незаконно заснемане

[hektor2270]

разрешено ли е заснемането на студентите от университетски предовател по време на лекция без тяхното знание и съгласие ? [/b]

[Civilist]

Spored men ne moje.

[hebigatsu]

Зависи от ситуацията - къде става това и при какви условия?
Принципно - НЕ, но има изключения.

[hektor2270]

ами какво значи зависи от ситуацията:)
а какжо 6те кайе6 за чл 32 ал.2 от конституцията

Въпросния преподаател прави снимки от време на време с вградената в лаптоп-а си камера и на база това вижда после кои е присъствал и кои не
без знанието на студентите разбира че го прави това

[hebigatsu]

Този явно не помни лица, а пък иска присъствие на лекции(ако не греша..)

Изключенията са:
Общо изключение: Когато това става на публични места, при обществени прояви и масови събирания.
Специално изключение: Когато заснемането се извършва от представители на медиите с цел документиране на обществена информация, изяви на обществени лица др.подобни.
Както и от органите на реда с цел установяване на специализиран контрол, идентификация на лица или при ползване на СРС, но за първите два случая е налице изискване за предварително оповестяване на мерките.
Може и да пропускам нещо(Виж kursant_amvr , ако я мерне тази тема може и да ме поправи или допълни....той е по-информиран), но това май са изключенията.
Иначе е необходимо предупреждение и съгласие.

[hektor2270]

мерси за отговора

[kursant_amvr]

:lol: Виж kursant_amvr , ако я мерне тази тема...

Ха-ха-ха... Ама... разбира се, че си пропуснал... heibigatsu, забравяш особено "колоритното" фотографиране за нуждите на полицейската регистрация по чл. 59 ЗМВР !

Има разбира се и други изключения... затова чл. 32 КРБ не ги изброява изчерпателно, а ВНС се е задоволило да препрати уреждането им към законовата нормативна база.

За отбелязване в конкретния случай е, че действията на преподавателя са противоправни, но според мен, САМО при ИЗРИЧНО обективирано несъгласие на сниманите лица. Само и единствено тогава, деянието е противоправно, защото доколкото разбирам от написаното, той извършва заснемането явно, поне доколкото Ви е направило впечатление, че го прави.

Толкова с теоретичната част на въпроса. От практическа гледна точка Хектор, ще Ви посъветвам да не тръгвате с "рогите напред", а да се опитате да решите проблема "со кротце, со благо".


Heibigatsu, станаха ми любопитни изключенията:

- Когато това става на публични места, при обществени прояви и масови събирания.
- Когато заснемането се извършва от представители на медиите с цел документиране на обществена информация, изяви на обществени лица др.подобни.

Разписани ли са изрично в НА ?

[kontrol]

За отбелязване в конкретния случай е, че действията на преподавателя са противоправни, но според мен, САМО при ИЗРИЧНО обективирано несъгласие на сниманите лица. Само и единствено тогава, деянието е противоправно, защото доколкото разбирам от написаното, той извършва заснемането явно, поне доколкото Ви е направило впечатление, че го прави.

ВъпроснияТ преподаател прави снимки от време на време с вградената в лаптоп-а си камера и на база това вижда после кой е присъствал и кой не
без знанието на студентите разбира че го прави това

Явно са разбрали впоследствие. Не можем да презюмираме знанието. Трябвало е да го обяви.

Heibigatsu, станаха ми любопитни изключенията:

- Когато това става на публични места, при обществени прояви и масови събирания.
- Когато заснемането се извършва от представители на медиите с цел документиране на обществена информация, изяви на обществени лица др.подобни.

Разписани ли са изрично в НА ?

Първи опит: записани са в някой акт на Съвета на Европа и Съдът ги тълкува така?? ( Примерно чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Нали имаше и някаква такава практика, че публичните личности (част от множеството на дл. лица) трябва да са по-необидчиви, обратно на нашия чл. 148, ал. 1, т. 4. Май българският съд беше отказал да го приложи по едно дело по тъжба на член на ВСС.)
И на мен ми е интересно.

[kursant_amvr]

Явно са разбрали впоследствие. Не можем да презюмираме знанието. Трябвало е да го обяви.

Да, съгласен съм, че ако студетнтите са разбрали едва в един по-късен етап, за извършеното заснемане (примерно след време са видели снимките си в лаптопа на преподавателя), то тогава не е задължително да са обективирали несъгласие, за да бъде противоправно действието на преподавателя.

От написаното от автора, все пак останах с впечатлението, че на студентите им е станало ясно, че ги снимат в самия процес на действието, което доколкото разбирам, трае сравнително продължително време, защото са направени повече от една снимки.
Но това подлежи на изясняване и приемам забележката.

Не мога да се съглася, обаче, че трябвало преподавателя да го обяви, и по точно не мога да се съглася ,че това трябва да стане изрично.

По време на упражненията ни по криминалистика в Академията, при извършването на различни действия от нас курсантите, преподавателят ни фотографираше. Не е казвал изрично "Внимание, сега ще ви снимам." Просто вади апарата, насочва го и щрака. То е ясно какво прави, въпреки че не го е обявил. И докато никой не изрази несъгласие да бъде сниман , аз не виждам нищо противоправно.

Изискването на чл. 32 КРБ, е снимането да не бъде скрито. Няма изискване да бъде предварително и изрично обявено.

Достатъчно е според мен снимането да бъде извършено по ЯВЕН начин, и да няма изрично несъгласие на сниамания, за да бъде то правомерно.

[kursant_amvr]

Само да уточня, за автора, че спора който водим е чисто теоретичен, и няма кой зане какво практическо значение в случая.

На практика не знам да има правна норама, която да санкционира самото нарушаване на чл 32 КРБ, когато от това не са произтекли някакви други неправомерни и вредни последствия.

Едиственото, което се сещам е, че съществува правната възможност, след жалба до районният инспектор, той да отправи писмено разпореждане до преподавателя, да не снима студентите без тяхното знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, на основание, че тези действия са противоправни с оглед директното приложение на Конституцията.
Ако преподавателят не спази отправеното полицейско разпореждане, може да му се търси адм. наказание глоба.

Но, това за мен е по-скоро в сферата на научната фантастика

[zidaromazach]

Eй това е римейк на оня стар виц:

Един преподавател така снимал студентите идващи на лекции. На изпита карал всеки студент да се намери на снимката. Седнал поредния тарикат и казал - "аз съм ей тук зад колоната"
А преподавателя- "брей каква колона- сума ти и народ седял зад нея"

[kontrol]

Изискването на чл. 32 КРБ, е снимането да не бъде скрито. Няма изискване да бъде предварително и изрично обявено.
Достатъчно е според мен снимането да бъде извършено по ЯВЕН начин, и да няма изрично несъгласие на сниамания, за да бъде то правомерно.

Няма спор, прав сте.
Просто си мислех, че ако тази камера е вградена в лаптопа и не става ясно кога снима и кога не... Например камерата е вградена в джиесема, насочен е с гърба си към Вас, но няма откъде да знаете, човекът из менютата ли си бърничка или чете есемес, или, накрая, тайно Ви снима. За разлика от фотоапарата, който няма други функции, освен да снима и е по-вероятно да е зареден, отколкото не.
Това с предупреждението от районния инспектор е интересно. Другото, разбира се, са неимуществени вреди, но трябва да са настъпили и то във Вашата сфера, а не в обществените отношения, самата противоправност не е достатъчна.

[Civilist]

Правото върху външността, образа и гласа е право (гарантирана от закона възможност) на отделния гражданин само той да се ползва и да се разпорежда със своя външен вид, образ и глас. Съгл. чл. 32, ал. 2 КРБ никой гражданин не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в съответния закон случаи.

Правото върху външността и образа на гражданина е изключително право върху собственото му изображение (Основи на държ и пр. на НРБ, ч. 1, с.: 1972, стр. 127 - 130). Предмет на това право е собственото изображение (външност, образ) на гражданина като специфичен индивид. Но това право търпи ограничения в случаите, когато гражданинът се е съгласил да участва в публични прояви (митинги, стачки, изложби и пр.) или когато се е съгласил да заеме определен обществен (държавен) пост или служба. В тези случаи практиката приема, че е допустимо да бъде заснет гражданинът на филм, да бъде рисуван, фотографиран, записан на магнетофонна лента, да бъде показван по телевизията и пр. Но извън публичните прояви на гражданина или извън изпълняването му на функции на държавен или обществен ръководител други правни субекти нямат право без негово съгласие да възпроизвеждат образа или външността му, освен ако става въпрос за извършено престъпление и полицията събира доказателства против него. В подкрепа на това становище би могъл да се посочи чл. 23, т. 3 от ЗАвПСП, съгласно който без съгласие на автора могат да се използват като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване речи, отчети, проповеди и други, произнесени на публични събрания, както и пледоарии, произнесени в съдебни процеси. А съгл. т. 4 на същата правна норма, може да се извършва без съгласието на автора възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат използвани тези произведения от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията. По аналогия на тези правни норми би могло да се направи същото и с външността и образа на обществени или държавни дейци при изпълнение на техни обществени или служебни функции, или при участие на обикновени граждани в публични прояви.

Правото върху гласа....

Видно е, че в посочения текст теорията обосновава ограничението чрез:
- praesumptio hominis, че е дадено предварително общо съгласие
- аналогия с разпоредбите за словото
- на основа на практиката