещение представлява входното антре към югозападната стая, което е поставено в дял на Н. А.. Същото е видно и от приложения архитектурен проект на сградата от октомври 1966г. Според свидетелските показания помещението е било обособено като тоалетна преди 1979г. и тя е била отключена и ползвана от всички обитатели на сградата. Свидетелката Д. А., която живее в имота от 1979г., сочи, че помещението е било собственост на Н., като собствеността му била изрично признавана от баба С., която е сред съделителите в делбата от 1966г. Следователно, съвкупната преценка на доказателствата налага извод, че сега съществуващата тоалетна всъщност е входното антре към югозападната стая, описано в делбата от 1966г. като собственост на Н. М. А., съответно на наследницата му С. Н. Я.. Фактът, че дълги години помещението е ползвано от всички обитатели не води до изгубване на собствеността съгласно чл. 77 ЗС. Не се спори, че понастоящем помещението е присъединено към жилището на ответницата като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията на ответницата. Възражението на ответницата С. Б. Н. за придобиване на помещението по давност е неоснователно. След като помещението е представлявало тоалетна, достъпна от стълбището за общо ползване, то очевидно върху него не е упражнявано самостоятелно владение от ответницата. Затварянето на входната врата откъм стълбището е извършено през 2009г. и от този момент до завеждане на исковата молба през 2010г. не е изтекъл изискуемия от закона срок за придобиване по давност.
При горните изводи предявената ревандикационна претенция се явява основателна и подлежи на уважаване. Тъй като въззивният съд с решението си е отхвърлил иска, то решението му следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на иска.
Ищцата има право да получи направените разноски по водене на делото в трите инстанции, възлизащи на 985 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.03.2011г. постановено по гр.д. № 30/2011г. на Окръжен съд Монтана и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. Н. от [населено място], кв. Д., [жилищен адрес] че С. Н. Я. от [населено място], [улица], №*, ап.* е собственик на входно антре с площ от * кв.м., представляващо самостоятелен вход към югозападната стая, понастоящем преустроено в тоалетна, описано като помещение №* и оцветено в зелен цвят на скицата на вещото лице Л. П. И., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, което помещение се намира на първия жилищен етаж с идентификатор * от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. “Д-р Д. И.” № 12, ет.2 и ОСЪЖДА С. Б. Н. да предаде на С. Н. Я. владението върху описаното помещение, както и да й заплати сумата 985/деветстотин осемдесет и пет/ лв. разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.

Не знам, какво искате или не да правите с голи ръце, но решението е правилно.
Ако говорим за морална укоримост, то и вие имате трески за дялане- 2009, `га зазидахте входа на общата тоалетна, дали се запитахте другите къде ще "пишкат"?

[ilian_todorov]

Здравейте и моите най-искрени почитания!
Може ли изобщо някой да си представи, че е възможен живота на който и да е човек без тоалетна и баня???
..............................................................................................................
Какво бихте предприели Вие, за да защитите правата си и законните си интереси, ако сте в положението на моето семейство - тъй като решенията на ВКС са окончателни и не подлежат на обжалване!

Доколкото разбрах от Решението, сте били лишен от антре, което се ползва за тоалетна и баня. Защо не си построите друга баня и тоалетна, а дотогава не се преместите да живеете на друго място?

[eclaire]

Моля не обиждайте интелекта ми!!!
„По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса дали при предявен иск за собственост съдът може да го уважи само за идеална част от имота, ако установи, че ищецът се легитимира за собственик не на целия имот, а само на част от него.
Процесното помещение от * кв.м. е означено на скицата на вещото лице под № 1 като “WС” и е безспорно, че понастоящем е преустроено в тоалетна, но се спори дали то представлява самостоятелния вход откъм стълбището към югозападната стая, описан в протокола за съдебна спогодба в дела на Н. М.
Останалите съделители, включително праводателя на ответницата, също са получили при делбата отделни стаи, т.е. сервизни помещения не са поставени в ничий дял.
При извършена съпоставка на помещенията, разпределени при делбата и извършеното пристрояване, за което съвпадащи сведения са дали и двете страни, вещото лице е достигнало до извод, че процесното помещение представлява входното антре към югозападната стая,което е поставено в дял на Н. А. Според свидетелските показания помещението е било обособено като тоалетна преди 1979г
Не се спори, че понастоящем помещението е присъединено към жилището на ответницата като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията на ответницата.“
На стълбищната площадка на етажа с вход откъм стълбището са две помещения, едното от които винаги се е ползвало като вход към жилището на наследодателя на ищцата, а другото винаги се е ползвало като тоалетна от моя баща / и той е позволявал на всички собственици – братята и сестра му и техните семейства да я ползват/ – въпросното процесно помещение.
Естествено,че не се спори, че понастоящем помещението е присъединено към жилището на ответницата [b][u]като е зазидана входната врата откъм стълбището и е отворена такава към помещенията на ответницата, тъй като такова нещо не е извършено и това не е вярно!!! В приложената към СТЕ схемата на вещото лице, приподписана и от тримата ВЪРХОВНИ СЪДИИ много ясно е отразено, че вратата на въпросното помещение откъм стълбището не е зазидана и такава няма отворена към жилището на ответницата - моето жилище!!!
Зазидана е от ищцата входната врата откъм стълбището на съседното на процесното помещение – което винаги е било и се е ползвало от наследодателя на ищцата за входно антре!
В изложението вещото лице е отразило ‘’Срещу стълбището има вход на помещение – тоалетна, която се стопанисва в момента на огледа от С.Б.Н. ‘’ - процесното помещение.
В становището по задача по исковата молба 2 „Да определи площа на процесното входно антре /самостоятелен вход/ и помещенията с които граничи“ вещото лице е записало „ Процесното входно антре, към настоящия момент С ВХОД ОТКЪМ СТЪЛБИЩНАТА ПЛОЩАДКА И СТЪЛБИЩЕТО НА СГРАДАТА,използвано като тоалетна...“
В становището по задача по исковата молба 3 „Възможно ли е с незначителни средства и преустройства да бъде възстановен процесния самостоятелен вход и същия да се ползва по предназначениекато такъв към югозападната стая“ вещото лице отговаря:
„ Разрушаването на преградния зид между помещение № 1 –WC и помещение № 2 – кухня е възможно и не би отнело много средства.
ПО – ВАЖЕН Е ВЪПРОСЪТ, НА КОЙТО НЕ МОГА ДА ОТГОВОРЯ – КАКВО СЕ СЛУЧВА С ИЗГРАДЕНИТЕ ВОДОПРОВОДНИ ЩРАНГОВЕ И КАНАЛ, ПРЕМИНАВАЩИ ПРЕЗ ПОМЕЩЕНИЕ № 1 И ИДВАЩИ ОТ ГОРЕН ЕТАЖ; както и обособяването на такова помещение – тоалетна в апартамента на С.Б.Н., които към момента на огледа няма тоалетна и баня.
Това може да се докаже единствено с инвестиционен проект за преустройство, внесен в общината за разглеждане и одобряване.“
Възможно ли е помещение през което преминава ВиК инсталацията на цялата сграда да е входно антре? А какво се случва със захранването с питейна вода и отходен канал не само за моето жилище, но и за две жилища на горния етаж?
Как мислите защо ли проявявам претен ции!!!
Дали УВАЖАЕМИТЕ ВЪРХОВНИ СЪДИИ не са чели СТЕ, не са видели, а само са приподписали план схемата към СТЕ или са допуснали неволна грешка???!!!
Сканирала съм СТЕ, но за съжаление е с много голям размер и не мога да я прикача, за да видите как се гаврят УВАЖАЕМИТЕ ВЪРХОВНИ СЪДИИ с живота на хората, като пишат в мотивите на решението неверни неща!