Понеже за втори път ми се случва, ми се иска да чуя кой според вас е правилния ход в случай, че в разпореждане съдията иска да се доплати държавна такса, при положение, че внесената до момента ДТ по делото е абсолютно правилно изчислена и внесена , съгласно Тарифата за държавни такси. Щото, ако си платиш исканото, се чувстваш като идиот, понеже знаеш, че това доплащане категорично не се дължи! Обаче , ако си позволиш да пуснеш до съдията молба да си преизчисли нещата, ще вземеш да го ядосаш и... ти отива на кино справедливото решаване на делото... Та, какво правим значи?!
. Еми, малко са полезните ходове и трудно може да се предвиди какво може да се случи, зависи каква е причината за грешката - дали чисто математическа или принципът на изчисляване е погрешен (кога и за какво се дължи, кога се събира такса върху всеки иск, дали конкретното нещо представлява иск или е друго и т.н.), нали, в първия случай има по-голям шанс, според мен, за успеваемост и за убеждаване на съдията. Ако разликата е незначителна, аз бих я внесъл, пък, ако толкова се притеснявам съдията да не се ядоса, след приключване на делото окончателно ще му искам възстановяване на държавна такса, макар че, ако откаже, нямам какво да направя или поне аз не се сещам какво повече може да се направи. И какво, като се "ядоса", аз като съм прав - има втора достъпна инстанция да провери "тенденциозното" му решение. Вторият вариант е на дадените указания да се напише къде съдията е сбъркал, вместо да му се спазят указанията, като възможните сценарии на развитие на събитията са три - 1. съдията приема, че е сбъркал и продължава със съдопроизводствените действия; 2. съдията приема, че указанията му не са изпълнени и прекратява делото; 3. съдията приема, че следва да даде "втори шанс" на ищеца и му изпраща отново разпореждане, давайки му последна възможност да изпълни указанията. Като че ли по-вероятна е втората хипотеза. Третият вариант е просто да не се отговаря на указанията и да се изчака да прекрати делото, което очевидно е същото като "вариант 2" от предходния сценарий. Тогава да се пусне частна жалба и да се надяваме, че втората инстанция не е на същия хал и ще види грешката. Това е, който каквото си избере, други възможни варианти аз не виждам.
Лично аз бих опитала да се противопоставя на такова разпореждане, щото ми е много трудно да се примиря с всякакъв вид несправедливост...Като гледам, някои от вас също са опитали, адмирирам това! Обаче явно няма никакъв смисъл - ако не си платя, няма да ми дадат ход на делото ... 
Кво да правиш - в тях хляба, в тях ножа... Само се чудя как ги избират тия съдии... всъщност не се чудя, то се вижда как... 