ПСИХИАТЪР ИЛИ ПСИХОЛОГ?

[kalahan2008]

Melly, ще го обясня много простичко: в.л. - психолог коментира наличието на посттравматично психично разстройство. Анализира симптоматиката, етиологията и дава цялостно заключение за психиатричния статус на пострадалата. Въз основа на заключението на в.л. за наличието на психично разстройство съдът е обосновал наличието на признаците на деликта, най-вече вредата и причинно-следствената връзка.
За да се квалифицира едно психично разстройство като такова, е нужно то да отговаря на критериите, посочени в Международната класификация на болестите, 10 ревизия, както и на утвърдените разбирания в областта на теорията и практиката.
Посттравматичното разстройство е много интересен феномен, за първи път е изследван и идентифициран като самостоятелно психично разстройство след Първата световна война, във връзка с преживените от войниците ужаси, и е в тясна връзка с разбиранията на Фройд за травматизма.
Значи, много е просто: имаме стрес (за който може да се говори много), има и последвало го психично разстройство, което се проявява с различни симптоми. Стресът сам по себе си не представлява психично разстройство, а нормална реакция на организма и психиката спрямо заплашващи го събития. При всеки човек е различна реакцията на събитията, някои хора могат да се уплашат от кучето, други-не. Едните могат да развият симптоматика, други-не. При всеки човек е различно и зависи от много фактори, като напр. когнитивната преработка на информацията във връзка със случката, предишни страхове, травми, изобщо цялостната структура на личността. Точно тук е мястото на психолога - да изследва структурата на личността и как тя функционира в норма. Работата на психиатъра обаче е да изследва възникналата патология, т.е. отклонението от нормата. Затова свалянето на психиатричния статус на пострадалата е работа на хора с медицинско образование. Разбира се, границите между норма и патология са много размити, но наредбата за експертизите изрично посочва коя експертиза е съдебно-психиатрична и коя - съдебно-психологична. В случая е поискана съдебно-психологична такава, поради което психологът е следвало да изследва единствено вътрешните изживявания на пострадалата, нейните мисли, чувства и болки, без обаче да навлиза в дебрите на патологията-каквото в.л. си е позволило да направи. Наличието на симптоми само по себе си не е основание да се идентифицира психичното растройство, симптоми проявяват и нормалните хора и в това няма нищо страшно, никой не е съвършен. Следва обаче да са налице точно определени белези и характеристики (напр. определена продължителност, интензитет и др.), за да се характеризират симптомите като проявление на психично разстройство. Прави се и диференциална диагноза, при която се сравнява психичното разстройство със симптоматиката на сходни такива и т.н. Такава компетентност има и психологът, но само в хода на психотерапията, а когато става дума за тежка психопатология, е задължително да участва и психиатър. При изготвяне на експертно заключение обаче психологът няма право да прави самостоятелно заключение за симптоматиката, наличието на психично разстройство и т.н., а очевидно е, че точно това е коментирал и психологът - пострадалата все още изживявала травма към момента на изготвяне на експертното заключение, т.е., тъй като стресът е преживян в един предходен момент, в.л. гради тезата, че и към момента на изготвяне на експертизата все още е налице психично разстройство у пострадалата, възникнало в един предходен момент.
Следователно е изготвила самостоятелно експертно заключение, което би трябвало да се изготви съвместно с психиатър.

[Melly]

Калахан,
Много ми хареса обстоятелствената част на тезата ти,
Нооооо, нека не излизаме от рамките на конкретния казус.
Отбележи - поискана е психологическа експертиза, и е направена такава.
В.л. е дал писмено и гласно заключение на база приложени към делото доказателства от компетентни медицински органи - ДЦК, психотерапевти и др. (сега не ми се рови в решението за конкретиката) - консултации, лечение и т.н. - всики те редставляват диагнози, докаващи от една страна щетата и от друга страна онзи деликатен интелектуален момент на възприятие у пострадалата, характерен за т.н. неимуществена вреда, а от друга обуславящи причинно- следствената връзка.
Да, нямаме нормативно определена дефиниция за болка и страдание, и поради това всеки един случай се подлага на преценка от съда, който определя размера на обезвредата за този вид неимуществени вреди - по справедливост.

[kalahan2008]

Точно там е въпросът - коментира се не само наличието на психично разстройство, възникнало в един предходен момент, но и че то все още е налице към датата на изготвяне на експертизата. А това е базата, на която стъпва цялата аргументация на вещото лице. Можело е просто да изследва психичните изживявания на пострадалата, без да ги свързва със симптоми и разстройства. Болката сама по себе си не е симптом, нужно е тя да е в следствие на преживяна травма, да е с необичайна интензивност или продължителност и ... не помня още какви бяха белезите на болката при постравматичния стрес, а и не ми се рови в момента
По този начин се излиза извън рамките на една психолгическа експертиза и тя се превръща в психиатрична.

[Melly]

Пак залиташ,

Едва ли "епизодите на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,сънища или кошмари, като типични симптоми за това стресово разстройство" към момента на експертизата са представлявали "остър стрес,отговарящи на критериите на категории F43.0 и F43 от МКБ-10, или са представлявали други психични разстройства в ремисия, при които моментното поведение на пострадалата се доминира от описаните критерии.
Никъде в заключението на в.л не е наблегнато, че мометното поведение на посрадалата се доминира от описаните критерии.

И още нещо, в.л. не прави оценка, такава че да изследва състоянието по горните критерии!
А, за да е превишил компетентността си трябваше да е казано: Поведението на пострадалата към момента на заключението се доминира от описаните критерии.
Такова заключение никъде в мотивите на Решението не прочетох.

И мисля, че не трябва да сме буквоеди, а да търсим вложения в изказа смисъл, изваден от констативната част на експертизата.

[kalahan2008]

Ами то в пряк текст си го пише:
"Според приетата обаче съдебно-психологична експертиза,към момента на изготвянето й у ищцата се е проявила адаптационна реакция-депресивен тип
или посттравматично стресово разстройство."

Защо продължаваш да отричаш, че психологът е поставил и диагноза на пострадалата?
И не сдъм буквояд, става дума за компетентност, а това е доста сериозен въпрос, не мислиш ли

[Melly]

Калахан,
Ти като че ли не правиш разлика между поведение, "епизодично провокирано, под формата на внезапно оживяване на минали сцени,сънища или кошмари и избягване на ситуации, напомнящи за травмата", които са типични симптоми за това стресово разстройство и доминирщо поведение, провокирано от "остър стрес, отговарящо на критериите на категории F43.0 и F43 от МКБ-10".

Може би щях да изложа още по-силни агументи, ако пред мен стоеше преписката, но макар и повърхностно запозната с фактите, излагам допълнителен арумент. Делото е приключило, страните са имали възможност да оспорят експертизата, видно, не са го направили, съдът е приел за достатъчно компетентно заключението на в.л. и се е произнесъл с акт, предвид всички налични доказателства.

В противен случай, само можем да си чешем езиците, а не виждам особен интерес за мен в това упражнение.

[Melly]

А и мисля изяснихме, че посттравматичния стрес не е остър стрес, отговарящ на съответните критерии, при наличието на който намесата на психиатър е задължителна.

С това приключвам участито си.

[lexy21]

Лелеееееееее, оставих темата за един ден и що чудо се е изписало Няма да повтарям нищо, само мноооооооооооооооооооооого съм съгласна с Калахан. /То така на готово май излезе, ама не виждам какво да добавя/

[kalahan2008]

Мели, не ми се искаше да задълбавам в неюридическа тематика, каквато е въпросът за стреса и посттравматичното разстройство, но може би ще се наложи. Значи, нека първо да правим разлика между стреса и разстройството. Едното е причината, другото е следствието. Стресът да, за него психологът може да се произнася, ок, но посттравматичното разстройство е нещо друго.
Ето малко цитат от МКБ-10:
http://www.nchi.government.bg/download/mkb_v1_part1.pdf
"F43.1 ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО
Възниква като закъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация (краткотрайни или по-продължителни), които са с изключително застрашаваща или катастрофална природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Предразполагащите фактори като личностови черти (например компулсивни, астенични) или анамнеза за предишно невротично заболяване могат да снижат прага на възникване на този синдром или да утежнят протичането му, но не са нито необходими, нито достатъчни да обяснят появата му. Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени ("flashback"), сънища или кошмари, на фона на продължаващо чувство за "вцепененост", емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на заобикалящата среда, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено се наблюдава състояние на вегетативна свръхвъзбуда с хипервигилитет, повишен старт-рефлекс и безсъние. Тревожността и депресията често съпътстват гореописаните симптоми и белези, а не са редки и идеите за самоубийство. Между началото на разстройството и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци. Протичането е флуктуиращо, но в повечто от случаите може да се очаква възстановяване. В малка част от случаите заболяването може да премине в хронично, с продължителност от много години и да се превърне в трайна личностова промяна (F 62.0)."

Очевидно е, че вещото лице първо е излязло извън рамките на възложената му експертиза, и второ малко е "попреписало" МКБ-10