Относно въпроса за юридическите факултети-важно!

[Hlebarka_s_boks]

Предлагам на Вашето внимание изследване, което доказва достоверно кой е най-добрия ЮФ след този на Софийския университет! Приятно четене!

НАСЛЕДНИК НА ДЪЛГОГОДИШНИ ТРАДИЦИИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
НА УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
I. Историческо развитие
Юридическият факултет на Университета на национално и световно стопан-
ство (УНСС) има многогодишна история. Той води началото си от създаването
на Свободния университет за политически и стопански науки в София през
1920 г. В него е имало три отдела: дипломатическо-консулски, административно-
финансов и търговско-стопански. За нуждите на тези три отдела са преподавани
няколко юридически дисциплини.
През 1922 г. в курса за обучение на студентите в Свободния университет са
включени 9 юридически дисциплини: Основи на държавата и правото, Сравни-
телно гражданско право, Конституционно право, Административно право, Съ-
дебно право, Търговско право, Морско право, Международно частно право и Сто-
панско законодателство на пътищата и съобщенията.
Тук са преподавали професорите: Стефан Бобчев, Петър Богоевски, Тодор
Кулев, Стефан Демостенов, Иван Кинкел, Димитър Мишайков, Георги Генов и
Петко Стайнов, Стефан Баламезов, Венелин Ганев, Петър Абрашев, Констан-
тин Бобчев, Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Любен Василев, Александър Кожу-
харов и Петко Венедиков от Юридическия факултет на Софийския държавен
университет1.
През 1939 г. Свободният университет като частно висше училище е закрит
от тогавашния министър на народната просвета2. И една година по-късно той
възкръсва като Държавно висше училище за финансови и административни
науки (съкратено ДВУФАН) със Закона за Държавното висше училище за финан-
сови и административни науки (ДВ, бр. 126 от 7 юни 1940 г.). Това висше училище –
ДВУФАН – е с два отдела: финансов и административен. Във финансовия отдел
от общо 22 учебни дисциплини 7 са били правни дисциплини. В административ-
ния отдел са създадени две правни катедри: катедра Държавно и конституци-
онно право и катедра Трудово право и социално законодателство. В този отдел
са преподавани 10 правни дисциплини. Дисциплината Търговско право на сту-
дентите икономисти е преподавана от проф. д-р Любен Диков. За нуждите на
тези студенти той е написал учебника “Търговско право” в два тома в обем на
1030 печатни страници. А сега – през учебната 2004/2005 г. – само в някои ико-
1 Вж. Алманах. 85 години от създаването на Университета за национално и световно
стопанство 1920-2005 г., С., Университетско издателство “Стопанство”, 2005.
2 Вж. Калигоров, Х. С., Сбогом, Двуфан или спомени за личности и събития. Първа кни-
га, С., 1994, УИ “Стопанство”, с. 4.
124 Филип Рачев
номически специалности е предвидено изучаването на тази дисциплина и то в
обем на 30 часа лекции.
През 1947 г. със Закона за висшето образование (ДВ, бр. 153 от 5 юли 1947 г.)
ДВУФАН и Държавностопанският отдел при Юридическия факултет на Со-
фийския държавен университет се сливат и се създава Факултет за стопански
и социални науки при Софийския държавен университет. В този факултет е
имало 4 правни катедри, а именно по: Държавно и конституционно право с увод
в правото, Административно право, Гражданско и търговско право и Трудово
право и социално законодателство.
От този исторически преглед може да се направи изводът, че през периода
1920-1952 г. е била засилена юридическата подготовка на студентите иконо-
мисти в Свободния университет, ДВУФАН и Факултета за стопански и со-
циални науки. След този период започва ограничаването на преподаването на
правни дисциплини на тези студенти.
През 1952 г. с Указ № 26 от 1 февруари 1952 г. (Известия, бр. 10) Факултетът
за стопански и социални науки се отделя от Софийския университет и се обо-
собява като самостоятелно държавно висше училище под наименованието Висш
икономически институт, който с Указ № 89 от 20 март 1953 г. (Известия, бр.
23) се наименова “Карл Маркс”.
II. Катедра “Правни науки”
През 1954 г., след създаването на Висшия икономически институт (ВИИ)
“Карл Маркс”, четирите правни катедри се сливат в една, наречена катедра
Правни науки.
Няколкото правни дисциплини, преподавани преди това, се сливат в една
правна дисциплина, наречена Основи на държавата и правото. На студентите
от специалността Международни икономически отношения са преподавани дис-
циплините: Гражданско и търговско право на капиталистическите държави и
Международно частно право.
Основатели (първи преподаватели) в катедра Правни науки са професори-
те Михаил Геновски, Димитър Димитров и Веселин Христофоров, на твор-
чеството и жизненият път на които ще се спрем по-обстойно в следващите
редове.
През 1960 г. в катедра Правни науки постъпва на работа като асистент
Петър Атанасов, който по-късно защитава кандидатска дисертация и се хаби-
литира като доцент и професор по Международно частно право. През 1970 г. в
катедрата постъпва на работа като асистент Филип Рачев, през 1972 г. – Божа-
на Неделчева, през 1974 г. постъпват като доценти Петър Арсов и Никола Ка-
менов и като асистент Златка Сукарева, през 1975 г. постъпват като асистен-
ти Елена Кирчева и Николай Николов, през 1979 г. постъпват като доценти д-р
Емил Златарев и д-р Иван Владимиров, а през 1988 г. постъпва като доцент д-р
Любен Караниколов. През следващите години в катедрата постъпват като
асистенти: Ирина Мулешкова, Христина Балабанова, Валери Димитров, Свилена
Симеонова, Слави Кралев, Борис Ланджев и други.
Наследник на дългогодишни традиции 125
Ръководител на катедра Правни науки от нейното основаване през 1954 го-
дина, с известно прекъсване през периода 1973-1983 г., до 1989 г. е бил проф. Ди-
митър Хараламбиев Димитров. След него ръководители на катедра Правни
науки са били: проф. д-р Петър Атанасов, проф. д-р Емил Златарев и проф. д-р
Филип Рачев.
В своята учебно-възпитателна дейност катедра Правни науки е провеждала
линията на профилирано обучение по правните дисциплини на студентите от
икономическите специалности. През 1975 г. в резултат на извършената рефор-
ма в учебните планове за студентите от икономическите специалности бяха
създадени дисциплините: Правно регулиране на вътрешната търговия, Правно
регулиране на материално-техническото снабдяване, Транспортно право, Финан-
сово право и Трудово право.
През 1984 г. в резултат на извършената втора реформа в учебните планове за
студентите от първи курс на всички икономически специалности бе въведена
дисциплината Основи на правото на НРБ, а за студентите от втори и трети
курс − дисциплината Стопанско право, плюс профилирана правна дисциплина.
През 1987 г. катедра Правни науки организира научна конференция по Дър-
жавно управление на стопанската дейност. Тя е извършвала и научноизследо-
вателска дейност в областта на управлението на стопанската дейност. Към
катедрата беше създаден Научно-методичен кабинет, който впоследствие бе-
ше закрит.
III. Юридически департамент на УНСС
През 1991 г. с решение на Академичния съвет (АС) на Университета за нацио-
нално и световно стопанство от 7 и 20 март се създава Юридически департа-
мент с една катедра − Правни науки, който има за задача да подготвя сту-
денти от специалността Право. Директори на този департамент са били про-
фесорите Емил Златарев, Филип Рачев и Любен Караниколов.
През 1992 г. катедра Правни науки съвместно със Съюза на юристите в
България организира провеждането на научна конференция на тема “Консти-
туционни принципи на гражданското право”, на която присъстват преподава-
тели от: ЮФ на Софийския университет (СУ), Нов български университет, съ-
дии от ВС, прокурори от Главна прокуратура, адвокати и юрисконсулти.
IV. Юридически факултет на УНСС
През 1995 г. с решение на АС на УНСС от 31 май Юридическият департамент
се преобразува в Юридически факултет (ЮФ) с две катедри: Частноправни
науки и Публичноправни науки.
За първи декан на този факултет е избран проф. д-р Любен Караниколов. След
изтичането на неговия мандат за декан е избран проф. д-р Георги Боянов. Замес-
тник-декан по учебната работа е доц. д-р Борис Ланджев, а заместник-декан по
научната работа – доц. д-р Димитър Саздов. Ръководители на посочените две
катедри са били: проф. д-р Златка Сукарева и доц. д-р Ирина Мулешкова. В нас-
126 Филип Рачев
тоящия период ръководител на катедра Частноправни науки е доц. д-р Симеон
Тасев, а на катедра Публичноправни науки – доц. д-р Димитър Радев.
През периода 1995-2005 г. с решения на АС на УНСС към ЮФ са прехвърлени
катедрите: История, с ръководител доц. д-р Димитър Саздов, Социално-
икономически теории, с ръководител доц. д-р Катя Бекярова, и катедра Фило-
софия, с ръководител доц. д-р Валентина Драмалиева, които осигуряват препо-
даването на специални задължителни и избираеми учебни дисциплини за студен-
тите от специалността Право и за студентите от икономическите специал-
ности в УНСС.
През 2005 г. с решение на АС на УНСС от 21 юни към ЮФ е създадена ка-
тедра Наказателно право, която с решение на АС от 2 ноември 2005 г. е преи-
менувана в катедра Наказателноправни науки, с ръководител проф. д-р Никола
Филчев.
През периода след 1990 г. във връзка с осигуряване преподаването на правните
дисциплини за специалността “Право” в Юридическия департамент, съответ-
но в Юридическия факултет постъпват: проф. д-р Георги Боянов, проф. д-р
Никола Филчев, проф. д-р Любен Корнезов, проф. д-р Атанас Василев, доц. д-р
Бойко Рашков, доц. д-р Симеон Тасев, доц. д-р Димитър Радев и асистентите:
Мирослав Димитров, Вълчин Даскалов, Виктор Иванов, Илонка Пешева-
Горанова, Иван Цветанов, Петър Петров, Райна Койчева, Таня Йосифова, Павел
Смолнички, Диана Маринова-Смилкова, Надежда Христова, Захари Торманов,
Живко Драганов, Моника Копчева и Светла Маринова.
През 1996 г. катедра Частноправни науки под егидата на Юридическия факул-
тет организира провеждането на конференция на тема “Икономически и
правни проблеми на неплатежоспособността на стопанските предприятия”,
на която участваха видни учени юристи и икономисти от УНСС, БАН, Софийс-
кия университет, Главна прокуратура, заместник-министри, ръководители на
големи търговски дружества и други. На тази конференция бяха направени
уместни предложения за подобряване на платежоспособността на едноличните
търговски дружества с държавен капитал, които ако бяха осъществени нямаше
да се стигне до тяхната декапитализация и продаването им на безценица.
През 2003 и 2005 г. по инициатива и с дейното участие на заместник-декана по
научната работа доц. д-р Димитър Саздов Юридическият факултет организи-
ра провеждането на две научни конференции в Почивната база на УНСС в с. Равда.
На тези конференции участваха учени икономисти, историци, политолози и юристи
от УНСС, БАН, и висши училища от Пловдив, Благоевград и други градове.
За осигуряване на обучението по правните дисциплини за студентите от
Юридическия факултет са издадени учебници по: Вещно право, Гражданско
право. Обща част, Търговско право, Публично търговско право, Кооперативно
право и други.
Юридическият факултет със своята специалност Право е един от факулте-
тите, които придават университетски характер на Университета за нацио-
нално и световно стопанство като висше държавно училище. Неговото предим-
ство пред другите юридически факултет в Република България се изразява в
това, че тук обучението по правните дисциплини се свързва с икономиката и
Наследник на дългогодишни традиции 127
политиката на страната. Дава се възможност на студентите от специал-
ността Право да изучават задочно и втора икономическа специалност.
V. Живот и творчество на проф. д.ю.н. Михаил Геновски
Михаил Геновски е роден на 16 юли 1903 г. в село Левски, Плевенска област, се-
га град Левски, в семейството на свещеник. До последния си ден – на 93 години –
той бе неотменно зад бюрото си и твореше научни трудове.
Жизненият път на проф. Геновски е богат, сложен и разнообразен. Той е
колоритна личност. Не познавам друг учен юрист с такова житие и битие. По-
вече от половин век той работи активно като учен, преподавател, общественик,
публицист и политик.
Като учен проф. Геновски е сътворил такова богато научно творчество, ко-
ето е дало основание през 1956 г. на Висшата атестационна комисия да го напра-
ви един от първите доктори на юридическите науки в България, а през 1967 г.
е удостоен с почетното звание заслужил деятел на науката.
Проф. Геновски е учен с комплексно икономическо и юридическо образова-
ние. Първоначално той завършва средно икономическо образование в Държавна-
та търговска гимназия в гр. Свищов, след което се записва за студент по ико-
номическа специалност в Свободния университет в София. Едновременно рабо-
ти и учи. През 1924 г. – на 21 години – получава първия си диплом за висше обра-
зование по специалността “Финанси и кредит”.
Наред със следването си в Свободния университет Михаил Геновски следва и
право в Софийския университет. През 1927 г. се дипломира като юрист и започ-
ва стаж и практика като адвокат до 1944 г.
През 1929 г. Академичния съвет на СУ утвърждава Правилник за докторан-
турата в Юридическия факултет и един от първите записали се докторанти е
Михаил Геновски. Наред с адвокатската си практика за 2 години той успява да
разработи и защити дисертация по един от основните институти на наказа-
телното право – неизбежната отбрана. През 1931 г. той, заедно с съпругата си
Вяра Златарева, са прогласени за първите доктори по право от Софийския уни-
верситет.
От началото на 1945 г. Михаил Геновски е привлечен като хоноруван препода-
вател в Държавното училище за финансови и административни науки, приемник
на Свободния университет. През 1946 г. М. Геновски е избран за извънреден про-
фесор по дисциплината Държавно и конституционно право в същото училище.
През 1947 г. при сливането на Държавно-стопанския отдел на ЮФ на СУ и
ДВУФАН е създаден факултет за Стопански и социални науки към СУ. М. Ге-
новски е назначен за редовен професор по държавно и конституционно право към
катедра Държавно и конституционно право при този факултет. През 1952 г. при
създаването на Висшия икономически институт “Карл Маркс” той е преназначен
за професор към катедра Правни науки при този институт, където работи неп-
рекъснато до пенсионирането си.
Проф. Геновски е учен с широк диапазон на научното и публицистичното си
творчество. Той пише в областите на правото, историята, културата, полито-
128 Филип Рачев
логията, социологията и философията. Научните му трудове, рецензии, доклади и
съобщения, изнесени на международни научни конференции, надхвърлят 150 отделни
заглавия. Той има отпечатани около хиляда статии във вестници и списания. Дълги
години работи като главен редактор на Трудовете на ВИИ “К. Маркс”.
Една от характерните му черти е, че той създаваше авторски колективи
за написването на учебници по право. В учебника по Основи на държавата и пра-
вото проф. Геновски привлече такива автори като: академик Любен Василев,
проф. Димитър Димитров, проф. Александър Кожухаров, проф. Любомир Радуил-
ски, проф. Борис Спасов, проф. Веселин Христофоров и др. Поради това този
учебник се ползваше от студентите от Юридическия факултет на Софийския
университет за подготовка на държавни изпити. Това показва, че проф. Геновски
не е бил егоист, който се страхува от научна конкуренция. Тази черта се предаде
и на неговите последователи от катедра Частноправни науки.
Проф. Геновски работи в различни клонове на правото: обща теория на пра-
вото, наказателно право, държавно и конституционно право, гражданско право,
международно публично и частно право, дипломатическо и консулско право. Той е
юрист-енциклопедист. Когато съм ходил в неговия дом, проф. Геновски ме е
съветвал: „Колега Рачев, купи си речници по различните клонове на науката –
философия, икономика, политология, право и др., а също така и по различни видо-
ве езици, за да можеш да се ориентираш правилно в заобикалящата те действи-
телност”. Той ми е показвал как е чел и превеждал от оригинал труда на Ханс
Келзен за чистото учение на правото – страница по страница, както монахът
от Рилския манастир е везал дървения кръст.
В областна на историята проф. Геновски е написал следните трудове: „Полити-
чески и правни възгледи на В. Левски”, „Пътят на земеделското движение”, очерци
за видни земеделски дейци като Александър Стамболийски, Янко Забунов и др.
В областта на културата проф. Геновски е написал книгата „Култура и ци-
вилизаци”, а също така и две интересни пътеписни книги: “Светът търси мира”
(1946 г.) и “Стъпки по пясъка” (1948 г.).
В областта на политологията той е написал труда „Политика и право”.
В областта на философията проф. Геновски е автор на трудовете: “Фило-
софско-религиозният дуализъм на богомилите”, “Човек, общество, идеи”, “Вяра и
убеждение”, “Философски основи на земеделската идеология” и др.
Проф. Геновски е създал над 50 биографски очерка. В домът си имаше днев-
ници, в които е записвал впечатленията си от различни преподаватели и полити-
чески дейци на Земеделския съюз.
Проф. Геновски е преподавател-новатор. Неговите лекции бяха на високо на-
учно-методично и теоретично ниво. Той ме е учил, че за всяка лекция трябва
предварително да се подготви тезис. Тезисът ръководи преподавателя и не му
дава възможност да се откъсне от темата и да се впуска по несъществени неща,
както правят много преподаватели. Освен това тезисът дава възможност на
лектора да изнесе лекцията без голямо напрежение на ума – без да мисли какво е
казал и какво е пропуснал да каже.
Проф. Геновски въведе практиката за изнасяне на встъпителна лекция от
хабилитираните преподаватели. За съжаление тази практика не намери прило-
жение след неговото пенсиониране.
Наследник на дългогодишни традиции 129
Проф. Геновски експериментира възлагане на студентите да изнасят лек-
ции по дисциплини, по които има написан учебник. След изнасяне на лекцията
други студенти са рецензенти на лектора. Те посочват пропуските, които той е
допуснал и попълват лекцията. Накрая проф. Геновски даваше оценка на изнесе-
ната лекция и допълваше пропуските. Този метод кара студентите предварително
да се подготвят за лекцията. Той им помага по-добре да усвоят материала, тъй
като когато човек е запознат предварително с определен въпрос, той обръща вни-
мание на подробностите. В това се състои психологията на преподаването.
Проф. Геновски е един от преподавателите, които обръщат внимание на
методическите проблеми на университетското обучение. През 1964-66 г. в
трите икономически висши учебни заведения – София, Варна и Свищов – са прове-
дени три методични конференции. На тях той е изнасял доклади по: Методични
проблеми на семинарните занятия в икономически ВУЗ; Учебен курс, лекционен
курс и самостоятелна работа на студента; Психология и методика на универси-
тетския изпит.
Проф. Геновски експериментира провеждане на “изпит без билетчета”. Той
беше прецизен (перфектен) преподавател. За всяка преподавана дисциплина во-
деше дневник, в който се заплануваха лекциите по дати и се отразяваха взетите
лекции. Той ни учеше, че за семинарните занятия трябва да се води дневник, в
който за всеки студент да се отразява по дати неговото участие и да му се
поставя текуща оценка.
Проф. Геновски, подобно на проф. Димитър Димитров, наред с научната и
преподавателската си дейност извършваше и огромна обществена, политичес-
ка и публицистична дейност по линията на Земеделския съюз, Съюза на учените
в България и Съюза на юристите в България. Поради това за него проф. Дими-
тър Димитров казваше, че той е учен с вулканична енергия.
Проф. Геновски е един от учредителите на Съюза на учените в България.
Той е автор на над 800 отпечатани статии в различни обществено-политически
списания и вестници. Но най-важната част от неговата обществена и публицис-
тична дейност е редакторската му работа в редица вестници и в Трудовете
на ВИИ “Карл Маркс”.
Трудолюбието бе основно качество на проф. М. Геновски. То е същината на
неговата личност. Той се характеризираше с изключителна работоспособност и
издържливост. Преподаватели говореха, че на почивната станция в с. Равда
проф. Геновски е носел пишещата си машина и е писал на нея трудовете си. Той
притежаваше рядка продуктивност, многообхватна работоспособност, непрес-
танна инициативност, изключителна организираност и упоритост.
Проф. Геновски бе преподавател с висок морал. При него не се допускаше хо-
датайства на изпитите, а и самият той никога не си е служил с ходатайства. На
изпитите поставяше справедлива оценка на студента.
С тези си качества проф. Михаил Геновски постави високо летвата пред
преподавателите в катедра Правни науки. И с право може да служи за пример
на младото попълнение в Юридическия факултет на УНСС.
130 Филип Рачев
VI. Живот и творчество на проф. Димитър Димитров
Проф. Димитър Димитров е роден на 22 август 1912 г. в гр. Варна. През 1931 г.
записва специалността Право в ЮФ на Софийския държавен университет (СДУ).
Една година прекъсва, следва в Прага и Женева, след което се завръща и завърш-
ва посочената специалност в СДУ.
От 1942 г. е хоноруван лектор във Висшето търговско училище в гр. Варна.
Една година специализира държавни и административни науки в гр. Падуа, Ита-
лия. Там написва и своя хабилитационен труд за участие в конкурс за редовен
доцент по държавно и административно право в посоченото висше училище.
Спечелва конкурса и от 1944 г. е редовен доцент в това училище, където работи
три години.
От есента на 1947 г. Димитър Димитров постъпва като редовен доцент в
новосъздадения Факултет за стопански и социални науки при Софийския уни-
верситет.
От 1951 г. Димитър Димитров е избран за извънреден професор при същия фа-
култет, а от 1954 г. е избран за редовен професор към новосъздадения Висш
икономически институт “Карл Маркс”. От тази година той е и първият ръ-
ководител на създадената катедра Правни науки.
Проф. Димитров е учен-енциклопедист. Той е писал в различни области на
правото, икономиката, политологията, политическата и правната история,
теорията на журналистиката и педагогиката. Той е оставил за поколенията
трудове по въпросите на: общото учение за държавата, местните народни съ-
вети, новата система за ръководство на народното стопанство, икономическа-
та функция на държавата, научно-техническата революция и формите на прояв-
ление на демократическия централизъм, административното право, бюджетна-
та отчетност, правото на собственост, двойното подчинение при управление-
то на народното стопанство, международното право и международната поли-
тика, Организацията на обединените нации, апартейда, преустройството на
висшето икономическо образование, стимулирането на успеха на студентите,
изискванията към първия лекционен встъпителен час, критиката в печата и други.
Проф. Димитров е написал 18 очерка за различни места от света, които е
посетил.
Характерна черта в творчеството на проф. Димитров е приложението на
историческия метод при разглеждане на политическите и правни явления. Той
разглежда всеки въпрос, свързан с изясняване на същността на държавата, в не-
говата историческа еволюция.
Проф. Димитров беше колоритен академичен преподавател. Неговите лек-
ции се поднасяха на студентите с всички подходящи реторични средства. Той
владееше аудиторията, вмъкваше по някое изречение за разтоварване на сту-
дентите, но умееше да преодолява собствените си увлечения, така че последна-
та дума от лекцията му едва ли не винаги да съвпада с последната минута на
учебния час.
За почти всяка учебна дисциплина, по която е чел лекции, проф. Димитров
остави и учебници. Такива са учебниците му по: местна администрация, стопан-
ство и финанси, бюджетна отчетност и други. В учебника „Основи на държава-
Наследник на дългогодишни традиции 131
та и правото” той е разработил разделите за държавното право, администра-
тивното право, наказателното право и други.
Демократ по душа, проф. Димитров внедряваше демократичен стил в уп-
равлението на катедра Правни науки. Всички въпроси относно дейността на
катедрата се обсъждаха колективно в Катедрения съвет. Той помагаше за раз-
витието на младите преподаватели. Но същевременно бе непреклонен спрямо
тези, които нямаха качества на научни работници. Те биваха отстранявани от
катедрата.
Много години проф. Димитров беше неуморният заместник-ректор по учеб-
ната работа на новосъздадения ВИИ “Карл Маркс”. Под неговото ръководство
бяха изработвани учебните планове за студентите от икономическите специал-
ности.
Наред с научната и учебната работа проф. Димитров развиваше и голяма
обществено-политическа дейност по линията на Земеделския съюз, като участ-
ник в различни асоциации и като главен редактор на вестник “Земеделско знаме”
и член на редакционната колегия на списание “Правна мисъл”. Години наред той
бе и заместник-председател на Съюза на българските журналисти.
Четири мандата на Народното събрание (6, 7, 8 и 9) проф. Димитров беше
народен представител. Години наред той бе председател на Българската асоци-
ация по политология.
Като човек проф. Димитров се отличаваше с изключителна работоспособност
и доброта. За него катедра Правни науки беше вторият му дом, а ние – асистенти-
те – бяхме неговите момичета и момчета. Той редовно питаше: “Как си, моето
момче, как върви работата в катедрата”. Проф. Димитров казваше, че независи-
мо от болести и неприятности в семейството всеки ден трябва да се пише. За-
щото: „Думите отлитат, а писаното остава” (Verba volant, scripta manet).
Проф. Димитров бе човек с богата духовна култура, с натрупани енциклопе-
дични знания както в областта на правото, така и в сферите на икономика-
та, историята, политологията и журналистиката.
Характерни негови черти са скромността и принципността. Той отстоя-
ваше своите разбирания по определен въпрос, но умееше и да прави разумни компро-
миси, ако това е необходимо за запазване интересите на катедрата. Тактичен и
съобразителен, проф. Димитров успяваше да изпълни всички възложени му задачи.
VII. Живот и творчество на проф. Веселин Христофоров
Веселин Христофоров е роден през 1914 г. в гр. Пловдив. Завършва висшето си
юридическо образование в СДУ през 1937 г. След това е работил е като съдия в
гр. Пловдив. През 1945 г. е назначен на работа в Министерството на информаци-
ята и пропагандата. През есента на 1946 г. е избран за редовен доцент по адми-
нистративно право в ДВУФАН, а след това бива преназначен в Стопанския фа-
култет и във ВИИ “Карл Маркс”.
През 1970 г. получава научното звание професор към катедра Правни науки.
Той един от тримата основатели на тази катедра.
132 Филип Рачев
Проф. Христофоров е учен с разностранни научни интереси. Малцина са уче-
ните в България, които са работили в областта на четири клона на правната
наука: административно право, гражданско право, търговско право и финансово
право. Това се дължи на разнородния характер на правните дисциплини, които е
преподавал във ВИИ “Карл Маркс”.
Първоначално той започва с преподаване на административно право, за
нуждите на което разработва редица трудове:
“Нарушение на закон или наредба като повод за отмяна на административни
актове”;
“Законодателството след 9. IХ. 1944 г. и административното право”;
“Контролът за законосъобразност над управлението в Народна република
България”;
“Понятието обществен имот”;
“Държавно управление и бюрокрация”;
“Заместник-председателите и пълномощниците на общинските народни съ-
вети в населените места на съставните общини”;
“Към въпроса за същността на държавния орган”;
“Държавните учреждения – правна същност и административноправен ре-
жим” и други.
След това проф. Христофоров преподава финансово-отчетно право и фи-
нансово право на студентите от специалностите Счетоводна отчетност и
Финанси и кредит, за нуждите на които написва следните трудове:
“Правни основи и управление на бюджетно-финансовата система на НР Бъл-
гария”;
“Към въпроса за финансовоправната защита на социалистическата собстве-
ност в НР България”;
“Правно естество и значение на ревизионния акт за начет”;
“Правни въпроси на вътрешните държавни заеми”;
“Отчетноправният режим на материалните ценности в държавните предп-
риятия” и други.
По-късно, с оглед нуждите на специалност Международни икономически от-
ношения, проф. Христофоров се специализира в областта на гражданското и
търговското право на капиталистическите държави и правното регулиране
на външноикономическата дейност. В тези области той публикува трудовете:
“Държавният монопол на външната търговия в НРБ”;
“Задължения на купувача”;
“Договорът за специализация и коопериране на производството между органи-
зации на страните-членки на СИВ”;
“Правен режим на външнотърговските организации в НР България”;
“Правна уредба на несъстоятелността”;
“Отговорност на страните по договора за международен автомобилен тран-
спорт на товари”;
“Международната продажба на стоки по правото на развитите капиталис-
тически страни” (в съавторство с Александър Дичев) и други.
Наследник на дългогодишни традиции 133
Под неговото ръководство и с неговото участие колектив на катедра Правни
науки написа монографията “Правно регулиране на външнотърговските отноше-
ния на НР България”.
В тази област той издаде за първи път в България учебникът “Гражданско
и търговско право на капиталистическите държави”.
Беглият анализ на неговото научно творчество показва, че то е било изцяло
ориентирано към разработване на отделни въпроси от преподаваните учебни
дисциплини. Това допринесе за повишаване качеството на обучението на сту-
дентите и специализантите във ВИИ “Карл Маркс”.
Проф. Христофоров притежаваше широка правна ерудиция. Той владееше
редица чужди езици: френски, италиански, немски, английски и руски, което му
даваше възможност да ползва правна литература на тези езици, за да напише
горепосочения учебник. Освен него проф. Христофоров е написал и други ориги-
нални учебници като: “Законодателство по отчетността”, “Законодателство
по народностопанско планиране” и други, които имат пионерски характер. Освен
това той е участвал като съавтор и в множество други колективни учебници.
Проф. Христофоров развиваше и активна обществена дейност във ВИИ
“Карл Маркс” и извън него. Бил е заместник-декан на Отраслово-икономическия
факултет, член на Арбитражния съд при БТПП.
Проф. Христофоров беше много добре подготвен преподавател. От негови-
те лекции и учебници са се обучавали хиляди студенти икономисти и специали-
занти в Института за следдипломна специализация на ВИИ „К. Маркс”.
проф. д-р Филип Рачев

[REVOLUTION]

Хубаво четиво.От някаква рекламна брошура ли е? .

[ianeva]

REVOLUTION, тук следва да се каже: "Ура! Да живей!"
Към хлебарката - за кого е важно, според Вас, това ... м-м-м "четиво" и какво точно доказва?
Р.s. Постинга ми да не се разбира като негативно отношение към учащите или завършили вече въпросното ВУЗ.

[zlatinaa]

Qvno e ot takava broshura hahahah.Kakvo zna4enie ima koi fakultet bil sled Sofiiskia.Vajnoto e stavash li za tazi profesia ili ne stavash.I 10 visheta da si zavur6il ako si smotan sulio pak takuv 6te si ostane6.Haide stiga ve4e s tezi infantilni komentari za fakultetite.

[Hlebarka_s_boks]

Революшън, Янева!
Вие не разбирате!
Това не е четиво, а това са ФАКТИ, поднесени ви на достъпен, лесен и разбираем език! ФАКТИ, които иначе няма откъде и как да знаете! Но тези ФАКТИ доказват, че след СУ, единственият друг ЮФ, който заслужава внимание и уважение поради история, традиции и качество е този на УНСС. Другите са измислени и конюнктурни, защото са създадени за печалбарство след 1990 г. /т.е. след промените в България/ и без уважение към юридическата наука.

[REVOLUTION]

Пак добре , че(казано с ирония) академичната ни история е късичка.Представяте ли си иначе....хахахахаха.Ние сме наследници на Магнаурската школа.Лично Лъв Философ, ей тука , на тая черна дъска е изписвал незабравимите си сентенции......хахахахахахаах.Ще пукна от смях

[ianeva]

Революшън, Янева!
Вие не разбирате!
Това не е четиво, а това са ФАКТИ, поднесени ви на достъпен, лесен и разбираем език! ФАКТИ, които иначе няма откъде и как да знаете! Но тези ФАКТИ доказват, че след СУ, единственият друг ЮФ, който заслужава внимание и уважение поради история, традиции и качество е този на УНСС. Другите са измислени и конюнктурни, защото са създадени за печалбарство след 1990 г. /т.е. след промените в България/ и без уважение към юридическата наука.

Hlebarka_s_boks, вероятно Вие не разбирате. Във форума има сто и пет теми кой университет в България /визирам правни факултети/ е най-добър, като не мога точно да определя коя от тях е най-тъпа. Уважавам желанието Ви да споделите определена информация относно въпросното учебно заведение, която, апропо, ако ме интересува, бих могла да намеря за ... вероятно около 20 мин.
Ваше право е да прецените кой университет заслужава Вашето внимание и уважение поради "история, традиции и качество". Но За да твърдите: "Другите са измислени и конюнктурни, защото са създадени за печалбарство след 1990 г. /т.е. след промените в България/ и без уважение към юридическата наука." следва да познавате из основи практиката на преподаване във всички юридически факултети в страната, целият им преподавателски състав, всички студенти, които се обучават и са се обучавали в тях и последващата реализация на тези студенти.
Това така ли е?
И един съвет от мен, от който вероятно ще проличи цялото ми неуважение към юридическата наука: За да станете добър юрист, научете се да мислите със събствената си глава, след преценка на всички факти, независимо какви са те!
Успех и здраве Ви желая!

[huligan]

Революшън, Янева!
Вие не разбирате!
Това не е четиво, а това са ФАКТИ, поднесени ви на достъпен, лесен и разбираем език! ФАКТИ, които иначе няма откъде и как да знаете! .

И аз не разбирам. За какво е този напън!
Това за лесния, достъпен и разбираем език означава, че нивото е свалено изкуствено заради тъпата аудитория на форума. ОК.
Не го прочетох целия постинг, щото не`ам нерви да чета такива дълги неща, каквито не ми трябват.
Знам, че има ФАКТИ от живота на хлебарките, които не са ми известни, ама това не значи, че искам да ги знам.

[ianeva]

[ivankavrakov]

По повод подобна тема във форума казах:
Не е важно къде ще учиш, а как ще учиш!
Каква е ползата от традиции и и т.н., ако учащия има само една гънка на мозъка?!
Това важи за всяко едно учебно заведение - от детската ясла до най-престижните висши училища в света.

[renka_82]

Мислех и аз да направя коментар по темата, но се отказах.
Просто подкрепям казаното от колегите ivankavrakov,ianeva и huligan

[desislava78]

Моите извинения - но "това цялото нещо" го възприемам по скоро като израз на нечий комплекс , породен от небезизвестният и възпят университет или простете - може би от дейността му

[lo6a]

Всички показвате твърде плиткоумно и пренебрежително отношение към въпроса за броя на ЮФ в страната, класацията помежду им и качеството на обучението, което предлагат.

Хората си имат истинска работа, Хлебарке и нямат време да четат предългите писания на (неуважавания лично от мен) Филип Рачев. Броят на факултетите отдавна е безинтересен на голяма част от хората тук, защото са завършили преди мноооооооого време (за разлика от теб, очевидно).

[Hlebarka_s_boks]

Lo6a!
Niama zna4enie koi uvajava6 i koi ne! Prof. Filip Rachev e VELIK! Absolutno vsi4ki citirat negovia u4ebnik po grajdansko pravo! No poneje ne ste go 4ela, za da go ocenite po dostoinstvo, ne e razumno ot va6a strana da hvarliate pepel varhu ikonite na balgarskata pravna misal!

[ivankavrakov]

Всички показвате твърде плиткоумно и пренебрежително отношение към въпроса за броя на ЮФ в страната, класацията помежду им и качеството на обучението, което предлагат.
Заради това ли има класации на ЮФ на отделните университети в САЩ напр.? Ако и там започнете да разтягате лакардии от рода на "не е важно къде си учил, а какво знаеш", "комплексарщина" и т.н. вемсто да вземете отношение по същество, всички ще ви се изсмеят.

Вярно е, че скоро броя на висшите училища у нас ще достигне този на средните /то тях и без това се оптват да ги затварят едно по едно/.
Но какво значение има дали е завършил Кембридж, Харвард или Сорбоната, щом не може да раздели на две магарета плявата?!

[lo6a]

Lo6a!
Niama zna4enie koi uvajava6 i koi ne! Prof. Filip Rachev e VELIK! Absolutno vsi4ki citirat negovia u4ebnik po grajdansko pravo! No poneje ne ste go 4ela, za da go ocenite po dostoinstvo, ne e razumno ot va6a strana da hvarliate pepel varhu ikonite na balgarskata pravna misal!

По принцип не чета постинги на "шльокавица", ама си видях ника.
Кой е "велик", зависи от критерия. То и за една жаба нейният гьол е море, но дали е така - кой, кой ще ти каже )))

[senex]

Моите извинения - но "това цялото нещо" го възприемам по скоро като израз на нечий комплекс , породен от небезизвестният и възпят университет или простете - може би от дейността му

Сега да си говорим истината. Възпяването е признак на чиста простотия. А иначе не мога да кажа, че фактите са комплекс, да не се лъжем все пак. Никой не оспорва история и традиции. Говоря по принцип, информацията е взета не от рекламни брошурки, а от "Научни трудове" на УНСС по повод 85 - тата годишнина на университета. След кратко търсене в Интернет беше открито.
Вярно е, че авторът подходи впоследствие малко остро, но и да не забравяме, че някои хора започнаха с подмятания, които са от рода: "като няма какво да кажа, дай да си измисля неучтиви изказвания".
Не се карайте за глупости, има по-смислени неща. А по принцип бих се съгласил, че наистина броят на ЮФ-тата в страната е доста завишен. Няма смисъл от толкова много, защото впоследствие и завършилите не работят по специалността си.

[Hlebarka_s_boks]

Senex!
Ti si si na6 - ot UNSS-to i zatova te uvajavame i ta4im

[senex]

Senex!
Ti si si na6 - ot UNSS-to i zatova te uvajavame i ta4im

Не съм Ваш, но си казвам нещата такива, каквито са. След като видях откъде е взета информацията, не мога да се съглася с хората, които, без да си направят труда да се осведомят за източника й, започнаха с подмятанията в стил: "дано да е взета от някой незначителен информационен източник".

[Hlebarka_s_boks]

Absolutno si prav!@
Trqbva da se gordeem s universiteta koito s teb sme zavar6ili!