Спор за подсъдност при Заповедното п-во

[palimsest]

Почитаеми съфорумци слагам на разглеждане (само как звучи,...магистратски ) един момент от Заповедното производство, което блъснах челно...


нещо по конкретния казус... по заявление (410 ГПК) преди последната промяна 411 ГПК, РС по местоизпълнението се произнася с определение да не е местно компетентния съд и праща на РС по седалище на длъжника...последва Ч.Ж.(274 ГПК/121 ГПК) ...първоинстанционния съд прие Ч.Ж. и спазвайки процедурата по чл.262 ГПК ще ми прати съобщение да ми дава срок да остраня порок на жалбата ми, поради следната причина- не е приложено копие за ответника...

Аз, с оглед процесуална икономия и с отврЪщение ще бъда принуден да оттегля Ч.Ж. (по 264 ГПК), но понеже съм неспокоен дух, няма да мирясам дали съм бил прав...

аз твърдя, като изхождам въззивното производство да е естествено продължение на първоинстанционното и като отчетем спецификата на Заповедното, и едностранната процесуална насоченост на същото, както и принципната свобода на заявителя да си избере местнокомпетентния съд преди промените на чл 411, право признато от законотвореца за достойно да закрепи в закон, та така като съобразя това и други си мои лични щения, почти убедено твърдя , да няма логика да давам препис към частната жалба, която да се връчва на ответника, та той няма право на каквито и да е било възражения преди да се издаде Заповед, едва тогава ....414 ГПК.
Не е ли ответна страна самия първоинстанционен съд, (в процедурата по 410 аз дори не споря с длъжника), който в мотивите си да защити решението си, аз de facto споря с РС, дето е постановил неправилно решение.
Интересни са ми всякакви мнения, благодаря за които!

Публично благодаря на Poli-g, която наля разум в кухините, образувани от костите на главата ми, та ще си спестя сума време чакане, щото както гледам с една частна жалба нямаше да мина, щеше да жаля резолюцията да дам препис ...

[impressed]

Тук пиша нещо, за да има мнение