ГОЛЯМОТО ПРЕЦАКВАНЕ!!!

[chronometer]

Колега Колман, що се караш на детето? Ти не си ли бил на неговия хал?
Вярно е, че Миши е ненужно толерантен, като ни излага историята по възможно най-учтивия и коректен начин. На зла ......... - зъл прът. Но той все още е млад, старае се да бъде перфектен и коректен както в работата си, така и в отношенията си с околните. Аз уважавам тези качества. Обидата и разочарованието, както и талигарския език, който понякога е неизменен наш спътник, ще дойдат с времето, когато му паднат розовите очила. Въпросът е в това той сам да открие доброто и лошото в нашата професия, а не да му натрапваме циничен привкус на всичко, което е свързано с правото.

[miriam]

те така, например?!
или така , по повод водките?!

обаче е твърде рано , предлагам за сега да минем те така:

[system]

Хайде сега, kolman, чак пък "келеш" .
Колегата е очаквал коректно и възпитано отношение към себе си. Каквито и познания и подготовка да е демонстрирал и когото и да е подразнил с това, едва ли е заслужавал да му се крещи.
Мисля, че госпожата, за която колегата говори, просто е зле с нервите и се нуждае от сериозно лечение.
Миши, кажете м... му и давайте напред. Нито канторите ще свършат, нито клиентите. А неведоми са пътищата Божии, някой ден може да покажете на бившата си "шефка" колко всъщност е "велика". Пожелавам Ви го. Успех и от мен !

[portokal]

Миши, няма защо да съжаляваш, че си пробвал, така само си видял повече. Успех!

[REVOLUTION]

Скъпи , ако ще влезеш в месомелачката ...... тогава, няма да се оплакваш. Щото, като се оплакваш показваш сляабост. Такъв ли искаш да станеш - сълзлив ............ .
Щото тни си такъв бе - МУХЪЛ РАЗРЕВАН

kolman какво е това каруцарско поведение.Аз честно казано не мога да намеря никакво оправдание в едно такова отношение-грубо , крясъци , обиди.Какво се демонстрира с това?Каква е целта му?Да мачкаш самочувствието на по-слабия , по-неопитния?Да унизяваш достойнството му?Да се чувстваш по-силен?Така ли се демонстрират знания , така ли се изгражда работна атмосфера в един колектив , така ли се създава лоялност към кантората , стимул за работа?Вярно е че живеем в един сурова действителност , където успяват силните , но да си силен не е равнозначно на това да си груб и да мачкаш другите.Разбира се mishi_83 може и да е допускал някакви грешки в работата си (въпреки че се съмнявам) или да е застъпвал по определени въпроси различни тези от elibor.Достатъчно е било последната да аргументира своята позиция и да разкрие тези пропуски.Дори ако не и се занимава да обяснява, да поеме отговорност и да даде подробни указания как точно иска да се свърши работата.Нормално е след като тя е водила тези дела..., но с един коректен тон.Иначе сме изправени само пред една груба простащина.

[dideto]

Миши, тегли им една на чист български език и продължавай нататък!
Приеми това, което се е случило като жизнен опит, направи си изводите и продължавай напред.
Искрени уважения, че си намерил смелост да изложиш проблем, който много хора търпят, поради една или друга причина.
Ще имаш много по-добри възможности.
Продължавай напред!

[elibor]

Здравейте на всички!
Чудех се как да започна, но ще започна с цитата.
“Добре щеше да се чуе и другата страна. Истината е винаги някъде по средата, житейско правило.”
Просто нямам време да чета форума и затова досега не съм отговорила на темата.
“elibor прочете темата и има смелостта и наглостта - нека изложи мотивите си за собственото й поведение”.
Не само че ми стиска, но мисля, че е редно да изложа моята гледна точка. На колегите ще им е интересно да има кого да оплюят след това. Нека докато те съжаляват и ми пожелават прътова, поне да им се обрисува по-добре какво зло съм. Може и снимка да публикувам.
Все пак наистина доста хора откликнаха на предишната тема и сега сигурно се радват, че не сме ги избрали, а не е точно така.
За Ваше съжаление и аз няма да изпиша имената ни във форума и благодаря на Миши, че не го е направил, не заради мен – както разбрахте – аз съм пълен изрод и не ми пука от нищо, но заради шефа ми. Все пак той не е виновен за така създалата се ситуация, за да се намесва името му. Човекът много добре ме познава и ми каза: “Намери си сама човек, с когото да можеш да работиш!” Е, Миши е разбрал точно, в кой момент съм разбрала, че той не е човекът и съм започнала да се държа лошо.

Истината от всичко изписано за мен е една: “Мисля, че госпожата, за която колегата говори, просто е зле с нервите и се нуждае от сериозно лечение.” Това наистина е така и колегата още първия работен ден беше предопреден. Пътува с мен 2 дни в провинцията, през които единственото, което му обяснявах е какво го очаква – какъв човек съм и как не търпя и най-малката грешка и ............викам, ама наистина много викам. Той ми отговори да не се притеснявам за него, защото той няма да създава поводи. Е, не мисля, че е редно да изопачаваш така нещата. Защо не опишеш как 3 адвокати се срещаме с една камара съдебни лекари, за да решим кой е най-добрия начин да докажем бащинство от човек, който е починал преди 1 година. Ние не знаем, защото не сме го правили, лекарите не знаят кое е най-добре, защото се оказа, че е проблем, защото децата са роми и момичета, а Миши, докато аз обяснявах по телефона на шефа да го умуваме като се върна, защото пътувахме – все пак никой не знае какво правим – да не объркаме живота на хората – Миши се обърна и след като затворих телефона каза: “Вие може и да не знаете какво правите, но аз знам!” Е, Миши, тогава се пречупи отношението ми към теб. Факт е,че си изчел цялата съдебна практика, но не е това най-важното. Важното е да четеш и да знаеш това, което ти трябва. Всичко не може, а и не е нужно да се знае.
И повярвай ми депозираш и изпратиш са наистина две различни неща – би депозирал в съда, но аз съм я изпратила с препоръчано писмо с обратна разписка въпросната молба. А нека кажа, че не ме е срам от това, че не знам “разликата между обективно и субективно съединени искове”, защото от както се занимавам с право – преди това имам 10 години трудов стаж в друга сфера се занимавам с наказателно право, а там нищо не ми се е налагало да съединявам. Но ти правиш разлика между основание по чл.106 от КЗ и чл.5 от ЗДТ, пускаш молба до Алианц вместо до Армеец при условие, че имаш полицата в ръцете си, пишеш молба до Информационния център вместо до Гаранционния фонд, изпращаш молба, която все още се оказа, че не е изпратена и хайде да не продължавам да изброявам.
Не ми трябва някой, който да използва термини, които има на 1 място в един учебник и гугъл се чуди какво е това, а прави елементарни грешки.
Помолих те да се учиш, а след това като се впишеш ще имаш собствени дела и ще се оправяш. Факт е, обаче, че хората в една кантора трябва да мислят по един и същи начин и да се допълват, а не да се правят, че много знаят от първия ден.
И да, вярно е, че те нападах, но не и “когато се опиташ да му я обясниш “разликато между обективно и субективно съединени искове” – точно тагава нито съм те “напада, обижда, псува и т.н”, а взех Живко Сталев и прочетох пред теб и ти казах, че си прав. Смееш ли да си го признаеш.
Пак ще повторя този цитат “Мисля, че госпожата, за която колегата говори, просто е зле с нервите и се нуждае от сериозно лечение.” До тук съм стигнала, защото се налага да оправям дребни грешки, работя само с роми, които ти звънят денонощно и целогодишно – не можеш да спиш, не можеш да пикаеш, не можеш да си с детето си, изминава 6000км. на месец в цялата страна – сама – пътувам сама и шофирам сама – от 5 сутринта до 12ч. през нощта понякога – докато стигна, свърша си работата и се върна. Пристигнах в Бургас един ден в 3 през нощта, а в 9 бях на дело. И искам някой, който да ми помага, а не да ми доказва колко знае и може. Когато стане наистина адвокат, тогава ще си чупи главата със собствени дела, но докато работи мои не виждам какво странно има да искам да мисли като мен и да пише това, което искам. Реших, че си свестен, нахъсан и кадърен и ти възложих прекалено много неща от самото начало – трябваше да те оставя да ми носиш чантата 2 месеца и тогава нямаше да се оплакваш след 1 седмица трудов стаж, че съм изрод и само крещя и псувам. И да аз много псувам, но насаме – никога не съм те напсувала в лицето – ако си ме подслушвал – това си е твой проблем. Или си чул защото викам. Но уважаеми колеги многосъжалявания от Вас Миши дойде при нас, за да се занимава с наказателно право. На наши клиенти, обаче, майка им умря, а те са на 2 и 5г. – бабата им е настойник, едното е настанено по закрила на детето и е инвалид с придружител – на Миши му беше възложено да ми каже на какви помощи и пенсии имат право децата – когато ние поемем един клиент го обслужваме цялостно. Хората ми се доверяват на 100% - нищо че съм изрод и аз искам да оправдая доверието им и да им помогна – без да ги интересува тях какво става в кантората – спала ли съм или пак съм бдяла над лаптопа, докато дъщеря ми спи сама в другата стая. А Миши след като не можа да се справи ми заяви, че той “бил наказателен адвокат” и не се занимавал с такива неща. Е, драги ми в нашата кантора се занимаваме с всичко – обслужваме клиентите и не ги препращаме при колеги защото сме наказателни адвокати. И затова ни обичат. Ромите са неграмотни и най-малкото, което направиш за тях е като подарък от бога. Съжалявам, но това е нашата политика – ако искаш – в обявата пишеше - “да спазва установени правила на работа в кантората”.

Тъй като отделих доста време, а наистина нямам чак толкова – а и трябва да си търся нова изкупителна жертва, която да хокам и псувам ще карам само с цитатите, така както съм ги извадила от темата:
“Освен това младия колега нали не очаква старите кучета още от първия ден да го поканят на масата. Занаят се краде, стискаш зъби и драпаш, като в казармата до шестия месец. Но какво ли знаят младите лъвове?”
Е, аз на колегата му дадох от първия ден, всичко за което не се изискваше да е вписан адвокат. Помолих да му дадат една молба, която да препише и да я пусне по друг случай – аз пак пътувах – спрях да го вземам, защото все му се пушеше, спеше, беше му лошо и т.н. Като се върнах – гледам молбата съвсем друга – няма да влизам в подробности – питам защо не е преписал онази – не са му я дали – избирах колежката и пускам телефона на спикър фон – оказа се, че му я е дала. Отговора на това, че я натапя беше – Аз не съм я чел. Извинявайте колеги, но да ти поставят конкретна задача на 1 седмица от работата ти и ти да не я изпълниш, а да своеволничиш. Е, разкрещях се, но не псувах, а му казах, че най-малкото, което ми дължи, щом работи при нас и е дошъл да го уча е да я прочете шибаната молба, която съм му дала. Няма да призовавам за разпит свидетели – цялата кантора беше там.
Нека Миши си хленчи, колкото иска. Но така е на тръстиката – ако не си сам, трябва да се съобразяваш – и аз съм го предупредила, че докато се впише искам да изпълнява – след това при условие, че всички дела влизат от мен – хората наемат мен, а не някой друг – дори шефа не познават някой от тях – естествено, че ще подбирам кои да му дам – не виждам има ли някой който да мисли по друг начин.

По повод дънките и костюмя ще цитирам колегата “Нали не смяташ, че можеш да се явяваш като мушмурок по дела?” Е, Миши първия ден те предупредих и ти изтупа костюма, но на следващия влезе във Военно-апелативен съд с мен по дънки, които толкова ти висят, че ти се вижда цепката на дупето и без да се навеждаш. Не мисля, че съм ти майка, за да ти поръчвам всяка сутрин какво да обличаш. И не виждам защо го изтъкваш като мой минус, че съм го искала от теб. Е, ние не искаме на колегите ни да им се виждат дупетата. И сега се сещам за “Кухнята на Ада” Ако някой го е следял преди време по нова телевизия ще ме разбере – Ето това съм аз. Ето това е работата при мен. Ако искаш. Ако не – ти си избра сам. Но ако беше поискал да потърпиш малко, а не да се лигавиш и да избягаш на 8 ден, докато ме няма и след това да ми говориш през форума, а не в очите – щеше да разбереш, че си е струвало. Професията ни и особено наказателното право изисква да сме сурови, корави и безразлични по някога. Школата при мен щеше да е перфектна. Но ти се разтрепера и си страдал като момиченце – и още продължаваш да страдаш. Как не те е срам да го напишеш. Не се учедвам, че са те помислили за момиче. Не искам да продължавам да те нагрубявам, но ти избра форума за мястото, където да си поговорим. Съгласна съм и на диспут пред колегите – когато кажете и където кажете – стига да не пътувам.
И колеги да знаете, че мен 3 дни ме няма в офиса, 2 съм там – не е чак толкова времето, през което трябва да ме търпиш. 95% от времето, докато съм в офиса имам толкова много моя работа, че само викам излез, остави ме, сега не мога, след малко. На горкия Миши да са му се събрали 2 часа всичко на всичко, през които да трепери да не му се развикам. Е, девойките в офиса не треперят – ти защо трепериш – нали нямаше да ме предизвиквам.
Не ме е яд за друго, а защото те предупредиш. И ти самия каза, че си видял още първия ден как се държа с другите – ами защо не си тръгна. Или искаше да видиш дали не си по-различен. Да правиш грешки и аз да ти мъркам. А после резила пред застрахователите, съда и клиентите са за мен. Защото не пожела да дойдеш с мен и да обясниш на клиентите, че си наказателен адвокат и не можеш да им помогнеш като им обясниш на какви помощи имат право – имаше да прочетеш 5 реда за наследствената пенсия, Закона за закрила на детето, за социалните помощи и закона за инвалидите. А по делото имаше и писмо от социалните, в което подробно са описали какво се изплаща към момента на децата – с цитирани членови и закони. Или ти и него не прочете като молбата, която ти дадох само да препишеш.
Колег прав сте – малкия реши да шашне “работодателите си с "наукознание"” и това му изигра “лоша шега?” Но пък самият той ми сподели, че така си е вземал всички изпити – вкарвал няколко дръзки термина, които преподавателите му не са чували и ги шашкал. Е, ние не сме теоретици, а практици. Миши имаше възможността да види още на първия си работен ден негов преподавател как се изложи в съдебна зала като ................. И тогава го попитах – ти искаш ли така. Е, той не искаше, но след това не искаше и да се учи, а да вкарва дръзки термини. Ние с шефа, не се срамуваме да му кажем, че не ги знаем тези сложни думи – ние сме хора от село – дори не мога да си спомня термина – Миши да Ви го каже.
”Здравей в джунглата.” Такива като Миши няма да оцелеят. Мен са ме нападали да ме бият пред съда в Пазарджик – циганите от страната на виновния. Може и да си намеря майстора – някой път. Но какво сега да плача и да напускам ли. Е, похленчиш си малко, докато шофирах към София, защото щях да ходя на козметик, ако ме бяха докопали, но ................ Е, Миши – на тях не им пука, че си глезен. А ако объркаш живота на твоите клиенти – цигани – ще те бият и окото им няма да мигне. Затова не си позволявам грешки. Или поне се стремим да сме перфекционисти и да внимаваме.


А да не забравя – преди теб е имало 3 души, но по гражданските дела – ти много добре знаеш, че беше първия, който дойде да ми помага по наказателните.
А горкия ми шеф му се налага да ме търпи, защото не може да намери друг балък като мен, да си скъсва газа от бачкане – на НГ в хотела пишех молби и актуализирах справки – уважаеми колеги – как няма да съм невралтик. Не се оправдавам и не искам да ме подкрепяте, нито да ме разбирате, но дакота всички и шефа, си тръгват в 17,30ч. аз си вземам детето от занималнята в 20ч. Има ли някой от Вас, който да си взема детето в толкова. А събота и неделя го карам да си играе нещо там, за да реанимирам до 12ч. на обяд, защото като стана – пак имам съвсем малко работа и излизаме – 4-5 часа. И то станало 19ч. И сега къде да ходим мамо – то мръкнало – дай да отидем да напазаруваме, да хапнем и да си лягаме. Да е жива и здрава комшийката, че ми взема дето да разхождат заедно кучето. А да ви разправям ли какво правим, докато пътувам посред нощите и преспивам веднъж седмично някъде по хотелите на родината. /Сигурно се чудите – и затова ще Ви кажа, че на детето ми баща му е на 300км. и единственият му ангажимент е да превежда по 50лв всеки месец – при 300лв. само занималня./ Интересува ли Ви още защо съм нервна и защо не търпя дребни грешки, които ме изнервят . За големи да съм ти крещяла. За неща, които не се изисква да знаеш.
Хайде стига толкова, че стана безкрайно.



И не съм ти казвала, да не се “оплаквам на шефа, тъй като служителите преди мен са го направили и се е наложило да си тръгнат...” Оплаквай се – той си ме знае. И понеже не посещаваме хотелски стаи, а бачкаме яко – затова ме търпи – и той щеше да се радва да бях хрисима и добра, ама не съм.

“На следващия ден дойде при мен към края на работното време и започна да крещи, че ако не напиша две молби до...., нямало да си тръгна. Останах изумен, тъй като не я бях провокирал с нищо?! Отвърнах, че молбите са написани още сутринта. Тогава тя започна да ме обвинява, че се правя на великия юрист, но всъщност съм никой, пък тя е най-великата, защото е обиколила цяла България.”
Това няма да го коментирам – безсмислено е. Знаеш, че не беше така. Че съм велика и че съм обиколила цяла България е вярно. Но като го прочетеш ще видиш, че не е в контекста и не съм толкова тъпа, за да говоря така нахвърляно и не намястото. Аз ще те насера, и ще те насера както трябва, ама ти да говориш едно – аз друго – това навява на колегите мисли за шизофрения, но знаеш, че и да свърша така – все още не съм тръгнала на там. А аз се надявам да намеря някой корав и непоклатим юрист, който си дава ясна представа за истинския живот – за джунглада и да не се побъркам.


“Не пожелавам на никого това, което ми се наложи да преживея - тъй като вече втори ден от както напуснах, все още не мога да се успокоя и да забравя преживяното.” – горкия ти. Чак на мен ми дожаля каква мила душа си. Е, не си за мен. Радвам се, че си тръгна.

И знаеш ли- аз не “избиваш комплексите си”, защото нямам. Един ден, докато пътувахме, говорехме на тази тема – комплекси – помниш ли. Е, знаеш, че нямам такива. Виж самочувствие не ми липсва, но не ти прави чест да правиш оценка на това дали има покритие – несериозно е – пред толкова хора. За всички тях е ясно, че за 1 седмица няма как да разбереш самочувствието на един човек има ли покритие или не.

“Напротив - наясно съм, че е нужно време, за да се докажеш и да спечилиш доверието на хората, с които работиш.” – явно си доста едностранчив. За теб искаш време, а на другите не даваш и правиш оценка за техния професионализъм.

“А пък тази Елибор изглеждаше напълно нормална.” – колега наистина съм нормална. Е, не съвсем, но до колкото ми позволява живота – старая се.

“През цялото време си върших работата сам, въпреки че в кантората имаше стажанти, на които можех да възлагам част от задачите.” – Ето – още един твой проблем. Не можеш да се организираш. Защо се оплакваш, че си си вършил работата сам, при условие, че е имало стажанти и сътрудници. Някой да те е карал. Ти сам искаше и беше редно да се научиш кое къде е и после да изискваш.

П.П. Все пак в кантората има една сътрудничка – златна, но е доста натоварена, която търпи този неистов кошмар вече 2 години и 2 стажантки от по 1. Дали ако е чак така ще стоят – или може би ние си избираме мазохисти. И до колкото си спомням ти бяха казали само хубави неща за мен – така ли беше Миши – или си ме излъгал. Е, ако и освен, че ти липсват обноски – облекло за в съдебна зала, да направиш път и да отвориш врата, когато си с жена и лъжеш – това вече не говори никак добре за тебе.

Всичко, което изписах стана безкрайно. Няма да си го чета и да си го пооправям тук там.
Четете Вие. Аз нямам време. И затова Ви моля предварително да ме извините, че няма да отговоря за в бъдеще на нападките Ви. Ако някой иска хубаво да ме доокраси – да ми пише на лични – така пощата ми ще ме уведоми.
Пожелавам Ви успех във Вашия мирен и спокоен свят. Аз отивам да тормозя някой друг.

[miriam]

колежке, колежкеее....
не знам , ама ми остана такъв вкус на запръжки от вашето изложение и бивото-рустикалния работен приом , че ...по едно време ми се прищя да ви осиновя, да ви спася от вас си , да си починете да се наспите , пък и да си доучите на завет от житейските и професионални ветрища , където ви веят....

Миши без опит , има извинението на младостта и липсата на професионално разчупване , ами вие?!

ако е така във всички големи кантори-свещ да палнем за клиентите ви....

[REVOLUTION]

Elibor , така като Ви прочетох за мен лично сте извинена.За съжаление явно прекалената амбиция Ви е докарала до там , че да се опитвате да изработите повече дела от колкото имате физическата възможност да сторите.Това като гледам Ви е довело почти до ръба на страшна нервна криза.Замислете се , ангажирайте в кантората един адвокат , който малко от малко да Ви смъкне от плещите това бреме.Всъщност да не се повтарям , но аз подкрепям тезата Ви , че mishi_83 е трябвало да следва указанията Ви , след като това са били ваши дела и Вие носите отговорностата за тях , но евентуалните му грешки по никакъв начин не Ви дават право да му крещите и обиждате.


П.П.
Нямам право да Ви поучавам , но обръщайте повече внимание на детенцето Ви.Някое време то няма да Ви прости , че сте го пренебрегвали за сметка на работата.

[Melly]

Не човек, а МАШИНА бих казала и ..... спирам до тук.

Към Елибор:
Колега, животът е едно колело. Не бих пожелала да изпитате суровата присъда произнесена от Вашето дете към рожденната му майка.
Наистина, повярвате ми... като актив ще имате единствено и само БОЛКА, но ще е твърде късно.... за Вас - сам всред чужди и чужд всред свои

[system]

Колега elibor, извинете ме за мнението, което след малко ще "депозирам" или "изпратя" - изберете си подходящата дума.
Не само се нуждаете от лечение. Нуждаете се от спешно лечение. В това състояние на "кълбо нерви" не зная как вършите работата си. Аз в такова състояние не бих могъл да върша моята. Не Ви се меся в личния живот, но силно се стреснах от това вземане на детето в 20 часа от занималнята. Не е моя работа, но след като Вие самата го споделихте, форумният ми нос надушва много сериозни лични проблеми. Не че и с моите деца не се случва, но всяка вечер ... И ако при Вас се окаже, че няма кой друг да взема детето Ви(досещате се какво имам предвид), тогава положението и с кариерата Ви, и с личния Ви живот е критично.
Не се сърдете на Миши. При подобно поведение от Ваша страна, раздялата Ви например с мен нямаше да е толкова мирна. Не се сърдете и на мен.
Пожелавам Ви щастие и оставам с най-добри чувства: system.

[donchev]

Мисля, че темата е изчерпана и може да се заключи.

[ykovachev]

Ей го на: с минимални изключения, никой никого не ще да оплюва. Кои сме ние, че да съдим? Хубаво си казаха хората болката, нека продължат напред, кой както може и знае. Щом не мелят брашно заедно, нека го мелят поотделно
П.П. колега Мириам, много сте щедра... Направо огладнях Това, последното, с коняче ли ще го гарнираме (ей, сега адв. Пл. Николов да не каже, че и аз не съм стилен, щото това върви с мастика може би)
П.П.П. Темата ще бъде изчерпана, когато спадне интересът към нея.

[plamena26]

След прочит на темата, най-вече мнението на Елибор всички млади юристи ще им се отще да стават адвокати.Не заради отношенията между Миши и Елибор, ами заради описания бит на адвоката, с вечното пътуване, липса на време за малка нужда и т.н.Аз преди да стана съдия, веднага след стажа бях около 1 година адвокатски сътрудник, официално вписана в регистър на адвокатските сътрудници, с договор на заплата, и т.н.Беше 400лв. но като за начало бях доволна.Вярно че се познавах с всички в кантората, още от студентските години и си знаехме кусурите.За цялата тази една година 2 пъти пътувах до Банско сама, 3-4 пъти с колеги, като си нагласяхме работата за петък и оставахме уикенда там .Само 2 пъти съм ходила до Бургас, после и до Слънчев бряг, но беше лятото и си беше супер.Единия път да не сме на разноски на кантората си взехме палатки и преспахме в един къмпинг.Имам още 1-2 пътувания до Търново и Трявна и това е всичко на всичко.Естествено съм висяла на много опашки по институции из София, но няма как, това е част от работата на начинаещия.
Така че пиша тези редове да не се стряскат колегите и да знаят че адвокатската професия може да бъде свързана със страхотни преживявания и купони, ако не сте болни на тема грандомания, сухарство и снобизъм.

[kelly_]

mishi_83,
аз също ви поздравявам за взетото решение, постъпили сте много разумно и правилно,
според мен когато някой постъпи на работа, трябва освен да дава всичко от себе си, но и да се чувства добре в обстановката с колегите и след като не се чувства така, нищо не го задържа там,
колкото до въпросната колежка elibor, аз също бях на интервю при нея, като преди това реших тест с 10 въпроса. На самото интервю веднага ми стана ясно, че работата няма да ми допадне, защото въпросната адвокатка първо се държеше доста неадекватно, обясняваше ми как устата на адвоката не трябва да мирише, защото иначе ще бъде на едно ниво с обвиняемите цигани, разпитваше ме за костюма ми, обясняваше ми че много държи на външният вид, въпреки че нейният е потресаващ и точно на мен беше некоректно да ми обяснява за външен вид, тъй като смея да кажа че изглеждам доста добре. обясни ми също така, че ще се работи едва ли не нонстоп - след работа, събота и неделя, в такъв смисъл било добре , че нямам деца и едва ли не да се забрави за личен живот. обясни ми също така, че няма никакъв смисъл адвокат да практикува сам и че трябва да бъде подчинен на друг адвокат, защото сам няма да успее, като ми изтъкна доста странни доводи.... като цяло жената беше доста нервна и комплексирана,
затова колега единственото според мен, което трябва да направиш е да се радваш, че си се оттървал от такъв сериозен проблем, да забравиш за случилото се и да продължиш напред!! тази адвокатка не я мисли- тя вечно ще търси и вечно ще я напускат!

[mishi_83]

Здравейте на всички!
Чудех се как да започна, но ще започна с цитата.
“Добре щеше да се чуе и другата страна. Истината е винаги някъде по средата, житейско правило.”
Просто нямам време да чета форума и затова досега не съм отговорила на темата.
“elibor прочете темата и има смелостта и наглостта - нека изложи мотивите си за собственото й поведение”.
Не само че ми стиска, но мисля, че е редно да изложа моята гледна точка. На колегите ще им е интересно да има кого да оплюят след това. Нека докато те съжаляват и ми пожелават прътова, поне да им се обрисува по-добре какво зло съм. Може и снимка да публикувам.
Все пак наистина доста хора откликнаха на предишната тема и сега сигурно се радват, че не сме ги избрали, а не е точно така.
За Ваше съжаление и аз няма да изпиша имената ни във форума и благодаря на Миши, че не го е направил, не заради мен – както разбрахте – аз съм пълен изрод и не ми пука от нищо, но заради шефа ми. Все пак той не е виновен за така създалата се ситуация, за да се намесва името му. Човекът много добре ме познава и ми каза: “Намери си сама човек, с когото да можеш да работиш!” Е, Миши е разбрал точно, в кой момент съм разбрала, че той не е човекът и съм започнала да се държа лошо.

Истината от всичко изписано за мен е една: “Мисля, че госпожата, за която колегата говори, просто е зле с нервите и се нуждае от сериозно лечение.” Това наистина е така и колегата още първия работен ден беше предопреден. Пътува с мен 2 дни в провинцията, през които единственото, което му обяснявах е какво го очаква – какъв човек съм и как не търпя и най-малката грешка и ............викам, ама наистина много викам. Той ми отговори да не се притеснявам за него, защото той няма да създава поводи. Е, не мисля, че е редно да изо...........ваш така нещата. Защо не опишеш как 3 адвокати се срещаме с една камара съдебни лекари, за да решим кой е най-добрия начин да докажем бащинство от човек, който е починал преди 1 година. Ние не знаем, защото не сме го правили, лекарите не знаят кое е най-добре, защото се оказа, че е проблем, защото децата са роми и момичета, а Миши, докато аз обяснявах по телефона на шефа да го умуваме като се върна, защото пътувахме – все пак никой не знае какво правим – да не объркаме живота на хората – Миши се обърна и след като затворих телефона каза: “Вие може и да не знаете какво правите, но аз знам!” Е, Миши, тогава се пречупи отношението ми към теб. Факт е,че си изчел цялата съдебна практика, но не е това най-важното. Важното е да четеш и да знаеш това, което ти трябва. Всичко не може, а и не е нужно да се знае.
Добре си спомням думите ти, които бяха: "Вие сте некадърници и не знаете какво правите", след което ти отвърнах, че аз съм запознат с процедурата на теория, при което ти буквалнмо се нахвърли върху ми и започна да крещиш, че не съм го правил на практика. А това, че изчетох камара съдебни решения и написах исковата молба явно е без значение

И повярвай ми депозираш и изпратиш са наистина две различни неща – би депозирал в съда, но аз съм я изпратила с препоръчано писмо с обратна разписка въпросната молба. А нека кажа, че не ме е срам от това, че не знам “разликата между обективно и субективно съединени искове”, защото от както се занимавам с право – преди това имам 10 години трудов стаж в друга сфера се занимавам с наказателно право, а там нищо не ми се е налагало да съединявам. Но ти правиш разлика между основание по чл.106 от КЗ и чл.5 от ЗДТ, пускаш молба до Алианц вместо до Армеец при условие, че имаш полицата в ръцете си, пишеш молба до Информационния център вместо до Гаранционния фонд, изпращаш молба, която все още се оказа, че не е изпратена и хайде да не продължавам да изброявам.
Молбите, започнах да ги пиша "по твой образ и подобие" т.е. преписвах ги от теб и след това ти ги проверяваше, защото ясно ми заяви, че си консервативна, пък и не желаех да продължаваш да ми крещиш. И нали не смяташ, че мога помня всичките 100 случая, които ти си натрупала с годините? Освен това може би си забравила, че аз нямах никакъв достъп до имена, номера на дела и т.н., така че в повечето случай молбите ми бяха бланкови

Не ми трябва някой, който да използва термини, които има на 1 място в един учебник и гугъл се чуди какво е това, а прави елементарни грешки.
Помолих те да се учиш, а след това като се впишеш ще имаш собствени дела и ще се оправяш. Факт е, обаче, че хората в една кантора трябва да мислят по един и същи начин и да се допълват, а не да се правят, че много знаят от първия ден.
И да, вярно е, че те нападах, но не и “когато се опиташ да му я обясниш “разликато между обективно и субективно съединени искове” – точно тагава нито съм те “напада, обижда, псува и т.н”, а взех Живко Сталев и прочетох пред теб и ти казах, че си прав. Смееш ли да си го признаеш.
Да, смея да го отрека, защото за всяко едно изказано мнение от моя страна ти побесняваше и започваше да ми обясняваш, че това не ми е съдебната практика. В крайна сметка се оказвах прав - и за бащинството, и за председателя на съда, но както и да е...

Пак ще повторя този цитат “Мисля, че госпожата, за която колегата говори, просто е зле с нервите и се нуждае от сериозно лечение.” До тук съм стигнала, защото се налага да оправям дребни грешки, работя само с роми, които ти звънят денонощно и целогодишно – не можеш да спиш, не можеш да пикаеш, не можеш да си с детето си, изминава 6000км. на месец в цялата страна – сама – пътувам сама и шофирам сама – от 5 сутринта до 12ч. през нощта понякога – докато стигна, свърша си работата и се върна. Пристигнах в Бургас един ден в 3 през нощта, а в 9 бях на дело. И искам някой, който да ми помага, а не да ми доказва колко знае и може. Когато стане наистина адвокат, тогава ще си чупи главата със собствени дела, но докато работи мои не виждам какво странно има да искам да мисли като мен и да пише това, което искам. Реших, че си свестен, нахъсан и кадърен и ти възложих прекалено много неща от самото начало – трябваше да те оставя да ми носиш чантата 2 месеца и тогава нямаше да се оплакваш след 1 седмица трудов стаж, че съм изрод и само крещя и псувам. И да аз много псувам, но насаме – никога не съм те напсувала в лицето – ако си ме подслушвал – това си е твой проблем. Или си чул защото викам.
Според мен не ти трябва юрист - просто си намери някой, който да умее да преписва от теб и да ти носи чантата....хем, ще ти излезе по-евтино

Но уважаеми колеги многосъжалявания от Вас Миши дойде при нас, за да се занимава с наказателно право. На наши клиенти, обаче, майка им умря, а те са на 2 и 5г. – бабата им е настойник, едното е настанено по закрила на детето и е инвалид с придружител – на Миши му беше възложено да ми каже на какви помощи и пенсии имат право децата – когато ние поемем един клиент го обслужваме цялостно. Хората ми се доверяват на 100% - нищо че съм изрод и аз искам да оправдая доверието им и да им помогна – без да ги интересува тях какво става в кантората – спала ли съм или пак съм бдяла над лаптопа, докато дъщеря ми спи сама в другата стая. А Миши след като не можа да се справи ми заяви, че той “бил наказателен адвокат” и не се занимавал с такива неща. Е, драги ми в нашата кантора се занимаваме с всичко – обслужваме клиентите и не ги препращаме при колеги защото сме наказателни адвокати. И затова ни обичат. Ромите са неграмотни и най-малкото, което направиш за тях е като подарък от бога. Съжалявам, но това е нашата политика – ако искаш – в обявата пишеше - “да спазва установени правила на работа в кантората”.
Ех, elibor... Явно забрави колко пъти ходих при теб с изготвените молби и декларации, а ти ми отговаряше - нямам време, не ме занимавай! Дори ти ги оставих, за да ги погледнеш, но ти и това не направи!За твое сведение пазя всичко, което съм направил и ти благодаря, че за пореден път "оцени" не само моя труд, но и на колегата. А това, че правиш подаръци не ромите е смешно, защото много добре знаем какво е отношението ти към тях - как им се присмиваше, как изхвърляше подаръците им, как искаш да вземеш парите им...

Тъй като отделих доста време, а наистина нямам чак толкова – а и трябва да си търся нова изкупителна жертва, която да хокам и псувам ще карам само с цитатите, така както съм ги извадила от темата:
“Освен това младия колега нали не очаква старите кучета още от първия ден да го поканят на масата. Занаят се краде, стискаш зъби и драпаш, като в казармата до шестия месец. Но какво ли знаят младите лъвове?”
Е, аз на колегата му дадох от първия ден, всичко за което не се изискваше да е вписан адвокат. Помолих да му дадат една молба, която да препише и да я пусне по друг случай – аз пак пътувах – спрях да го вземам, защото все му се пушеше, спеше, беше му лошо и т.н. Като се върнах – гледам молбата съвсем друга – няма да влизам в подробности – питам защо не е преписал онази – не са му я дали – избирах колежката и пускам телефона на спикър фон – оказа се, че му я е дала. Отговора на това, че я натапя беше – Аз не съм я чел. Извинявайте колеги, но да ти поставят конкретна задача на 1 седмица от работата ти и ти да не я изпълниш, а да своеволничиш. Е, разкрещях се, но не псувах, а му казах, че най-малкото, което ми дължи, щом работи при нас и е дошъл да го уча е да я прочете .....ната молба, която съм му дала. Няма да призовавам за разпит свидетели – цялата кантора беше там.
Да, спомням си случая. Когато дойде в кантората следобяд и беше бясна, че са ти отложили делото в Ст.З. и от врата започна с истеричните си изблици. В крайна сметка ти не ми беше обяснила, че трябва да препиша твоята молба, защото беше говорила с колегата. Написах молбата и ти беше бясна, защото не съм преписал твоята. В крайна сметка защо в последствие реши да изпратиш моя вариант? Смешно е...и малко тъжно, че не можеш да се погледнеш от страни...

Нека Миши си хленчи, колкото иска. Но така е на тръстиката – ако не си сам, трябва да се съобразяваш – и аз съм го предупредила, че докато се впише искам да изпълнява – след това при условие, че всички дела влизат от мен – хората наемат мен, а не някой друг – дори шефа не познават някой от тях – естествено, че ще подбирам кои да му дам – не виждам има ли някой който да мисли по друг начин.
Не хленча, елибор, не хленча.. Просто искам да предпазя колегите от хора като теб

По повод дънките и костюмя ще цитирам колегата “Нали не смяташ, че можеш да се явяваш като мушмурок по дела?” Е, Миши първия ден те предупредих и ти изтупа костюма, но на следващия влезе във Военно-апелативен съд с мен по дънки, които толкова ти висят, че ти се вижда цепката на дупето и без да се навеждаш. Не мисля, че съм ти майка, за да ти поръчвам всяка сутрин какво да обличаш. И не виждам защо го изтъкваш като мой минус, че съм го искала от теб. Е, ние не искаме на колегите ни да им се виждат дупетата. И сега се сещам за “Кухнята на Ада” Ако някой го е следял преди време по нова телевизия ще ме разбере – Ето това съм аз. Ето това е работата при мен. Ако искаш. Ако не – ти си избра сам. Но ако беше поискал да потърпиш малко, а не да се лигавиш и да избягаш на 8 ден, докато ме няма и след това да ми говориш през форума, а не в очите – щеше да разбереш, че си е струвало.
Това с "цепката на ........" няма да го коментирам, защото самият израз говори много за твоя манталитет и лабилна психика. Не се срамувам от това, че имам два чифта дънка и няколко блузи, с които съм ходил на работа. Казах ти, че нямам пари и като се впиша в последствие ще си взема още един костюм.


Професията ни и особено наказателното право изисква да сме сурови, корави и безразлични по някога. Школата при мен щеше да е перфектна. Но ти се разтрепера и си страдал като момиченце – и още продължаваш да страдаш. Как не те е срам да го напишеш. Не се учедвам, че са те помислили за момиче. Не искам да продължавам да те нагрубявам, но ти избра форума за мястото, където да си поговорим. Съгласна съм и на диспут пред колегите – когато кажете и където кажете – стига да не пътувам.
Драга, елибор, аз не съм избирал място, където да поговорим. Точно тук е проблемът - не желая да те виждам никога повече. А това дали съм момиче или момче, дали аз или другия колега от кантората сме гейове си е наш проблем. Важното е, че ти се чувстваш ок и че според теб поведението ти е нормално


И колеги да знаете, че мен 3 дни ме няма в офиса, 2 съм там – не е чак толкова времето, през което трябва да ме търпиш. 95% от времето, докато съм в офиса имам толкова много моя работа, че само викам излез, остави ме, сега не мога, след малко. На горкия Миши да са му се събрали 2 часа всичко на всичко, през които да трепери да не му се развикам. Е, девойките в офиса не треперят – ти защо трепериш – нали нямаше да ме предизвиквам.
Не ме е яд за друго, а защото те предупредиш. И ти самия каза, че си видял още първия ден как се държа с другите – ами защо не си тръгна. Или искаше да видиш дали не си по-различен. Да правиш грешки и аз да ти мъркам. А после резила пред застрахователите, съда и клиентите са за мен. Защото не пожела да дойдеш с мен и да обясниш на клиентите, че си наказателен адвокат и не можеш да им помогнеш като им обясниш на какви помощи имат право – имаше да прочетеш 5 реда за наследствената пенсия, Закона за закрила на детето, за социалните помощи и закона за инвалидите. А по делото имаше и писмо от социалните, в което подробно са описали какво се изплаща към момента на децата – с цитирани членови и закони. Или ти и него не прочете като молбата, която ти дадох само да препишеш.
Ама пак ли за тези помощи?! Казах ти, че си пазя нещата, които съм направил по случая, така че ако случайно си ги загубила или не си спомняш, че съм ти ги дал (или пък умишлено ме обвиняваш, че не съм си свършил рабоата) мога да ти ги изпратя!

Колег прав сте – малкия реши да шашне “работодателите си с "наукознание"” и това му изигра “лоша шега?” Но пък самият той ми сподели, че така си е вземал всички изпити – вкарвал няколко дръзки термина, които преподавателите му не са чували и ги шашкал. Е, ние не сме теоретици, а практици. Миши имаше възможността да види още на първия си работен ден негов преподавател как се изложи в съдебна зала като ................. И тогава го попитах – ти искаш ли така. Е, той не искаше, но след това не искаше и да се учи, а да вкарва дръзки термини. Ние с шефа, не се срамуваме да му кажем, че не ги знаем тези сложни думи – ние сме хора от село – дори не мога да си спомня термина – Миши да Ви го каже.
Да, казах ти, че използвам много юридически термини още от студентските си години. Дори ти казах, че съм си взел речника на Корню и не виждам нищо лошо да използвам юридически термини. Не мисля, че това, че не ги разбираш е мой проблем? Колкото до грешките на другите - пак ти казвам да се погледнеш от страни. Прочети си пледоарията, в която искаш да на подсъдимия да му бъде наложено наказание ЛС, защото не се признава за виновен Това наистина е "велико"

”Здравей в джунглата.” Такива като Миши няма да оцелеят. Мен са ме нападали да ме бият пред съда в Пазарджик – циганите от страната на виновния. Може и да си намеря майстора – някой път. Но какво сега да плача и да напускам ли. Е, похленчиш си малко, докато шофирах към София, защото щях да ходя на козметик, ако ме бяха докопали, но ................ Е, Миши – на тях не им пука, че си глезен. А ако объркаш живота на твоите клиенти – цигани – ще те бият и окото им няма да мигне. Затова не си позволявам грешки. Или поне се стремим да сме перфекционисти и да внимаваме.
Да ти кажа честно, тези приказки, че си велика може да вървят само пред клиентите ти, които нямам никаква представа за какво им говориш. А аз предпочитам да съм "лигав", но да не работя с психически неуравновесени и комплексирани особи!

А да не забравя – преди теб е имало 3 души, но по гражданските дела – ти много добре знаеш, че беше първия, който дойде да ми помага по наказателните.
А горкия ми шеф му се налага да ме търпи, защото не може да намери друг балък като мен, да си скъсва газа от бачкане – на НГ в хотела пишех молби и актуализирах справки – уважаеми колеги – как няма да съм невралтик. Не се оправдавам и не искам да ме подкрепяте, нито да ме разбирате, но дакота всички и шефа, си тръгват в 17,30ч. аз си вземам детето от занималнята в 20ч. Има ли някой от Вас, който да си взема детето в толкова. А събота и неделя го карам да си играе нещо там, за да реанимирам до 12ч. на обяд, защото като стана – пак имам съвсем малко работа и излизаме – 4-5 часа. И то станало 19ч. И сега къде да ходим мамо – то мръкнало – дай да отидем да напазаруваме, да хапнем и да си лягаме. Да е жива и здрава комшийката, че ми взема дето да разхождат заедно кучето. А да ви разправям ли какво правим, докато пътувам посред нощите и преспивам веднъж седмично някъде по хотелите на родината. /Сигурно се чудите – и затова ще Ви кажа, че на детето ми баща му е на 300км. и единственият му ангажимент е да превежда по 50лв всеки месец – при 300лв. само занималня./ Интересува ли Ви още защо съм нервна и защо не търпя дребни грешки, които ме изнервят . За големи да съм ти крещяла. За неща, които не се изисква да знаеш.
Хайде стига толкова, че стана безкрайно.
Честно казано не завиждам на дъщеря ти. Ти сама си ми разказвала как тя се страхува да влезе в стаята ти, защото трябва да спиш необезпокоявана до към 13-14 часа ... И като се замисля всичките "разкази" за мъжа ти явно са били измислени от теб - сега напълно го разбирам


И не съм ти казвала, да не се “оплаквам на шефа, тъй като служителите преди мен са го направили и се е наложило да си тръгнат...” Оплаквай се – той си ме знае. И понеже не посещаваме хотелски стаи, а бачкаме яко – затова ме търпи – и той щеше да се радва да бях хрисима и добра, ама не съм.
Хубаво е, че започваш да си признаваш, че имаш проблем. Това е първата стъпка към едно успешно лечение

“На следващия ден дойде при мен към края на работното време и започна да крещи, че ако не напиша две молби до...., нямало да си тръгна. Останах изумен, тъй като не я бях провокирал с нищо?! Отвърнах, че молбите са написани още сутринта. Тогава тя започна да ме обвинява, че се правя на великия юрист, но всъщност съм никой, пък тя е най-великата, защото е обиколила цяла България.”
Това няма да го коментирам – безсмислено е. Знаеш, че не беше така. Че съм велика и че съм обиколила цяла България е вярно. Но като го прочетеш ще видиш, че не е в контекста и не съм толкова тъпа, за да говоря така нахвърляно и не намястото. Аз ще те насера, и ще те насера както трябва, ама ти да говориш едно – аз друго – това навява на колегите мисли за шизофрения, но знаеш, че и да свърша така – все още не съм тръгнала на там. А аз се надявам да намеря някой корав и непоклатим юрист, който си дава ясна представа за истинския живот – за джунглада и да не се побъркам.
Тъкмо те похвалих, а ти взе, че отново избухна? Незнам...започвам да се съмнявам, че има някаква надежда за теб

“Не пожелавам на никого това, което ми се наложи да преживея - тъй като вече втори ден от както напуснах, все още не мога да се успокоя и да забравя преживяното.” – горкия ти. Чак на мен ми дожаля каква мила душа си. Е, не си за мен. Радвам се, че си тръгна.
Със сигурност аз се радвам повече от теб

И знаеш ли- аз не “избиваш комплексите си”, защото нямам. Един ден, докато пътувахме, говорехме на тази тема – комплекси – помниш ли. Е, знаеш, че нямам такива. Виж самочувствие не ми липсва, но не ти прави чест да правиш оценка на това дали има покритие – несериозно е – пред толкова хора. За всички тях е ясно, че за 1 седмица няма как да разбереш самочувствието на един човек има ли покритие или не.
Ти сама си даваш оценки, така че не е необходима аз да квалифицирам поведението и проблемите ти

“Напротив - наясно съм, че е нужно време, за да се докажеш и да спечилиш доверието на хората, с които работиш.” – явно си доста едностранчив. За теб искаш време, а на другите не даваш и правиш оценка за техния професионализъм.
“А пък тази Елибор изглеждаше напълно нормална.” – колега наистина съм нормална. Е, не съвсем, но до колкото ми позволява живота – старая се.
Нямам коментар...или поне е излишен. Тази двойственост е много показателна

“През цялото време си върших работата сам, въпреки че в кантората имаше стажанти, на които можех да възлагам част от задачите.” – Ето – още един твой проблем. Не можеш да се организираш. Защо се оплакваш, че си си вършил работата сам, при условие, че е имало стажанти и сътрудници. Някой да те е карал. Ти сам искаше и беше редно да се научиш кое къде е и после да изискваш.
Ама не се оплаквам - казвам, че работата ми е доставяла удоволствие, независимо от естеството й

П.П. Все пак в кантората има една сътрудничка – златна, но е доста натоварена, която търпи този неистов кошмар вече 2 години и 2 стажантки от по 1. Дали ако е чак така ще стоят – или може би ние си избираме мазохисти. И до колкото си спомням ти бяха казали само хубави неща за мен – така ли беше Миши – или си ме излъгал. Е, ако и освен, че ти липсват обноски – облекло за в съдебна зала, да направиш път и да отвориш врата, когато си с жена и лъжеш – това вече не говори никак добре за тебе.
Предполагам златната колежка е Р. - тази, за която ти твърдеше, че е тъпа, защото няколко поредни години не е успяла да си вземе държавните и ти нямаш време да я чакаш? Колкото до лъжите - то се вижда кой е лъжецът и лицемерът


Всичко, което изписах стана безкрайно. Няма да си го чета и да си го пооправям тук там.
Четете Вие. Аз нямам време. И затова Ви моля предварително да ме извините, че няма да отговоря за в бъдеще на нападките Ви. Ако някой иска хубаво да ме доокраси – да ми пише на лични – така пощата ми ще ме уведоми.
Пожелавам Ви успех във Вашия мирен и спокоен свят. Аз отивам да тормозя някой друг.

Никой няма намерение да те доукрасява, защото ти показа голяма част от същността си. Радвам се, че се включи, тъкмо колегите ще се уверят, че не съм си измислил историята. Жалко, че темата се превърна в някаква махленска сбирка, но явно беше неизбежно! Пак повтарям целта на темата е не да хленча или да се оплаквам, а да ПРЕДПАЗЯ останалите от подобни унижения!
Пожелавам успех на елибор в нейното имагинерно величие и се надявам повече никога да не се срещнем. Колкото до това, че съм си тръгнал без да ти кажа - говорих с шефа и му обясних мотивите си. Ако си спомняш имах няколко разговора и с теб, но явно се оказаха безсмислени.

[tapizaushi]

И на мен ми е чудно как така някой решава, че еди коя си тема е изчерпана. Клиширано изказване на хора, които нямат фантазия. Donchev, нямам предвид Вас. Една тема винаги има накъде да се развива, а настоящата има възможност да навлезе в много по-сериозна и актуална насока: нервното напрежение в адвокатската професия.

Едва ли добър адвокат не би се съгласил с това. Важи и за съдиите. Лошите адвокати - е, това са спокойните адвокати.

...пускаш молба до Алианц вместо до Армеец при условие, че имаш полицата в ръцете си, пишеш молба до Информационния център вместо до Гаранционния фонд, изпращаш молба, която все още се оказа, че не е изпратена и хайде да не продължавам да изброявам.

Еlibor, щом сте имала толкова много стажанти, би трябвало да знаете, че това са един особен род неща, с които почти всеки начинаещ има голям проблем, по простата причина, че представляват техника, която се изработва с практиката, която те нямат. Но тази техника се изработва за някакви си месеци, в най-лошия случай - година. Тези неща не се учат в училище и е нормално човек да ги сгреши, колкото и да са важни и колкото и да Ви изглеждат прости. Обратни разписки, адресати, до ...еди кой си...чрез...еди кой си, ама към адреса на втория, срокове и т. н. Ей такива неща, нормални и леки за вас, но огромна планина от неизвестност за един млад адвокат. Не може това да Ви е предимството пред Миши. Това е твърде малко. Тази преднина може да бъде стопена твърде скоро и с оглед многото правописни грешки във Вашето изложение и малкото в неговото...Мисля, че нямате право.

[donchev]

Миши не ставаш за адвокат, поне за момента, наистина. Не знам с какви идеалистични глупости са ти пълнили главата в университета, но това е суровата действителност. Може би от тебе ще стане прекрасен юрисконсулт в някое учреждение, а по късно като се очупиш, пробвай отново.

[778899]

ОФ, това заприлича на ДРУГАРСКИ СЪД!

Всеки луд с номера си! Госпожо, и аз самата съм нервен човек, в смисъл грешките, особено тъпите грешки, ме изкарват извън кожата ми! Крещя, викам, ако се нагала и псувам! Не се оплаквайте от заетостта си-сама сте си я избрала!

НО, ТОВА, ДЕТЕТО ВИ ДА СТОИ ВЕЧЕР ДО 20.00 ЧАСА , взривихте ме, честно! на мига мога да се разкрещя и аз! и за какво...за едните цигани, егати!!!!!!!!!!

Трябва, обаче, да се отчете и ЕДНА ГОЛЯМА ИСТИНА! Повечето завършили пресни, пресни юристи, живеят в заблудата, че всичко което лети се яде! Е, да ама не!!! Щото, много хляб трябва да се изяде преди да се наречеш АДВОКАТ! Разните му там мегаломанчета, лично мен също ме дразнят! /не говоря за МИШИ, КОЙТО Е МОМЧЕ /...та така...

[punisher]

Колеги,не се задълбавайте повече,че лошо ще вземе да стане