Има ли право на образование в РБ?
Публикувано на: 03 Юни 2006, 14:13ДАЛИ ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ТЪРГОВСКИ КАЗУС, ИЛИ ПРОСТО ПАЗАРЕН ИЗБОР?
Сп. ПРАВЕН СВЯТ, май, 2006 г.
ЗАДАЧА НА ПРОКУРАТУРАТА Е ДА ПОВДИГА И ПОДДЪРЖА ОБВИНЕНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Казано по-просто – да се занимава с престъпления. Когато няма престъпление, значи случаят не е за прокуратурата. От ясно, по-ясно, обаче не е съвсем така. Преди прокуратурата можеше да завежда граждански искове. Това право беше отменено, но някои прокурори дълго хленчиха по темата. Нямали възможност прокурорите да защитават „държавния, обществения и публичния интерес“. Нищо че термините обществен и публичен, поне от юридическа гледна точка са синоними. Нищо и от това, че гражданските спорове са частноправни спорове. Там именно държавният интерес изисква съдът да приложи правилно закона, като самият закон съдържа мярата на частния интерес, който се защитава и по който се спори. Участието на прокуратурата в такива спорове всъщност е вот на недоверие спрямо съда или спрямо ангажираните в спора държавни институции. Сиреч има държавни институции, по-държавни, най-държавни и накрая – прокуратурата.
ГЛЕДАМ НАСКОРО БИЛИ ДАДЕНИ НА ПРОКУРОР ТРИЙСЕТИНА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ,РЕГИСТРИРАНИ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН. СТАВА ВЪПРОС ЗА ИЗНЕСЕНИ ОБУЧЕНИЯ НА ЧУЖДИ УНИВЕРСИТЕТИ ИЛИ ПЪК ПРОСТО ЗА НЯКАКВИ НЕЗНАЙНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ.
Само в България съществува изразът „ще те дам на прокурор“, по света хората се дават под съд. Като си помислиш колко народ се дават един друг на прокурор, що пък да не се даде и някой и друг ВУЗ на прокурор. Какъв бил проблемът? „Не може, викат определена група от хора, образователен процес да се води, тъй както се пекат банички.“ Не съм пекъл банички, така че не знам, но щом не може – не може. Обаче едно е да не може, второ – да е забранено, трето – да е работа на прокуратурата.Последваха множество коментари, чиято есенция се свежда до това, че някои младежи си купували дипломите в т.нар. нелегитимни вузове. Други пък, доценти и професори разни, та даже и министри, четяли лекции там и взимали хонорари. Трети си намирали работа в чужбина с тези дипломи. Нямало кандидат-студентски изпити и
МНОГО ВИСШИСТИ СТАВАЛИ – КОЙ ЩЯЛ ДА РАБОТИ.
Това последното направо ме убива. Работата един вид я вършат само простите хора, образованите не работят – абе направо страхотна мисъл, истински български принос към трудовата теория за стойността.
И най-лошото е, че тези институции съществуват, без да дължат подчинение на никого. Откъдето и да го гледаш – лоша работа, особено последното. Аха и да почнат да претендират, че живеем в гражданско
общество.
ТАЗИ СТРАНА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТЪРСИ ОТ ИЗКОННОТО СРЕДНОВЕКОВНО ПРАВО НА ЛИЦЕНЗА. ПРЕДПОСТАВЯ СЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е МЪДРА И ЗАГРИЖЕНА, А ХОРАТА – ГЛУПАВИ И БЕЗОТГОВОРНИ.
Ето защо за всяко нещо се дава лиценз. Той се получава срещу съответните правилно попълнени документи, за които се плаща. Предполага наличие на куп други документи, за които също се плаща. Може да бъде даден, за което отново се плаща. Може да бъде отказан, което пък подлежи на обжалване. И пак се плаща. Следователно управлението се състои в поставяне на препятствия пред хората, които трябва да си плащат, за да им ги махат.
Тук някой може да възрази, че лицензите са гаранция за някакво качество – както на времето даването на лиценз на ковачите в средновековна Европа. Исторически погледнато това изобщо не е вярно: какво го е интересувало Луи ХІV дали ковачът Жан в селцето Гио е добър ковач и как изобщо кралят е можел да знае това? Може би кралят е искал да гарантира качествени ковашки услуги на своите поданици? През ХVІІ в. демагогията не е стигала до такива висоти. Всъщност Луи ХІV е искал да си пълни хазната.
Всъщност какъв е проблемът днес: че липсва качество, че държавата се е загрижила за образованието на младите хора, че се върши престъпление?
КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е ВИСОКО И ПРОДЪЛЖАВА ДА ПАДА.
Това важи за всички видове и степени в образованието. По въпроса не се прави нищо или поне – нищо особено. Нашият закон за висшето образование изисква частните и държавните ВУЗ-ове да се създават с решение на Народното събрание. Народното събрание и кралят слънце се схождат в това, че не биха могли да знаят какво ще бъде качеството на предлаганата услуга, както и че не ги интересува особено. Други съображения определят решението на Народното събрание, но не чак толкова други, в сравнение с тези на Луи ХІV.
Защо е целият вой срещу „нелегитимните вузове“? Те не са Висши училища по смисъла на закона и в точния смисъл дори не попадат в ресора на образователното министерство. Който учи там, го прави на собствен риск, като има ясното съзнание, че това не е висше образование по смисъла на българския закон.
Има ли измама в тези вузове? Няма измама, ако ясно се казва, че това е диплома, равностойна на някой примерно Одески университет, Плимутски колеж и (или) нещо подобно. Въпросът за качеството пък просто не може да бъде разискван, защото е проблем на онзи, от чието име излиза дипломата. А пазарът е този, който я оценява.
Дори да допуснем, че някой е създал колеж по нещо напълно безсмислено, като например търкаляне на бурета или надплюване и издава „бакалавърски дипломи“ по тези науки, какво от това?Ако някой се нуждае от подобен специалист, би могъл да се обърне към него. Сама по себе си тази диплома няма да отговаря на изискванията на българската държава, т.е.нейният носител не би могъл да стане, примерно, държавен служител в България. Но това си е негова работа.
ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ДИПЛОМИ СА ВАЛИДНИ В ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Казано с други думи – с тях можеш да си намериш работа във всяка цивилизована държава, включително и като неин държавен служител. Можеш да си намериш работа и в чужда или българска фирма, където се интересуват дали знаеш, а не дали дипломата се признава в България.
Даже ако се интересуват от нещо, то ще е дали дипломата се признава примерно в Англия, а не в България. Не разбирам защо това предизвиква раздразнение.
ПРЕЗУМПЦИЯТА, ЧЕ СТУДЕНТИТЕ И РОДИТЕЛИТЕ ИМ СА РЕДКИ ТЪПАНАРИ, КОИТО СЕ ЛЪЖЕЛИ ОТ ИМЕТО НА ЗАВЕДЕНИЕТО, Е ПЛОД НА ЕЛЕМЕНТАРИЗЪМ.
По въпроса е писано и говорено толкова много, че нещата са ясни за всеки, който може поне да чете.Има дълбоко противоречие в твърдението, че еди-кой си е некачествено образован,обаче дипломата му се признава, да речем, в Ирландия.Щом някой признава дипломите, значи не са чак толкова калпави, а след като не са калпави, защо се вдига шум?
НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ДИПЛОМИ ВЕРОЯТНО НЕ СЕ ПРИЗНАВАТ НИКЪДЕ И УДОСТОВЕРЯВАТ ЕДИНСТВЕНО, ЧЕ ЛИЦЕТО Е ПРЕМИНАЛО НЯКАКЪВ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ.
Но отникъде не следва, че в цялата работа има нещо нередно, незаконно или пък престъпно. В края на краищата винаги е по-добре някой да е учил нещо, отколкото нищо,без оглед на това каква диплома или каква образователна степен е получил. Както и без оглед на това, дали изобщо е получил образователна степен. Езиковите курсове в една читава фирма обикновено са доста по-ефективни от същите курсове в лицензираните ВУЗ. И като те вземат на работа в работеща и печеливша фирма не те питат само каква ти е дипломата за знаене на език, ами най-вече проверяват знаеш ли го наистина, като ти провеждат примерно интервюто на английски.
Много смешна и жалка e ситуацията в редица лицензирани университети, където има желязна практика да си купуваш изпитите и след това нищо да не знаеш. Да, но след това можеш да станеш държавен служител
примерно. Съгласяваме се – и с пълно право – там им е мястото.Жалко само за кадърните държавни служители.
Освен това какво му е хубаво на образованието в един лицензиран университет при положение, че преподавателите масово четат в още десетина лицензирани университета. А те са лицензирани именно защото отчитат, че лекциите се водят от хабилитирани преподаватели и масово се назначават пенсионери и над 80-годишни. Грижата за възрастните хора е похвална.
И след като българската държава и българските институции не осигуряват достатъчно предлагане на образование, идват чужди институции и го правят. Образованието е вид продукт, който се предлага подобно на всички останали продукти. Изглежда нелепо да се ограничава или забранява нещо, което се търси и което само по себе си никого не уврежда и не засяга. Или може би проблемът се състои именно в легитимните родни вузове, които изпитват основателно безпокойство от чуждата конкуренция.
В ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ЗАПИСАНО, ЧЕ „ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА НЕ МОГАТ ДА
РАЗКРИВАТ СВОИ ПОДЕЛЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“.
Пак в същия мъдър закон пише, че българските вузове от своя страна могат да го правят. Не изглежда съвсем справедливо, но идеята е другаде. Наложената забрана за създаване на чуждестранни филиали не е свързана с никаква санкция. Освен това те се създават като търговски дружества по българското право, което е напълно легално, а фактическата им връзка с университета–майка в чужбина е ирелевантна за правото.
Когато нещо хем е забранено, хем липсва санкция, юристите му викат lex imperfеcta. С други думи вятър и мъгла, нещо подобно на конституционната разпоредба, според която българите били имали право на здравеопазване и на образование. Може да е пропуск на закона или пък да е сторено съзнателно, защото как да накажеш, някого за това, че учи или пък че преподава? Сами по себе си ученето и преподаването, независимо от всичко останало, не могат да бъдат престъпления.
Съвсем ясно е, че в Евросъюза не може да има формула, според която българските вузове да могат да откриват филиали в чужбина, а чуждестранните в България – да не могат. Ако обучението в „Бристъл колидж“ струва 50 000 лири, а обучението,например в „Бристъл – България“, Ихтиман – 5000 евро, българите, пък и не само те,ще предпочетат да идат в Ихтиман. Обучението ще е по-слабо от обучението в английския „Бристъл“, но вероятно ще е по-добро от повечето лицензирани ВУЗ, а и в крайна сметка всичко е въпрос на възможности, на преценка и на собствено желание. Много хубаво е всички да карат нови „Мерцедес S“, но мнозина карат 30-годишни лади.
СТИГАМЕ ДО ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ НА „НЕЛЕГИТИМНИТЕ“ ВУЗОВЕ.
Те са регистрирани по Търговския закон и (вероятно) спазват изискванията, съдържащи с в него, както и в другите относими закони. Така че погледнато юридически, нарушение няма. Даже не може да се твърди, че имат незаконен предмет на дейност, защото никъде не е казано, че дадена фирма не може да обучава. Защото в България има хиляди фирми за обучение по езици, професионално обучение, повишаване на квалифи кацията и пр., които няма как, а и няма защо да се заличават. Даже някой да се е излъгал и да е написал в предмета си на дейност, че е български университет и тогава само в някакъв много мъгляв смисъл може да се твърди, че имат незаконен предмет на дейност. Но последното означава дълги и сложни съдебни дела, които ще се проточат с години и съвсем не е сигурно, че съдът ще отсъди тяхното заличаване от търговския регистър. Докато траят тези дела, ще се регистрира някакво ново юридическо лице (търговско или с идеална цел), което ще продължи дейността, така че дори спечелването на подобно дело, ще се окаже безполезно. Независимо от развитието на делата, в социален аспект ще се стигне до
поредния абсурд – въпросът за една образователна институция се решава като въпрос за надлежна регистрация на фирма. Или може би още по-фундаментално: всеки социален проблем да се трансформира в правен казус и да се подхвърля към съда или към прокуратурата.
И пак се връщаме към прокуратурата и към нейното задължение да се занимава с престъпленията. В случая, както и да го гледаме, престъпление трудно ще излезе. Могат разбира се да се повдигнат обичайните бланкетни обвинения, които се повдигат,за да бъде тормозен някой – за „общо длъжностно престъпление“, „превишаване на права“ и др. подобни, но това ще бъде поредната операция „респект“, която кротко и неусетно ще си угасне във времето. И която ще заангажира прокурорите с несвойствена работа, вместо да си изпипват делата, да си повишават квалификацията и да вкарват престъпниците в затвора. И дори да закрият „Бристъл – Ихтиман“, ще разкрият „Бристъл – Вакарел“. И вероятно в някоя реномирана западна фирма, действаща по погрешка и в България ще предпочетат завършил „Бристъл – Вакарел“, вместо носи-
теля на закупена, примерно от някой лицензиран ВУЗ, диплома.
Сп. ПРАВЕН СВЯТ, май, 2006 г.
ЗАДАЧА НА ПРОКУРАТУРАТА Е ДА ПОВДИГА И ПОДДЪРЖА ОБВИНЕНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Казано по-просто – да се занимава с престъпления. Когато няма престъпление, значи случаят не е за прокуратурата. От ясно, по-ясно, обаче не е съвсем така. Преди прокуратурата можеше да завежда граждански искове. Това право беше отменено, но някои прокурори дълго хленчиха по темата. Нямали възможност прокурорите да защитават „държавния, обществения и публичния интерес“. Нищо че термините обществен и публичен, поне от юридическа гледна точка са синоними. Нищо и от това, че гражданските спорове са частноправни спорове. Там именно държавният интерес изисква съдът да приложи правилно закона, като самият закон съдържа мярата на частния интерес, който се защитава и по който се спори. Участието на прокуратурата в такива спорове всъщност е вот на недоверие спрямо съда или спрямо ангажираните в спора държавни институции. Сиреч има държавни институции, по-държавни, най-държавни и накрая – прокуратурата.
ГЛЕДАМ НАСКОРО БИЛИ ДАДЕНИ НА ПРОКУРОР ТРИЙСЕТИНА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ,РЕГИСТРИРАНИ ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН. СТАВА ВЪПРОС ЗА ИЗНЕСЕНИ ОБУЧЕНИЯ НА ЧУЖДИ УНИВЕРСИТЕТИ ИЛИ ПЪК ПРОСТО ЗА НЯКАКВИ НЕЗНАЙНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ.
Само в България съществува изразът „ще те дам на прокурор“, по света хората се дават под съд. Като си помислиш колко народ се дават един друг на прокурор, що пък да не се даде и някой и друг ВУЗ на прокурор. Какъв бил проблемът? „Не може, викат определена група от хора, образователен процес да се води, тъй както се пекат банички.“ Не съм пекъл банички, така че не знам, но щом не може – не може. Обаче едно е да не може, второ – да е забранено, трето – да е работа на прокуратурата.Последваха множество коментари, чиято есенция се свежда до това, че някои младежи си купували дипломите в т.нар. нелегитимни вузове. Други пък, доценти и професори разни, та даже и министри, четяли лекции там и взимали хонорари. Трети си намирали работа в чужбина с тези дипломи. Нямало кандидат-студентски изпити и
МНОГО ВИСШИСТИ СТАВАЛИ – КОЙ ЩЯЛ ДА РАБОТИ.
Това последното направо ме убива. Работата един вид я вършат само простите хора, образованите не работят – абе направо страхотна мисъл, истински български принос към трудовата теория за стойността.
И най-лошото е, че тези институции съществуват, без да дължат подчинение на никого. Откъдето и да го гледаш – лоша работа, особено последното. Аха и да почнат да претендират, че живеем в гражданско
общество.
ТАЗИ СТРАНА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТЪРСИ ОТ ИЗКОННОТО СРЕДНОВЕКОВНО ПРАВО НА ЛИЦЕНЗА. ПРЕДПОСТАВЯ СЕ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е МЪДРА И ЗАГРИЖЕНА, А ХОРАТА – ГЛУПАВИ И БЕЗОТГОВОРНИ.
Ето защо за всяко нещо се дава лиценз. Той се получава срещу съответните правилно попълнени документи, за които се плаща. Предполага наличие на куп други документи, за които също се плаща. Може да бъде даден, за което отново се плаща. Може да бъде отказан, което пък подлежи на обжалване. И пак се плаща. Следователно управлението се състои в поставяне на препятствия пред хората, които трябва да си плащат, за да им ги махат.
Тук някой може да възрази, че лицензите са гаранция за някакво качество – както на времето даването на лиценз на ковачите в средновековна Европа. Исторически погледнато това изобщо не е вярно: какво го е интересувало Луи ХІV дали ковачът Жан в селцето Гио е добър ковач и как изобщо кралят е можел да знае това? Може би кралят е искал да гарантира качествени ковашки услуги на своите поданици? През ХVІІ в. демагогията не е стигала до такива висоти. Всъщност Луи ХІV е искал да си пълни хазната.
Всъщност какъв е проблемът днес: че липсва качество, че държавата се е загрижила за образованието на младите хора, че се върши престъпление?
КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е ВИСОКО И ПРОДЪЛЖАВА ДА ПАДА.
Това важи за всички видове и степени в образованието. По въпроса не се прави нищо или поне – нищо особено. Нашият закон за висшето образование изисква частните и държавните ВУЗ-ове да се създават с решение на Народното събрание. Народното събрание и кралят слънце се схождат в това, че не биха могли да знаят какво ще бъде качеството на предлаганата услуга, както и че не ги интересува особено. Други съображения определят решението на Народното събрание, но не чак толкова други, в сравнение с тези на Луи ХІV.
Защо е целият вой срещу „нелегитимните вузове“? Те не са Висши училища по смисъла на закона и в точния смисъл дори не попадат в ресора на образователното министерство. Който учи там, го прави на собствен риск, като има ясното съзнание, че това не е висше образование по смисъла на българския закон.
Има ли измама в тези вузове? Няма измама, ако ясно се казва, че това е диплома, равностойна на някой примерно Одески университет, Плимутски колеж и (или) нещо подобно. Въпросът за качеството пък просто не може да бъде разискван, защото е проблем на онзи, от чието име излиза дипломата. А пазарът е този, който я оценява.
Дори да допуснем, че някой е създал колеж по нещо напълно безсмислено, като например търкаляне на бурета или надплюване и издава „бакалавърски дипломи“ по тези науки, какво от това?Ако някой се нуждае от подобен специалист, би могъл да се обърне към него. Сама по себе си тази диплома няма да отговаря на изискванията на българската държава, т.е.нейният носител не би могъл да стане, примерно, държавен служител в България. Но това си е негова работа.
ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ДИПЛОМИ СА ВАЛИДНИ В ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Казано с други думи – с тях можеш да си намериш работа във всяка цивилизована държава, включително и като неин държавен служител. Можеш да си намериш работа и в чужда или българска фирма, където се интересуват дали знаеш, а не дали дипломата се признава в България.
Даже ако се интересуват от нещо, то ще е дали дипломата се признава примерно в Англия, а не в България. Не разбирам защо това предизвиква раздразнение.
ПРЕЗУМПЦИЯТА, ЧЕ СТУДЕНТИТЕ И РОДИТЕЛИТЕ ИМ СА РЕДКИ ТЪПАНАРИ, КОИТО СЕ ЛЪЖЕЛИ ОТ ИМЕТО НА ЗАВЕДЕНИЕТО, Е ПЛОД НА ЕЛЕМЕНТАРИЗЪМ.
По въпроса е писано и говорено толкова много, че нещата са ясни за всеки, който може поне да чете.Има дълбоко противоречие в твърдението, че еди-кой си е некачествено образован,обаче дипломата му се признава, да речем, в Ирландия.Щом някой признава дипломите, значи не са чак толкова калпави, а след като не са калпави, защо се вдига шум?
НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ДИПЛОМИ ВЕРОЯТНО НЕ СЕ ПРИЗНАВАТ НИКЪДЕ И УДОСТОВЕРЯВАТ ЕДИНСТВЕНО, ЧЕ ЛИЦЕТО Е ПРЕМИНАЛО НЯКАКЪВ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ.
Но отникъде не следва, че в цялата работа има нещо нередно, незаконно или пък престъпно. В края на краищата винаги е по-добре някой да е учил нещо, отколкото нищо,без оглед на това каква диплома или каква образователна степен е получил. Както и без оглед на това, дали изобщо е получил образователна степен. Езиковите курсове в една читава фирма обикновено са доста по-ефективни от същите курсове в лицензираните ВУЗ. И като те вземат на работа в работеща и печеливша фирма не те питат само каква ти е дипломата за знаене на език, ами най-вече проверяват знаеш ли го наистина, като ти провеждат примерно интервюто на английски.
Много смешна и жалка e ситуацията в редица лицензирани университети, където има желязна практика да си купуваш изпитите и след това нищо да не знаеш. Да, но след това можеш да станеш държавен служител
примерно. Съгласяваме се – и с пълно право – там им е мястото.Жалко само за кадърните държавни служители.
Освен това какво му е хубаво на образованието в един лицензиран университет при положение, че преподавателите масово четат в още десетина лицензирани университета. А те са лицензирани именно защото отчитат, че лекциите се водят от хабилитирани преподаватели и масово се назначават пенсионери и над 80-годишни. Грижата за възрастните хора е похвална.
И след като българската държава и българските институции не осигуряват достатъчно предлагане на образование, идват чужди институции и го правят. Образованието е вид продукт, който се предлага подобно на всички останали продукти. Изглежда нелепо да се ограничава или забранява нещо, което се търси и което само по себе си никого не уврежда и не засяга. Или може би проблемът се състои именно в легитимните родни вузове, които изпитват основателно безпокойство от чуждата конкуренция.
В ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ЗАПИСАНО, ЧЕ „ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА НЕ МОГАТ ДА
РАЗКРИВАТ СВОИ ПОДЕЛЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“.
Пак в същия мъдър закон пише, че българските вузове от своя страна могат да го правят. Не изглежда съвсем справедливо, но идеята е другаде. Наложената забрана за създаване на чуждестранни филиали не е свързана с никаква санкция. Освен това те се създават като търговски дружества по българското право, което е напълно легално, а фактическата им връзка с университета–майка в чужбина е ирелевантна за правото.
Когато нещо хем е забранено, хем липсва санкция, юристите му викат lex imperfеcta. С други думи вятър и мъгла, нещо подобно на конституционната разпоредба, според която българите били имали право на здравеопазване и на образование. Може да е пропуск на закона или пък да е сторено съзнателно, защото как да накажеш, някого за това, че учи или пък че преподава? Сами по себе си ученето и преподаването, независимо от всичко останало, не могат да бъдат престъпления.
Съвсем ясно е, че в Евросъюза не може да има формула, според която българските вузове да могат да откриват филиали в чужбина, а чуждестранните в България – да не могат. Ако обучението в „Бристъл колидж“ струва 50 000 лири, а обучението,например в „Бристъл – България“, Ихтиман – 5000 евро, българите, пък и не само те,ще предпочетат да идат в Ихтиман. Обучението ще е по-слабо от обучението в английския „Бристъл“, но вероятно ще е по-добро от повечето лицензирани ВУЗ, а и в крайна сметка всичко е въпрос на възможности, на преценка и на собствено желание. Много хубаво е всички да карат нови „Мерцедес S“, но мнозина карат 30-годишни лади.
СТИГАМЕ ДО ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ НА „НЕЛЕГИТИМНИТЕ“ ВУЗОВЕ.
Те са регистрирани по Търговския закон и (вероятно) спазват изискванията, съдържащи с в него, както и в другите относими закони. Така че погледнато юридически, нарушение няма. Даже не може да се твърди, че имат незаконен предмет на дейност, защото никъде не е казано, че дадена фирма не може да обучава. Защото в България има хиляди фирми за обучение по езици, професионално обучение, повишаване на квалифи кацията и пр., които няма как, а и няма защо да се заличават. Даже някой да се е излъгал и да е написал в предмета си на дейност, че е български университет и тогава само в някакъв много мъгляв смисъл може да се твърди, че имат незаконен предмет на дейност. Но последното означава дълги и сложни съдебни дела, които ще се проточат с години и съвсем не е сигурно, че съдът ще отсъди тяхното заличаване от търговския регистър. Докато траят тези дела, ще се регистрира някакво ново юридическо лице (търговско или с идеална цел), което ще продължи дейността, така че дори спечелването на подобно дело, ще се окаже безполезно. Независимо от развитието на делата, в социален аспект ще се стигне до
поредния абсурд – въпросът за една образователна институция се решава като въпрос за надлежна регистрация на фирма. Или може би още по-фундаментално: всеки социален проблем да се трансформира в правен казус и да се подхвърля към съда или към прокуратурата.
И пак се връщаме към прокуратурата и към нейното задължение да се занимава с престъпленията. В случая, както и да го гледаме, престъпление трудно ще излезе. Могат разбира се да се повдигнат обичайните бланкетни обвинения, които се повдигат,за да бъде тормозен някой – за „общо длъжностно престъпление“, „превишаване на права“ и др. подобни, но това ще бъде поредната операция „респект“, която кротко и неусетно ще си угасне във времето. И която ще заангажира прокурорите с несвойствена работа, вместо да си изпипват делата, да си повишават квалификацията и да вкарват престъпниците в затвора. И дори да закрият „Бристъл – Ихтиман“, ще разкрият „Бристъл – Вакарел“. И вероятно в някоя реномирана западна фирма, действаща по погрешка и в България ще предпочетат завършил „Бристъл – Вакарел“, вместо носи-
теля на закупена, примерно от някой лицензиран ВУЗ, диплома.