forum.lex.bg

Колеги искам да пусна нот.покана фирмата до която искам да я пусна е със седалище София ,мислех ,че нотариусите подържат връзка по между си и ако я дам на Варненски нотариус тои ще я прати служебно на негов колега в София да я връчи.Но се оказа ,че не е така.Моля ,ако знаете някакъв начин без да се ходи до София да го споделите.

А и евентуално колеги от София ,моля даите ми телефони на нотариуси от София ,ако има начин да им пратя таксите и документите по пощата за връчване,нямам много опит и незнам дали ще стане и така ,моля дайте съвет

Ами предлагам ви вариант, при който варненски нотариус да завери подписите под нотариалната покана, а после да изпратите поканата с писмо до София. Мога Да ви дам и имената на двама нотариуси които мисля, че биха приели такъв контакт:
Весела Новимова Ивчева, № 271, ул. Мальовица 2, ет. 1 София 1000, и телефони: 9893654, 02/988 84 61, 986 37 37, 02/988 64 61
Валентина Георгиева Зах.- Василева, № 320, 02/989 34 89, 02/986 18 32, ул. Граф Игнатиев 47 А София 1000

Здравейте, колега!
Преди три дни имах подобен проблем и позвъних в нотариалната кантора на Нотариус № 268 София- Веселина Георгиева Връблянска, ул. "Неофит Рилски" 1 етаж 1 ап. 1, тел. 02/8524492
Съгласи се, каза да й изпратя поканата в три екземпляра, не иска нотариална заверка, пуснах я с Булпост, в плика сложих и таксата.
Поканата са я получили и вече е дадена на призовкарката за връчване, казаха да позвъня другата седмица да питам за резултата.
Успех и на Вас!

Благодара много сега ще звънна.

Вижте,
това, че един нотариус има "призовкарка" или "връчителка", която ходи и връчва нотариалните покани със свидетели "екстра", е меко казано незаконосъобразно.
Връчването на нотариални покани и други съобщения от нотариуса е вид нотариално производство и има за резултат създаване на нотариално удостоверение – чл. 465, б “г” във връзка с чл. 488 от ГПК. Като всяко нотариално удостоверяване и връчването на нотариални покани е винаги писмено изявление на нотариуса, издадено в пределите на неговата компетентност, по предвидения от закона ред, което установява с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Удостоверените обстоятелства са онези факти от правния мир, които нотариусът лично е възприел или лично е извършил
Извършаването на нотариални покани според предмета на удостоверяване попада в групата нотариални удостоверявания на правнорелевантни факти, а с оглед формата на самото нотариално удостоверяване – към нотариалните удостоверявания, които се извършват чрез надпис-щемпел, поставян от нотариуса върху самия документ, респ. алонж към документа (чл. 488 от ГПК). Съдържанието на нотариалното удостоверяване, материализирано върху самия “документ за връчване” са извършените от нотариуса действия, а именно: че на определена дата, нотариусът е съобщил (връчил) на посоченото в документа като адресат лице, представения му от молителя в нотариалното производство документ.

Не е тук мястото да се пишат повече подробности, но очевидно удостоверяването от нотариус че е "връчил" поканата, когато "връчването" не е извършено лично от него, има за резултат нищожност на нотариалното удостоверяване.

Вижте в тази връзка и статия в Бюлетин на нотариалната камара от бр. 4/2003 г. (ако не се лъжа).

Така че търсенето на добри"връчители" не върши работа, нужен Ви е нотариус, който извършва нотариалното удостоверяване по предвидения в закона ред - ходи лично да си връчва нотариалните покани.

Вече има и съдебни решения, в които се приема, че нотариални покани, връчени от лица без нотариална компетентност (т.е. от служители на нотариуси), са нищожни нотариални удостоверявания.

Възможно ли е да цитирате на чии съдилища са тези решения? Благодаря.

Едно от решенията е на СГС, а друго на Русенски ОС. С колеги съм коментирал и за други решения.
Надявам се като минат през ВКС, да се публикуват и конкретни решения.

Много добре ,че има съдебни решения, но това че някой си адвокат е написал статия в Бюлетина не значи ,че мнението му е закон/още повече ,че този адвокат сам не пожела навремето да стане нотариус ! / Та по въпроса ! Прочетете внимателно ГПК в раздела за призовавания, тъй като Закона за нотариусите и нотариалната дейност препраща към ГПК , а там призоването става и с писмо с обратна разписка. Това беше начинът на връчване на нотариални покани преди 1998 г. , т.е. преди да влезе в сила Закона за нотариусите , после излезе и това тълкуване в Бюлетина -свободни мисли и съчинения , което е абсурдно. Защото конкретния казус го доказва - от Варна в София хората се чудят как да връчат поканата. Преди на никой, още повече на съда не му идваше на ума да твърди че призоваването /т.е.връчването по пощата/ е нередовно. Това връчване се практикува и до днес от много нотариуси. А какво да кажем за районите кадето няма нотариус, дали съдията по вписванията ходи по адреси !? Поразсъждавйте малко върху това.

Аргументът, че връчването на нотариални покани се извършвало по реда на чл. 41 – 52 от ГПК (т.е. можело и с обратна разписка), поради наличието на препращащата норма на чл. 50 от ЗННД, е меко казано несериозен.
Видите ли, поради тази препращаща норма, нотариусът можел да изпрати нотариалната покана до лице с адрес за връчване вън от неговия район на действие – чрез общината, кметството, че дори по пощата- с препоръчано писмо с обратна разписка. Защо пък да не може тогава да извърши връчването по телекса, факса, или с телеграма (защото и те са допустими средва по ГПК)? Питам се - защо му трябва на нотариуса от Варна друг колега от София - пуска си едно писмо и готово.
А въпросът е - защо въобще тогава някой трябва да се обръща към нотариус за връчване на книжа, щом може да свърши това по пощата.
"Аргументът от препратката на чл. 50 от ЗННД – че нотариалното действие “връчване на нотариална покана” се извършва по реда на чл. 41-52 от ГПК и то от лице, което няма нотариална компетентност – служител на нотариуса, призовкар към съответния съд, пощенски служител и пр., не държи сметка, че ЗННД е устройствен закон, уреждащ служебното положение на нотариуса, неговите права, задължения и отговорности като държавен орган, както и устройството на общността на нотариусите в страната, а ГПК е процесуален закон, уреждащ нотариалните производства – фактическите състави и правните последици на нотариалните удостоверявания. Именно в устройствения закон ЗННД, в глава ІІ “Нотариус”, раздел Седми , озаглавен “Служители на нотариуса”, е уредено задължението на служителите на нотариуса да пазят служебна тайна (чл. 49 ЗННД), като е предвидена възможността нотариусът да им възлага изпълняването функциите на “надлежен съдебен служител (призовкар)” – да връчват съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 41-52 ГПК (чл. 50 ЗННД). Но да се извежда оттук правилото, че нотариалното удостоверяване “връчване на нотариална покана” се извършва по реда на чл. 41-52 ГПК и то от лице, което няма нотариална компетентност (правило, което безспорно спестява много неудобства на нотариусите в практиката на нотариалните удостоверявания “връчване на нотариални покани”), е неправилно.
Това тълкуване не държи сметка и за целта на нотариалното удостоверяване, и най-вече за функциите, с които са натоварени нотариусите в обществото (“нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени в закона действия” – чл. 2, ал. 3 ЗННД).
Нотариусът е орган на държавна власт , независимо от начина по който упражнява професията си – като свободна професия или като държавен служител – “Нотариусът е лице, на което държавата възлага…” (чл. 2 ЗННД). Нотариусът е лице, носител на публична удостоверителна власт с обща (най-широка) компетентност – може да извършва всички “предвидени в законите нотариални действия” – чл. 2, ал. 1 от ЗННД във връзка с чл. 465 от ГПК. Само в предвидените от закона случаи лица, които нямат качеството нотариус, могат да изпълняват нотариални функции – чл. 81 от ЗННД (това са лицата по чл. 82-84 от ЗННД и чл. 91, ал. 3 и 4 от КТК).
Именно защото му е предоставена държавна удостоверителна власт, нотариусът (помощник-нотариусът и стажант нотариусът в предвидените от закона случаи) може да извършва само лично, предвидените от законите нотариални действия – чл. 2, ал. 3 от ЗННД. Нотариални са само производствата , които се извършват от нотариус и имат за цел издаване на нотариални удостоверявания по реда на глава 52 “Нотариални производства” от ГПК. Като всяко производство, и нотариалните производства представляват динамичен фактически състав – система от последователно извършвани във времето действия на нотариуса по предвидения в закона ред, като например проверка на самоличност, дееспособност, прочитане на акт, връчване на документ и пр. Нотариалните действия (функции) са неделими и трябва да бъдат извършени от един и същи нотариус – не може един нотариус да удостовери самоличността, а друг да издаде нотариалното удостоверение. Изрично в този смисъл Решение № 786/92г., ІІ г.о. на ВС на РБ с подробни мотиви по този въпрос.
Не може нотариусът, който не е извършил лично действието “връчване (съобщаване)” на нотариална покана, да издаде удостоверение, че е “връчил (съобщил)” на определена дата на адресата нотариалната покана." - това е цитат от въпросната статия в Бюлетина.

Колкото и да не Ви харесва - това е положението.
Можели нотариусите да връчват книжа по пощата, чрез обратна разписка, както и аз съм получавал няколко пъти "нотариално връчени" книжа. И какво удостоверява в този случай нотариуса? Че е предал в пощенския клон обратната разписка, съответно че е получил върнатата обратна разписка?
Пълна глупост.

gery написа:Колега, аз ви препоръчвам нотариус Връблянска, има една от най-точните връчителки! При нея няма невръчване! Ходи си със свидетел -екстра е! Със сигурност връчва по този начин. Телефонът и е 02/8524492.
Късмет!

Колега Гери, телефонът на Връблянска е 02/851 87 51. За всичко друго си права!