Публикувано на: 25 Яну 2016, 15:16Публикувано на: 25 Яну 2016, 17:13alexandar25 написа:Разпечатките от водената по ел. поща кореспонденция, има ли същата доказателствена сила, както другите частни документи и как да го представя в съда а да отговаря на чл. 3 от ЗЕДЕП?
На диск, в който е записана кореспонденцията или?
Публикувано на: 25 Яну 2016, 19:12Публикувано на: 25 Яну 2016, 22:46ivanov_p написа:Даваш и си траеш. Ако не оспорят-добре, ако оспорят според каквото каже съда. Аз съм давал кореспонденция по ел.пощи за доказателство за съобщена цесия, но и двата ел.адреса бяха вписани в ТР (което трябва да се подчертае дебело). Вражеската поща нямаше опция да връща съобщение за доставяне, но така или иначе това беше допълнителна екстра, бях представил и съобщението на цедента, та не се разгледа историята с липсата на съобщение за доставяне.
Отделен е въпросът, че под ел. документ в 186 ГПК не се разбира ел. съобщение, а документ по смисъла на закона, който вместо саморъчно е подписан с ел. подпис.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:
1. дава възможност за идентифициране на автора;
2. е свързан по уникален начин с автора;
3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и
4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.
(3) Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16.
(4) Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.
Публикувано на: 25 Яну 2016, 22:52Публикувано на: 25 Яну 2016, 22:58ivanov_p написа:А документ какво е?
Публикувано на: 25 Яну 2016, 23:57Работодателят (касатор в настоящето производство) е издал на ищцата електронна карта, осигуряваща достъпа й чрез преодоляване на защитите на контролната система, а ищцата е приела тази карта срещу саморъчен подпис. Така страните по делото са постигнали съгласие по чл.13 ал.4 изр.2 ЗЕДЕП за характера на изявленията, които се правят чрез тази карта – те се приравняват на подписани саморъчно от ищцата документи.
Така генерираните електронни документи за исковия период, възпроизведени върху хартиен носител и представени в заверен от касатора препис по делото, не са оспорени и не е искано представянето им на електронен носител.
Публикувано на: 14 Фев 2016, 19:22В случая се касае за писма по електронна поща. ВКС посочва, че „[в]идно от заключението на приетата по делото техническа експертиза, по-голямата част от електронните съобщения между страните по договора, на която ищецът се позовава, се съхраняват както при ищеца, така и при ответника. Това означава, че страните са възприели с конклудентни действия този начин на кореспонденция, т.е. те са се съгласили изявленията, които се правят чрез електронните съобщения, да се считат в отношенията им като електронни документи. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Ето защо възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи не следва да бъдат уважени”.
Публикувано на: 14 Фев 2016, 21:06Публикувано на: 14 Фев 2016, 23:23ivanov_p написа:Аз това съм го казал от опит, не ми е трябвало да чета какво пише ВКС. Процесът се казва "исков" не защото така пише в учебниците, а защото отиваш на съд за да искаш нещо. Искаш ел. поща да се приеме като доказателство и я даваш. Другата страна също има право да иска нещо и може да да поиска ел. поща да не се приеме, т.е. да възрази. Ако не възрази документите се приемат, ако възрази му търсиш колая, според ситуацията.
В случая ответникът е подходил неразумно и е разчитал на един гол закон или безхаберен адвокат. Не е изтрил пощата, защото ако я беше изтрил и неговата нямаше опция да връща съобщение при получаване на мейл, ищецът щеше да я закърши.
Винаги съм казвал на познати да не четат решения на ВКС, защото те са по конкретни казуси, конкретни доказателства и най-вече по изрично направени касационни оплаквания. Даден казус може да е в полза на касатора, но да няма доказателствата, може и казуса и доказателства да са в негова полза, но да не е направил точното оплакване и това решение няма да ти помогне с нищо. ВКС се чете за да се хване тълкуването на закона, а не конкретното решение.
Публикувано на: 01 Дек 2016, 01:11