Петък вечер е ...

[pokerman]

ВЪПРОС
(в творителен падеж)

ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.

[DEKAH]

Ей ме на Вижте ме!

Ф нидуумение

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )





Цъ, ни фаща!

Туй старата либоф... ръжда ни фаща!
Кату тиган на кръгла мeсичина грей...
Ни бя либоф, ни бя ни чуду нашту
и ощи кат си сповня свят ми са люлей..


Да кайш съм проста, мъш дан съм видяла,
чи са прихласвам тъй у ляву, а пък то...
Щурец ли ма ухапа, ко съм пулудяла,
чи пуглидни ма как трипера кат листо!


Ей ся да мини да истропа на дуваря,
да кай: "Калино, де си ма, жина!?"
Припадам одма! Чи кат са стуваря
ку н'са притрепа, да са путруша...


Ши доди, шма пудигни нежну-нежну,
ши кажи: "Въх, Калино, ко напрай!?
Ми де въвриш!? Манинку са углеждай!
Си нявгиш ногу заблихосана*, ши знайш..."


Пък яз ши са пудхилвам тъйцък глупувату,
ши викам сал "Ъхъ.." , ма колкут' дан мълча,
ши цвъркат пуд забрадка фтички, ши е ляту...
И кват съм бяла патка, кат разпера ини крила...


Чи кат зафръчами кумплектну у либови,
ши стани дармадан ду седумуту нибе...
Цъ, ни ръждясва, бе! Кат чисту нова й!
Лъщи на мeсичин'та, начи, треска ма трисе!

[pokerman]

Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.

Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.

„Избирай! — рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз — могъщ и вездесъщ —
съдби раздавам само по веднъж.

Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.
Но хайде…Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.

Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само —
превива той и силно рамо.“

„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.

„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.

На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“

Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки —
различни, а пък тежки.

Един — от притеснения и мисли черни,
друг — от амбиции безмерни.
От злоба — трети, тежък — ще се спука,
четвърти пък — от скука.

„О, праведно небе, нима е туй химера —
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.
Открих торба за мене — ето таз.

От всички тя изглежда ми най-лека.“
„Носи я — рече Юпитер — до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.

Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“

[pokerman]

DEKAH изтормозих се докато ги прочета тези

[pokerman]

Една бълха нападнала едного, та целия го изпохапала, на решето го направила. Не без големи усилия, той я хванал:

— Ти ли си бе, гадинка мръсна? Сега ще те убия!

— Не е благородно от твоя страна. Никого не съм убила, нито смъртоносно наранила, нито изплашила… Аз само досаждам.

— Че ти си по-страшна от всички бе!

И не я убил, ами я хвърлил в двора на комшията си.

[DEKAH]

Ето ти нещо "по-така"

Опис

Един златен зъб смеещ се на памфлетите
Един съпруг, който последен разбира
Два гарвана от най-черните
Един полицай, който казва че гарантира

Шивачката много нещастна ридае
Една адска машина дими
Един учител, който почти нищо не знае
Един колосално добър ученик

Един револвер с желание загубено
Едно дете полудяло от радост
Едно безкрайно време погубено
Един любител на младост

Един граф, зачервен, защото е награден
Един човек който се смее от мъка
Един любовник загубен и пак прелъстен
Един скакалец наречен скука

Един дезертьор пеещ в беседката
Един крадец който не пристъпва на пръсти
Един сеньор линеещ по съседката
Един органист свирещ през пръсти

Един субект измамващ влюбени
Една лула пееща марсилезата
Двама арестанти наистина опасни
Един миг красота

Един осемдесетгодишен развеселен
Едно момче колекционира капаци
Един конгресмен разгневен казва Аз не продължавам
Една баба умира на страница еди коя си

Алешандре О’Нийл

======

п.п. и Гооооооооооолллл за хърватите!

[pokerman]

Тия турците са егати случкарите

[pokerman]

Сега ще бият на дузпи
хахаха
полуфинал за Турция, беги бе !

[DEKAH]

ужас... сядам да гледам

[pokerman]

Селянинът прибирал вълната от овцата си, като я стригал доста небрежно, ту я скубел, ту я правел на басамаци, ту я клъцвал по месото и кожата. Най-после тя му изревала:

— Ако ще ми оголваш вълната, режи по-високо. Ако ще ме колиш, не го прави постепенно, а сечи на две, на три… А ти ме мъчиш по най-жестокия начин!

— Не забравяй, мадам — я прекъснал селянинът, — че нито си във фризьорски салон, нито пък си ми клиентка, а моя собствена овца, която, както съм закупил, така мога и да продам. Аз не съм давал пари за тебе да ми бъдеш украшение на двора, а да си изкарам парите, че и още да спечеля. Както и ти, ако ме беше купила, нямаше да ме купиш заради черните ми очи, а за да ме използваш и продадеш след това, когато си пожелаеш. Така че преди да протестираш, помисли си какво представляваш!

[diaida]

то имало МАЧ моля ти се! А аз се чудя къде се изпокриха .........

хората, та останахме само блондинки!? :shock:

[diaida]

Един дядо вървял по магистралата с овцата си и едно BMW спряло до него да го качи на сто и шфьора му казал:
-Дядо аз теб ще те кача ама овцата къде ще я слагаме вътре няма място.
-Спокойно, имаш ли теглич.
-Да!
-Добре, ще я вържем за теглича.
-Дядо ама няма ли да и стане нещо на овцата.!?!?
-Спокойно, връзвай и тръгвай.
Качили са те и тръгнали. По едно време човека вика на дядото.
-Дядо няма ли да и стане нещо на овцата да карам по бавно.!!!
-Не, няма карай си както си знаеш.
-Добре.
BMW-то вдигнало 120 км/ч и човека вика на дядото.
-Дядо овцата да не и стане нещо.
-Няма карай, натискай газта.
-Добре.
BMW-то вдигнало 160 км/ч и пак човека вика на дядото.
-Дядо, овцата.!!!
-Спокойно карай натискай газта.
-Добре.
Вдигнал той с BMW-то 240 км/ч и човека притеснен вика на дядото.
-Дядо на овцата нещо и стана.
-Какво?
-Ми изплези език.
-На коя страна?
-Ами наляво.
-Спокойнооо, ще изпреварва.!!!!!!

[pokerman]

Има я !
И турците биха да ги ...

[pokerman]

Една лисица извършила сума поразии на един човек, който най-после случайно успял да я хване. Искал да й отмъсти не само заради последната й пакост, но за всичките сторени наведнъж, като даде пример и на останалите диви животни колко е злопаметен и отмъстителен. Натопил й опашката в катран и я запалил, па я пуснал. Тя хукнала веднага към реката, за да се потопи и спаси. Но пътят до реката минавал през нивите на селянина, и лисицата, без да ще и без да бъде обладана от намерение да му отмъщава, запалила узрелите му крайпътни жита, които причинили пожар на всичките му ниви.

[diaida]

Има я !
И турците биха да ги ...

Ами имат алтъни ... плащат - пИчелят ... ни плащат нИ пИчелят ...
и там е комерсия ...

[pokerman]

Дали ?

[diaida]

Една лисица извършила сума поразии на един човек, който най-после случайно успял да я хване. Искал да й отмъсти не само заради последната й пакост, но за всичките сторени наведнъж, като даде пример и на останалите диви животни колко е злопаметен и отмъстителен. Натопил й опашката в катран и я запалил, па я пуснал. Тя хукнала веднага към реката, за да се потопи и спаси. Но пътят до реката минавал през нивите на селянина, и лисицата, без да ще и без да бъде обладана от намерение да му отмъщава, запалила узрелите му крайпътни жита, които причинили пожар на всичките му ниви.

това казус ли беше ...

[diaida]

:lol:
Дали ?

Как "ДАЛИ?" - със сигурност! 100%
Вече няма нищо безплатно, питай Командера той цял трактат може да напише и то само от едно изречение ... да не го цитирам всички го знаем !

[pokerman]

Хахаха
Ами, който иска да го разгледа и като казус

[diaida]

отново за Овцата ...

- Сега ще ви покажа чудото на дресурата - съобщава конферансието в цирка. - Ще видите как вълк и овца живеят в една клетка.
- В мир ли? - чул се глас от публиката.
- Понякога се скарват, разбира се! В такива случаи просто подменяме овцата с друга.